Четирима убийци осъдиха България в Страсбург
Сред тях са излежаващите доживотни присъди за смъртта на сестрите Белнейски и за тройното убийство в Куманово
Четирима затворници, признати за виновни за едни от най-тежките убийства, извършени през последните години в България, са осъдили държавата в Страсбург, установи проверка на „Лекс“.
Те са Лазар Колев – осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров, станал известен като Кумановския убиец, също излежаващ доживотна присъда, Илиан Михайлов, който ще е в затвора до смъртта си заради подбудителство към убийството на втория съпруг на майка си, както и Стоян Петров, осъден на 20 години затвор за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.
Всички те, без Стоян Петров, са поискали от Европейския съд по правата на човека обезщетение от по 10 000 евро за лошите условия в затвора и за специалния режим, при който изтърпяват присъдите си. Съдът в Страсбург присъжда 4000 евро на Михайлов и по 3000 евро на Йордан Петров и Колев.
Четиримата имат сходни оплаквания и затова ЕСПЧ ги е разгледал заедно и се е произнесъл с общо решение.
Ето от какво се е оплакал всеки тях, за да установи съдът, че са нарушени правата му и има право на обезщетение:
Осъденият за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски Лазар Колев, сочи, че е държан в постоянно заключена килия в затвора в Пазарджик, изолиран от останалите лишени от свобода. Било му е позволено да общува с други затворници само по време на единия час дневно, когато е извеждан за физически упражнения. Колев обяснява още, че в килията му, която е под 6 кв. м, няма течаща вода или тоалетна, хигиената е много лоша – пълно е с хлебарки и бълхи, а администрацията на затвора не е направила нищо, за да се отърве от тях. Тъй като в килията му няма маса, Колев се храни върху вестник, разстлан на леглото му. През цялото време е държан на изкуствена светлина, а температурата варирала от жега до студ, според сезона.
Стоян Петров, който излежава 20-годишна присъда като извършител на убийството на шефа на фирма „Гранити“ Стоян Стоянов, пък е разказал, че от 29 юли 2011 г. до юли 2016 г. е бил поставен в пълна изолация в Бургаския затвор – без течаща вода и тоалетна, вместо която е трябвало да използва кофа. Той е посочил, че се е хранил върху стол, килията му е била пълна с плъхове и хлебарки, които често изяждали храната му. Той също се оплаква от температурата и светлината, както и от това, че крушката е била светната през цялата нощ.
Илиан Михайлов, който е осъден на доживотен затвор за това, че с майка си са планирали убийството на втория ѝ съпруг – бизнесменът от Русе Иван Шишков, има сходни оплаквания. Неговата окончателна присъда е от 2005 г., но той се оплаква от условията, при които я изтърпява от юли 2007 г., когато е бил прехвърлен в Пловдивския затвор. Също като останалите, Михайлов не е имал тоалетна и течаща вода в килията си и е използвал кофа. Килията му е била изключително влажна, а заради разположените наблизо канали, е била изпълнена с отвратителна миризма. Освен това през зимата изключвали отоплението в 18 ч. Той е излежавал присъдата си при специален режим до 2011 г. Тогава режимът на изтърпяване на наказанието му е заменен със строг, но според него условията не се променили и е напускал килията си само с белезници.
Йордан Петров, който първоначално беше осъден на доживотен затвор без право на замяна, заради убийството на Стефан Костадинов, жена му Мария и брат ѝ Ян Мюзик през юли 2000 г. в къщата им във варненското село Куманово, не за първи път води дело в Страсбург. По негова жалба държавата вече беше осъдена от Европейския съд по правата на човека, а делото му беше възобновено. Така присъдата му вече е на доживотен затвор, като съдът отмени най-тежкото наказание.
В новата си жалба до Страсбург той се оплаква от специалния режим, при който лежи в затвора във Варна от 2012 г. Само година по-рано с друг затворник направиха неуспешен опит да избягат.
Петров сочи, че е изолиран от останалия свят в постоянно заключена килия. Не е бил включван в никакви колективни занимания и му е отказван контакт с лишени от свобода с по-лека присъда от доживотен затвор. Винаги, когато е извеждан, е бил с белезници. Властите не са дали задоволително обяснение, защото продължава да изтърпява наказанието си при специален режим.
Що се отнася до условията в затвора, Петров обяснява, че през август 2012 г. в килията му е била поставена тоалетна, но тя е на 45 см от леглото му и не е отделена по никакъв начин от останалото пространство. Така той имал натрапчивото усещане, че живее в тоалетната. И тъй като администрацията на затвора отказвала да му предостави четка и препарати за почистване на тоалетната, тя станала неизползваема. Килията била пълна с плъхове и хлебарки.
Като взема предвид натрупването на лоши условия и строго ограничителния режим, който не е обяснен със съображения за сигурност, както и продължителния период, през който четиримата вече са лишени от свобода – между четири и десет години, съдът в Страсбург заявява, че „страданието и трудностите, претърпени от тях, надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, и са достатъчно сериозни, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение“.
13
Коментирайте
Имаше преди време една статия от журналистката Гергина Банкова в сп.“Общество и право“ за престъпника Ваньо , осъден за убийството на жена си.Лежал си той в затвора доста години.Изведнъж, обаче, хванали истинския убиец, той си признал,осъдили го.А на Ваньо му се извинили /шегувам се, разбира се/и го пуснали да си върви.Животът му, обаче ,отдавна бил „свършил“… Да осъдиш някого, дори и да има съмнения, че не той е престъпника, значи че не си завършил Правни науки-мъдрите Юристи са мълвяли , че дори и капка съмнение да има, то ВИНАГИ е в полза на подсъдимия-по-доре 10 виновни извън, отколкото 1 невинен… Покажи целия коментар »
Розбира се, че са преттъпници – убийци, след като това е установено с влязъл в сила съдебен акт. Не може да говориш за зачитане на права и в същото време да подкопаваш устоите на правовата държава!
Съдебните грешки далеч не са толкова често срещано явление, колкото се опитвате до го изкарате. Ако е налице такава, има законови механизми за заличаването на последиците от нея. Дотогава всички тези, осъдени с влязъл в сила съдебен акт са престъпници!
Интересно къде ще изхарчат присъдените обезщетения. Единият вариант е за подкупи на надзирателите. Така парите от държавата пак ще отидат за държавни служители 🙂
Ако имах власт бих им ги отнела в полза на близките на убитите! Човешкия живот няма цена, но те не заслужават да живеят след като са се вживели в ролята на Господ!
Не е редно тези хора да жиеят е нечовешки условия. Те вече си плащат за грешките.
А каква е цената на човешкия живот и на нечовешките мъки?
Грешки? Какви грешки ? Това да не е да объркаш правописа или да вземеш нещо чуждо по невнимание ? Единия умувал с майка си как да убият човек , а другия убил трима ! Къде е грашката тука ? Аз бих ги попитала – Искате ли да направим с вас това което вие сте направили за да сте тук или предпочитате мишките и бълхите ? Кое ли ще изберат ?
А редно ли е било да отнемат човешки живот?? По тази логика дали не трябва всеки да стане престъпник, за да си осигури храна и подслон за старини, то така или иначе с 200 лева пенсия на къде?
Вместо да им бяха плащали на затворниците, можеше да използват парите за ремонт на затвора.
Ужас! Доживяхме престъпници да ни съдят.
Условията няма да се подобрят, защото държавата няма пари. Това ме навежда на мисълта, че затворниците постоянно ще ни съдят.
Ами, не знам. Другия вариант е да не ги вкарват в затвора, за да не ни съдят. То по логиката на Съда в Страсбург, който доживатник не е подал жалба, той не е спечелил делото. И като се замислиш, то това си е печеливш бизнес – да съдиш България. Търкаш наровете и печелиш пари. Живот, пък бил той и с плъхове и хлебарки.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
На българина му е култивирано в съзнанието, че е нормално затвора да бъде масто за мъчения, изтезания, изнасилвания и тотална, убиваща и унижаваща мизерия. Това му е вродено от комунизма. Затвора е място за лишаване от свобода, и е жалко, че магистрати и юристи не знаят това! Другото печално невежество е, че същите а и не само незнаят, че България усвоява милиони за подобрение условията в затворите, но не прави нищо! Има едно всеобщо съгласие което завършва с ,,това е затвор“… Горе прочетох мнение, че едва ли не затвора е масто където трябва да те измъчват доживот, ако си убил… Покажи целия коментар »