Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?

Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон?

Тези дава въпроса поставя пред Конституционния съд (КС) президентът Румен Радев.

Искането (пълния му текст виж тук) му е за тълкуване на няколко разпоредби от Конституцията (чл. 77, ал. 1, т. 1 – 2 и чл. 84, т. 5 във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 42, ал. 1 и 2), но същевременно и за обявяване за нищожно разпореждането на председателката на Народното събрание Наталия Киселова, с което беше върнато предложението му за провеждане на референдум за еврото. Това искане на Радев се основава на чл. 22, ал. 3 от Закона за КС, който предвижда, че „при актове, постановени от некомпетентен орган, Конституционният съд обявява тяхната нищожност“.

Т.е. тази нищожност може да бъде прогласена, ако КС реши, че Киселова не е имала правомощие да отклони предложението.

Както е известно, на 9 май 2025 г. президентът обяви, че предлага да се проведе национален референдум, на който гражданите да отговорят на въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. То беше внесено в Народното събрание, което единствено може да вземе решение за провеждане на национален референдум, но не беше разгледано от депутатите. Причината за това беше отклоняването му с разпореждане от Киселова (виж тук).

Радев обосновава допустимостта на искането си за тълкуване на Конституцията с различния подход на парламента и неговия председател при внесено предложение за референдум от президента Росен Плевнелиев през 2015 г. (за възможността за електронно гласуване) и от президента Румен Радев през 2025 г. (за еврото). Това на Плевнелиев беше разгледано, редактирано и орязано от Народното събрание. Референдум беше проведен само по един от трите въпроса, които постави той, но беше неуспешен.

„Действията, респективно и бездействията на Парламента и неговите председатели по отношение на тези процедури разкриват диаметрално различни подходи към идентични ситуации. Считам, че е налице правен спор, очертаващ се в различните виждания по тълкуването и прилагането на нормите на чл. 77, ал. 1, т. 1 – 2 и чл. 84, т. 5 в контекста на инициираните от държавните глави процедури за национален референдум. Тълкуването на тези разпоредби по реда на чл. 149, ал. 1, т. 1 ще даде необходимата яснота относно удачния начин за тяхното прилагане, което е и единствената възможност да бъде решен този спор“, обосновава допустимостта на искането си Радев.

Пред КС той защитава виждането, че дали референдумът е допустим „е изцяло в преценката на НС, в неговия конституционно установен пленарен състав и може да бъде осъществена по правилата на пленарния дебат, в който председателят би могъл като всеки друг народен представител да изрази своите убеждения, но не и еднолично да вземе решение вместо НС“.

А за разпореждането на Киселова заявява: „Едноличният акт на председателя по допустимостта и основателността на въпроса, поставен в предложението на органите по чл. 10, ал. 1, т. 1 – 4 от ЗПУГДВМС, прегражда пътя на пряката демокрация. Годно преграждащо средство в този контекст обаче може да бъде само акт на представителната демокрация. Не на последно място допускането на подобна преценка от председателя легализира едно конституционно недопустимо бездействие от страна на Парламента по отношение решението за произвеждане на референдум“.