Историческо тълкуване

Държавите в Европа са възприели различен подход при криминализирането на управлението на моторни превозни средства (МПС) след употреба на наркотични вещества.

В Австрия, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта и Холандия се прилага т. нар. подход „повлияване/въздействие“ (impairment)който се характеризира с това, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е необходимо да се докаже освен употреба и повлияване на водача от наркотичното вещество. Изследването на повлияване (въздействие) изисква специално подготвени специалисти за оценка на субективни показатели, както и комплексно разглеждане на лабораторни резултати (изследване на кръв) с оценка на въздействие.

Другият подход – „нулевият толеранс“, е възприет и се прилага в правните системи на Франция, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Швеция. Характерно за него е това, че за наказателното преследване, респективно за съставомерност на деянието, е необходимо единствено да се установи употреба на наркотично вещество от водача на МПС.

Налице е и подвид на нулевия толеранс, а именно „нулев толеранс с гранични стойности“ (per se legislation). Това е разновидност на нулевия толеранс, при която са фиксирани числени стойности (граници) за отделните наркотични вещества и/или техни метаболити в кръвта с определен от закона минимум, установяването на който е предпоставка за съставомерност на деянието.

България попада в групата на страните, възприели „пълен нулев толеранс“, доколкото в диспозицията на чл. 343б, ал. 3 Наказателния кодекс (НК) не е залегнало изискване от обективна страна да се установи повлияване на водача от наркотичното вещество.

Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози е криминализирано в НК през 2000 г. (ДВ, бр. 21 от 2000 г.), като в чл.343б, ал.3 НК е добавена нова ал. 3. В първоначалния ѝ вид материалноправната норма на чл.343б, ал.3 НК е била формулирана по следния начин:

„Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до две години“.

През годините диспозицията на цитираната ал.3 е запазила първоначалната си формулировка, като през 2015 г. (изм., бр. 74 от 2015 г.), корекция е претърпяла санкционната ѝ част, в която са предвидени кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“ от 500 до 1500 лева.

С оглед вида и размера на наказанията до 2017 г. наказателните производства, инициирани за престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК, са протичали по реда на Глава XXVIII НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.

Възможността за прилагането на чл.78а НК за престъпления по чл.343б, ал.3 НК е дерогирана през 2017 г., след допълване на нормата на чл.78а, ал.7 НК (доп., бр.54 от 2017 г.), с което е въведена забрана за прилагане на диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК и за налагане на наказания по реда на чл.78а НК в случай, че водачът e употребил наркотични вещества или техни аналози. Това обяснява и сравнително малкия брой произнасяния на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса за прилагането на чл.343б, ал.3 НК.

Практически проблеми при приложението на чл. 343б, ал. 3 НК

В сегашния ѝ вид нормата на чл.343б НК инкриминира управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, като в ал.1 и 2 са правно регламентирани изискуемите от закона обективни и субективни признаци за съставомерност на управлението на МПС след употреба на алкохол, а в ал.3 – тези, криминализиращи управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози. В ал.4 е предвиден квалифициран състав на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества (при условията на повторност).

Актуалната редакция на материалноправната разпоредба на чл. 343б НК е при следната формулировка:

Чл. 343б, ал.1. Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.

ал. 2 Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

 ал. 3 Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

 ал. 4 Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

На пръв поглед отделните диспозиции не предполагат практически проблеми при приложението на чл.343б НК.

С диспозициите на ал.1 и ал.2 от обективна страна са въведени изисквания предвиденият от закона минимум на количеството алкохол за съставомерност на деянията да е установен по надлежния ред в кръвта на дееца.

За управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози не са залегнали изискванията същите да бъдат установени по надлежен ред в кръвта на водача. Тук не можем да говорим за пропуск на законодателя, доколкото същият систематично е заложил тези изисквания в предходните две алинеи, респективно следва да се приеме, че, с оглед по-високата степен на обществена опасност на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, е предвидена възможност съставомерността на това престъпление да се доказва с по-широк спектър от доказателства и способи за доказване, предвидени в НПК.

I. Логическото тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.343б, ал.3 НК обуславя извода, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено по надлежния ред, нито е налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на водача.

В подкрепа на този извод е преобладаващата практика на ВКС.

Така в Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III н. о., НК, е прието, че за разлика от чл.343б, ал.1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1,2 на хиляда, да е установена по „надлежния ред“, то за съставомерността на чл.343б, ал.3 НК, такова изискване липсва. Следователно, доказването на обстоятелството, че деецът управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства.

В тази насока е и становището, застъпено в Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., НК, в което е прието, че от обективна страна съставът на деянието по чл.343б, ал.3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на МПС. Доказването на употребата на наркотични вещества е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК.

Най-новата практика на ВКС също е в подкрепа на гореизложеното, така в Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НК, е прието, че в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК липсва обективен признак надлежен ред на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден от законодателя в диспозицията на чл.343б, ал.1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Ето защо е недопустимо процесът на установяване на обективната истина да бъде ограничен от административни разпоредби.

Следва да се отбележи, че е налице произнасяне на ВКС и в обратния смисъл.

Така в Решение № 28 от 24.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1222/2017 г., I н. о., НК, решаващият състав на ВКС е приел, че установяването на признака „след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ по чл.343б, ал.3 от НК може да се осъществи единствено чрез предвидения в Наредба № 30/2001 г. ред – посредством използване на одобрено и нарочно определено техническо средство и/или чрез медицинско и лабораторно изследване.

В случай, че за правилно се приеме първото становище, а именно, че не е налице предвидено в закона изискване наркотичното вещество да е установено по надлежния ред в кръвта на водача, възниква логичният въпрос налице ли е колизия между Наказателния кодекс, в частност чл.343б, ал.3 НК и подзаконовия нормативен акт, уреждащ реда и начина за установяване наличието на алкохол и/или наркотични вещества – Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Отговорът на този въпрос категорично е в положителна насока и същият се извежда още от наименованието на подзаконовия нормативен акт, в което е залегнало и установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Аргумент в тази насока може да бъде почерпен и от чл.1 от Наредбата, който посочва, че подзаконовият нормативен акт урежда реда, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини, но също така и употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози.

Липсата на синхронизация между НК и Наредбата се установява и при прочита и сравнението на чл.343б, ал.3 НК и чл.23 от Наредбата. С ал.3 на цитираната материалноправна разпоредба законодателят не е въвел изискване наркотичните вещества и техните аналози да се установяват по установен ред. От друга страна, в чл.23 от Наредбата е залегнало, че „при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“, като в чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредбата е предвиден и ред за извършване на проверка.

На следващо място в ал.3 на чл.343б НК не е налице изискване наличието на наркотично вещество да е установено в кръвта на водача, но от друга страна чл.21 от Наредбата въвежда изискване за изследване на едната от представените проби кръв, а в чл.23 от Наредбата е залегнало изискване употребата на наркотични вещества в кръвта на водача да е установена след анализ на пробите кръв и урина.

Така изложеното обуславя нуждата от отговор на следните въпроси:

  1. За съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК необходимо ли е употребата на наркотични вещества и техните аналози да е установена по реда, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ?
  2. За съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК необходимо ли е наркотичните вещества и техните аналози да са установени в кръвта на дееца или може да се установи след изследване на биологични проби урина, слюнка, пот или коса?

II. Налице е противоречива практика и по въпроса дали за съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК е необходимо деецът да е бил повлиян от употребата на наркотичното вещество.

Така в Решение № 483 от 17.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1488/2015 г., I н. о., НК, е прието за безспорно, че наркотичните вещества водят до такива промени в съзнанието на водача, но само откриване на следа от употребата им в кръвта на водача не е достатъчно за реализирането на такава именно заради тяхната особеност – да се натрупват в кръвта и да се елиминират по-трудно от алкохола. Т. е. не е достатъчно следи от наркотични вещества да се установят в кръвта на водача или в издишания от него въздух, необходимо е поведението му да е повлияно от техния прием, а това следва да се установи с допустимите от НПК средства.

Обратното становище е застъпено в Решение № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III н. о., НК, в което състав на ВКС е приел, че Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофьора, както и в Решение № 4 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 1244/2017 г., III н. о., НК, в което съставът на ВКС не е приел тезата на защитата, че за съставомерност на престъплението по чл.343б, ал.3 НК не е достатъчно следи от наркотично вещество да се установят в кръвта на водача или в издишания въздух, а е необходимо поведението му да е повлияно от техния прием.

Наличието на противоречие и по този въпрос налага необходимостта да се даде отговор на следните въпроси:

  1. За съставомерност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК необходимо ли е да се установи повлияване на водача от употребата на наркотично вещество?

В случай, че се даде положителен отговор на първия въпрос, следва да се отговори и на въпроса:

  1. С какви доказателства и способи за доказване е допустимо да се установи повлияването на водача от употребата на наркотични вещества (гласни, писмени, експертизи)?

III. На следващо място следва да се отбележи наличието на проблем в практиката и при извеждане субективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.

Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е от категорията на формалните, тоест умисълът може да бъде само пряк.

В ал.1 и ал.2 на цитираната материалноправна норма законодателят е въвел количествен критерий за съставомерност на управлението на МПС след употреба на алкохол и при установяване на предвидения в закона минимум количество в кръвта на водача се извежда и субективният елемент от състава на престъплението, а именно прекият умисъл.

Законодателен подход с въвеждане на количествен критерий при управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози липсва, доколкото в диспозицията на чл.343б, ал. 3 НК не е залегнало такова изискване. Начинът, по който е формулирана нормата на чл.343б, ал.3 НК и липсата на определен от законодателя количествен критерий обуславят извода, че за съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК е ирелевантен моментът на употреба на наркотично вещество от водача, а именно дали същата е непосредствено преди управлението на МПС или на по-ранен етап. В тази насока е и оскъдната практика на ВКС по въпроса, обективирана в Решение № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III н. о., НК, в което е застъпено становището, че без правно значение е времето на употреба – непосредствено преди управлението на МПС или по-ранен момент, поради което отдалечеността във времето на момента на употреба спрямо момента на управление на МП, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на деянието.

В практиката не е налице проблем в случаите, при които наличието на наркотично вещество е установено в кръвта или слюнката на водача. Становищата на специалисти в областта на токсикологията са, че тогава употребата е в период относително близък до времето на изследване, като в повечето случаи експертите го рамкират в диапазон до 12 часа преди проверката, респективно не са налице трудности при извеждане умисъла при дееца. В светлината на гореизложеното може да се разглежда и хипотеза, при която наркотичното вещество е установено в урината на подсъдимия, тъй като в подобни казуси според специалисти в областта на токсикологията наркотичното вещество е в етап „изчистване“, което обуславя извод, че употребата е в рамките 12-24 часа преди тестването, тоест може да се извърши преценка за наличието или липсата на умисъл у дееца.

Застъпването на тезата, че доказването на употребата на наркотични вещества е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК, поражда резонния въпрос доколко ще е налице умисъл у дееца при другите, изброени по-горе, методи на изследване. Например при изследване на косата на водача е възможно да се установи употреба на наркотично вещество във времеви период, доста отдалечен назад във времето, а именно 6 месеца преди тестването му.

Гореизложената аргументация обуславя нужда от отговор на въпроса:

Ако се приеме, че употребата на наркотично вещество може да се установи не само с пробата кръв, а и след анализ на други биологични проби  (урина, слюнка, пот или коса), до кой момент ще е налице умисъл у дееца, доколкото всеки един от методите установява употреба на наркотично вещество в период, различно отдалечен във времето от момента на изследването?

Изложеното налага да се прецени дали трябва да се предприеме законодателна промяна, с която да бъдат синхронизирани НК – чл. 343б, ал. 3, и подзаконовият акт, който урежда реда за установяване на употребата на наркотични вещества, или чрез задължително тълкуване да бъде даден отговор на въпросите, по които има противоречива практика на съдилищата и които създават трудности при правоприлагането.

 

20
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Красимир Харалампиев
Красимир Харалампиев
14 януари 2020 10:13
Гост

Много добър анализ на съдебната практика по повдигнатия проблем! Има място да се помисли за тълкувателна дейност по този въпрос от ВКС.

доц. Васил Н. Атанасов
доц. Васил Н. Атанасов
14 януари 2020 9:51
Гост

Поздравления за статията! Най-после някой да направи адекватен правен анализ на практиката у нас, с конкретни въпроси, които следва да бъдат отговорени. За съжаление, аз съм песимист, че проблемът ще се реши толкова лесно, доколкото липсва цялостна визия и желание за справяне със ситуацията у нас. А има и нездрави интереси! 1) Не можем да установим повлияване на водача с ресурса, с който разполага държавата, а единствено ще се създадат предпоставки за корупция. Няма кой да установи това повлияване. Работещите с материята са наясно, че в почти нито един медицински протокол за изследване на алкохол, водачът не е определен като… Покажи целия коментар »

Глагоръц
Глагоръц
14 януари 2020 2:54
Гост

Доказване на въздействие въобще не трябва да се допуска,това отваря врата за корупционна практика от органите на КАТ.Просто трябва да се дефинира времето в което е употребен наркотик ,наапример до 48часа преди шофиране и съответните технически средства които да го определят с приблизителна точност.

Анонимен
Анонимен
13 януари 2020 15:42
Гост

Каква е файдата от този допълнителен критерий „под въздествие“? Джамбазки спокойно си ги надхвърли 1,2-та промила, ама се размина. Местан даже не знам дали му пазят някъде пробата, а за един фигурист даже няма нужда да говорим какво направи „под въздействието“.
Дали ти е повлияно поведението няма никакво значение, по-важно е кой си, или както викаше баба „чий си“.
В тоя ред на мисли, допълнителното изискване само поставя затруднения пред органите на реда, които ще останат откровено объркани, и съответно – в невъзможност учтиво да попитат „кво пра’им ся?“. Не вземайте хляба на милицията, оставете НК както си е.

Анонимен
Анонимен
13 януари 2020 9:05
Гост

Трябва да се осъществи синхронизация между НК и Наредбата по някакъв начин.

Диof
Диof
13 януари 2020 8:48
Гост

Bravo!

Диof
Диof
13 януари 2020 8:45
Гост

Поздравления!

Aнонимен
Aнонимен
13 януари 2020 8:26
Гост

Глобите няма да решат проблема у нас. Не че българинът не се стряска само като го ударят по джоба. Обаче ефективната присъда ще намали такива случаи.

Анонимен
Анонимен
13 януари 2020 8:56
Гост

Именно за това не бива да се легализира дрогата. Те сега си ходят надрусани по улиците. Нищо няма да им попречи да се качат и на кола в такова състояние.

Анонимен
Анонимен
14 юни 2020 11:43
Гост

Алкохола е легален, но това не отменя наказателната отговорност за шофиране под въздействие.

Адвокат
Адвокат
13 януари 2020 8:15
Гост

Никаква практическа полза от тази статия…

гринч
гринч
13 януари 2020 8:17
Гост

Нима очаквате колегата да реши проблема -да не би да е в ръцете на един съдия да го направи? Той го поставя и казва как овластените – НС и ВКС, могат да го напрявят. Нали не се съмнявате, че върховни съдии ще прочетат? Ако това не е практическа полза – здраве

до адвокат
до адвокат
13 януари 2020 8:20
Гост

Добавям – дори са формулирани въпросите по бъдещо тълкувателно дело… Какво повече искате? Да ви каже как да си водите делата и да си защитавате клиентите ли?

повлияване ли?!
повлияване ли?!
13 януари 2020 8:02
Гост

Големия проблем за мен е промъкването в практиката на изискване за повлияване от наркотика. Въобще не ме интересува дали някой келеш твърди, че е пушил трева и нищо му няма. Упоребил ли си наркотик – не може да се качваш на кола. Защото реакциите ти няма как да не са повлияни, макар и да не го съзнаваш и ставаш самонадеян.

Анонимен
Анонимен
13 януари 2020 8:14
Гост

Съгласен! Дори и т. нар. меки наркотици повлияват поведението на водача. Чувал съм теории, че марихуаната може да ги изостри, но това е бошлаф работа. Както се казва дори и да я легализират, шофирането след употреба трябва да е недопустимо и да се наказва по наказателен път.

Боби
Боби
13 януари 2020 22:47
Гост

какво точно означава „след употреба“ – за това е дискусията.

Боби
Боби
13 януари 2020 22:44
Гост

нещо не разбрахте – за да е по-ясно ще приравня марихуана към алкохол – в момента се предвижда затвор, ако сте пил 3 чаши вино преди 4 дни.
разликата е именно между „употребил“ и „употребявал“.
красиво ли звучи „ако си употребявал вино не може да се качваш на кола“?
в момента няма разлика дали си пушил марихуана преди 4 дни или прясно си опънал половин грам – изцяло неадекватно законодателство.

до НС
до НС
13 януари 2020 7:58
Гост

Разрешението изисква елементарно допълнение на НК – „установено по надлежния ред“ и се приключва. Депутатите – четете ли?

ТР на ОСНК
ТР на ОСНК
13 януари 2020 8:09
Гост

Не бих разчитал на бърза и адекватна намеса. Я са пипнали НК, уж за да опарвят този проблем, я са натворили някоя глупост. По добре ОСНК на ВКС да образува ТД и да даде ясни указания не само за доказването, но и за проблема с повлияването, който повдига колегата по-горе

Анонимен
Анонимен
13 януари 2020 7:56
Гост

Да се установява употребата с изследване на коса е абсолютно неадекватен метод, предвди, че може да изкара как си пушил трева преди месец, който излиза, че не е забранен от закона. Поздравления за младия колега, който поставя проблема!