След академика и още един юрист член-кореспондент – проф. Борис Велчев
Събранието на академиците избра проф. Борис Велчев за член-кореспондент.
Така правната наука в момента има трима представители, които са получили това високо признание – проф. Цанка Цанкова, проф. Атанас Семов и проф. Борис Велчев.
Както „Лекс“ писа, преди дни за първи път от 27 години насам юрист – проф. Иван Русчев, беше избран за академик.
Велчев има богата обществена биография – беше правен съветник на президента Георги Първанов, главен прокурор и председател на Конституционния съд. В момента е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.
Борис Велчев е роден на 26 април 1962 г. Завършил е 114 Английска езикова гимназия и Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1987 г. е хоноруван, а от 1990 г. редовен асистент по наказателно право в Юридическия факултет на СУ. От 2002 г. е доцент във факултета, а през 2012 г. беше избран за професор по наказателно право в Софийския университет. От 1997 г. е доктор по право, а през 2015 г. защитава и научната степен „доктор на науките“.
Той е основател и първи ръководител на катедрата по Наказателно право във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“.
И в двата университета Велчев преподава наказателно право и международно наказателно право. Под негово научно ръководство успешно са защитили 18 докторанти.
Борис Велчев е автор на девет монографии – сред тях са „По въпроса за обществената опасност в българското наказателно право“, „Престъпления против републиката“, „Престъпления от частен характер“, „Помилването по българското наказателно право“, и „Проблеми на наказателната политика в Република България“.
Научните му интереси са преди всичко в областта на наказателното и международното наказателно право, както и в историята на правото. „В публикуваните си трудове съм се старал да изказвам нови тези, понякога полемични, с идеята да предизвикам научна дискусия, да правя предложения за промяна на законодателството“, казва самият той.
И допълва: „В цялостната си дейност съм се ръководил единствено от желанието си да дам своя принос в развитието на правната наука, да дам знания на студентите си, да съдействам за развитието и утвърждаването на авторитета на държавните институции, които съм ръководил, и да помогна в създаването и укрепването на правовия ред в Република България, на българската държавност“.
26
Коментирайте
Някой написал че трябва международна известност а проф. Велчев нямал. Първо това не е вярно предвид, кариерата му. И няма как научни публикации по блългараско право да е чужди сборници и списания , както няма и чужди автори у нас. Това е така защото е естествено и няма как да стане. Никой по света не го интересува българската правна мисъл, освен в случаите когато нашите НПО- та натрапват темата в ЕС и никъде другаде. Таква е спецификата на правната наука, че не е глобалистка е си е регионална за дадената държава.
Ами заслужил си гои е. отличен юрист. Отличен Гл. Прокурор, отличен преподавател обичан и търсен от студентите. Такива трябва да са ни Главните прокурори, а не фелфебели. такив атрябва да си председателите на ВАС и ВКС и Членовте на ВСС и ИВСС. Такива трябва да са и председателите на съдилища и админ рукводители на прокуратури. А то като се огледаме то само фелфебели тип Сарафов, изпънати и прожиниращи прокурорчета и прокурорчици, съдийчици и съдийчета. просто няма личности вече в съдебната система. А проф. Велчев е добър пример, но защо не го следваме да се търсят и други негови последователи. Или… Покажи целия коментар »
Искам и аз. Настоявам даже, от върха на богатия си конституционалистки опит.
Изчакайте си реда.
Беше ми асистент по Наказателно право в началото на 90-те и не мога да кажа лошо за преподаването му и отношението му към студентите. Лекциите по НП обаче на нашия поток ни четеше чешита Тамара Хинова – професор се водеше в БАН, нервна истеричка, но що-годе с поведение, за разлика от преподавателя на другия поток проф. Димитър Михайлов.
Много добра новина!
Трябва да има предложения за промяна на законодателството ни.
Особено от такива хора като проф. Велчев.
Борката е пич! Интересен, сладкодумен и интелигентен – точно за член-кореспондент, там това се иска, а не желязна воля и управленски качества.
За какъв чеп ни е някой скучен, намръщен и с подстригано въобръжение човек, който при най-кратка среща излъчва посредственост?
Защо под статията за избор на ръководство на ССБ коментарите са изключени, а за избор на академици и чл.кор. всеки може да напише каквото му дойде на ума?
За да не ги плюят, как защо?!?
Наистина съм обнадеждена след този избор
Поздравления професоре
Защо му е да се захваща не разбирам
Добър избор
Невероятен човек и юрист е.
Поздравления! Ама нали едно от условията за избор на „член – кореспонденти“ и „академици“ на БАН е да „имат признание в международните среди и известност в чужбина“. Нито Русчев, нито Велчев са с международна слава. За Семов е ясно, той се занимава с Право на ЕС и е публикувал доста в авторитетни списания във Франция и отделни издания на Европейския съюз, на френски и английски език. Докато тия двамата, нищо нямат на чужд език. Нито пък някой ги разпознаване извън България. Дали и в БАН тия титли не девалвираха?!
Само на когото не е преподавал Борис Велчев може да пише подобни злостни думи по негов адрес. Изключително интелигентен, ерудиран и справедлив е като преподавател. Грижата му винаги е студентите да знаят, да разберат, да се научат да мислят, а не като много други преподаватели да се покаже той колко знае.
Проф. Никола Филчев преди време доста “хубави думи” изказа за него. И много верни.
Едно време по наказателно право бяхме при чл.-кор. проф. Костадин Лютов, невероятен и обаятелен лектор! Неговият труд за обществената опасност по българското наказателно право, преобърна много представи за явлението в пеналистиката! А точно проф. Борис Велчев не виждам с какво е допринесъл за пеналистиката, освен с изкачването на разни кариерни стълбици.
Помня го като главен прокурор – тих, смирен, подчинен, зависим, винаги удобен за силните на деня.
Тъй, тъй и въпреки това остава най-добрият главен прокурор след 1990 г., каквото и да напишеш за него.
„Велчев има богата обществена биография..“ – ключовото изречение в статията е това, като е коректно да се направи уточнението, че обществен не е равносилно на академичен.
Нито ми е преподавал, нито съм чела нещо от него. Така, че не мога да кажа нищо.