Адвокат Ивайло Дерменджиев:
Адвокатурата – главен актьор, вместо декор
Име в националното и международното право се гради само ако светиш със собствена светлина, казва кандидатът за председател на Висшия адвокатски съвет
Кой ще е председател на Висшия адвокатски съвет
На 29 и 30 май представители на адвокатите от цялата страна ще се съберат в София, за да изберат новите висши органи на адвокатурата. Ще се гласува за нови Висш адвокатски съвет (ВАдС), Висш контролен съвет и Висш дисциплинарен съд.
Най-знаковият избор безспорно е на председател на ВАдС. Кандидатите за този пост бяха петима, но преди дни един от тях – доскорошният председател на Пловдивската адвокатска колегия Иван Демерджиев, напусна надпреварата, тъй като пое поста на зам.-министър на правосъдието в служебното правителство.
Така в битката кой да застане начело на адвокатурата останаха Райна Аврамова, Ивайло Данов, д-р Ивайло Дерменджиев и Йордан Цветанов.
„Лекс“ постави на всеки от тях пет еднакви въпроса, чрез които те да представят себе си, вижданията си за бъдещето на професията и идеите си за разрешаване на проблемите, които засягат и вълнуват адвокатите.
Публикуваме интервютата с четиримата кандидати по азбучен ред на фамилното име. Днес ви представяме адвокат Ивайло Дерменджиев.
Кой сте вие, адвокат Дерменджиев?
Най-вече потомствен адвокат. Смятам, че за ръководна позиция в адвокатурата, това е предимство. Когато си от семейство, в което се говори ежедневно за право, някак си получаваш житейската нагласа да мислиш в тази посока. Върху тази плоскост от ранните ми години е формирана една правна нагласа, от която не мога да избягам и до днес. Баща ми, проф. Иван Дерменджиев, беше един от доайените в административното право и немалко наши колеги са минали през аудиториите на Софийския университет на неговите лекции. Той е автор на многобройни студии и изследвания в областта на административното право и процес.
Майка ми, Кремена Димова, беше от другата страна на правото – практиката и адвокат от кариерата с повече от 40 години стаж зад себе си.
Не мога да пропусна и първия адвокат в рода ми – Вергил Димов – общественик, земеделец, два пъти министър преди 9 септември 1944 г. и адвокат в значими процеси, включително и този срещу Никола Вапцаров. В административната му кариера като адвокат, той беше и подпредседател на тогавашния Централен адвокатски съвет.
Вероятно затова, преди повече от 30 години не ми беше трудно да избера адвокатската професия. Интересите ми бяха в областта на облигационното и търговското право, както и на международния арбитраж. Почти веднага започнах работа и с чуждестранни фирми и граждани – колкото и да е странно сега на младите колеги, в началото на деветдесетте години адвокатите, които говореха езика на бизнеса – английски, се брояхме на пръстите на едната ръка. Нещо, което отдавна е забравено – малко преди да започна адвокатската си практика, имаше Бюро за работа с чужденци и не всички адвокати, дори и знаещите езици, можеха да работят международно, дори и да искат.
По-късно направихме първия формат на сдружаване с колегата и дългогодишен адвокат Константин Симеонов, с когото сме и до ден днешен. През годините сме имали много дела и ангажименти, представлявали сме както отделни граждани, така и компании. С развитието на България в международен план и отварянето ѝ към света и бизнеса, все повече се наложи и международното участие в редица дела, по които различни министерства и агенции бяха въвлечени. Бурната приватизация в края на деветдесетте години отприщи многобройни дела срещу държавата в редица международни арбитражни съдилища, в значителна част от които бях пряк участник, като например делата на Агенцията за приватизацията и Министерството на финансите срещу Гад Зееви, ЧЕЗ, EVN и други арбитражни дела със значителен материален и обществен интерес. През тези години много малко колеги възприемаха процесуалното представителство и международния арбитраж като добро поле за реализация, така че мога да кажа, че съм един от първите, работили усилено в тази нелека ниша.
Най-краткото описание на моята представа за ролята на адвокатурата е модерен консерватизъм. Аз самият съм от поколението, което е преминало рубикона на кариерата си. В същото време фактът, че активно работя с едни от най-добрите правни системи в Европа и света, ми дава шанс да имам визия накъде да вървим.
Защо решихте да се кандидатирате за председател на Висшия адвокатски съвет?
Признавам, че години наред бях верен на моите клиенти и фокус в работата беше кариерата ми. Бих опитал да върна авторитета на адвокатската професия, така, както го помня във времето. Смятам, че за това би спомогнала и практиката ми в много отговорни международни правни институции, в които и до момента членувам и познавам добре. Авторитетът на адвокатурата като цяло ще дойде и от привнасянето на опит и добри международни практики на нашата почва.
В момента повечето адвокати са принизени до ниво на стажанти, висящи по опашки за справки, регистратори на данни и опитващи се да оцеляват в пазарната ни действителност. Образът на българския адвокат е далече от образа, който има европейският адвокат, да не говорим за щатския. Българският адвокат участва все по-малко и в обществени ангажименти на ниво законодателна власт. Както имах възможността да кажа неотдавна в едно телевизионно интервю, в Европа броят на адвокатите в парламентите е между 15-20%, а в САЩ дори достигат до 40%! Броят на адвокатите в предишните парламенти – а това са хората, които знаят как да прилагат закона и правото – беше сведен до санитарния минимум. Адвокатът е коректив на властта и затова неслучайно тематично мястото му е в раздела за съдебната власт в Конституцията. Адвокатът е в елита на правните професии и мястото му е там по принцип. Дали в България обаче е така? Колегите знаят отговора и ще разберат какво имам предвид.
Смятам, че дълго и умишлено част от нашия политически елит се опитваше да принизи ролята и функцията на адвоката и да го маргинализира до максимална степен. За много политици е удобно да имат беззъба адвокатура и работят в тази посока, на практика почти умишлено. Смятам и ще се опитам да обърна процеса в положителна посока, както подобава за професионалните, обществените и политическите ни реалности.
Кои са най-сериозните проблеми на българската адвокатура?
Част от проблемите засегнах по-горе. Другата част са обучението, квалификацията на младите адвокати, достъпът до професията – дали по-рестриктивен или по-свободен – това са сериозни проблеми, за които ние имаме решение. Всичко това е залегнало в нашата стратегия и е видно на интернет страницата на екипа.
Искам да обърна внимание обаче на един много сериозен проблем, който е подминаван в основните концепции на кандидатите. Това е проблемът с масовата незаинтересованост от адвокатите за тяхната собствена организация и дейност. Давам за пример изборните резултати от миналия месец в нашата Софийска адвокатска колегия – най-голямата в страната, с близо 43% членска маса. В София на изборите от близо 6 000 адвокати участваха 1100, което на практика е около 22% от адвокатите в София. И когато разделите това число на две – защото почти всички адвокати гласуваха и с по едно пълномощно, както законът позволява – сами можете да сметнете за какво представителство говорим – 10-12% от списъчния състав на софийската адвокатура! Ако само за сравнение приложим данните от последните парламентарни избори от април, статистиката говори за 55% избирателна активност в София! Което, между другото, се отчита като ниска активност от социолозите. Е, какво да кажем тогава за нашата собствена активност, която е пет пъти по-ниска? След като има такава флагрантна незаинтересованост от управлението на собствените ни дела, от вътрешната ни организация и проблеми, защо адвокатите да очакват адекватно отношение от институциите и съда? Защото това ще е индикатор за новия подход и мислене на адвокатите към очакващата ни реалност.
Ако бъдете избран, какво ще направите, за да ги решите?
Това ще решаваме заедно със съвета, който бъде избран. Нашата стратегия, целите и средствата за постигането ѝ са ясни. Обявени са официално и ще бъдат следвани до край.
„Заедно за адвокатурата ” е нашето мото. Но искам да цитирам един известен наш колега, който тези дни ми предложи ново мото на нашия екип преди финалната права – „Адвокатурата – главен актьор, вместо декор”.
Защо адвокатите да Ви подкрепят за председател на ВАдС?
През целия си адвокатски стаж не съм бил никога в ръководен орган на колегия. Опонентите смятат, че това е минус. Аз обаче, ако бях в обратната позиция – да избирам между този със стаж в структурите на адвокатурата и стаж в реалния океан на отношенията между бизнес, съд, арбитраж и, не на последно място – в отношенията със собствения си клиент, бих заложил на този, който е успял да реализира на практика и кариерно разбирането си за успял адвокат. Не бих казал също, че опитът ми като управляващ съдружник на адвокатско дружество с около 10 до 20 души през годините е нещо, което е без значение.
А и друго – колегите не биха подкрепили само мен като кандидат за председател, а биха подкрепили и съвета, който ме е излъчил на вътрешен избор – впрочем, съвсем демократично. Уверявам ви, предложените колеги за членове на адвокатски и контролен съвет, и дисциплинарен съд са хора, които са достатъчно значими и известни между адвокатите; хора, на които аз лично бих делегирал с удоволствие защитата на собствените си адвокатски права.
Сега, когато сме на прага на окончателния избор, след като отпаднаха юридическите пречки за провеждане на Общото събрание, вече можем да приобщим към екипа ни и всички достойни колеги от страната. Нещо, което не направихме до момента с ясното съзнание, че ще подкрепим тези достойни колеги, които са избрани за делегати от общите събрания на колегиите си и са получили доверие на мястото, на което тежат.
Нашият принцип е, че в адвокатския съвет трябва да има баланс, поради което и до момента не сме излъчвали кандидати извън рамките на софийската колегия. За повечето от половината бройки за редовни и резервни членове досега не сме издигали кандидати, именно за да спазим принципите на демокрацията и волята на колегиите по окръжни градове. С това послание искам да уверя колегите, че аз, като кандидат за председател и предложеният от мен екип предлагаме плурализъм, демократичен избор и възможност за представителство на всички нива на управление!
71
Коментирайте
Според мен този човек е истински пич! Видно успешен, явно и доста умен. Сериозно CV и много сериозен екип!
Бая коментари се изписаха. Много негативни, много позитивни, много анализи, много нещо. Аз му следя интервютата от много време и няма да се правя на голям анализатор, а просто ще кажа, че ми вдъхва доверие и няма по-добър кандидат.
Банките – главен актьор, адвокатите декор
„НЕ“ НА КОНКУБИНАТЪТ В АДВОКАТУРАТА!
Не на нетрезво мислещите гласоподаватели!
Колеги, не виждам защо трябва да се пишат само хвалби за кандидатите.
За мен следва всеки да се подложи на „детектора на лъжата“, т.е. на критически анализ и чак тогава да се сравняват плюдовете и минусите му. Рекламата е противопоказна. Адвокатурата в лицето на Валя Гигова и конкубини-партньори трябва да излезе от клетката на лобист в законодателния процес – на банки, колектори и застрахователи. И не само. При този кандидат тази вредяща на адвокатурата тенденция ще се усили. Определено това не е подходяща кандидатура и аз няма да го подкрепя.
Осъзнавате ли, че досега адвокат от неговия калибър никога не е бил близо до кандидатура за този така важен за всички нас пост? Не мога да разбера защо всички искате някой неуспешен човек, който не познава никого в системата и само се надява да крадне някой лев. Защо не дадем шанс на човек, който е доказал през годините, че става за нещо и може да постига резултати? Щом е успял да създаде, издигне и запази толкова сериозна кантора през тези не особено леки времена, мислите ли, че няма да се справи на тази позиция с вече придобитите опит, умения и… Покажи целия коментар »
Той и Пеевски е много успешен.
Нали е богат,има пари.за какво му е да става председател тогава? Искаме си човек от нашата черга,да е близо до проблемите ни.
Ако не е Гигова през всичките тези години нямаше кой реално да защитава адвокатурата и да прави неща за адвокатите. Не щеше да се измени ЗА и да отпаднат ограниченията за адвокати. Да не говорим за ГПК, където буквално спаси адвокатите от глупотевините с електронното връчване без осигурен достъп до делата и сигурност за връчването. Сигурно сте забравили, че се пребори и за ваканция на всеки адвокат от връчване на съобщения и книжа. И престанете с тъпотиите за банките, защото и ако аз можех щях да съм адвокат на банка. Сигурно и вие, ама не можете, затова просто завиждате.
Колеги, не виждам никакви основания за негативни коментари по отношение на д-р Ив. Дерменджиев, редно е да се замислим за редкия шанс юрист от такъв висок клас да представи канидатурата си пред нас и ако бъде избран, за което искренно се надявам да се случи, да върне адвокатурата в законотворческия процес. Кандидат от този ранг до сега не е имало. За по-младите колеги ще кажа, че е добре да се избере опита и добрата репутация, Дерменджиев е човек с високо его и не би позволил да бъде манипулиран и размотаван, каквито случаи сме имали до сега. Определено моя фаворит и… Покажи целия коментар »
Голяма завист. Колегата успял,знае, може. Доказал се. То без знания, управленски капацитет, владеене на езици, ерудиция успешна правна кариера не се прави. Но как да се признаят чуждите достойнства, като така ще лъсне собствената нищета? Ей, защото в адвокатурата все се гледа в чужди паници и се завижда на успелия, вместо да се учат другите и те да успеят, ей затова сме на това дередже.
Да, но адвокат:
1. Без управленски, даже административен опит. Изключая служителите в кантората;
2. Лансиран от адв. Гигова, член на ВАдС;
3. Сформирал „политически“ екип, без регламент за това;
4. С измислена концепция с общи приказки;
5. Без дефинирани реални проблеми и с неадекватни предложения по тях;
6. Със сериозни съмнения за ангажименти към лобита извън Адвокатурата.
Без мен!
А кое е по-добре за Вас? Ивайло Данов, който има опит на ръководни позиции и то в адвокатурата, с “истинска” концепция и същите хипотетични ангажименти към външни лобита (това може да се каже за всеки кандидат в последните 20 години). Това, че няма опит в ръководенето на административни структури, не означава, че няма опит като ръководител изобщо. Доколкото знам е Управляващ съдружник на кантората си почти 30 години (говорим за доста успешна кантора). Също така искам да подчертая, че много кандидати са имали “ясно формулирани проблеми за разрешаване и стратегии за успяването в тази насока”, но никой не постигна и… Покажи целия коментар »
Искам да попитам всички хейтърчета, които са автори на необосновано негативните коментари, дали осъзнават каква възможност имате? Пред нас е застанал адвокат с 30 години опит, изпълнен с успехи в нациналното и най-вече международното прави. Не говорим за консултант. Говорим за истински адвокат. Адвокат защитавал България в едни от най-големите международни дела. Адвокат с всепризната експертиза в търговското право, спортното право и най-вече международното частно право. Колко човека познавате, на които изобщо им се занимава да специализират с международно частно право? Като се сетите, оставете тези от тях, които се и занимават с него. След това може да се замислите… Покажи целия коментар »
Много стойностен коментар! Съгласен съм с Вас! И аз подкрепям г-н Дерменджиев. Не само, че няма по-добър кандидат, но даже и ми допада доста. Стискам палци да оправдав очакванията ни!
ние пък си искаме Раличка
Кандидатът на всички влиятелни лобита извън Адвокатурата, които посредством групи по интереси адвокати, искат да я ползват за своите си цели. Някой не разбрал за „екипа“ на специалиста по спортно право?
Разбирам, че искате да поставите акцента върху “спортното” право, но за Ваше усведомление, кандидатът е специалист и в някои други не особено леки правни сфери. А дори и да беше специалист само по спортно право, което е далеч от истината, фактът, че успява в продължение на 30 години на бъде начело на кантората си и да постига успех след успех както като адвокат, така и като Управляващ съдружник, ни показва, че има нужната квалификация, нужния потенциал и най-вече сериозен опит, за да издигне адвокатирата, ако не на най-високото възможно ниво, то поне на доста по високо от това в момента!
Защо никой не пита кандидатите за Председател на ВадвС за конфликта на интереси в адвокатурата? Защо съдиите подават оставка, когато единият от семейството е председател на един съд, а другият кандидатства за председател на по-висш съд? https://news.lex.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%81-%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4/
Редно ли е в екипа на този кандидат да има адвокат, който е в конфликт на интереси?
Адвокатурата не е власт, та да я сравняваш със съда!
Не е власт, но се води, че адвокатът трябва да се ползва с уважението, което се полага на съдия 😉
https://www.eurochicago.com/2015/07/prof-dermendzhiev-1977-g/
само оставям това тук, за да разберете какъв беше проф. Дерменджиев
Айде, айде. С подобни „спомени“ не може да развълнуваш никой адвокат. Какво общо има между баща и син. При това в съвсем различен контекст, а и жълториите от преди 40 години вече не вълнуват никой. Освен самолета му.
“Крушата не пада по далеч от дървото”, драги… Това, че баща му е бил справедлив, достоен и не особено скланящ глава професор може да не е пряко свързано с кандидата за ВАдС, но определено при получаването на възпитание от такъв човек в ранните години са появяват определени елементи в ценностната система, които са много нужни не само на адвокатурата, но и на днешното общество.
И аз не смятам, че кариерата, характера и ксто цяло личността на баща му имат общо с него, но самоте качества и успехи на въпросния кандидат ме карат да вярвам, че наистина нещо ще се промени с него в качеството му на Председател на ВАдС.
Това, че роднините му са адвокати, за мен въобще не е плюс.
Е, поне човекът е наясно с най-сериозните проблеми на българската адвокатура.
Не че ме интересува, но Дерменджиев изглежда най- достолепен. Говори добре, реализирал се е. Заради себе си няма да допусне адвокатурата да не е на ниво. Да си мислят адвокатите, то е тяхна работа. Досега не са имали такъв кандидат, защото реализираните адвокати, адвокатура не ги интересува.
На мен до тук тази кандидатура ми допада най-много.
Шарени са нещата. На фона на Ралица Негенцова всеки блести. Несъмнено Ив. Дерменджиев е добър адвокат, но не и титан на мисълта. По времето на соца има начална скорост от баща си. Повечето международни арбитражни дела не ги е печелил. Голямо его, което си има и добрата страна, е че трудно ще му влияят. Ив. Дерменджиев е кандидатът на Валя Гигтова, която е добър адвокат. Тя пък организира изборите за делегати на връх Великден, за да може организираното ядро да излъчи делегатите. Хубавото е, че Валя Гигова иска да смени модела на Негенцова. Но това не бива да се прави… Покажи целия коментар »
Безалтернативно! Новият й председател да е със собствено въздухоплавателно средство, според графите от декларациите пред ИВСС и КПКОНПИ.
АМИН
Колега, (ако изобщо сте такъв), не разбирам връзката между притежанието на въздухоплавателно средство и кандидатурата? Може би има някакво изискване кандидатите да притежават само велосипед или? Завистта не е особено професионална „причина“ за коментар под кандидатурата, не мислите ли? Моля, обосновете се все пак, тъй като тук става въпрос за сериозен претендент за председател на Висшия адвокатски съвет, който има богат опит, успешна кариера и добра репутация. И да, частен самолет. Дали последният обаче е предмет на обсъждане под настоящото интервю? Да обсъдим другите материални притежания на Дерменджиев? Или неговия външен вид? Я, то това било lex.bg, пък на мен… Покажи целия коментар »
Дали може да вдига самолета, или някой друг му го вдига ? Но пък това ще е Човека, след като зад него стои организацията , избрала председател на САК. Честито на корпоративните адвокати, честито на банки и колектори. Със сигурност ще продължат политиката на иницииране на тълкувателни решения. Пък адвокатите, ангажирани със защитата на обикновени граждани, кучета ги яли. Като не могат да създадат такава стройна организация, така ще е.
Ecce Homo
Аз само не разбирам какво общо има материалното му състояние, което държа да подчертая е натрупано заради многобройните успехи в професионалната му кариера като адвокат и управляващ съдружник на една от успешните български кантори, с кандидатурата му? Вместо да се радваме, че има шанс истински успешен адвокат да застане начело на адвокатурата, ние се хващаме за материалните му придобивки… БГ
Айде сега някой да ми го обясни те това! Четох му на този юнак интернет страницата. На какво основание си сформирал екип? Не че е забранено, но не е коректно спрямо останалите участници индивидуално! „Концепцията му“ е пълен буламач, вероятно който даже не е чел, а му написана от някои бездарни стажанти. На които се плаща щедро от клиентите му и тази на фаворитката му с нейния конкубин.
Най-неподходящият измежду вси останали. Предполагам на същото мнение е и потомствената лобистка от списъка на Шиндлер – адв. Гегова.
Добре казано, че Адвокатурата трябва да е главен актьор, а не декор.
Много ми е интересно в коя постановка ще главен актьор Адвокатурата – на #КОЙ? Това е въпросът!
По-голяма глупост не бях чел в последните години.
Ти колега чел ли си нещо различно от Винету?
Добре казано. Много добри интервщта направихте, с коиот успяхте да запознаете по-широката публика с кандидатурите.
Това е мой фаворит.
И на мене пичага!
Както са писали по-долу колегите – да слезе при масите. Заслужаваме го, а и той ще е близко до хората.
След избора му, Негенцова ще ви се струва цвете.
Силна кандидатура
Айде да изчакаме. Това са само думи.
Само допреди няколко години се ширеше клишето, че „адвокатите ни пишат законите“ и видите ли, затова престъпниците не са в затворите. Адвокатите бяха изхвърлени от законодателния процес, а законодателството стана пародия, за чието авторство са отговорни хора без никакъв юридически опит, освен на хартия. Е, големите престъпници пак не са в затворите, а като че ли май заеха и парламентарните банки. Въпросът е, как да бъдат мотивирани адвокати отново да станат част от законодателния процес. Идват избори, всички се надяваме на по-добър парламент и нуждата от присъствие на качествени юристи в него е крещяща.
Далеч сме от такава реалност, както казва и Дерменджиев, първо да помислим защо не се интересуваме вече и от себе си, а после и за народопредставителството.
Има колеги, които искат да участват в законотворчеството. Определено с такива хора ще е далеч по-добре за страната.
Представям си издигналата кандидатурата му адв. Гегова като законотворец! Далеч напред ще стигнат банки, колектори и застрахователи. С такива „колеги“ несъмнено Адвокатурата ще свети с неотразима светлина. А страната, да … страната ще е вече под 5 млн. население.
Колега никой не е спрял адвокатите да участват в законодателния процес ако искат, но за съжаление малко са хората, на които им се работи pro bono. Иначе на думи всички са много загрижени за нивото на нормативните актове и законодателния процес.
Точно това е и моето мнение, колега. Връщането на съсловието ни към активно участие в законодателния процес е градивен и ключов елемент за бъдещо градивно развитие на адвокатурата и в този смисъл особено подкрепям адвокат Дерменджиев като кандидат с необходимите качества, за да го осъществи на практика.
Дерменджиев е човек с его, който, както е видно и от това интервю, особено силно се грижи за репутацията си и се гордее с нея. В този смисъл, ако бъде избран, съм сигурен, че ще направи всичко възможно да не се посрами и като председател на ВАдС. Опитът му показва, че се обгражда с наистина кадърни хора и не може да му се отрече, че му се получава. Затова кандидатурата му ми изглежда подходяща.
Само му липсва торбичката с търговската реклама, за да е пълно представянето му. И това на екипа му. При Данов поне имаше тефтери и химилки, при този ще има само поздрави. При това от търговците, корпорациите, банките.
Прочетох много внимателно и мога да кажа едно – този човек няма да позволява да го размотават премиерчета, депутатчета и други политичета, както се случваше с Ралица Н. Нито ми изглежда със слугински манталитет като част от висшите сега.
Много се плюе тук срещу колегата Гигова адвокат на банки и на колектори била, техните интереси гледала, ама това, което аз съм видял е, че само тя ни отсрамваше по парламент и по телевизии.
Напълно съгласен. С тази разлика, че политическият слугинаж е за предпочитане пред корпоративния слугинаж. При това не и на мутри. А по-лошо .. на банкери, лобисти и застрахователи! Така че, Дерменджиев да продължи да се занимава с това което се е занимавала досега! И да не си пъха носа там където не му е работа … по съветче на колегата Гигова.
По принцип слугинажът в случая е недопустим.
Всичките с много големи заявки и то е нормално, предизборна кампания е все пак. Ако някой може да излезе насреща на Ивайло е Данчо, чакам да прочета и него. Браво на lex за инициативата
Данчо. Милиционерът като алтернатива на лобиста, креатура на банки, колектори и застрахователи. Невероятно, но факт. Нали?
Ха сега! Точно вчера коментирах интервюто на колегата Данов, който твърди, че много адвокати искат да се включат в живота на адвокатурата, че всъщност най-големият ни проблем е, че не искат и виждам, че Дерменджиев е напипал точно това. Тази незаинтересованост, която убива авторитета на професията. Браво! Получава моя кредит на доверие. И един съвет – да слезе при масите, както казвахме едно време, че иначе няма да усети от какво се нуждаят колегите
Абсолютно. Не бива да се изолира. Трябва, просто трябва да го направи!
Ще слезе, ще слезе! Вие само го изберете … и той направо със самолета ще долети до вас … голтаци и простаци от плебса! Само от провинцията ще се интересува. И който се почувства зле, ще е първи в списъка му!
Когато влязох в университета преди 30 години, едно от първите предизвикателства беше да се докажа сам на себе си пред децата на юристи в моя курс. Като всеки тийнейджър проклинах жестоката съдба, че съм се родил в семейство на икономист и инженер, а не на юристи. Разбира се, скрито ненавиждах и колегите деца на съдии и адвокати, които знаеха много неща предварително и имаха кого да питат, когато не разбират нещо. Помня го като да е днес, явно ми е било голяма болка. С годините установих, че семейната среда е само основа и старт и някои от колегите ми с… Покажи целия коментар »
Same here! 😉 Проблемът е само ако после родата ги урежда с връзки! А в моята група един колега с роднина във ВКП направи шеметна кариера. В адвокатурата не е така и настоящото не е съмнение спрямо Ивайло.
Как може да те е срам, че си се родил в семейство на икономист и инженер. Хубава работа.
Несъмнено подходящият лобист и сламен човек натрапван ни като „подходящ“ за „председател на адвокатите“. Знаем от #КОЙ. Има качества, след като го лансират толкова зловещо! Но има и качества които ще довършат окончателно Адвокатурата и завинаги ще превърнат България не в бананова република, а в опитно поле за мишки.
въй, как го измисли това?! опитно поле за това? чакам само да се напише нещо за джендъри, толкова е паднало нивото на коментиращите!
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Ecce homo. На Гигова, банкерите, колекторите, библиотекарите и въобще на вся остальная, която доведе BG от 9 млн. мишлета – на по-малко от 7 млн., за има-няма 30 години. Вервайте му, а на него му дреме на самолета! АМИН