Адвокатски син оспори изискването за нотариално пълномощно за справка в ЦКР
Из наредбата на БНБ (оспорените разпоредби са почернени)
чл. 21. (1) Всяко лице има право да поиска от Българската народна банка информация относно кредитната си задлъжнялост в Централния кредитен регистър, включително кои институции по чл. 4, ал. 1 са подали информация в системата на регистъра.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя безплатно на физически лица в 14-дневен срок, а в останалите случаи – срещу заплащане на такса.
(3) Всяко лице има право да изисква информация относно кредитната си задлъжнялост и от институцията по чл. 4, ал. 1, подала информация в Централния кредитен регистър.
(4) При смърт на физическо лице неговите наследници могат да поискат информация за кредитната задлъжнялост на наследодателя по реда на ал. 1 – 3 след представяне на удостоверение за наследници.
чл. 22. (1) Правото по чл. 21, ал. 1 се реализира с писмено заявление до БНБ. В заявлението се посочват данни по документ за самоличност на заявителя и по какъв начин желае да му бъде предоставена информацията – лично или по пощата. При подаване на заявлението в БНБ заявителят или упълномощеното от него лице се идентифицират чрез представяне на документ за самоличност.
(2) Заявлението за информация за физическо лице се подава лично от лицето или от негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър.
(3) Когато се иска информация за юридическо лице, заявлението по ал. 1 се подава лично от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено от него лице. Към заявлението се прилагат:
- актуално удостоверение за регистрация или ЕИК на заявителя;
- удостоверение за актуално състояние за лицата, които не са вписани в Търговския регистър;
- изрично нотариално заверено пълномощно на упълномощеното лице, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър, в случай че заявлението не се подава от представляващите го лица.
(4) Чуждестранните лица прилагат към заявлението по ал. 1 следните документи:
- актуален документ за регистрация на юридическото лице – заявител, в легализиран превод на български език;
- изрично нотариално заверено пълномощно на упълномощеното лице, издадено да послужи пред Централния кредитен регистър, в случай че заявлението не се подава лично; ако пълномощното е заверено от нотариус извън Република България, то следва да бъде в легализиран превод на български език.
(5) Приложените към заявлението документи по ал. 2, ал. 3, т. 3 и ал. 4 се предоставят в оригинал или в нотариално заверен препис.
(6) Когато заявлението се подава по пощата, подписът на заявителя трябва да бъде нотариално заверен.
(7) Заявление за информация от регистъра по електронен път се подава лично от физическо лице, което трябва да притежава квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис (КУКЕП), издадено от регистриран доставчик на удостоверителни услуги по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. КУКЕП следва да съдържа идентификатор ЕГН на физическото лице.
(8) Дължимата такса за заявление по ал. 7 се заплаща чрез виртуален ПОС терминал по реда на чл. 28, ал. 1, т. 7 – 10.
Син на адвокат упълномощил баща си да получи справка за кредитната му задлъжнялост от Централния кредитен регистър (ЦКР). Българската народна банка (БНБ) обаче отказала да я предостави въз основа на адвокатското пълномощно, тъй като изисква заявленията да са с нотариална заверка на подписа. С тази случка адвокатският син мотивира решението си да атакува във Върховния административен съд разпоредба от Наредба №22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър.
Тя изисква, когато човек не отива лично, за да получи информацията за кредитната си задлъжнялост, а изпраща пълномощник, той да е с изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред ЦКР. Когато заявлението се подава по пощата, пък се изисква подписът на заявителя да е нотариално заверен.
Когато младият мъж упълномощава баща си адвокат да му извади справка от ЦКР, БНБ отказва, тъй като то няма нотариална заверка. И обяснява какви са причините за това: „ЦКР е информационна система за паричните задължения на клиентите към банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари. В тази връзка при предоставяне на информация от ЦКР на физическо или на юридическо лице, от съществено значение е идентификацията на заявителя и сигурността, че той или упълномощеното от него лице ще получи справката от системата. Също така с нормативната уредба на дейността на ЦКР в Закона за кредитните институции и с издадената Наредбата, на основание чл. 56, ал. 4 от този закон, се цели достъпът до данните в регистъра да гарантира интересите на лицата и опазване на тайната на информацията, в т.ч. съдържащите се лични данни. В тази връзка достъпът до информация от ЦКР е регламентиран с по-строги изисквания от гледна точка на правната сигурност“.
Младият мъж, който също е юрист, решава да оспори това изискване, регламентирано от БНБ в чл. 22, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 от Наредбата за ЦКР. В жалбата си до ВАС той заявява, че „гражданите и представляващите юридически лица, които нямат обичайната възможност физически да посетят БНБ в работен ден – тоест не живеят в София, следва или да притежават КУКЕП (свързано с допълнителни разходи), или следва да упълномощят свой представител нотариално, в краен случай, да попълнят заявлението лично пред нотариус“.
И сочи, че това противоречи на Закона за адвокатурата и на Закона за защита от дискриминация. „Считам, че тази разпоредба е в противоречие с разпоредба на акт от по-висока степен, а именно чл. 25 ,ал. 1 и ал. 5 от Закона за адвокатурата – Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да заверява преписи от даденото му пълномощно“, пише младият юрист в жалбата си. Като стъпва и на практиката на ВАС (виж тук), че чл. 25, ал. 5 ЗА „се прилага в случаите, при които нормативен акт или дружествен договор изискват да бъде представен нотариално заверен препис от пълномощно“.
„Доколкото обичайно гражданите и представляващите юридически лица се обръщат към адвокат с юридически проблеми, същите, в случай че нямат местожителство в гр. София, следва да се натоварят освен с пощенски разходи и такива за адвокат, също и за нотариус. Считам, че посочената разпоредба се явява и дискриминационна по см. на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и по този начин са налице два отделни случая на противоречие на чл. 22, ал. 2, 3, 4, 5, и 6 с нормативен акт от по-висока степен“, посочва мъжът пред съда.
Той изтъква, че е засегнат пряко от изискването на БНБ за нотариална заверка, тъй като живее във Варна.
И допълва, че има голяма вероятност да бъде засегнат от тази разпоредба и в бъдеще, тъй като е правоспособен юрист и възнамерява да придобие адвокатска правоспособност. „При тази хипотеза, а и при предоставената ми бъдеща възможност съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, да помагам на нуждаещи се и на свои роднини безплатно, гражданите и организациите, които биха могли да се възползват от работата pro bono, отново ще следва да сторят и разноски във връзка с нотариално производство. Това има вероятност да ме засегне негативно, поради невъзможността да предложа подобна услуга без заплащане – услуга, която би следвало да е безплатна не само за живущите в гр. София, а за всеки гражданин“, посочва варненският юрист.
ВАС обаче допуска за разглеждане жалбата му само по отношение на текстовете от наредбата, които засягат местните физически лица, които правят справки в ЦКР и няма да се произнесе по двата текста от нея – чл. 22, ал. 3 и ал. 4, които се отнасят до юридическите лица и чуждестранните лица (виж карето).
„Доколкото К. Савов твърди, че е възпрепятстван да направи справка в Централния кредитен регистър чрез обикновено упълномощаване на баща си адв. Савов по смисъла на Закона за адвокатурата, оспорващият като физическо лице, което не твърди да е чуждестранно лице, не е подчинен на съдържащите се в подзаконовия нормативен акт норми на чл. 22, ал.3 и ал.4 според правилата на действието им спрямо лицата. Активна легитимация да оспорват чл.22, ал.3 от Наредбата биха имали юридическите лица, като адресати на нормата. Съответно, активна легитимация да оспорват чл.22, ал.4 от Наредбата биха имали чуждестранните лица, като адресати на нормата. Доколкото К. Савов не обосновава активна легитимация да оспорва чл.22, ал.3 и ал.4 от Наредбата, производството в тази част следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т.4 АПК във връзка с чл. 196 от същия нормативен акт“, заявява ВАС.
Делото е насрочено за 5 юни 2023 г. и всеки с правен интерес може да се присъедини към него.
35
Коментирайте
А каква е идеята адвокатските пълномощни да бъдат нотариално заверени, за да се признават от администрацията? Защо на заверката на нотариуса трябва да се има по-голямо доверие от тази на адвоката? И едните, и другите, са юристи. И едните, и другите подчиняват дейността си на специални закони, в които е предвидена тяхната имуществена отговорност. Доказано е, че има нотариуси, които правят неприсъствени заверки на подписи, има достатъчно съдебни решения в този смисъл. Тогава каква е логиката администрацията да държи на нотариалната заверка на подписа на клиента на адвоката, освен да се гарантират приходи на нотариусите по силата на закон или… Покажи целия коментар »
Моя съвет към младите юристи, които ще се занимават с процесуално представителство,или искат да влязат в съдебната система-още в пети курс, или най-късното като стажанти да оспорят няколко ПНА в съда-те са над 15 000, или да оспорят няколко НП-все за нещо ще се случи да са глобени, и дори и глобата да е минимална, смисълът на оспорването е трупане на опит-масово е случай млади хора да се вписват като адвокати, а не знаят къде се застава в зала, а писането на жалба срещу НП за един петокурсник без опит е тежка трудност-учил е как се пише, ама е друго… Покажи целия коментар »
Административните съдилища са добро начало за практика, не елоша идеята да стажуват там.
В оспорената Наредба е посочено, че: „ … § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 56, ал. 4 и § 13 от Закона за кредитните институции, приета е с Решение № 88 от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 октомври 2009 г. …“ В ЗКИ е посочено, че: „ … 56(4) Условията и редът за създаване и функциониране на информационната система и за предоставяне и получаване на информация от нея се определят с наредба на БНБ. § 13. Управителният съвет на БНБ издава наредби по прилагането на… Покажи целия коментар »
Жалбата е писана от бащата, не от пишлемето.
Абе тъпляк, пишлеме е възходящия ти,че не си е сложил гумичка и си се пръкнал ти, дебиляга ниеден. И като низходящ на пишлеме, и ти си пишлеме, освен ако не се окаже,че си от разменените в родилния дом. Ама каква е тази низост с лични обиди и нападки, а не по същество да се коментира, когато някой прояви инициатива, и злобарите иззлобяват, и те безпричинно, злобата е само заради това,че някой е излязъл от тълпата и не мълчи, а реагира срещу беззаконие. Ако не одобряваш жалбата-посочи с правни аргументи защо, а не с обиди към човек, който със сигурност не… Покажи целия коментар »
Еха, още един плод на спонтанна полюция или на пиянски минет-по избор.
Ауууу, пишлемето се обиди и пише под прикритието на столичен юрист. 🙂
Има все пак известна разлика между изискването по Наредбата на БНБ за „нотариална заверка на подписа“ и цитираните във възражението закони за „нотариална заверка на препис“.
Вчера имаха имен ден всички с името Ованес и производни
Че кой има пари за адвокат, питам аз! Сега, като си вдигнаха хонорарите, разходите за адвокат са непосилни за 80% от населението. Една заверка е 6 лева, а колко ще вземе адвокатът, за да извърши неговата услуга? Дори не ми се гледа в тарифата им….
В пълното си право е. А и стига сме пълнили гушите на нотариусите.
Хайде стига, за 12 лв. може да си извади един КЕП и да си прави справки от където иска. Сигурна съм, че има 12 лв. в джоба и много добре знае как се използва. Какво ще кажете за изтичане на информация от системата? В моята практика /не съм юрист, гл. счетоводител съм на голяма компания/ съм се натъквала на неразрешено ровене вданъчни и кредитни регистри от банки. Някои хора знаят само да се оплакват. Писна ни вече.
the young lawyer has realized that notaries can and should be relieved not only of this regulation.
Младокът се пробва дали ще му мине номерът,после ще се хвали как е променил коренно законодателството и благодарение на него са направили достъпа по-лесен. Ако беше малко по-опитен щеше да цитира и разпоредбата за представителите по АПК, която дава възможност за обикновено пълномощно при възходящи и низходящи роднини (препратка към ГПК) и да преразгледат глупавото тълкувателно решение на ВАС , с което ограничават тези правила само за пред съд, но не и административен орган.
Това с обикновеното пълномощно(тоест незаверено) за роднина пред администрацията-не минава никъде!
А губивремето да обжалваш, или да вдигнеш скандал намясто, тоест с рогата напред-не си струва. Направи си заверката-дори и да упълномощаваш възходящия си.
Не казвам, че ше мине, а че няма логика в установената практика. Аз ако съм на мястото на административния орган жух го приел, прекалено често се случва точно близки роднини да се упълномощават с цел по-голямо удобство при подаване на документи.
Ами наредбата дописва закона, според който нотариалната заверка е само допълнителна опция:
АПК Чл. 18. (1) Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неперсонифицираните организации се представляват от определено от членовете на организацията лице.
(2) Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.
Това казвам, но има тълкувателно решение, с което се отграничава пълномощие пред административен съд (ал.1) и такива пред административен орган (ал.2). Тъпо, но е така за съжаление, нищо че няма логика по-лекият вариант да е въьможен само за пред магистрат, а за едно обикновено заявление да се иска нотариална заверка от близък роднина.
По-лесния вариант е-подайте жалба до омбудсмана, и тя да инициира законодателни промени, ако жалбата ти е убедителна. Омбудсмана има квазизаконодателна инициатива-чл 19 т 7 ЗОмб, и дори неотдавна сега действащия парламент измени законодателство, касаещи инвалидите по сигнал на омбудсмана.
Тъпо е да се искат зарерки навсякъде, дори и за глупости, и е редно в закона да се уреди,че пълномощно пред администрацията, в определени случай може да е и без заверка.
Законодателството е ясно- пише си „може да се представляват от други граждани и организации“, и то като чадтен случай на стандартния по ГПК, който би трябвалода се прилага унивесално и за административни процедури, т.е. проблемът е в интерпретацията.
Човека е без опит.
Да, но в случая е напълно прав.
Прав е човека
Някоя лимонка с почти нулев опит, като е станал махмурлия сабахле, си е помислил, че е хванал Господ за пешовете на шинела.
Дай по същество и с аргументи, ако опитът позволява.
Когато си платиш.
Понякога заглавията ви са просто скандални….
Дано младият адвокат повлече крак, че не само от тази наредба могат и трябва да бъдат разтоварени нотариусите.
ВАС е взел присърце проблема и скоропостижно е насрочил делото за юни : )
И как ще се проверява достоверността без нотариална заверка? В крайна сметка не правиш всеки ден справки в ЦКР, за да се охарчваш за нотариус.
Я, нотариусите още не са скочили да бранят наредбата.
Те са ларж в края на годината, не ги ръчкай.
Учудващо!
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Преди няколко дена излезе решение на Кюстендилския административен съд по подобен казус.
Община Кюстендил отказа да издаде удостоверение за наследници на наш клиент, защото не е представено нотариално заверено пълномощно за адвокат.
Съдът реши, че не е необходимо нотариално заверено адвокатско пълномощно и указа на общината да издаде исканото удостоверение.
Решението може да изтеглите от сайта на административен съд Кюстендил – адм.д. 128/2023 г.
Адвокат Светозар Арнаудов
http://advokatarnaudov.com