Върховният административен съд (ВАС) за пореден път коригира изчисленията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) за това откога започва да тече 6-месечният давностен срок за образуване на дисциплинарно производство срещу магистрат.

До момента поне два първоинстанционни и два касационни състава на ВАС са правили това. Сега пореден тричленен състав на ВАС е принуден да напомни на инспекторите как се пресмята давностен срок в дисциплинарно производство.

Казусът е на Мирослав Петров от Софийския районен съд (СРС), срещу когото през 2018 г. беше образувана дисциплинарка за забавени дела. През февруари т.г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет я прекрати поради изтекла давност – при образуването ѝ са били изтекли повече от шест месеца от узнаване на нарушението и заради това производството не може да продължи.

Според чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) „Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях“.

В ал. 2 на същия текст се казва, че ако сроковете са изтекли, дисциплинарка не се образува, а образуваната такава се прекратява. Според чл. 310, ал. 3 от ЗСВ, когато нарушението се изразява в бездействие, давностните срокове започват да текат от откриването му.

В чл. 312, ал. 1 от ЗСВ е посочено по чия инициатива може да започне дисциплинарката – на съответния председател, на по-горестоящ ръководител, на ИВСС и на министъра на правосъдието.

Инспекторатът към ВСС има обаче различен прочит на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ и вече няколко пъти да го защити в съда, засега неуспешно.

Казусът

През 2017 г. в ИВСС постъпва сигнал от Комисията за финансов надзор за забавено произнасяне по дела в СРС, образувани по жалби срещу наказателни постановления, издадени от зам.-шеф на КФН. За да бъде изяснено за какво става дума, от 18 до 31 октомври 2017 г. в Наказателното отделение на Софийския районен съд е направена проверка, която установява, че съдия Петров има забавени 127 акта, а 175 са изписани извън законовия срок.

ИВСС иска от председателя на СРС подробна и актуализирана справка за делата на съдия Петров. Получава я на 23 ноември 2017 г.. В нея се съдържат данни за натовареност, дела, съдебни заседания, дежурства и др. Посочените в справката забавени производства се припокривали с установените от ИВСС при проверката му в НО на СРС.

На 9 февруари 2018 г. на съдия Мирослав Петров е връчен акт с резултатите, а ИВСС предлага на ВСС да образува дисциплинарка срещу магистрата. На 31 юли 2018 г. Съдийската колегия го прави.

Дисциплинарният състав установява, че бездействието на съдия Петров е открито на 23 ноември 2017 г., като така 6-месечният срок за образуване на производство е изтекъл на 23 май 2018 г. И на практика Съдийската колегия е образувала делото срещу магистрата два месеца след тази дата. Заради това съставът предложи, а колегията единодушно реши да прекрати дисциплинарката.

Спор за срока

ИВСС обжалва отказа пред Върховния административен съд като оспорва основно датата, от която започва да тече 6-месечният срок. Инспекторите твърдят, че началният момент е 9 февруари 2018 г., когато е издаден актът за установени нарушения, а не 23 ноември 2017 г., когато шефът на СРС е изготвил справката.

Тричленен състав на ВАС с председател Румяна Папазова и членове Николай Гунчев (докладчик) и Десислава Стоева, обаче не е съгласен с това тълкуване.

Доколкото откриването на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в бездействие, включва субективен елемент – узнаване на съществените елементи на дисциплинарното нарушение, за да не се наруши принципът за еднократност, се приема, че дисциплинарното нарушение е открито на датата, на която който и да е от оправомощените вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по правилата на чл. 312, ал. 1 ЗСВ е узнал за съществените признаци на нарушението. Откриването е релевантно тогава, когато е станало тяхно достояние, като който и тези органи да е открил нарушението, срокът за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече. В случая дисциплинарното нарушение е открито от административния ръководител на СРС, като моментът на узнаване (получаване информация за извършването на нарушението) е меродавен за броенето на срока“, посочва ВАС.

Той уточнява, че това е така и заради т. 7.1 от Правилата за дисциплинарната дейност на ВСС, в която е посочено, че „6-месечният срок от откриването на нарушението започва да тече от узнаването за нарушението от някои от лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ като този срок не се новира и не тече поотделно за всеки от тях“.

Цитираната норма (т.7.1), на свой ред, е почти буквално възпроизведена в актуалната разпоредба на чл. 310, ал. 1, изречение второ ЗСВ. Според т. 7.2 от правилата шестмесечният срок се брои от узнаване на обстоятелствата от лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ за извършеното дисциплинарно нарушение до приемане на решение за образуване на дисциплинарно производство, а според т. 7.3 под „узнаване“ се разбира, че нарушението (действие или бездействие) в неговите съществени признаци е станало известно на някое от оправомощените субекти да правят предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат“, уточняват още върховните съдии. И заради това не приемат аргументите на ИВСС, че откриването на нарушението става, след като бъдат обобщени данните, станали му известни при проверката.

Нататък ВАС посочва, че в съдебния закон не е регламентирано по какъв начин може и трябва да бъде открито извършеното нарушение. Това налага да се приеме, продължават върховните съдии, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига те да осигуряват необходимата информация за релевантните факти и обстоятелства.

В конкретния случай откриването на нарушението от административния ръководител на СРС се установява по категоричен и безспорен начин с обективираните в писмо от 23 ноември 2017 г. данни. Същите са достатъчни, за да бъде прието, че органът (председателят на СРС – б.а.) е запознат със забавянето на съдията при изпълнение на задълженията му в законоустановените срокове. Съдържащата се в горепосочените справки подробна информация е в необходимите степен и количество, за да може органът или лицето да установи субектът на нарушението, времето и мястото на извършване на нарушението, както и съществените признаци на деянието, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Дали деянието представлява дисциплинарно нарушение и следва ли за него да бъде наложено дисциплинарно наказание е предмет на установяване в дисциплинарното производство“, посочва ВАС.

Съдът не споделя и друг аргумент на ИВСС, свързан с т. 7.4 от правилата на съвета. Текстът гласи: „По отношение на Инспектората към Висшия съдебен съвет “узнаване” е налице в момента, в който актът за резултатите от проверката е изготвен окончателно“. Според ВАС това правило въвежда изключение за началния момент на давностните срокове, залегнали в чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. „Гарантирането на спазване на принципа за еднократност на наказанието за едно нарушение и обстоятелствата, че срокът е започнал да тече от откриването/узнаването за нарушението от административния ръководител на СРС и същият не тече поотделно за всеки от лицата и органите по чл. 312, ал. 1 ЗСВ преклудират възможността за започване на броенето на срока от по-късния момент на узнаване за нарушението от ИВСС“, изтъкват върховните съдии.

Както стана ясно, това е пореден казус, в който ВАС е принуден на коригира „изчисленията“ на Инспектората към ВСС за това от кога започва да тече 6-месечният давностен срок. В края на 2019 г. други два първоинстанционни и два касационни състава на ВАС сториха същото с много сходни мотиви по други два случая – на Иванка Болгурова и на Мария Иванова-Ангелова от СРС.

Решението на ВАС по казуса с Мирослав Петров не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.

Отражение върху съдиите

Отлагането във времето на разрешаването на тези случаи влече негативни последици за самите съдии. Наред с всичко друго, те са лишавани от допълнителни трудови възнаграждения, защото докато текат делата се води, че срещу тях има неприключила дисциплинарка. За да ги изключи от списъка с магистратите, които получават коледни бонуси, председателят на СРС Александър Ангелов стъпва на правилата, приети от ВСС, в които се казва, че при наличие на висящо дисциплинарно производство премии не се дават.

Шефът на СРС не сочи други аргументи в заповедите си, независимо от изискването актовете да се мотивират, което многократно е било изтъквано от ВАС и от административни съдилища именно по такива казуси. Наред с това съдът многократно е казвал, че лишаването от бонуси не трябва да става автоматично, а да се преценява всеки отделен случай.

Съвсем наскоро Административен съд София-град се произнесе именно в тази насока по казуса на Александър Е. Ангелов от СРС, който също в продължение на няколко години беше лишен от коледна премия заради висяща дисциплинарка. Не получи такава и в края на 2019 г. и обжалва заповедта на шефа на СРС.

След като допълнителното възнаграждение, чиято дължимост е предмет на решението в оспорената пред съда заповед е за 2019 г., то следва да бъдат изложени под формата на мотиви релевантните факти и обстоятелства за преценката дали съдията има право на такова възнаграждение, като същевременно те следва да са осъществени или възникнали през същия период. Самият факт на наличие на образувано и неприключило дисциплинарно производство срещу съдията Ангелов не съставлява фактическо основание за издаване на заповедта, тъй като не е отчетено по отношение на него, за който няма спор, че е привлечен към дисциплинарна отговорност, дали предмет на висящото производство са нарушения, извършени през 2019 г., за която се изплащат допълнителните възнаграждения, или такива, извършени в минал период, който е извън преценката на административния орган. Аргумент в тази посока се следва и от обстоятелството, че образуваните дисциплинарни производство – дисциплинарно производство под №24/2017 г. по описа за 2017 г. на ВСС, обединено с д.д. № 37/2017 г., видно от годината на образуване на същите, са за действия или бездействия, извършени през 2016 г., а същият е лишен от допълнително трудово възнаграждение за резултати и принос, който следва да се отчете за 2019 г. Посоченото положение не може да се определи като резултат от наложено дисциплинарно наказание, т.е. като елемент от санкция, тъй като дисциплинарното производство срещу Ангелов не е приключило и не е наложено наказание. Поради това и съобразно чл.5, ал.2, т.7 от Правилата, жалбоподателя е лишен от част от трудовото си възнаграждение по причини, които нямат общо с основанията, на които това възнаграждение се дължи – за положен труд през текущата година“, изтъкна АССГ и отмени заповедта на шефа на СРС, с която Александър Е. Ангелов е лишен от бонус.

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
14 октомври 2020 11:02
Гост

Поредният казус заради инспектората.

Mitko
Mitko
14 октомври 2020 10:57
Гост

Трябва да се избегнат негативните последици за самите съдии.

Нелепо
Нелепо
14 октомври 2020 10:41
Гост

Съдийската колегия е образувала делото срещу магистрата два месеца след изтичане на срока.

Анонимен
Анонимен
14 октомври 2020 10:37
Гост

Сметките на ИВСС излязоха криви.

Занев
Занев
14 октомври 2020 10:25
Гост

Добри новини от страна на съдът

Анонимен
Анонимен
14 октомври 2020 10:54
Гост

Тоя лигльо Мирослав Петров да вземе да се забърза с делата. Не е специален, както си мисли. Хората- страните и адвокатите няма да го чакат вечно.

Анонимен
Анонимен
15 октомври 2020 12:50
Гост

Ти пък екстрасенс ли си, че знаеш кой за какъв и за какво си мисли?
Пази токсичните коментари и преценки за себе си.
Има конкретен казус и решение по него. Точка!

Анонимен
Анонимен
14 октомври 2020 10:23
Гост

Чудя се на Запад дали така се бавят, дали там е систематизирано по-добре случващото се. Дали пък не се съдят толкова хората просто.

Николев
Николев
14 октомври 2020 10:24
Гост

Опредлеено има моменти, в които можеш просто да седенш и да се разбереш с човека, а не да тичаш да се съдите

Bobi M
Bobi M
14 октомври 2020 10:24
Гост

Ноо има и моменти и хора, с които освен да се съдиш нищо не става

Анонимен
Анонимен
14 октомври 2020 11:00
Гост

Така е. Много зависи от човека насреща.

Анонимен
Анонимен
14 октомври 2020 10:23
Гост

Добре е, че им напомнят, че такова нещо, като краен срок съществува и не може да се чакат решения с години

Анонимен
Анонимен
14 октомври 2020 10:22
Гост

Да да, наистина никак не е лошо да им се напомни кога им изтича крайния срок, защото към момента работата е тегава

Анонимен
Анонимен
14 октомври 2020 10:22
Гост

Бе да не забравяме, че човека може и да е бил претрупан с неща или дори да е имал някакви проблеми. Съдиите не са някакви роботи, които не се повреждат и само гледат дела

Анонимен
Анонимен
14 октомври 2020 10:21
Гост

Не е сефте някой да се тутка. Ама хората чакали – ми да чакат бе. Не е мой проблем

Манов
Манов
14 октомври 2020 10:21
Гост

„Бързината“ на родните съдилища