СЕС: Допустимо е освобождаване от ДДС на доставчик на социални услуги, ако са осъществени в друга държава от съюза

Lex News 11 май 2023, 17:08 2463 16

Правото на Европейския съюз допуска освобождаване от ДДС на доставчик във връзка с доставка на социални услуги, осъществени в друга държава членка. Това прие днес Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Върховния административен съд (пълния текст на решението виж тук).

Българският съд поиска тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС заради дело срещу ревизионен акт, издаден на фирма „Момтрейд-Русе“. Според данъчните тя дължи ДДС за предоставяни от нея социални услуги на възрастни хора в Германия и Австрия. „Момтрейд-Русе“ е вписано в агенцията „Социално подпомагане“ като доставчик на социални услуги, но данъчните изтъкват, че не е представило официални документи, издадени от компетентните органи на Германия и Австрия, удостоверяващи социалния характер на услугите, предоставяни на тяхна територия.

Затова ВАС попита съда в Люксембург дали Директивата за ДДС допуска доставките на социални услуги на физически лица, които пребивават в държава членка, различна от тази, в която доставчикът е установил стопанската си дейност, да бъдат освободени от ДДС, както и по критериите на чие законодателство следва да се определи дали дружеството е „организация, призната за благотворителна“.

Днес СЕС прие, че предвиденото в директивата освобождаване от ДДС се прилага за всяка доставка на услуги, свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, стига те да са осъществени от публичен орган или организация, призната за благотворителна от съответната държава членка, независимо дали такава услуга фактически се извършва в държавата членка, в която доставчикът е установен, или в друга държава членка. Според СЕС фактът, че доставчикът, извършващ подобни услуги, ползва посредник в държавата по предоставяне на услугите, е ирелевантен за преценката дали тези доставки подлежат на освобождаване от ДДС, тъй като става въпрос за отделни и независими сделки (на доставчика и на посредника), които подлежат на различно данъчно облагане.

Съдът уточнява, че признаването на организации, които не са публично правни субекти, за благотворителни за целите на освобождаването от ДДС е от компетентността на държавата членка по облагането. В случая на България. „При преценката по този въпрос следва да се съобразят например национални законови или административни, данъчни или социалноосигурителни разпоредби, общественият интерес от дейността, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, както и фактът, че голяма част от разходите за съответните престации евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции, по-специално когато частните оператори поддържат договорни отношения с тези институции“, обяснява съдът.

СЕС приема, че регистрирането на дружество като доставчик на социални услуги в държавата членка по облагането е достатъчно, за да се приеме, че това дружество попада в обхвата на понятието „организация, призната за благотворителна от съответната държава членка“ по смисъла на Директивата, само когато това регистриране изисква компетентните национални органи да проверят предварително дали това дружество е благотворителна организация при спазване на принципа на данъчна неутралност. Така, при прилагането на освобождаване от ДДС държавата членка по облагането не може, що се отнася до две данъчнозадължени лица, които упражняват едни и същи дейности и чиято форма на работа или условията, при които предоставят социални услуги, са сходни, да признае едното от двете лица за благотворителна организация, а същевременно да не признае другото за такава организация, посочват от съда.