Съдът на ЕС:
Авторското право не закриля вкуса на хранителен продукт
Вкусът на хранителен продукт всъщност не може да се квалифицира като „произведение“ и не може да се ползва от авторскоправна закрила. Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение от днес.
То е по казус за сирене за мазане от Холандия, което се нарича „Heksenkaas“. Сиренето е със сметана и билки и е създадено през 2007 г. от холандски търговец на зеленчуци и пресни продукти. Права върху интелектуалната собственост, свързани с тази стока, са прехвърлени на дружеството „Левола“, което ги държи до днес.
През 2014 г. обаче компанията „Смилде“ започва да произвежда продукт с наименование „Witte Wievenkaas“ за верига от супермаркети в Холандия. Тъй като счита, че с „Witte Wievenkaas“ се накърнява авторското ѝ право върху вкуса на „Heksenkaas“, „Левола“ иска „Смилде“ да бъде осъдена да спре производството и продажбата му. „Левола“ твърди, че вкусът на „Heksenkaas“ е закриляно от авторско право произведение и че „Witte Wievenkaas“ го възпроизвеждат.
Съдът на ЕС подчертава, че за да се ползва с авторскоправна закрила на основание на Директива 2001/29, вкусът на даден хранителен продукт трябва да може да бъде квалифициран като „произведение“. Тази квалификация предполага преди всичко, че съответният обект е оригинално интелектуално творение. Освен това, тя изисква да е налице „израз“ на това оригинално интелектуално творение. В действителност съгласно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, прието в рамките на Световната търговска организация (CTO), към което се е присъединил и Европейският съюз и съгласно Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за авторското право, страна по който е и ЕС, обект на авторскоправна закрила могат да бъдат изразите, а не идеите, процедурите, методите на действие или математическите концепции като такива.
„Следователно понятието „произведение“ по смисъла на директивата предполага по необходимост да е налице израз на обекта на авторскоправната закрила, последством който този обект да може да бъде достатъчно точно и обективно идентифициран“, пише СЕС в решението си. И обяснява, че вкусът на даден хранителен продукт не може да бъде точно и обективно идентифициран.
Съдът пояснява, че за разлика например от дадено произведение на литературата, на изобразителното изкуство, на кинематографията или на музиката, които представляват точен и обективен израз, идентифицирането на вкуса на хранителен продукт се основава главно на вкусовите усещания и възприятия, които са субективни и променливи. „Те зависят по-специално от фактори, свързани с лицето, вкусващо съответния продукт, каквито са например неговата възраст, хранителните му предпочитания и навиците му на потребление, както и от околната среда или от контекста, в който се вкусва този продукт. Освен това, с технически средства в настоящото състояние на развитието на науката не е възможно точно и обективно да се идентифицира вкусът на хранителен продукт, който го отличава вкуса на други продукти от същото естество“, твърди съдът в Люксембург.
Така той стига до заключението, че вкусът на даден хранителен продукт не може да се квалифицира като „произведение“ и следователно не може да се ползва от авторскоправна закрила на основание на Директива 2001/29.
5
Коментирайте
А, затова на повечето храни пише вкуса на баба, манджата на мама и т.н. простотии.
Каквото и да си говорим-всичко опира до пари.
Вкусът е нещо строго субективно и наистина за даден хранителен продукт не може да бъде точно и обективно идентифициран.
Мъдро решение.
Ами ако Кока-Кола беше ищеца с твърдение че се имитира нейната напитка?