Из мотивите на законодателя
Съдът да не бъде с вързани ръце, да не бъде сляп или защо беше променен чл. 280, ал. 2 ГПК
Достъпът до касация преди и след последните промени в ГПК
Действащата разпоредба
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
- решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
- решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
- от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
(2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
(3) Не подлежат на касационно обжалване:
- решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
- (изм. и доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
- решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.
Старата редакция
чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
- решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
- решаван противоречиво от съдилищата;
- от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
(2) Не подлежат на касационно обжалване:
- решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
- (изм. и доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
- решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.
Противоречи ли на Конституцията новият критерий за допускане на делата до касационно обжалване – поради „очевидна неправилност“ на решението. По този въпрос предстои да се произнесе Конституционният съд (КС) след като вчера беше сезиран от тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС), с председател Светла Димитрова, която ръководи Гражданската колегия, и с членове Геника Михайлова и Даниела Стоянова.
Върховните съдии твърдят, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 (виж карето) от Гражданския процесуален кодекс поставя под неясен и неизясним законов критерий достъпа до касационен контрол, а ВКС ще е принуден да създава правна норма по всяко разгледано гражданско дело, по което това основание е заявено, изземвайки компетентността на законодателната власт.
Пълният текст на искането на ВКС
Какво ще е решението на КС по искането на върховните съдии е въпрос на бъдещето, „Лекс“ реши да провери как се е стигнало до приемането на въпросното изменение и какъв е бил замисълът на законодателя. Това може да бъде установено от стенограмите от заседанията на Народното събрание и на правната му комисия, на които бяха обсъждани последните изменения в Гражданския процесуален кодекс.
Събаряне на вратата към касацията или развързване на ръцете на съда
Обсъждането на новата ал. 2 на чл. 280 ГПК и въобще на всички въпроси, свързани с касационното производство, става на заседанието на парламента на 17 октомври 2017 г. (виж пълния текст на стенограмата тук), когато окончателно са приети измененията в кодекса. Депутатите от левицата Крум Зарков и Филип Попов повдигат въпроса за яснотата и правилността на формулировката, че се допуска касационно обжалване „при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност“ на въззивното решение.
„Така описан, този филтър на практика е липса на такъв, защото очевидно неправилност, вероятна нищожност или недопустимост според мен дава възможности за едно безгранично тълкуване в тази насока. Къде има вероятна нищожност, къде има очевидна неправилност – да, това ще го решават съдиите от върховните съдилища, но няма ли, ако се допусне такова обжалване, при нормите на новата ал. 2 на практика това значи предрешаване на делото за вероятна нищожност и очевидна неправилност. След като бъде допуснат до касация на тези основания, най-вероятно изходът на това дело ще е вече известен. От тази гледна точка ние сме съгласни, че следва да има филтър, следва да има в същото време и възможност за касационно обжалване. Но така зададени през тези параметри на практика означава липсата на какъвто и да е филтър, което неминуемо ще доведе до пренатовареност на ВКС, а тук естествено, и до подкопаване на доверие“, заявява Филип Попов.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обаче му обяснява от какво е продиктувана промяната и какво се цели с нея. Той първо припомня изказване на върховен съдия, чието име не посочва, от голямата Научно-практическа конференция в Народното събрание, организирана от Висшия адвокатски съвет под патронажа на самия Кирилов. Думите на съдията били: „Да, виждаме, че решенията очевидно са неправилни, очевидно неправилни, но сме с вързани ръце. Тоест не можем да действаме съобразно непосочено основание или да излезем от основанията за допускане на касационното обжалване“.
„Ето този институт, този инструмент дава възможността съдът да не бъде с вързани ръце, съдът да не бъде сляп“, отговаря Данаил Кирилов. И заявява, че е убеден, че при евентуалното прилагане на този нов филтър няма да има чрезвичайно увеличение на ръста на делата, които ще се допускат до касация.
Пенчо Милков от БСП изразява още опасения: „Спомнете си до момента на тълкувателното решение колко трудности създаваше въпросът за тълкуването на така наречения „съществен правен въпрос“, с който съдът се е произнесъл. Думите „съществен“, „очевиден“, „вероятен“ не мисля, че ще допринесат за по-обективно и бързо правораздаване. Напротив, ако в т. 1 влиза всичко, което Вие казахте за филтъра, и аз се съгласявам, в т. 2 считам за неудачно използването на изрази, като „вероятна нищожност“ и „очевидна неправилност“, защото вероятното и очевидното за един не е такова за друг“. А колегата му от левицата Явор Божанков казва: „С тези понятия не просто открехваме вратата към касацията, а направо я събаряме. Отваряме доста работа за тълкувателни решения и доста трудности в практиката, които ще се родят“.
На финала промените са приети с 86 гласа „за“, два „против“ и 28 „въздържал се“.
Гладиаторски битки
Голямата дискусия, при която на практика е създаден чл. 280 ГПК в настоящия му вид, обаче е в правната комисията. Тя посвети десетки часове на промените в ГПК, бяха създавани работни групи, събираха се експерти и представители на множество заинтересовани институции, а заседанията продължаваха до тъмно. Основна тема на промените беше изпълнителното производство, но тъй като депутати от Обединени патриоти внесоха проект, свързан с касационното производство и то стана сред водещите теми за обсъждане. С него те предлагаха на практика да се отмени действащата факултативна или селективна касация и да се върне действалата по стария ГПК обща такава.
Стенограмите от заседанията на правната комисия, посветени на ГПК, показват, че споровете по текстовете са били изключително дълги и тежки. Съображения са изказвали ВКС, адвокатурата и специалисти по гражданско право и процес. Стига се до там, че в разгара на дискусията за касационното производство на 13 октомври 2017 г., председателят на комисията Данаил Кирилов да заяви: „Вярно е, че Правна комисия досега си позволява да даде широк форум на всички и винаги, когато е имало възможност сме се стремили всеки, който дори би могъл да бъде заинтересуван, да присъства и да има възможност да представи становище. Това обаче не би следвало да се абсолютизира и си позволявам да кажа: Това е последният път, в който Правна комисия ще бъде арена на гладиаторски битки“.
Коментарът му е от последното заседание на комисията, посветено на промените в ГПК, което продължава до след 22 ч. Именно за тогава, като изключително спорни, са оставени предложенията за изменения в глава 22 „Касационно обжалване“ на ГПК (виж пълния текст на стенограмата тук).
В заседанието участват тогавашният зам.-председател на ВКС и ръководител на Гражданската колегия Красимир Влахов и върховният съдия Емануела Балевска. Висшият адвокатски съвет е представляван от члена си Валя Гигова. Там е и асистентът в катедрата по Гражданскоправни науки на СУ „Св. Климент Охридски“ Ивайло Костов, а в хода на дискусията става ясно, че по измененията са правени консултации с най-големите специалисти по граждански процес проф. Анелия Мингова и проф. Валентина Попова.
Изначално позициите са на двата полюса, тъй като например адвокатурата подкрепя предложението изцяло отпадането на селективната касация, а съдиите не възприемат подобна промяна.
„Струва ми се, че няма как на този етап да се приемат сериозни, кардинални, концептуални промени. Махането на чл. 280, предполага точно това“, заявява съдия Влахов. И продължава: „Преди всичко кой е проблемът, пред който сме изправени? Защото, когато внасяме промяна в каквото и да е, трябва да знаем защо го правим и кое е проблемът. ВКС не допуска достатъчно според колегите, до разглеждане касационни жалби, а статистиката я изложих преди десетина дни на Конференцията, която се проведе в тази зала, и смятам, че независимо от неизбежния субективизъм, независимо от това, че едни колеги си дават повече труд да мотивират определенията си за недопускане, а други по-малко, нека да си кажем истината и в очите. За десет години много колеги процесуални представители така и не се научиха да пишат мотивирани изложения за допускане на касационно обжалване.
Няма да стигна до там, както се направи наскоро тук, да се четат подбрани извадки от съдебни актове, но Ви уверявам, че всекидневно се сблъсквам с крайно лаконични, несвързани, неясни изложения по чл. 280. И при най-добро желание при такива изложения не можем да допуснем касационно обжалване. Истината е тази. Субективизмът, разбира се, също е факт. Той е присъщ на правораздавателната дейност и не виждам кой процесуален закон, може да го преодолее“.
Съдия Балевска пък заявява: „Поддържам, че е несериозно на тази сбирка да формулираме коректни текстове било за промяна на чл. 280, било на чл. 288 или други, ако се върнем на изначалната дилема, запазваме ли този модел на касация или не, си позволявам да напомня две неща от значение за последиците. Първо, този пакет промени в ГПК върви като социален. Дали е социален подходът, при който изоставаме една проверка до голяма степен проверка за правилност на едно въззивно решение срещу проста такса от 30 лв., срещу допускане на пълна касация при пропорционална такса от 2%, включително тогава, когато резултатът от касационното обжалване е обречен, и второ, при отпадане на селективната касация рискуваме да извикаме на живот, така да се каже, бланкетните касационни жалби, с каквито изобилстваше практиката при отменения ГПК, а при бланкетни касационни жалби ще получаваме съответни касационни решения“.
Адвокат Валя Гигова отвръща: „Дори да приемем, че 15 хиляди адвокати в тази страна са съвършено неграмотни и не могат да напишат касационна жалба, самият факт показва, че има проблем, дали този проблем се дължи само на неграмотност?!“ И припомня, че това е четвъртият опит за отмяна на чл. 280. „Понеже смятаме, че не трябва чл. 280 да се променя изцяло, защото е твърде опасно, затова се опитахме да предложим някакви разумни и балансирани текстове, които хем да запазят допуска до касационен контрол, хем да отворят по-широко вратата. Смятам, че дори да е вярна цифрата от 20% допуснати до касационен контрол жалби, това е твърде малко“, обяснява тя.
Следва голям спор за това дали да отпадне или не в първата алинея на чл. 280 ГПК т. нар. „материалноправен и процесуално правен въпрос“.
Но в един момент председателят на комисията Данаил Кирилов взема думата и на финала на изказването си заявява: „Бих искал да намерим такова решение, че на база на първоначалния контрол за допустимост, в случаите, в които и върховните съдии казват: „Виждаме, че решението е много порочно най-общо казано, но нямаме основание нищо да направим. Тоест иска ни се в тези случаи да може съдът и тук, колегата Лазаров (Димитър Лазаров от ГЕРБ – бел. ред.) е прав, защото това вече малко нарушава принципа на диспозитивното начало – тогава да може съставът, който преценя допустимостта, да прецени, че има смисъл от влизане по същество и да допусне разглеждане по същество на касационната жалба и основание. Затова израз нямам и не мога да го предложа, ако имах и можех да го предложа, щях да го предложа. Но затова трябваше да има резултат научно-практическата конференция. Не може да казваме „е вероятно необосновано“, защото така предпоставяме. Истината е, че вероятно тук трябва да оставим първоначалната преценка – това, което в другия отрасъл се казва „достатъчно данни“ или някаква форма на евентуалност, но има начало на данни, че в това решение има пороци и не става“.
Да не си кривим душата – има такива решения и постигането на компромиса
Тогава думата взема съдия Красимир Влахов и предлага текст:
„Предлагам по ал. 1: „Независимо от основанията по ал. 1, въззивното решение може да се допусне до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност“. Така че в случаите, в които боде очите порочността на това решение, но въпреки това не е надлежно формулиран въпрос, по преценка на съдебния състав, защото тази преценка не може да избягаме при каквато и да е уредба, по преценка са съдебния състав при очевидна неправилност да се допуска един вид служебно до касация“.
„Ние сме о`кей с това предложение“, казва адвокат Гигова. „Аз също нямам възражение“, казва и Данаил Кирилов.
„Очевидно е неправилна“, повтаря Влахов, а Валя Гигова подчертава: „Трябва да е толкова неправилно, че да е недопустимо да съществува в правния мир“.
„Защото да не си кривим душата – има такива решения“, признава съдията. „Окей, добре, ние сме съгласни!“, повтаря адвоктката. И дългите спорове приключват с думите на върховния съдия Красимир Влахов: „И да приключим дебата с усмивка“.
Дали текстът на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, създаден на това заседание на правната комисия на 13 октомври 2017 г., ще бъде обявен за противоконституционен, защото е толкова неясен, че застрашава правото на защита, правораздаването и дори разделението на властите, ще каже КС с решението си. Доктрината обаче вече е дала своя прочит на новата разпоредба.
Бившият конституционен съдия и дългогодишен върховен съдия Благовест Пунев прави своя коментар в статия „Промените в касационното обжалване със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.)“, публикувана в сп. „Собственост и право“ на издателство „Труд и право“.
„Въпросът с очевидната неправилност на решението като основание за допускане на касационно обжалване е по-комплициран поради това, че се касае до ново понятие, което не е дефинирано и е необходимо да се тълкува“, пише той. И припомня, че неправилността на решението, срещу което е подадена касационна жалба, е определена в чл. 281, т. 3 ГПК и то е такова поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
„Очевидно неправилно“ ще бъде решението при квалифицирана форма на тези нарушения. Това са нарушенията на императивна материалноправна норма, както и на основни съдопроизводствени правила – ограничаване на правото на участие на страната в процеса, решаване на делото от съдебен състав, въпреки наличието на предпоставките за отвод на негов член, липса на мотиви на обжалвания пред ВКС съдебен акт, както и наличие на явна необоснованост на постановеното въззивно решение“, заключава Благовест Пунев.
11
Коментирайте
Не мога да не се включа, доколкото съм в адвокатския съюз. Одобрявам резките промени в закона – но те не са толкова максимални. Каквото искате си говорете, но имам добра практика като действащ адвокат с новия ГПК, ето ти ефективно производство и всичко останало. Блажим добре. Но критиката на закона трябва да спре – до тук. ГПК – е много добре направен закон – образец е за развитие – даже наистина. Който е практикуващ юрист знае за какво говоря. Не трябва да се дава трибуна на мисловно объркани юристи, тъй като ще ни поставят в капан. Сега не трябва да… Покажи целия коментар »
Съгласен съм с вас, колега. ВКС избърза. Трябва практика. Стига сме променяли ГПК. Този подход с квазислужебния достъп до касация, може да даде добри резултати
Иване, Иване
Остави ВКС-то! Всеки трябва да се занимава с това, от което разбира!
tova da ne e livhno mejdu Vlahov i Dimitrova?
От цялата статия личи, че съдиите ги мързи да гледат касационни дела и не искат да се занимават.
От изказванията става много ясно каква е целта на разпоредбата. Не виждам никакъв проблем, освен това, че не им се работи. Това е точно отваряне на вратата до касацията, която от 10 години търпим!
Ще видим този път какво ще измъдрят от КС.
Напълно съм съгласен с Благовест Пунев. За пореден път се уверявам, че той е един интелигентен и здравомислещ човек.
E kak съдиитеще възприемат подобна промяна като не им изнася
ВКС искат да си развържат ръцете.
Важно е да се разместят некадърните пластове – адвокатски кантори и сие-нца. Колко са оправни – като не им изнася нещо – почват да кадят на обществения интерес.
Според мен – новия ГПК -от промените си след социализма – до днес е еклектика. Нищо новаторско не се случи – така или иначе – то новаторите са кът.
И се появяват някакви мечки-гризли – дето не знаят фолклорните песни за зайците -ма съвсем примерно.