Съдия Валерия Ватева от Софийския районен съд (СРС) осъди Висшия съдебен съвет (ВСС) да ѝ изплати пари, които не е получила заради мораториума върху магистратските заплати. Възнагражденията в системата бяха замразени от 2012 г. до 2015 г.

Съдия Стефан Шекерджийски от СРС постанови кадровият орган да изплати на Ватева 1 884,77 лева, което е разликата между това, което е трябвало да вземе, ако заплатата ѝ беше актуализирана, съобразно Закона за съдебната власт, и брутната заплата, която тя е получила от началото на 2014 г. до 31 август 2015 г.

Решението на Софийския районен съд

Съдийката заведе дело срещу ВСС през есента на 2015 г., дни преди „замразяването“ на заплатите на магистратите да отпадне и съветът да гласува увеличението им с 12%. Периодичното актуализиране на заплатите следва от Закона за съдебната власт (той регламентира, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера) и съдия Ватева твърди в исковата си молба, че за него не е нужно изрично решение на ВСС, защото увеличението следва по силата на закона.

Делото се проточи заради четири отвода на нейни колеги, които отказват да го гледат, било е и прекратявано, но определенията след това са били отменяни от градския съд.

Първоначално съдия Ватева предяви иск и срещу Министерството на финансите, тъй като ВСС не разполага с оперативна самостоятелност да изпълни решението за увеличение на заплатите без да са осигурени пари в бюджета. Периодът на мораториум на магистратските заплати съвпадна и с напрежение между съдебната власт и финансовия министър Владислав Горанов, който преди три години заяви, че „не е нормално да се увеличават заплати, само защото го изисква законът“. По същото време магистратите бяха обвинявани от политиците за негативните евродоклади за реформата в правосъдието.

В крайна сметка като ответници по делото са конституирани ВСС и СРС, където работи Ватева, а по отношение на финансовото министерство производството е било прекратено.

В решението си съдия Шекерджийски пише, че не приема обясненията на ВСС по делото за зависимост от финансовото министерство. „Действително е налице практическа усложненост, но не юридическа обвързаност. Демокрацията, закрепена като държавен строй в Конституцията, се основава на разделението на властите. Съдебната власт е една от трите власти и не може да бъде подлагана на подобна обвързаност, а при наличие на опити за постигане на такава, би следвало да се полагат максимални усилия те да се парират. Само за пример – през годините, при наличие на воля и добро желание, съдебната е успявала да наложи закона (интереса си), като няма значение дали става въпрос за висша или не съдебна структура“, пише в решението.

Съдия Ватева е претендирала над 3300 лева, които не е получила заради „замразяването“ на заплатите. Съдът обаче е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която е заключила, че за посочения период Ватева е получила брутно възнаграждение от 56 355,49. Ако са били отчитани статистическите данни, тя е трябвало да получи 58 240 лева. Затова и разликата, която тя не оспорва впоследствие, е 1 884,77 лева и на толкова е осъден ВСС.

В решението, в което са цитирани трудове и на много изтъкнати юристи, съдия Шекерджийски пише, че основно конституционно предназначение на съдебния съвет е да осигурява „самоуправлението“ на съдебната власт и да осъществява нейната независимост.

„Той няма свой аналог при нито една от другите държавни власти, дейности и правоотношения, и още по-малко, при трудовите правоотношения по Кодекса на труда…Настоящата инстанция намира, че въобще не става въпрос за оперативна самостоятелстнност на ВСС, а за задължение, което следва да се извършва своевременно“, се казва в решението на съда.

То е обстойно мотивирано и с разсъждения за връзката между независимостта на съдията и доброто му заплащане: „Съдията следва да е възнаграден за труда си добре – което предполага да няма икономически притеснения за нормалните си нужди (разбирани в контекста на съвременното общество), като това се отнася и за най-ниската степен на съдийската длъжност. Това, според настоящия състав, означава възможности над средните за страната и безпроблемно покриване на всички нормални (а не луксозни) нужди, а това включва и семейството (най-вече децата).“ Съдия Шекерджийски се позовава и на практика на американската съдебна система, като казва, че там подобни дела не са изключение.

Според него ВСС и държавата – в лицето на законодателната власт, не би следвало да си позволяват да дават възможност на което и да е учреждение да преценява по целесъобразност размера на магистратските възнаграждения.

„Липсата на финансиране (на парични средства) не е извинение и основание за отпадане на задължение. Никой работодател (включително и държавата), орган по назначаване и ВСС, не може едностранно да намалява договорени заплати. В тази връзка и решението на ВСС за „мораториум“, което освен другото означава (от гледна точка на частното право) обикновен отказ на длъжника („работодател“) да плати и конфискация на чуждо вземане“, пише още в решението.

То не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
25 февруари 2018 19:49
Гост

Прокурорите чакат пак съдиите да им свършат работата.

Анонимен
Анонимен
25 февруари 2018 9:59
Гост

Жалко, че само един съдия има смелост да заведе дело. Но решението е брилянтно. Браво.

адв. Диньо Бозаджиев
адв. Диньо Бозаджиев
24 февруари 2018 17:41
Гост

Поздравления!
МАГИСТРАТИ, време е да изправите гръб и осъзнаете силата си!

магистрат
магистрат
24 февруари 2018 15:41
Гост

Дано да влезе в сила, че при следващи игри със заплатите, ще ги осъдим всички