Близката цел е в рамките на сегашната Конституция и закони, които няма за кога да бъдат променяни, да се направи максимално добър избор на главен прокурор. Следващата задача е предложенията и темите, които бяха поставени в хода на консултациите, да бъдат подложени на един обществен дебат“.

Това заяви президентът Румен Радев на кръгла маса с представители на неправителствения сектор и адвокатурата по повод предстоящия избор на наследник на Сотир Цацаров. Държавният глава вече проведе срещи по темата с представители на съдебната и изпълнителната власт.

Заради тези консултации той беше упрекнат от премиера Бойко Борисов, че се намесва в работата на независимата съдебна система.

Днес президентът отново реши да отговори на възраженията. И каза, че е далече от мисълта да надхвърля правомощията си, води се от разделението на властите, но все пак той по Конституция има определени задължения. „Поех определен риск, предизвиквайки тези срещи и този дебат. Към мен имаше множество нападки, че се намесвам в процеса на избора и в работата на независимата съдебна система. Благодаря за подкрепата, защото днес се вижда, че този риск е бил оправдан. Защото наистина България ще просперира, когато имаме единство в целите на институциите и обществото. Това единство е начин за тяхното постигане. Изисква се добра комуникация, гласност, идеи, дебат“, каза Радев.

В кръглата маса участваха председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, представители на магистратски организации – Калин Калпакчиев и Даниела Мавродиева от Съюза на съдиите, Любомир Гайдов и Мария Попова от Асоциацията на българските административни съдии, Владимир Николов от Асоциацията на прокурорите, Мария Павлова от Камарата на следователите. От Съюза на юристите присъстваха Владислав Славов и проф. Снежана Начева, на срещата бяха и представители на БИПИ, „Отворено общество“, „Правосъдие за всеки“, Фондация за развитие на правосъдието, Центъра за изследване на демокрацията и др.

Дискусията основно се фокусира върху три аспекта от процедурата.

Задължителни мотиви при връщане на указа за главен прокурор

Единият беше свързан с правомощието на президента да подписва указа за назначаване на главен прокурор и еднократната възможност предложението да бъде върнато на Висшия съдебен съвет (ВСС). Присъстващите на дискусията се обединиха около становището, че държавният глава трябва да изложи мотиви при връщането на указа като те могат да бъдат както с оглед качествата на кандидата, така и по самата процедура.

Емил Димитров от „Правосъдие за всеки“ призова държавния глава да се обърне към гражданите и да изрази своята убеденост, че от всички кандидати, този, който му се предлага, е най-моралният, политически независим и е почтен на 100%.

„Няма да го направя“, отговори веднага Румен Радев. И обясни защо: „Ако инициирате такива промени, според които президентът еднолично да избира главен прокурор, тогава ще изляза и ще кажа. Но няма да нося отговорност за други. Мога само веднъж да ги спра, може и да ги пусна. Колективната безотговорност не е заболяване само на тази система, тя е общонационална болест. Нейната благоприятна среда е най-вече в парламента. България трябва да върви към поемане на повече еднолична отговорност. Този, който има амбиция да управлява и да ръководи процесите във всяка област, да е готов да носи лична отговорност и законите така да се променят, че да е ясна тази лична отговорност.

Но когато всичко е размито и всичко се хвърля до парламента и накрая няма отговори, да не се учудваме защо НС има такъв нисък рейтинг. От там започват много неща. В България ще има консолидация – голяма, обществена, ще има прогрес и просперитет, тогава когато тези, които управляват и вземат решения, не се крият зад други органи, конституции, критерии. Ако аз избирам главния прокурор, няма да имам нужда от тези критерии, защото ще съм направил така, че не само тези критерии, но и много, много други да съобразявам. Но трябва да знам, че аз го избирам и нося отговорност. Това, което искате от мен, няма да го направя“.

Иванка Иванова от „Отворено общество“ пък посочи, изборът на главен прокурор в повечето европейски държави е резултат  от политическите процеси там.

Тя напомни как ВСС промени правилата за избор на главен прокурор през 2012 г., когато прие, че ако първият кандидат събере необходимото мнозинство, за останалите няма да се гласува. Иванова неслучайно даде този пример, защото според нея президентът, ако реши да връща указа, това трябва да бъде направено с писмени мотиви и може да обхваща не само качествата на кандидата, но и самата процедура.

Иванова призова президента да бъде домакин на по-широк дебат за правомощията на главния прокурор и отговорност му, както и за структурата на самата прокуратура, защото, по думите ѝ, единствено държавният глава е легитимната институция, около която може да се формира такава широка дискусия.

И други участници във форума застъпиха мнението, че са необходими мотиви при връщането избора на главен прокурор.

Какво значи кандидатът за главен прокурор да е с „изявена независимост“

Всъщност точно заложените в Закона за съдебната власт критерии, на които трябва да отговарят кандидатите да заемат постовете на тримата големи в съдебната система, бяха втората тема на дискусията. Те са специфични и са изброени в чл. 170, ал. 5 от  ЗСВ, който гласи: „За председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 и на следните изисквания:

  1. способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт;
  2. висока професионална компетентност: да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности;
  3. изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава;
  4. да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност“.

Според президента обществото трябва да получи гаранции за успешна процедура за избор на главен прокурор, като това трябва да стане при ясни критерии, в условията на прозрачност и достатъчно добра аргументираност на номинациите.

Радев отбеляза, че главният прокурор е натоварен с големи обществени очаквания и че му предстоят тежки задачи, затова е важно още на старта да има обществено доверие.

В тази връзка той цитира една част от специфичните критерии, на които трябва да отговарят кандидатите за главен прокурор, а именно „изявена независимост“ и „висока професионална компетентност“.

Хубави критерии, но те повдигат и въпроси – какво означават, какви са обществените очаквания към тях и много важно – какви са измерителите на тези критерии, защото такива няма в ЗСВ. Как ще бъде оценена изявената независимост на този главен прокурор. Трудно е да има универсален измерител“, посочи държавният глава.

Пръв се опита да му отговори Владимир Николов от Асоциацията на прокурорите. По думите му главният прокурор трябва да притежава изключителна професионална компетентност, безукорен морал и несъмнен интегритет.

Според Николов би било добре следващият обвинител №1 да е от прокурорските среди. „Не защото друг не би бил перфектен, а защото при мандат от 7 години един професионалист, който е горял в прокуратурата, наясно е със специфичните механизми, би имал летящ старт. Друг кандидат би имал нужда от период, в който да усети пулса на прокуратурата. Главният прокурор има съществена роля да ръководи цялостното разследване. Той трябва да има човешки качества – да е достоен, да няма сянка на съмнение за връзки с политически кръгове, да е кристален човек, който да дава личен пример и да мотивира колегите си, да има тяхното доверие. Да е визионер, да има стратегически подход, да има определена социална ангажираност към всички в системата. Да има определена доза идеализъм наред с прагматизма, да притежава и харизма. Не знам дали звучи утопично и наивно, но трябва да бъде намерен такъв човек“, каза Николов.

В тази връзка президентът призова Асоциацията на прокуратурите да подпомогне Висшия съдебен съвет като даде по-подробни измерители на критериите, залегнали в ЗСВ.

Биляна Гяурова-Вегертседер от БИПИ на свой ред каза, че е много важно да се осветли процесът, по който вносителите на номинация са достигнали до конкретния кандидат. И добави, че от концепциите на кандидатите, становищата на комисиите за професионалните и нравствените качества на номинираните, както и от самото им изслушване, може да се направи извод за визията им за развитие на прокуратурата.

Калин Калпакчиев от ССБ пък посочи, че няма пречка Асоциацията на прокурорите да организира неформална процедура и да предложат на ВСС конкретни кандидати. Това не е прецедент, каза той и напомни как преди години ССБ организира подобна процедура и предложи на Народното събрание двама кандидати за главен инспектор, единият от които беше и избран. И Калпакчиев наблегна на важността на процеса, по който се стига до даден кандидат.

Що се отнася до критериите за независимост и професионализъм, по думите му, тези качества може да бъдат прецени по позициите на кандидатите в конфликтни ситуации – как са реагирали и дали така е трябвало да реагират. Допълни и друго – за да има плътност на процедурата, с видимо съдържание, би било добре когато се провеждат такива избори в съдебната система, да има предварително изготвени профили за длъжността. А за да бъдат изведени такива, най-напред Прокурорската колегия трябва да изготви анализ за състоянието на държавното обвинение. Според Калин Калпакчиев може да се стъпи на годишните доклади на главния прокурор, защото те са изключително информативни.

Конституционосъобразно ли е главният прокурор да разпорежда образуването на дела?

Третата тема в дискусията беше поставена от председателя на Съюза на юристите Владислав Славов и тя обхващаше правомощията на главния прокурор.

Той беше категоричен – по Конституция главният прокурор няма правомощия да разпорежда образуването на досъдебни производства или необразуваното на такива, започването на проверки и т.н.

Славов се позова на чл. 126, ал. 2 от основния закон, в който се казва, че обвинител №1 осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Всеки ден чуваме говорителката на прокуратурата – главният прокурор разпореди да се образува, да се провери, да се направи едно или друго. Той няма такива правомощия по Конституция. Не трябва да бъде концентрирана толкова власт по силата на действащата Конституция и това е процес, върху който ние може да влияем, атакувайки съответните законови текстове, които неправилно са изтълкували Конституцията и са дали такива правомощия на главния прокурор. Тогава ще стигнем до институция, която е самостоятелна и главният прокурор не се намесва в дейността на всички прокурори, като разпорежда какво да се образува и какво не“, коментира Владислав Славов.

По думите му не може един човек да ръководи цялата наказателна дейност без да е налице основание в Конституцията за това. И поясни какво има предвид.

В ЗСВ има разпоредби, според които по-горестоящият прокурор може да дава писмени указания на колегата си от по-ниско ниво какви действия да извърши по дадена преписка, може да му я изземе и т.н. „Такива функции има и главният прокурор. Но в чл. 117, ал. 2, изр. 2 от Конституцията се казва, че при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. На един прокурор, когато му е възложен даден случай, никой не трябва да се меси в неговото решаване. На него му е възложено да реши случая сам. Има инстанционен контрол, почти всички актове на прокуратурата подлежат на съдебен контрол и това е много важно. Защото гледайки тези гейтове около нас, с просто око може да се видят случаи, в които данъчното престъпление е фрапиращо, но прокуратурата още го проверява и нищо не е образувала“, заяви Славов.

Според него главният прокурор трябва да дава насоки за развитие, но не и да бъде водеща и определяща фигура за дейността на държавното обвинение. И добави: „След промените в ЗСВ през 2016 г. единственото, което се промени е, че отпадна думата централизирана, прокуратурата остана единна. Нищо друго не се промени“.

Президентът Румен Радев прояви любопитство и попита дали според Славов ЗСВ тълкува превратно разпоредбата от Конституцията за правомощията на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство и че тези принципи не трябва да касаят конкретни производства.

Владислав Славов обясни, че е трудно да се тълкува надзорът за законност. Но що се отнася до методическото ръководство, то това значи главният прокурор да осъществява дейност по уеднаквяване на практиката, както правят върховните съдилища с тълкувателни решения.

В отговор на въпрос на президента коя институция ще коригира прокурор, който се отклони съществено от законовите принципи, Славов обясни: „Той носи съответната отговорност, решавайки казуса, който му е възложен. Актът му подлежи на контрол пред горестоящия прокурор и пред съд. Това е възможността неговите неправомерни действия да бъдат поправени. Когато разследва, той трябва да бъде независим, а не да му дават указания, да му вземат случай и да го възложат на друг. Случват се такива неща, когато някой не работи в посоката, в която се очаква“.

По време на тази част от дискусията проф. Емилия Друмева напомни за произнасяне на КС от 2006 г., когато той е отклонил искане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев за тълкуване именно на правомощията на обвинител №1, залегнали в чл. 126, ал. 2 от основния закон.

Филчев е попитал: може ли да се направи извод, че в конституционните правомощия на главния прокурор се включват правомощията да отменя, да изменя и да спира изпълнението на актове на всички прокурори, административни ръководители на прокуратури и заместници на административни ръководители, да им дава задължителни писмени указания и да извършва действия от тяхната компетентност. И още: кои са административните ръководители на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура и могат ли тези ръководители да отменят, да изменят и да спират изпълнението на актовете на всички прокурори в ръководената от тях съответна Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, да им дават задължителни писмени указания и да извършват действия от тяхна компетентност.

Както проф. Друмева, така и Владислав Славов, и двамата конституционни съдии към онзи момент, днес напомниха, че становището на мнозинството в КС е било, че е правомощие на парламента да уреди със закон именно въпросите, свързани с организацията и дейността на прокурорските органи.

Проф. Снежана Начева обаче изрази днес обратната позиция. Тя определи като „лоша услуга“ определението на Конституционния съд, с което искането за тълкуване е било отклонено.

Според нея при едноличните органи е много важен личният характер на ръководещия, защото точно той „оцветява институцията“.

На финала президентът изрази своето задоволство от дискусията и видя посланията в две насоки. Едната е към обществото, което държи на фокус този процес, който е важен за неговото бъдеще. Другата е към ВСС, който ще избира наследник на Сотир Цацаров. Важно е Висшият съдебен съвет да знае какво очаква обществото, заключи Румен Радев.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
академик Николета д-р Лозанофф
академик Николета д-р Лозанофф
13 юни 2019 11:36
Гост

Не е много вярно, че Владислав Славов е осъждан за кражба в големи размери и че, партийният секретар на Правния институт Емилия Друмева е била обвинена за присвояване -като домакин на културния дом Витгенщайн във Виена. Почти едва ли …

Песимист
Песимист
13 юни 2019 7:28
Гост

Няма да коментирам необходимо ли е служител на НСО да пази президента от юристите (този до вратата), колкото и да ми се иска. По същество – да, страхотни пожелателни думи за прозрачността, качеството на избора на прокурор и т.н. Лошото е, че в крайна сметка колкото и да си говорят юристите и президента, главният прокурор накрая пак ще е пионка на изпълнителната власт. И мандатът на сегашния започна с големи очаквания, с похвали колко е страхотен и честен, а сега всички пищят как прокуратурата е бухалка, как повдига скалъпени обвинения, които падат в съда, как организира показни арести и нарушава… Покажи целия коментар »

Anonimen
Anonimen
12 юни 2019 17:56
Гост

Прав е Радев. Не може да излиза с позиция за бъдещия прокурор при положение, че не го е предложил той.

За един приятел питам
За един приятел питам
12 юни 2019 16:12
Гост

ВСС дали е наясно какво изисква обществото. Защото не остава много време.

Анонимен
Анонимен
12 юни 2019 16:05
Гост

Не зная въобще може ли някой да гарантира за определен кандидат, че е най-моралният, политически независим и е почтен на 100%.

Анонимен
Анонимен
12 юни 2019 16:08
Гост

Е, той Цацаров си отговаря на всичките изисквания, както видяхме през последните 7 години.