Омбудсманът предлага промени в ГПК
Съдът да проверява договора с банката преди да издаде заповед за изпълнение
Тя да не се издава, ако се основава на неравноправни клаузи, а изпълнението да се спира при вероятно основателно твърдение за грешно изчисление на дълга
Съдът да отказва да издава заповед за изпълнение, ако искането за нея се основава на неравноправни клаузи. Когато банка иска заповед за незабавно изпълнение да представя не само извлечение от счетоводните си книги, но и документът, от който произтича вземането ѝ, т.е. договора за кредит заедно с всичките му приложения, включително и с общите условия.
Това е част от измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът Мая Манолова предлага да бъдат приети по спешност. Причината – България има два месеца, които изтичат на 25 март 2019 г., за да направи промени в заповедното производство, защото в противен случай е заплашена от наказателна процедура и сериозни санкции от Европейската комисия. Днес те ще бъдат обсъдени с депутати и юристи.
Пълният текст на проекта за изменения в ГПК
Проблемът, констатиран от Брюксел, е, че действащата уредба на производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение не дава възможност на съда за служебен контрол за неравноправни клаузи в договорите с потребителите. „Длъжникът е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силната страна, тъй като законодателството е изцяло в полза на банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания предвид облекчените процедури, по които те събират своите вземания“, заявява Манолова.
Другият проблем е свързан с особената привилегия на банките (по чл. 417, т. 2 ГПК), когато заповед за изпълнение се издава въз основа единствено на едностранно съставено от тях извлечение от счетоводни книги. В момента обаче съдът реално не може да следи за грешки при изчисляването на размера на дълга, тъй като длъжникът не разполага с възможност да спре изпълнението на тези основания.
„Поради тази причина длъжниците са изправени пред реална опасност да загубят имуществото си до произнасянето на съда, поради неравноправни клаузи, злоупотреби или допуснати грешки от страна на кредитни институции. Това налага промени в ГПК, които да защитят потребителите и да осигурят баланс във взаимоотношенията им с банките и монополите“, изтъква омбудсманът. И напомня две решения на Съда на Европейския съюз (по дела C-243/08 Pannon GSM и C-176/17 Profi Credit Polska S.A.), според които при едностранни производства, които водят до издаване на титул за изпълнение (каквото е това за издаване на заповед за незабавно изпълнение), националните съдилища задължително следва да имат възможност да преценяват дали вземането не се основава на неравноправни клаузи в потребителски договори.
Затова сега Манолова предлага първо да се измени чл. 411 ГПК, в който изрично да се предвиди, че съдът проверява законосъобразността на изпълнителния титул, преди да издаде заповед за незабавно изпълнение, при това служебно. Мотивът за това е, че има противоречива практика по въпроса дали съдът служебно следва да следи за недостатъци на договора в заповедното производство. Като се записва, че съдът не издава заповед за изпълнение, когато „искането е в противоречие със закона, основава се на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите или нарушава добрите нрави“.
В проекта се предлага да се промени и чл. 417 ГПК и да се въведе изискване за банките, които искат в тяхна полза да се издаде заповед за незабавно изпълнение, да представят на съда и договора с клиента, заедно с всичките му приложения и общите условия.
Друга важна промяна е в чл. 420 ГПК. В него се предлага да се регламентира следното: „При искане за спиране с твърдение, че вземането е основано на клаузи, противоречащи на императивни правила на закона, накърняващи добрите нрави или неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите или че размерът на дълга е неправилно изчислен, препис от искането се изпраща на заявителя за становище в 3-дневен срок. Съдът спира изпълнението на заповедта, ако счете твърденията на длъжника за вероятно основателни“. Районният съд се произнася по молбата за спиране в 3-дневен срок, а определението, с което се спира принудителното изпълнение, подлежи на предварително изпълнение.
„В този случай, спирането на изпълнителното производство не заличава ефекта на наложените запори и възбрани върху имущество на длъжника. Целта на този механизъм е да гарантира, че издаването на заповед за незабавно изпълнение няма да влоши положението на длъжника в рамките на едностранното производство, в което задължението му все още не е установено в пълен съдебен исков процес. В същото време банките не са лишени от възможността да търсят изпълнение на вземанията си по реда на заповедното производство“, обяснява омбудсманът. Като подчертава, че е търсен балансиран подход, при който едновременно да се защити длъжникът от възможности за произвол, но и да се гарантира, че кредиторите ще могат да осъществят правата си спрямо недобросъвестните. Законопроектът предвижда също по искане на длъжника съдът, пред който е висящ исковият процес, да постанови спиране на изпълнението, без това искане да е ограничено със срок.
Предлага се в ГПК да се създаде нов чл. 423а, който да регламентира възможност за възражение при уведомяване чрез залепване. Според проекта той ще гласи:
Ал. 1 В случай, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5, независимо от влизането ѝ в сила, длъжникът има право да подаде възражение в двуседмичен срок от узнаването пред заповедния съд. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1, чл. 419, ал. 1 и чл. 420.
Ал. 2 Подаденото възражение автоматично спира принудителното изпълнение на заповед за изпълнение по чл. 410, чл. 417, т. 10 и когато заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 е издадена в полза на банка, като във всички случаи съдът дава указания на заявителя по чл. 415.
Така, когато длъжникът не е узнал за издадена срещу него заповед за изпълнение, защото е връчена чрез залепване на уведомление, той ще може да възрази срещу нея веднага след узнаването. А няма да се стига автоматично до исков процес. Дава се възможност на длъжника сам да прецени, след като е получил пълна информация защо определено лице иска пари от него, дали да оспорва или не вземането.
Освен това, за да може длъжникът сам да вземе решение за ситуацията си, законопроектът изрично предвижда (в чл. 412) в книжата, които му се връчват, да бъде указано, че възражението срещу заповед за изпълнение може допълнително финансово да го натовари с разноски, в случай, че дължи претендираните суми.
11
Коментирайте
Въпросът с неравноправните клаузи на банките е много преекспониран . Внушава се , че едва ли не хората губели апартаментите си заради тях и пр. В моята многогодишна практика нямам такъв случай . Проблемът на длъжниците е , че са се надценили с тегленето на кредита , няма достатъчно доходи , защото са си загубили добра работа или бизнес , вече са минали 50-те години , болни са и пр. Разликите в лихвите поради неравноправни клаузи не са толкова големи , още повече че банките се усетиха и има много случаи на намалени и опростени лихви , приемане на нов… Покажи целия коментар »
Отново банките не са изключени от привилигерованите. Цялата информация и документация по кредитите е при тях. Няма да имат проблем с изваждането на необходимите документи. Нали те ги създават! Нали се биеше тъпана, за премахване на чл.417 от ГПК? Да не говорим за абсурдния чл.429 ал.3. Изплашиха ли се създателите на проекта за изменение на ГПК, от бъдещите реакции на законотворците?
Можеше просто да затрият заповедното…
Не могат! Защото съдилищата ще гледат искове само на жално щ банки, а обикновените хорица ще стигат до правосъдие след години опити… Нали идеята на заповедното производство е опростяване на бюрокрацията. Всеки ден се подават няколко стотици заявления за издаване на заповеди за изпълнение… Ако тези дела преминат в искови производства, обикновен исков процес ще продължава около десет години! Само пред една инстанция! А те са три…
Ех, как ще ги резнат тия кожодери банките.
Жалкото е, че се сетиха след като ги натиснаха отвън. А преди това някой помисли ли за българският данъкоплатец.
Абсолютно разумни промени в ГПК. А и така ще избегнем санкции от Европейската комисия.
Приятно съм изненадана от Мая Манолова, чак не ми се вярва, че тя е писала тези промени. Това е работено от хора, които разбират от заповедно производство. Подкрепям!
възражението за грешни изчисления е големият пробив, но от какво толкова сте доволна, не разбирам, като става ясно, че е написано под натиск от брюксел… не е ясно и дали умниците в парламента ще припознаят измененията
Познахте. Писани са от съдии от СРС и СГС. Малко поорязаха предложенията, но и така е повече от добре.
„Писани са от съдии от СРС и СГС“…
А съдии и омбудсман са преписвали от адвокат… http://lex.bg/members/justus/page6b.php 😉
https://drive.google.com/open?id=0B5I8dh3HVhwPbGI1UDYtQUFxTWs