Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? На този въпрос ще отговорят в ново тълкувателно дело Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).

Тълкувателното решение трябва да сложи край на противоречието в практиката, на което се е натъкнал Висшият адвокатски съвет (пълния текст на предложението му виж тук) и е сезирал върховните съдии.

Оказва се, че състави на ВКС имат различно виждане за това дали е необходимо въпросът за нищожността на сделката да е повдигнат от страна по делото, за да се произнесе по нея съдът.

Според едното становище това не е нужно, тъй като „нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно“. Тази теза са застъпили върховните съдии Жанин Силдарева, Дияна Ценева и Бонка Дечева в решение от 2011 г. (пълния му текст виж тук). Те изтъкват, че когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност – форма, предмет, и без да има позоваване на нищожност. Като стъпват и на тълкувателно решение № 1/2000 г. от 17 юли 2001 г., в чиято т.10 е прието, че и „без нищожността да се сочи като касационно основание, съдът е длъжен да приложи служебно материално правна норма от императивен характер“.

Според другото становище, за да се произнесе съдът по въпроса за нищожността, той трябва да е въведен като част от предмета на делото чрез възражение, заявено в преклузивните срокове, или по предявен инцидентен установителен иск.

Съдебните състави, които поддържат това становище, са приели, че „прогласяването на нищожност на една сделка поради противоречие със закона предпоставя твърдения за нарушаване на конкретна императивна правна норма, изразяващо се в определени действия, бездействия или волеизявления, т.е. излагане на факти и обстоятелства и доводи за нарушение на конкретна императивна правна норма, от които се извежда правното твърдение за съществуването на субективни права на ищеца или несъществуването на субективни права на ответника„. Те посочват, че въпросът за валидността на договора следва да бъде разгледан, доколкото ответникът е оспорил действителността му и е посочил фактите и обстоятелствата, от които извежда противоречието му с конкретна императивна норма и е направил това с възражение или с инцидентен установителен иск.

Така през 2007 г. състав на ВКС с председател Борислав Белазелков и членове Марио Първанов и Борис Илиев застъпват тази теза в свое решение и обясняват: „По начало ищецът е длъжен да уточни обстоятелствата, върху които основава искането си, да изложи фактите, от които черпи правото, чиято защита желае, още с исковата молба и не може да прави това по всяко време в процеса като въвежда нови и различни основания за нищожност на договора“ (пълния текст на решението им виж тук).

През 2014 г. техните колеги Росица Ковачева, Емилия Василева и Анна Баева дават своето тълкуване във връзка с иск за възнаграждение за строително-монтажни работи и дали съдът е трябвало да следи служебно за нищожност на клаузи в договора и без да има възражение за това от страна. Стъпвайки на диспозитивното начало на гражданския процес, те заявяват: „Съдът е длъжен да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска, и да се произнесе по релевираните от страните възражения, доводи, реплики и дуплики. Съдът не може да се произнася служебно по факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и ответника в предмета на спора. При действието на новия ГПК правомощията на решаващия съд са ограничени до произнасяне на решението по правен спор в рамките на заявените искания и възражения и установените по делото факти и обстоятелства. Съдът не може да се самосезира, нито да се произнесе извън предмета на делото. Предметът на делото е спорното материално субективно право и се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Предметът на делото предопределя защитата на ответника, тъй като обуславя неговите възражения (правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи) и допустимостта на евентуално предявени от него инцидентни установителни или насрещни искове(пълния текст на решението виж тук).

Същото виждане застъпват и върховните съдии Бранислава Павлова, Лидия Рикевска и Теодора Гроздева през 2011 г. в определение, с което не допускат до касация дело, като изтъкват, че твърдение за нищожност на договор е трябвало да бъде направено в срока за отговор на исковата молба, а съдът не е бил длъжен да се произнесе служебно по нищожността, защото тя „не произтича пряко от договора“ (пълния текст на определението виж тук).

Проектът на решение по тълкувателното дело ще изготви комисия, в която влиза лично председателката на Гражданската колегия Светла Димитрова, за докладчик е определен Борислав Белазелков, а представител на Търговската колегия е Вероника Николова.

16
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
17 януари 2020 14:22
Гост

Така и не доизкусуриха новия ГПК. Явно ще трябва пак да се променя.

адвокат
адвокат
18 януари 2020 10:20
Гост

Ще се кърпи до второ пришествие, защото такъв като Сталев няма на хоризонта.

Анонимен
Анонимен
17 януари 2020 12:54
Гост

Не мисля, че съдът е длъжен да се произнесе по нищожността само ако тя произтича пряко от договора.

Анонимен
Анонимен
17 януари 2020 12:32
Гост

Смятам, че при всички положения ищецът е длъжен да уточни обстоятелствата, върху които основава искането си.

старият ГПК
старият ГПК
17 януари 2020 12:29
Гост

Върнете стария ГПК и свърши тази мъка.

аман
аман
17 януари 2020 12:25
Гост

Е..аха ни майката с това диспозитивно начало, накачулено с преклузии! Сведоха го до абсурд, до процесуална касапница. Не остана нищо, за което съдът да следи служебно. Нищожността поне оставете!

Анонимен
Анонимен
17 януари 2020 12:27
Гост

Подкрепям колегата, съдът следи служебно за нищожността без значение дали страната я е релевирала в срок с възражение или иск. Нима можеш да решиш правен спор с ясното съзнание, че основаваш акта си на нищожна сделка и да си затвориш очите? Това е абсурд!

служебно
служебно
17 януари 2020 12:29
Гост

Разбирам феновете на служебното начало, но искам да попитам: А правото на защита? Как да се зашити другата страна, ако никой не е казал и дума за нищожност по време на процеса?

анонимен
анонимен
17 януари 2020 12:34
Гост

Т.е. съдът да се произнесе въпреки ясното съзнание за нищожността на сделката, така ли

докладчикът
докладчикът
17 януари 2020 12:36
Гост

Ами ей го на – въпросът е сложен 😉 за тълкувателно си е. Но се питам като е сложен Белазелката за докладчик, а неговата теза е ясна (освен ако не я е изоставил, което ме съмнява), не предопределя ли това отговора в посока на неговото виждане?

Анонимен
Анонимен
17 януари 2020 12:38
Гост

Не, разбира се! Нали ще гласуват всички в ОСГТК на ВКС! Ако трябва и с особено мнение ще подпише, какво като е докладчик.

анонимен
анонимен
17 януари 2020 13:25
Гост

А колко време според Вас ще къдрят отговора на този въпрос, който за мен е изначално ясен.

Анонимен
Анонимен
17 януари 2020 14:21
Гост

Търпение! Те не си дават много зор. Може и да не излязат с решение тази година.

Анонимен
Анонимен
17 януари 2020 13:47
Гост

Т. е. да се защити от „правно нищо“? Становището е вътрешно противоречиво.

Петко 2
Петко 2
17 януари 2020 17:10
Гост

Я да си вземеш парите от даскала!

Провокатор
Провокатор
19 януари 2020 17:05
Гост

Прав си . В доста случаи съдът „изненадва“ страните с решение за нищожност на сделка или административен акт , без същите да си имам хабер за това, без доводи , без нищо . И става много весело , поне за едната страна ….