В становище до Конституционния съд
Съдебните служители подкрепиха промените в АПК
Атакуваните в Конституционния съд (КС) промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) не противоречат на основния закон. Това становище застъпва Сдружението на служителите в администрацията в органите на съдебната власт по делото в КС по искания на президента Румен Радев, омудсмана Мая Манолова и 53-ма депутати от БСП.
Пълният текст на становището на сдружението
Първо от организацията посочват, че не възприемат твърденията на Радев, че с новите правила за родовата подсъдност на административните дела се погазва правото на защита. С промените в АПК много дела, които Върховният административен съд (ВАС) гледаше на първа инстанция, бяха „свалени“ в административните съдилища. Това стана възможно, след като КС разтълкува разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията и посочи по кои дела ВАС задължително трябва да остане първа инстанция.
От сдружението на служителите изтъкват, че при измененията в АПК законодателят е следвал стриктно решението на Конституционния съд.
Те отхвърлят и твърденията на президента за противоконституционност на промяната, с която в кодекса се предвиди, че делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на адресата на акта.
„Промените в правилата на местната подсъдност на първоинстанционните спорове е с цел приближаване на административното правосъдие до гражданите, а не обратното. Такава е волята на законодателя“, пишат служителите.
Те не виждат конституционен проблем и с предвидената в АПК възможност тричленните състави на ВАС да разглеждат делата в закрито заседание, ако няма искане за провеждане на открито такова от страните или прокурора, или това бъде направено по преценка на съда.
„В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на чл. 6 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) се приема, че за да се определи дали съдебното производство отговаря на изискването за публичност, е необходимо да се вземе предвид процесът като цяло, а не отделна негова фаза или етап. Липсата на публично гледане на делото пред втора или трета инстанция може да бъде оправдано от спецификата на конкретното производство, ако е имало изслушване на първа инстанция“, пише в становището. В него се цитират и дела на съда в Страсбург, по които той е постановявал, че производството, засягащо само правни, а не фактически въпроси, може да съответства на изискванията за справедлив процес, дори ако на жалбоподателя не е дадена възможност да бъде изслушан лично от въззивния или от касационния съд. Както и че процедурата пред касационния съд може да бъде по-формална, особено ако производството пред него следва гледането на делото от първоинстанционен съд, който има пълна юрисдикция.
Служителите изтъкват, че и в АПК, и в ГПК е възприет принципът за бързина и процесуална икономия и именно той е мотивирал законодателя да даде възможност в определени хипотези делата да се разглеждат в закрити, вместо в открити заседания.
В становището се посочва, че за това свидетелства и определеният кратък срок, в който е предвидено да се постановява решението, ако делото е гледано в закрито заседание – не по-късно от 6 месеца от образуването му.
„Следователно на ВАС е предоставена възможността да упражни дискреция, както и на страните по делото, с което се обосновава предимство на принципите за бързина и процесуална икономия. От това, че законодателят е предвидил закрити заседания по определени дела, не следва, че в рамките на това производство не действат конституционните принципи за равенството на гражданите пред закона, за равенство на страните в процеса и за право на защита във всички стадии на процеса”, заключават съдебните служители.
С подробни мотиви те отхвърлят и твърдението, че новите такси за касационно обжалване противоречат на Конституцията.
Дължимостта на държавна такса от жалбоподателите се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга, напомнят първо служителите. А после заявяват, че тези преди измененията в АПК са обективно и очевидно твърде ниски.
„Определеният размер на държавните такси в касационното производство не е прекомерно висок и е съответстващ на имущественото състояние на гражданите. Така определените размери не противоречат на нормата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България и са съобразени с икономическите условия в страната, жизненото равнище на българските граждани и устойчивото развитие на бизнеса“, пише в становището.
И се припомня, че в АПК вече е предвидена възможност за освобождаване от такса, а независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване, свързани с пенсионното осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване са в твърд размер. „В съответствие с конституционния принцип за социалната държава се гарантират правата на граждани в уязвимо положение“, посочват съдебните служители.
Те изтъкват, че плащането на такса се свързва не само с възмездяване на публична услуга, но и с мотивиране на гражданите, юридическите лица и държавните органи да упражняват добросъвестно процесуалните си права, като подават жалби и молби за отмяна, които са потенциално основателни. „Въвеждането на държавни такси в обоснован и съобразен с икономическите условия в страната размер не препятства достъпа до административно правосъдие, а напротив създава гаранции за по-ефективно и бързо правораздаване и изпълнение на конституционно закрепената роля на ВАС по уеднаквяване на съдебната практика. Въвеждането на увеличените такси ще предотврати т. нар злоупотреба с правото на жалба и многократно сезиране на касационната инстанция с един и същ разрешен със сила на присъдено нещо въпрос. Макар това да не е основният мотив на законодателя, косвената последица от прекомерно ниските такси е създаване на предпоставки именно за злоупотреба с правото на жалба. По тази начин ще намалеят излишните касационни дела, което ще позволи делата да се насрочват и решават в по-кратки срокове – както в интерес на страните в процеса, така и в обществен интерес“, пише в становището.
В него се припомня и че за първи път в АПК се предвиди, че такси дължат всички страни по делата – включително и администрацията. „Това е промяна, която изравнява процесуалните права и задължения па гражданите и организациите с държавните органи“, заявяват съдебните служители.
Като добавят: „Следва да се посочи, че на твърде ниските такси, които привидно „гарантират“ правото на защита, противостои ограничението на свободата на останалите граждани, които в крайна сметка поемат разходите по обжалването, като чрез дължимите данъци формират бюджета, от който се финансират държавните органи, вкл. и съдебната власт“.
4
Коментирайте
Е, това становище изби рибата. Чудя се защо не са поискали такова становище от някоя ловна дружинка примерно.
Защото някой със зъби и нокти се бори за тези промени.
Напълно подкрепям становището. Разумни доводи.
Съдебните служители, колкото и да са подценявани и неглежирани, са гръбнакът на съдебната система и без тях великите магистрати няма как да се справят. Затова мнението на тези хора е важно.