Правната дискусия по един от най-важните въпроси, по които предстои да се произнесе Конституционният съд (КС) тази година – за правните последици от решенията му, с които се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие, вече започна и разкри различните виждания.

Повод за делото в КС е висящият пред Върховния касационен процес (ВКС) за „Царска Бистрица“. Това е четвъртият казус от сагата за т. нар. царски имоти, по който трябва да се произнесе ВКС, но едва сега върховни съдии решиха да поискат тълкуване от КС за това какви са правното действие и последици от решението му от 4 юни 1998 г., с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ).

Питането обаче беше поставено по-общо и отговорът, който ще даде КС, няма да се отнася само за казуса с царските имоти, а въобще за всички закони с еднократно действие.

За да реши делото, КС конституира като заинтересувани институции Народното събрание, президента, Министерския съвет, ВКС, Върховния административен съд и главния прокурор. Като същевременно покани да дадат своето мнение изявени представители на правната наука – проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д. н. Димитър Радев, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Янаки Стоилов и доц. д-р Зорница Йорданова.

Първата институция, която огласи позицията си, е Министерският съвет. Тя още не е публикувана в цялост, но днес в кратко съобщение от правителството обявиха, че в него е застъпена тезата, че решението на КС, с което се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие, няма конститутивно и възстановително действие. „Прилагането на закон с еднократно действие е ограничено по време, поради което е невъзможно действие по спиране на прилагането на закона за в бъдеще, тъй като то няма предмет. С обратна сила не може да се засягат/възстановяват правоотношенията, възникнали, развили се и приключили преди влизането в сила на решението на Конституционния съд“, завява Министерският съвет.

Първите представители на правната наука, които са изпратили становищата си до КС, са проф. Мръчков и проф. Радев. Позициите им се разминават и очертават основните спорни въпроси по въпроса за това какъв всъщност е ефектът от решението, с което се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие.

Проф. Димитър Радев: Не може да принизяваме решенията на КС до декларации без стойност

„Мнението ми почива на правната логика и на естеството на нещата в правото“, завява проф. Димитър Радев (Пълният текст на мнението на проф. Димитър Радев).

И посочва, че след като през 1998 г. КС е обявил за противоконституционен закона, с който са отнети имотите на бившите царе, „логическата и правната консеквенция е, че се възстановява предишното положение, съществувало преди приемането на закона от 1947 г.“.

„Правната норма не е текст от закона, нито буквален прочит, нито декларация , а е един логически извод една правна и логическа конструкция, която се извежда от самия юридически акт, в който тя се съдържа. Правната норма има конститутивна, задължителна и изпълнителна сила, казаното води до единствения правилен, според мен извод, че всичко което е било отнето от държавата през 1947 г., подлежи на връщане на техните собственици“, пише той.

Проф. Радев подчертава, че не е задължително да бъде приет нов специален закон, който да замести обявения за противоконституционен.

„Някои юристи“, пише той до КС, „са на мнение, че това решение от 1998 г. на КС не е достатъчно да предизвика годни правни последици. Пак, в тази връзка, някои твърдят, че „без закон няма реституция“. Чисто нормативно – а за правото това е правилното – бихме казали, че няма правило, според което реституцията може да съществува само на основата на закона. Всяка правна норма (законова, съдебна, на конституционния съд) би могла да породи реституционен ефект…

…В този връзка, считам, че Решението на КС от 1998 г. е напълно годно да породи ново правно положение, с което на практика се възстановява предишното състояние, съществувало преди приемането на обявения с това решение за противоконституционен закон от 1947г. Важно е какво казва правната норма, каква е логическата форма, която тя изразява и институционализира“.

А и завява, че решението на КС от 1998 г. не е достатъчно да породи тези правни последици, „това би означавало да принизим ролята на Конституционния съд и да придадем на неговите актове квалификация на едва ли не някакви декларации без стойност или нещо като правила за добро поведение“.

„Актовете, респ. нормите на Конституционния съд, нямат пожелателен, нито декларативен, нито морален, нито политически характер. Те са преди всичко правни норми, които в йерархията на правните норми са втори по степен и важност след тези на Конституцията“, подчертава проф. Радев.

В мнението си до КС той изтъква и друго – съществуването на закони с еднократно действие е недопустимо. „Закон за един случай, за едно лице, за едно право или задължение или правоотношение, не би трябвало да съществува. Законът съдържа генерални, т. е- общи правни норми, а не индивидуални норми. Така зададен въпросът, означава, че този закон от 1947 г. е порочен в самия си генезис „защото урежда един индивидуален случай. А това в правовата държава е недопустимо. Това, че той е породил някакви фактически действия, не би го санирал, нито би го трансформирал като валиден от гледна точка на действащия правен ред“, посочва той.

И казва, че ако се приеме тезата, че решението на КС от 1998 г. едва ли ни губи смисъла си, защото вече са настъпили правните последици на закона, който то отменя, това би означавало, че се „дава примат на едно фактическо, но при всички случаи едно противоправно положение“. Тоест да легализираме всяко едно фактическо състояние, без оглед на това дали е нормосъобразно, или не, заключава той.

Проф. Васил Мръчков: КС не отменя закони, само Народното събрание може да уреди последиците от решенията му

Проф. Мръчков започва становището си с критика към позицията застъпена от КС през 1995 г., че когато „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“ (Пълният текст на мнението на проф. Васил Мръчков).

Опирайки се на чл. 151, ал. 2 от Конституцията (Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила), проф. Мръчков прави задълбочен анализ на изразите, използвани от законодателя. И стига до извода, че обявяването на закон за противоконституционен съвсем не означава неговата отмяна, а само неговото „неприлагане“.

„За разлика от отмяната, „неприлагането” на обявения за противоконституционен закон от Конституционния съд е последица от упражняването на властническото правомощие на Конституционния съд да обяви закона за противоконституционен. Неговата същност се състои в отнемане на регулативната функция на закона за в бъдеще – да установява, да забранява, да заповяда, да санкционира, да разрешава сключването на правни сделки, издаването на индивидуални административни заповеди, да назначава и уволнява и т.н. Но законът продължава да си съществува и след като „част от силата му е отнета“ чрез неприлагането му“, посочва той.

И подчертава, че да отмени закона може само Народното събрание.

В правното си мнение проф. Мръчков определя „неприлагането на закона”, който е обявен за противоконституционен, като сполучлива находка на конституционния законодател. И припомня, че тя е възпроизведена и в Закона за Конституционния съд. „Включването ѝ в конституционната лексика изразява стремежа на конституционния законодател да навлезе в нюансирано, деликатно, проницателно, и проникващо по-дълбоко и по-изтънчено изразяване на спецификата на правните последици, възникващи от действието на обявения за противоконституционен закон от деня на влизането в сила на решението на съда“, пише той.

След тези разсъждения проф. Мръчков сочи, че решението, с което е обявен за противоконституционен ЗОДСИСБЦ е в сила от 14 юни 1998 г., т.е. оттогава законът не се прилага.

„Признаването на Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на бившите царе-Фердинанд I и Борис lll за противоконституционен означава, че те вече не са държавна собственост. Това е коренна промяна, която произтича от обявената противоконституционност на закона от 31.12.1947 г. Това е коренната промяна в правното положение на обектите на имуществото на двамата покойни царе на България“, признава той в правното си становище, но подчертава, че това не е достатъчно.

„От тук нататък предстоят да се извършат поредица от правни действия, за да се идентифицират тези обекти и установи кому са принадлежали, чия собственост те са били и на какво основание са придобити, за да се установи , според основанието за придобиването им, дали са били собственост на царя като държавен глава и на членовете на неговото семейство, получени по Цивилната листа и управлявани от държавен орган на Третата българска държава, чийто правоприемник е съвременната българска държава, или са придобити от дарения, от други правни сделки от посочените български и членове на техните семейства, като физически лица, които са били обекти на тяхното право на частна собственост, преминали върху техните наследници по закон, поради което се ползват от конституционна защита по чл. 17, ал. 1 ,З и 5 Конституцията“, пише проф. Мръчков.

И подчертава, че тези последици не следват пряко от признаването на закона за противоконституционен, а подлежат на уреждане съгласно „от органа, който ги е постановил”, т.е. Народното събрание.

В правното си мнение, основавайки се на чл. 151, ал.2 от Конституцията, проф. Мръчков изтъква, че основният закон урежда общо въпроса за неприлагането на обявения за противоконституционен закон, и не прави разграничение между тези с еднократно и срочно действие или с действие за неопределено време. „При липса на такова разграничение действа общият принцип в правото, останал от римското право „Ubi lex поп distinguit, judex поп distringuere potest” (Там, където законът не разграничава, съдията не може да въвежда различия). Това правило изразява житейското разбиране, че законодателят който създава законите може най-добре да преценява дали, доколко и какви разграничения да въвежда. И когато не ги е въвел, този който прилага закона, не може по своя преценка да ги установява“, посочва той.

И заключава: „Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което законът е обявен за противоконституционен и последиците от неговото неприлагане, трябва да бъдат определени със закон“.

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Цанков
Цанков
15 юни 2019 18:23
Гост

Много странно е мнението на юристите от МС. Те казват, че решенията на КС имали „морален и декларативен характер“. Тогава защо изобщо съществува този орган ? Как е възможно да твърдят такива нелепи неща, това юристи ли са или милиционери? Правилно е мнението на Радев.

С. II
С. II
13 юни 2019 7:19
Гост

Хайде върнете му имотите на Симеон, най-накрая. Държавата се мотае с години, ама човекът има толкова много деца и внуци, че винаги ще има ответна страна по делото. А иначе в мнението на МС няма нищо изненадващо, то е абсолютно повтарящо позицията на държавата в съда. Любопитното е, че можеше да питат юристите не „как тълкувате компетентността на КС“, а „приятели на царя ли сте или не“.

келзен
келзен
13 юни 2019 6:49
Гост

докато няма ефективен механизъм, по който НС да бъде задължен в определен срок да уреди последиците от обявяването на закон за противоконституционен – всичко са празни приказки. Когато им отърва го правят, когато – не, както в случая с имотите на Симеон си трайкат с години. не ме интересува величеството, но ако отпадне виждането за възстановителната сила на решенията на КС, то ще трябва да бъде заместено от такъв механизъм.

primer
primer
13 юни 2019 6:50
Гост

… урежда последиците от акта в двумесечен срок, в противен случай се счита за възстановено действието на предишната норма?

Анонимен
Анонимен
12 юни 2019 15:32
Гост

Сложен казус. Поне решението на КС ще е валидно за всички закони с еднократно действие.

Анонимен
Анонимен
12 юни 2019 15:30
Гост

Поздравления за доводите на проф. Димитър Радев. Не може акт на КС да се принизява до документ без никаква стойност.

Анонимен
Анонимен
12 юни 2019 15:40
Гост

Напротив! В мнението на проф. Мръчков има много повече доводи, правна логика и смисъл. В другото мнение прочетох общи приказки, за Ханс Келзен и „степенния строеж“ на правните норми, като няма никакъв смислен конституционноправен довод по същество.

здрав разум
здрав разум
13 юни 2019 6:45
Гост

Мръчков се фокусира конкретно върху закона за одържавяване на царските имоти и макар и много добър юрист го избива на антицаризъм и заявява, че трябва да се приеме закон. По същество Радев е прав -ако се следва логиката на Мръчков излиза, че ефектът за такива закони от произнасянето на КС е просто НУЛА, което е проява на правен нихилизъм. Мръчков дори не дава общовалидния и абстрактен отговор, който съответства на въпроса, зададен пред КС, а конкретен за царските имоти… Хайде холан!

Анонимен
Анонимен
13 юни 2019 6:51
Гост

комунистът си е комунист, макар и блестящ юрист