Българските закони, които уреждат подслушването и следенето, не отговарят на изискванията за качество и не са годни да гарантират, че намесата в правото на личен живот на гражданите е само доколкото е необходима в едно демократично общество. Това констатира Европейският съд по правата на човека в разбиващо решение не само за законодателството у нас, но и за практиките за използване на специални разузнавателни средства (СРС).

То е от над 430 параграфа (пълния му текст виж тук) и изобилства от данни за скандали и злоупотреби със СРС от последните 10 години. А след като е направил преглед на Закона за СРС и на Закона за електронните съобщения (заради уредбата за съхранение и достъп до трафични данни) съдът в Страсбург стига до следната тежка констатация:

„Законите, уреждащи тайното наблюдение в България, прилагани на практика, все още не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба“.

Делото пред ЕСПЧ заведоха двама адвокати – Михаил Екимджиев (заедно с Асоциацията за европейска интеграция и права на човека) и Александър Кашъмов (и Програма достъп до информация). Това е вторият път, в който Екимджиев се обръща към съда в Страсбург заради злоупотребите с подслушването и следенето у нас. През 2007 г. по негова жалба ЕСПЧ констатира сериозни проблеми при съхранението на данните, събрани със СРС, както и липсата на механизъм човек да установи дали е бил незаконно подслушван или следен. Именно заради това първо решение след дълги перипетии беше създадено Бюрото за контрол на СРС.

На практика първото дело се фокусираше върху финала на процедурата по използване на СРС, а сега Екимджиев и Кашъмов поискаха от съда да направи своеобразен преглед на целия процес – от нормативната му уредба, през исканията за използване на СРС, разрешенията на съдилищата до проверката на Бюрото за контрол на СРС и възможността за търсене на обезщетение в случаите на незаконно подслушване.

Ето какво гласи днешният извод на съда в Страсбург: „Макар и значително подобрени, след като бяха разгледани от Съда по искане на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев, законите, уреждащи тайното наблюдение в България, прилагани на практика, все още не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба, изисквана съгласно чл. 8 от Конвенцията в следните отношения:

а) вътрешните правила, уреждащи съхранението и унищожаването на материали, получени чрез СРС, не са достъпни за обществеността;

б) терминът „обекти“ в чл. 12, ал. 1 от Закона за СРС не е дефиниран по начин, който гарантира, че не може да служи като основа за безразборно използване на СРС. (Тук съдът в Страсбург припомня случая с осъдената бивша председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, която разреши използване на СРС спрямо информационна система на МВР (самата тя съдържаща данни за много лица). Янева не беше осъдена заради това, а заради нахвърляща разрешената от закона продължителност на разрешенията за СРС. Според ЕСПЧ това е показателно за това, че българските съдилища тълкуват твърде широко понятието „обект на СРС“.)

в) прекомерната продължителност на първоначалното разрешение за наблюдение от съображения за защита на националната сигурност – две години, значително отслабва съдебния контрол, на който е подложено такова наблюдение (Съдът отхвърля аргумента на правителството, че проблем няма, тъй като съдилищата никога не издавали разрешения за СРС за повече от 6 месеца);

г) процедурата за даване на разрешение за използване на СРС, както действа на практика, не е в състояние да гарантира, че се прибягва до наблюдение само когато е „необходимо в едно демократично общество“;

д) съществуват редица пропуски в законовите разпоредби, уреждащи съхраняването, достъпа, проверката, използването, съобщаването и унищожаването на данни от СРС;

е) системата за надзор, както е организирана в момента, не отговаря на изискванията за достатъчна независимост, компетентност и правомощия;

ж) условията за уведомяване на гражданите, че спрямо тях са използвани СРС, са твърде тесни;

з) специалното средство за защита – искът по чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на практика не може да се приложи във всички възможни сценарии, не гарантира проверка на обосновката на всеки случай на употреба на СРС (чрез позоваване на разумно подозрение и пропорционалност), не е отворен за юридически лица и е ограничен по отношение на обезвредата.

„Тези недостатъци в правния режим изглежда са оказали действително въздействие върху функционирането на системата за тайно наблюдение в България.

Повтарящите се скандали, свързани с тайното наблюдение предполагат съществуването на злоупотреби, които изглежда поне частично се дължат на неадекватните правни гаранции“

заявява ЕСПЧ в решението си.

„Това решение е изключително важно и навременно. Самият ЕСПЧ посочва, че то е от първа степен на важност, което означава, че са необходими дълбоки структурни и устойчиви промени в законодателството и в практиката, свързани с употребата на СРС, съхранението и унищожаването на събраната чрез тях информация, както и с достъпа до трафичните данни, съхранявани от доставчиците на комуникационни услуги. Само при добра воля от страна на властите може да бъде преодоляно констатираното от ЕСПЧ драматично влошаване на ситуацията, свързана със защитата на правото на личен живот и с неприкосновеността на кореспонденцията, заради която всяко физическо и юридическо лице под юрисдикцията на България може да бъде жертва на злоупотреби със СРС. Изключително навременни са и изводите, и критиката на ЕСПЧ към практиката на специализираните съдилища за безконтролно разрешаване на СРС, както и за заслугата на бившия главен прокурор Сотир Цацаров за обезличаването и лишаването от ефективност на Бюрото за контрол на СРС“, коментира решението адвокат Екимджиев.

Последните му думи, визират констатацията на съда в Страсбург, че след указания на Цацаров силно е ограничен достъпът на бюрото до данните в преписките на прокуратурата, за да може действително да преценява дали искането за използването на СРС е било единственият възможен начин за събиране на доказателства.

В решението си ЕСПЧ напомня, че сега под надзора на Комитета на министрите на Съвета на Европа България трябва да избере генералните мерки, които ще предприеме, за да бъде преустановено погазването на неприкосновеността на личния и живот и на кореспонденцията, които допускат законодателството и практиката у нас.

25
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Адвокат
Адвокат
11 януари 2022 20:45
Гост

Моля, Лекс, прочетете решението, а не действайте като някакъв правен ПИК, разчиташ, че лапни шарани и тролове на ССБ ще получат оргазъм и ще се зачешат как и срещу кого га го ползват. Нито разбива на пух и прах, нито обвинява някого, а просто посочва какво още може да се подобри.

Анонимен
Анонимен
11 януари 2022 20:24
Гост

Най-смешното е, че хора като Екимджиев и Кашъмов ревнаха, че Гешев излагал България с писмото си.

съдия
съдия
11 януари 2022 16:37
Гост

От цялото решение разбрах че от 2010година насам разрешенията за прилагане на СРС постоянно намаляват, което е добре

съдия
съдия
11 януари 2022 16:17
Гост

Моля, който коментира тук, първо да прочете решението, че нещо ми се вижда, че пишещите си дрънкат по статията без да знаят вярно ли интерпретира решението.

Анонимен
Анонимен
11 януари 2022 15:03
Гост

Някой гледа, някой слуша
Всичко ми дойде до гуша

897
897
11 януари 2022 19:33
Гост

С една дума „суша“…

Едуард Сноудън
Едуард Сноудън
11 януари 2022 14:10
Гост

Чудя се какво ли следва да са мотивите за Агенцията за национална сигурност на САЩ?

Така е. Но цялата истина е, че ЕСПЧ е един филиал на ЦРУ за защита на техните кучи синове и дъщери.

Полазили целият свят.

Цветни джендъри с революционно настроение.

Анонимен
Анонимен
11 януари 2022 14:07
Гост

Гарантирано от Цветанов, Цацаров и ГЕРБ.

Анонимен
Анонимен
12 януари 2022 8:10
Гост

И ГешевТ

Каменов
Каменов
11 януари 2022 13:58
Гост

Тук сме си дива нация. НЕ се спазват правата на човека.

Борисов
Борисов
11 януари 2022 14:00
Гост

Зависи на кого си човек. Правата не са за простолюдието по принцип.

Харизанов
Харизанов
11 януари 2022 13:58
Гост

Определено ми допада тази новина

Asparuhov
Asparuhov
11 януари 2022 13:57
Гост

Айде сега и да ни накарат да наложим санкции на тия, дето са подслушвали поголовно със задна дата.

Пееф Ски
Пееф Ски
11 януари 2022 13:57
Гост

А, сега ли се сетиха за съществуването на злоупотреби? Та това е практика у нас.

Сотир
Сотир
11 януари 2022 13:58
Гост

Откриха топлата вода.

Бежовски
Бежовски
11 януари 2022 13:57
Гост

Определено се надявам, че това ще промени маниерите за подслушване у нас.

Nina
Nina
11 януари 2022 13:57
Гост

Някой изненадан има ли?

Анонимен
Анонимен
11 януари 2022 13:56
Гост

Това преди много време трябваше да се каже. Знаете ли Цветанов как подслушваше кой ли не. Включително кметовете на ГЕРБ. От там се захващаха и още маса хора.а Качеството беше лошо по време на разговор. Прекъсваше и пукаше. После го оправиха. Поне като те подслушват какво си говорите, че ще вечеряте или дали на кучето е взета храна, да не ти прекъсва разговора.

Sanjeta
Sanjeta
11 януари 2022 13:55
Гост

Надявам се, че няма да ни санкционират с нещо.

Мавродиева
Мавродиева
11 януари 2022 13:54
Гост

Нищо изненадващо. Докато всичко се управлява от бивши комунисти, свикнали да подслушват и на доносничане, така ще е.

Nenov
Nenov
11 януари 2022 13:54
Гост

Време си беше

Борисов
Борисов
11 януари 2022 13:53
Гост

Та ние дори нямаме минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба!

Двоен аршин
Двоен аршин
11 януари 2022 13:55
Гост

А иначе Цвинокио можеше да пише шест пъти “ НЕ“.

Желязков
Желязков
11 януари 2022 13:51
Гост

Защо ли не ме учудва тази новина. За кой ли път се погазват конституционните ни права.

Mihail
Mihail
11 януари 2022 13:50
Гост

Поредното доказателство, че ние сме демократично общество само на думи.