Незрящите не трябва да бъдат лишавани от всякаква възможност да са съдебни заседатели. Това заяви Съдът на Европейския съюз (СЕС) в решение, до което се стигна след като състав на Софийския районен съд (СРС) не допусна сляп заседател.

То е задължително за всички съдилища и повече незрящи не трябва да бъдат изключвани на това основание от разглеждането на наказателни дела. В решението си СЕС заявява, че автоматичното лишаване на слепите от възможността да са заседатели – без да се прави разграничение в зависимост от съответните дела и без да се извършва проверка дали е можело да ѝ бъдат предложени разумни улеснения като материална, лична или организационна помощ, е недопустимо.

Случаят

Живка Павлова е с трайна намалена работоспособност пожизнено заради загуба на зрението. Жената е с юридическо образование като през 1977 г. е положила успешно и изпита за правоспособност. Тя работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите.

През 2014 г. е одобрена за съдебен заседател в СРС. На 23 март 2015 г., след жребий, е разпределена към 6-ти наказателен състав в съда заедно с още трима души. Повече от година обаче Павлова не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело, защото не е допусната от председателя на 6-ти състав Феня Стоянова. На 29 май 2015 г. жената сезира председателя на СРС (по онова време Методи Лалов – бел. ред.), като моли да бъде разпределена към друг състав, „за да реализира правото си на труд като съдебен заседател“.

Но не получава отговор и се обръща към Комисията за защита от дискриминация (КЗД), като в жалбата си сочи, че е налице неблагоприятно третиране спрямо нея от съдия Стоянова и от председателя на СРС, защото е сляпа.

Съдия Феня Стоянова на свой ред изтъква пред КЗД, че естеството на задълженията на съдебните заседатели в наказателните дела са такива, че е необходимо да са налични специфични физически характеристики, свързани с възможността съдебният състав да осъществява правомощията си. Съдийката твърди още, че в случая няма дискриминация.

Методи Лалов също пише на КЗД като заявява, че няма различно третиране, а увреждането на Павлова е от естество, което препятства осъществяването на специфичните функции на съдебен заседател и може да доведе до нарушаване на принципа на непосредственост, принципа на обективната истина и равноправно участие на обществеността в наказателния процес.

Комисията обаче установява, че и съдийката, и председателят на СРС са осъществили пряка дискриминация на основата на признака „увреждане“ спрямо Павлова и им налага глоби като им препоръчва занапред да не допускат нарушения на антидискриминационното законодателство.

Двамата обжалват решението пред Административен съд София-град (АССГ), но и той казва, че в случая има дискриминация.

Така делото стига до Върховния административен съд (ВАС), според който за правилното решаване на казуса е необходимо тълкуване на норми на правото на ЕС. Това е така, защото българското законодателство гарантира принципно защитата на хората с увреждания и не допуска дискриминация заради загуба на зрение, но същевременно има предвидени и изключения, които оправдават разликата в третирането. ВАС отбеляза, че не е ясно доколко това различно третиране на човек с конкретното увреждане, което е основание за неравното третирано при упражняване на дейността като съдебен заседател, е допустимо с оглед нормите на Конвенцията на ООН, Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2000/78/ЕО и се обърна към съда в Люксембург.

Решението на СЕС

В решението си СЕС стъпва на Директива 2000/78, която цели да се осигури равно третиране „в областта на заетостта и професиите“ и защита от дискриминация. И посочва, е проява на пряка дискриминация, „когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в чл. 1 от директивата, включително увреждане“.

СЕС установява, че от 25 март 2015 г. до 9 август 2016 г. Живка Павлова не е била допусната да участва в нито едно от заседанията на съдебния състав, към който е разпределена, поради това че е незряща. „В този смисъл е видно, че тя е била третирана по-малко благоприятно от другите съдебни заседатели в този състав, които се намират в сходно положение, но не са засегнати от слепота, поради увреждането, а това представлява пряко основана на увреждане разлика в третирането по смисъла на Директива 2000/78“, заявяват съдът в Люксембург.

Що се отнася до това дали тази разлика в третирането е оправдана, СЕС напомня, че работодателят е длъжен да предвиди подходящо приспособяване на лицата с увреждания в зависимост от нуждите в конкретния случай. „Това от своя страна означава премахването на различните пречки за пълноценното и ефективно участие на хората с увреждания в професионалния живот наравно с останалите работници“, пише в решението, но съдът установява, че Павлова на общо основание не участвала в разглеждането на дела „без да се извършва проверка дали е можело да ѝ бъдат предложени разумни улеснения като материална, лична или организационна помощ“.

30
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
22 октомври 2021 15:33
Гост

Сега остава да чакаме решение на ЕСПЧ срещу България по въпроса нарушено ли е правото на справедлив процес на подсъдимия, когато един от членовете на решаващия орган е бил в обективна невъзможност да възприема непосредствено процесуално-следствените действия, както и събраните доказателства и доказателствени средства, при формиране на вътрешното си убеждение. Въпрос за 20 000 евро.

Анонимен
Анонимен
24 октомври 2021 9:59
Гост

Възприемането може и да е слухово! Дай 20 000 енро сега!

вещ в материята
вещ в материята
22 октомври 2021 9:49
Гост

Заглавието на статията е изцяло невярно.
СЕС въобще не казва, че незрящите могат да са съдебни заседатели, а че изключвавнето им на ангро, само защото са незрящи е дискриминационно. Т.е. има хипотези в които незрящите могат да бъдат съдебни заседатели,както и че работодателя следва да предприеме мерки за интегрирането им в процеса. Когато обаче въпреки тези мерки, както и когато конкретното естество на конкретният съдебен процес не оправдава участието им – те могат да бъдат изключени от заседание. Т.е. СЕС изисква мерки за интеграция, диференциран подход и пропорционално на целта отношение.

Анонимен
Анонимен
22 октомври 2021 16:20
Гост

„Мерки за интеграция, диференциран подход и пропорционалност“ са лишени от съдържание думи. Преведени на човешки език те означават „вижте там, оправяйте се“. Те не вземат предвид вътрешната правна уредба на наказателния процес в България. Въз основа на какви критерии може да се определи, дали един незрящ съдебен заседател може да участва в разглеждането на дадено дело, към момента на формиране на съдебния състав по него? Да вземе съдията да звънне на защитника да пита „Извинете, господин/госпожо защитник, дали ще искате споразумение или съкратено съдебно следствие, че тука имаме един незрящ съдебен заседател, да го интегрираме диференцирано?“. Напомням, че „изключването от… Покажи целия коментар »

умерен/уморен/ песимист
умерен/уморен/ песимист
21 октомври 2021 13:35
Гост

В хода на съд.следствие е възможно да бъдат извършвани оглед на места и лица, разпознаване на предмети и лица, предявяване на снимки, скици, видео и др., които освен от страните трябва да бъдат изчяло и коректно възприети и от съдебния състав-пряко и непосредствено. Как изначално да се прецени,че такива действия няма да се извършват, или съд.пр-во ще започва отначало, или зъдалжително се определя и запасен СЗ/последното също е дискриминационно/. Смятам,че обществената значимост на НП допуска известна „дискриминация“, така както незрящите не могат да управляват МПС например или да осъществяват други такива дейности.

До Катарзис
До Катарзис
21 октомври 2021 13:29
Гост

При Ченалова, катарзиса е по-осезаем!

Катарзис
Катарзис
21 октомври 2021 13:20
Гост

Чета статията и съпоставям с изразяваната гражданска позиция от Лалов, след като напусна съдебната система, как е възможно?!

адвокат от САК
адвокат от САК
21 октомври 2021 13:18
Гост

По отношение на този казус има разлика в мнението ми като гражданка и становището ми на юрист. Като гражданка считам, че не е много удачно един напълно незрящ човек да упражнява юридическа професия или да бъде съдебен заседател, особено в средна възраст- освен ако цялата документация, с която се занимава, не бъде “преведена“ в Брайлов език и/или не е “въоръжен“ с всякакви електронни “джаджи“, които ще му осигурят максимално вникване в един юридически казус. Като адвокат считам, че действително е налице дискриминация, след като България като държава е възприела определени стандарти по отношение на липсата на пряка и косвена дсикриминация… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
21 октомври 2021 15:50
Гост

А трето мнение, като човек от третия пол имаш ли?

адвокат от САК
адвокат от САК
21 октомври 2021 16:17
Гост

До “Анонимен
21 октомври 2021 15:50“ Не- биологична хетеро семейна жена съм и упражнявам адвокатска професия от двуцифрен брой години, така, че- или научете по-добре българския книжовен език, или отнесете питането си към глбти ицата.

Бай Ганьо
Бай Ганьо
25 октомври 2021 17:08
Гост

подобно раздвоение на личността – на адвокат и човек, в медицината се нарича биполярно разстройтво, или на бг език – хахавелия

Димитров
Димитров
21 октомври 2021 12:53
Гост

Много правилно решение.

Анонимен
Анонимен
21 октомври 2021 12:15
Гост

Имах друго мнение за М.Лалов, жалко ….

Димчо
Димчо
21 октомври 2021 12:54
Гост

Жалко за него.

Недерал
Недерал
21 октомври 2021 12:09
Гост

Тъпо е да спират жената

Христакиева
Христакиева
21 октомври 2021 12:07
Гост

Не разбирам защо са отказали.

Анонимен
Анонимен
21 октомври 2021 12:07
Гост

Още първия път като четох за случая в този сайт, се впечатлих не само от безобразното упорство на съдийката, но от липсата на реакция от страна на Лалов, когато е получил сигнала от жената съдебен заседател. Пък после вече, когато трябва да плаща, вече е много активен. Ужасно е това поведение

Чупи
Чупи
21 октомври 2021 12:06
Гост

Те може да са по-качествени заседатели от зрящите

Дичо
Дичо
21 октомври 2021 12:56
Гост

Важното е да мислиш. Дори да не виждаш.

Кънче
Кънче
21 октомври 2021 12:05
Гост

Ако немогат, това е дескриминация

Кирил
Кирил
21 октомври 2021 12:57
Гост

Пълна!

Дюлеш
Дюлеш
21 октомври 2021 12:05
Гост

Че и те са хора.

Емил
Емил
21 октомври 2021 12:04
Гост

Е що да не могат

Анонимен
Анонимен
21 октомври 2021 12:02
Гост

Лишаването на жената от участие в дело е било пълна глупост на предишното ръководство и на съдията. Впрочем, има адвокати незрящи, които се справят с работата си. Трябвало ли е САК да не ги вписва защото са незрящи по логиката на СРС, че няма да могат пълноценно да защитават клиетите си.

Анонимен
Анонимен
21 октомври 2021 15:33
Гост

Колко души ще участват в съвещанието за присъдата? Имам някакви спомени за НПК, ЗСВ, Конституция, клетва….говоря за придружителя на незрящият , какъвто е казуса

Анонимен
Анонимен
21 октомври 2021 15:45
Гост

А какво би му пречило да участва без придружител в съвещанията?! Повечето, като че ли сме имунизирани срещу емпатията!

Анонимен
Анонимен
21 октомври 2021 16:06
Гост

Инвалид 100 процента, с придружител, съгл. Решение на ТЕЛК. Такъв е случаят. И?

Анонимен
Анонимен
21 октомври 2021 16:40
Гост

100 % е увреждането, не чуждата помощ.

Упс
Упс
21 октомври 2021 12:01
Гост

Хайде сега, лаладжията Лалов да си плати, защото е ясно ВАС какво ще каже

Заки
Заки
21 октомври 2021 12:58
Гост

Надали ще го стори.