Общият съд на Европейския съюз отмени решението на Европейската комисия (ЕК), която отказа да предостави на журналистка от „Ню Йорк Таймс“ разменени SMS-и между председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и шефа на „Пфайзер“ във връзка с доставката на ваксини по време на пандемията от COVID-19.

През 2021 г. ЕК и „Пфайзер“ се споразумяха съюзът да купи до 1,8 милиарда дози от ваксината на „Пфайзер“, като споразумението беше най-голямото от всички, сключени от ЕК с фармацевтични компании. След края на пандемията стана ясно, че Фон дер Лайен е поддържала лична комуникация с шефа на „Пфайзер“, но ЕК отказа да разкрие съдържанието на текстовите съобщения. Отказът доведе до обвинения в непрозрачност и съмнения, че фон дер Лайен е надвишила провомощията си и кодекса за поведение на ЕК.

Европейският омбудсман започна разследване, а „Ню Йорк Таймс“ също заведе дело пред Съда на ЕС, като твърдеше, че съобщенията представляват документи, свързани с процеса на вземане на решения и трябва да бъдат публично разкрити. Комисията пък отговори, че такива съобщения съществуват, но не са архивирани и не са „официални документи“.

В решението си СЕС дава категоричен отговор на този спор и припомня, че регламентът за достъп до документи има за цел да даде възможно най-широко действие на правото на публичен достъп до документите, държани от институциите.

„По принцип до всички документи на институциите следва да бъде осигурен публичен достъп. Когато обаче институция твърди в отговор на заявление за достъп, че даден документ не съществува, несъществуването на документа се презюмира в съответствие с презумпцията за истинност на това твърдение. Тази презумпция обаче може да бъде оборена въз основа на представени от заявителя релевантни и непротиворечиви доказателства“, съобщиха от съда.

В случая твърденията на комисията са били оборени от „Ню Йорк Таймс“, които са представили явни доказателства за размяна на текстови съобщения между фон дер Лайен и изпълнителен директор на „Пфакзер“. „По този начин те успяват да оборят презумпцията за несъществуване и за непритежаване на исканите документи“, посочват от съда и добавят, че при това положение ЕК не може просто да казва, че не разполага със съобщенията, а трябва да обясни защо те не могат да бъдат открити и представени, както и защо е приела, че не съдържат съществена информация.

„Комисията не е обяснила подробно какъв вид търсене е предприела, за да намери посочените документи, нито е уточнила местата, в които е проведено търсенето. Следователно, тя не е представила правдоподобно обяснение, за да докаже, че не разполага с исканите документи. Освен това Комисията не е изяснила в достатъчна степен дали поисканите текстови съобщения са били заличени и в такъв случай дали заличаването е било извършено доброволно или автоматично или дали мобилният телефон на председателя междувременно е бил заменен“, посочват от СЕС.

ЕК: Не открихме важни съобщения

Европейската комисия е проверила и не е открила съхранени важни съобщения, свързани с искането за достъп до информация, коментира днес говорител на комисията във връзка с решението на съда.

„ЕК провери дали има регистрирани документи, засегнати от искането и не откри данни. След това се уверихме дали такива документи може да съществуват, без да са регистрирани и също не открихме такива данни. Не казвам, че са били изтрити съобщения“, посочи говорителят.

По думите му съдебното решение не поставя под въпрос правилата на ЕК за регистрация на документи, а постановява, че комисията трябва да даде по-подробно обяснение при какви обстоятелства не ги регистрира документи, поясни говорителят и добави, че се надява да няма последващи действия от „Ню Йорк Таймс“.

Той цитира правилата, според които служителите на комисията не трябва да използват размяна на кратки съобщения за обсъждане на важна информация, а когато все пак това се наложи, следва да препращат тези съобщения към имейл, за да бъдат регистрирани в системата на ЕК за документооборот.

Съдът на ЕС днес казва, че това не е достатъчно добре обяснено и ще се съобразим с неговото изискване, каза говорителят.