Защо юридическите лица имат право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт
Едно от най-очакваните от правната общност тълкувателни решения на Върховния касационен съд и Върховния административен съд трябва да сложи край на споровете може ли да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица.
Правното си становище по него е дал проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев и с негово съгласие „Лекс“ го публикува с незначителни съкращения.
Заглавието е на редакцията.
1. Образувано е тълкувателно дело № 1/2023 г. на Общото събрание на съдиите от ОСНГТ на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС за приемане на съвместно тълкувателно постановление по следния въпрос:
„Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?“
2. Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречие в практиката на ВКС и ВАС по този въпрос.
В една група съдебни актове съставите на ВКС и ВАС са приели, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице е лишено от основание. Съображенията в подкрепа на това разбиране са главно две. Първото от тях е, че юридическите лица нямали собствена психическа дейност и преживявания, а неимуществените вреди представлявали физически и психически болки, страдания и неудобства. Вторият аргумент е, че претърпените от юридическото лица неимуществени вреди се отразявали в неговото имущество (например накърняване на доброто име, авторитета и т.н.), имали паричен еквивалент, поради което били имуществени по същността си.
В друга група съдебни актове на ВКС и ВАС е възприето разбирането, че юридическите лица могат да понасят неимуществени вреди и съответно – да претендират обезщетение за тях. Законът не ограничавал в чл. 45 и 62 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) кръга на лицата, които могат да претендират вреди, включително неимуществени вреди. Конкретни правни норми също изрично позволявали присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица – чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), чл. 631а от Търговския закон (ТЗ), чл. 60а от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Общият характер на законовите правила за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и липсата на каквито и да е ограничения относно видовете юридически лица по този въпрос означавал, че юридическите лица можели да търпят неимуществени вреди и да търсят обезщетение за тях, независимо от техния вид – търговци, юридически лица с нестопанска цел, религиозни институции и др.
3. По мое мнение второто виждане трябва да бъде предпочетено по следните съображения.
3.1. Законът допуска с обща норма обезщетяване на неимуществените вреди в случай на деликт, като овластява съда да определя обезщетението за тях по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. В закона няма обаче дефиниция нито на термина „вреда“, нито на термина „неимуществена вреда“. В литературата са известни различни становища по тези въпроси[1].
По мое мнение вредите по същността си представляват последици от засягане на субективни права (права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху обекти на т.нар. интелектуална собственост и др.[2]), защитени от правото блага и фактически отношения, които не са предмет на субективни права (репутация, know-how, производствен опит, клиентела, мрежа от доставчици и т.н.).
Неимуществените вреди са вид вреди, като особеното при тях е, че те не са оценими в пари. За определяне на неимуществените вреди меродавен е въпросът не дали засегнатите блага са неимуществени, а дали последиците от засягането им са оценими в пари, т.e. критерият за делене на вредите на имуществени и неимуществени не е видът на благата, които се засягат, а оценимостта на вредите в пари. Наистина засягането на неимуществени права и блага води до неимуществени вреди. Неимуществени вреди може да бъдат и неоценимите в пари последици от засягането на имуществени блага. От друга страна, последиците от засягането на неимуществените блага може да бъдат имуществени. Неимущественият характер на вредите е причина обезщетяването им да не е насочено към тяхното поправяне на вредите, тъй като те са непоправими, а по-скоро към възпиране на потенциалните извършители, т.е. то има стимулираща или превантивна функция.
Обезщетяването на неимуществените вреди разкрива известни трудности. Повечето от тях са неосезаеми и не подлежат на непосредствено сетивно възприемане. Обезщетяването на неимуществените вреди разкрива трудности поради невъзможността за парична оценка на накърнените блага. Налице са и затруднения във връзка с доказването.
Не всички неоценими в пари последици от засягането на права, защитени от правото блага и фактически отношения, следва да бъдат обезщетявани. Доколкото критерият за обезщетяване на неимуществените вреди е справедливостта, следва да се приеме, че само онези неимуществени вреди, които се характеризират с по-дълбока интензивност и продължителност, следва да се обезщетяват.
3.2. Юридическите лица, независимо от техния вид, следва да са титуляри на вземане за обезщетяване на неимуществени вреди с оглед на следните съображения.
3.2.1. Аргументът, че юридическите нямат собствена психическа дейност, поради което не можели да търпят неблагоприятни психически преживявания, не е неоспорим. Действително юридическите лица нямат собствена психическа дейност и не могат да изпитват болки и страдания. Независимо коя от теориите за същността на юридическите лица ще бъде възприета, и независимо от техния вид, те не съществуват физически[4]. Юридическите лица нямат своя психически преживявания и воля.
За да бъдат пълноправни участници в оборота обаче, законът предвижда, че те изявяват воля чрез членовете на органите си, които са физически лица. Макар че юридическите лица нямат психическа дейност, законът фингира, че волята на юридическите лица може да бъде опорочена на същите основания, както при физическите лица – в случаите на грешка, измама и заплашване (чл. 28-30 ЗЗД). Юридическите лица носят гражданска отговорност за вредите, които са нанесли на третите лица. И ако относно деликтната им отговорност законът не изисква вина (чл. 49 ЗЗД), не е така при договорната отговорност, при която няма никаква разлика във формите на вината в сравнение с физическите лица – чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Юридическите лица носят и административнонаказателна отговорност съгласно чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Така че възможността за търсене на обезщетение за неимуществени вреди на юридическите лица може да се обоснове, като се фингира с неимуществените вреди на персоналния субстрат на техните органи (както се фингира и тяхната воля и отговорност).
3.2.2. Аргументът, че неимуществените вреди на юридическите лица по същество били имуществени, защото можели да се остойностяват, също подлежи на критика. Засягането на нематериални активи, което представлява неимуществена вреда, невинаги може да се осчетоводява и остойностява, т.е. тази вреда не може да се разглежда като имуществена. Това положение важи както при репутацията, така и при други нематериални блага. Съгласно т.3.2 от (национален) Счетоводен стандарт №38 Нематериални активи вътрешно създадената репутация не се признава и отчита като нематериален актив, тъй като не е установим ресурс, който предприятието може да контролира и чиято стойност може надеждно да се оцени, въпреки че могат да се очакват икономически изгоди. Нещо повече, вътрешно създадени търговски марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни също не се признават и отчитат като нематериални активи, а разходите по тези вътрешно създадени търговски марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не могат да бъдат разграничени от стойността на бизнеса като цяло – т. 3.4. от Счетоводен стандарт № 38 Нематериални активи. Подобни са разпоредбите и на Международен счетоводен стандарт 38 Нематериални активи – вж. §9 и сл. Неблагоприятните последици от засягането на нематериални блага обаче са настъпили и няма причина да не бъдат обезщетени.
3.3. Възможността юридическите лица, независимо от техния вид, да търпят неимуществени вреди и да търсят обезщетение за тях може да бъде подкрепена и с друг довод.
Неимуществените вреди са широк кръг неоценими в пари неблагоприятни последици от засягане на предмета на субективни права извън емоциите, които няма причина да не бъдат обезщетявани. Юридическите лица са титуляри на нематериални блага, чието засягане въобще не може да се осчетоводява и при засягането не такива блага не може да се търси обезщетение за претърпени имуществени вреди. Затова в литературата се приема, са налице неимуществени вреди при засягане не само на емоционалния живот, но и на „достойнството“ на засегнатото лице, като неимуществените вреди се разделят на „субективни“ и „обективни“[5]. Така загубата или рискът от загуба на последователи или загубата на възможност за постигане на идеалната цел на юридическото лице с нестопанска цел е неблагоприятна последица от засягане на блага и фактически отношения, които следва да бъдат защитени от закона, но не се осчетоводява. Аналогично е положението при засягане на доброто име на юридическото лице, както и последиците от несигурността в планирането и вземането на решения, разцеплението в управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на управленския екип.
3.4. Вън от това, обезщетяването на неимуществените вреди на юридическите лица съответства изцяло на превантивната функция на гражданската отговорност като институт на облигационното право.
3.5. По тези причини законодателят не само че не забранява на юридическите лица да се присъждат обезщетения за неимуществени вреди (ЗЗД не ограничава правото на обезщетяване за претърпените неимуществени вреди само до физическите лица), но напротив, изрично урежда такава възможност – вж. чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 631а ТЗ, чл. 57а, ал.1 от Закона за промишления дизайн, чл. 76а от Закона за марките и географските означения, чл. 19, ал.1, т. 3 от Закона за защита на търговската тайна. Тези правни норми, които уреждат вземане на юридическите лица за обезщетение за неимуществени вреди при нарушаване на отделни права и защитени от правото блага, са израз на общ принцип.
3.6. Обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица се присъждат и в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Съда на Европейския съюз (СЕС)[6] – вж. Решение от 8 ноември 2011 г. по дело Т–88/2009, Решение по делото Freedom and democracy Party v. Turkey и Решение от 06.04.2000 г., Comingersoll S.A. v. Portugal, ECHR на ЕСПЧ. Разбира се, тези решения са поставени по отделни случаи и липсва общо решение, което да допуска обезщетяване на юридическите лица за претърпените от тях неимуществени вреди, но те са отразяват разбиране, което е израз на тенденция в мисленето на съдиите от тези органи.
4. Предвид изложеното, считам, че отговорът на поставения въпрос е:
„Юридическите лица притежават материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт“.
[1] Вж. Бъров, Б. Гражданска отговорност за вреди, причинени при автомобилни злополуки. С., 1970, с. 76. Така и Големинов, Ч., Отговорност за непозволено увреждане. С., 1999, с. 21. Вж. също Цонева, С. Обезщетение за вреди при договорна отговорност, С: Нов български университет, 2021, с. 284. Вж. също Антонов, Д. Непозволено увреждане. С., 1965, с. 53, и Христов, В. Лични права според българското гражданско право. С., 1994, с. 134.
[2] Неимуществените вреди не настъпват само при засягане на конституционните права на гражданите, дори и да се възприеме тезата, че само физическите лица могат да претърпят такива вреди, както твърди Аврамова, Р. в материала „Признаването на право на обезщетение за неимуществени вреди на юридическите лица е равносилно на цензура“, https:/news.lex.bg от 10.07.2024 г.
[3] Вж. Генчев, И. Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди и подлежат ли те на обезщетяване. – Търговско право, 2023, № 2, 81-104.
[4] Вж. Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том II, С, 1944, с. 413-697.
[5] Цонева, С. Цит. съч., с. 284-285.
[6] Вж. Генчев, И. Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди и подлежат ли те на обезщетяване. – Търговско право, 2023, № 2, 81-104.
27
Коментирайте
Много ми мязате на онези от всс, които решиха, че проф. Калайджиев не разбира от гражданско право – дъното имало и мазе, а т.нар. опит за разсъждения във форума слиза в седмото мазе. Професорът не е написал научен труд, че да бъде упрекван в схематичност. Премного такива е написал. Това е СТАТИЯ, повтарям СТАТИЯ, за сайта Лекс, в която той излага тези и завава посоки на мислене, каквото не е присъщо на плоскоземците, които се надпреварват да коментират и да се изкарат много умни в собствените си очи. Ами, хайде, пишете и вие и пращайте за публикуване вашите научни трудове,… Покажи целия коментар »
Всичко хубаво, но статийки писани на коленце в тоалетната един професор не бива да пуска. Без значение дали в лекс, или другаде.
Дори това не е статия, а антрифиле, или сказка за килийно училище.
Сори професоре, но обективно МакДоналдс убива хора с храната си. Кока Кола е захар в бутилка, ежедневната употреба води до смърт по-неприятна от радиационно отравяне. Ще стигна и по-далеч, да кажем банка ПИБ финансира тероризъм например. Ако това откаже активни клиенти и потребители от работа с тези дружества, много хубаво, но не и вреда. Обект на клевета може да е само доброто име на физическо лице, а не на юридическо. Моите огромни уважения към човека, писал ми отлична оценка в книжката, но нека стои в сферата на цивилното право…
че цивилист не си е ясно, личи си отдалеч, ама и пеналист не си
Не мисля, че аргументите за присъждане на неимуществени вреди на юридически лица са убедителни. Първо, не е ясно какво ще доказва едно юридическо лице. Този въпрос не беше засегнат в нито едно от становищата, а е основополагащ. И без това сега доказването на неимуществени вреди за едно физическо лице е твърде обременително в българското право. Какво точно ще доказва едно юридическо лице? Или там нещата ще се презумират. Да не се окаже накарая, че едно юридическо лице ще доказва по-лесно неимуществени вреди от едно физическо лице? Второ, цитираната съдебна практика на СЕС и ЕСПЧ във всички становища е превратно тълкувана… Покажи целия коментар »
Юридическите лице нямат воля – този си го спомням – много е прав на моменти – но е ненужно да се правят анализи на отдавна утвърдени концепции.
Хубаво, ама посочените законови разпоредби са изключения, които защитават все пак законно уредени права или накърняване на такива, притежание на ЮЛ и те почти винаги имат материална стойност. Няма въведен общ принцип за равнопоставеност между ЮЛ и ФЛ при неимуществените вреди. Използваните изрази и думи в текстовете от ЗЗД, уреждащи непозволеното увреждане, еднозначно определят, че се касае за регулация на отношения между ФЛ. Неправилно се поставя знак за равенство между ЮЛ и ФЛ по отношение на волеизявлението, като използваната законова фикция се разширява и универсализира за всякакво приложение, напр. съвета на директорите на АД да търпи болки и страдания или… Покажи целия коментар »
Доста постно изложение.Ако това залегне в пледоария в залата, няма да остане и един сериозен магистрат, ще е весело на всички.
Язък, че е преподавател във великото СУ и стана такъв проблем с изключването му от комисии. Може ли да напишеш такива глупости. Ама аз като ви думам, че навсякъде нивото е еднакво. Т. е. посредствено.
Доста посредствено становище и постно на всичкото отгоре, а от този човек се предполага, че трябва да бъде корифей в областта на гражданското и търговското право. 1. „В закона няма обаче дефиниция нито на термина „вреда“, нито на термина „неимуществена вреда“.“ – само като чуя подобен аргумент и се изприщтвам, да се очаква в закон да е пълно с леганлни дефиниции и разсъждение на ниво детска градина, все едно не можеш да рисуваш сам и си искаш блокче с контури, а липсата им ти дава „правото“ да драскаш каквото си искаш без да се съобразяваш със заданието; 2. „Неимуществените вреди… Покажи целия коментар »
Цитиран е и „академик“Големинов-Чудото.Тъй де, да се знае кои сме.
Защо никой не защитава научно неимуществените вреди, които претърпяват работещите на трудов договор, когато не им индексират заплатите с оглед безобразното поскъпване на т.нар „потребителска кошница“ (което впрочем е многократно по-високо от отчетитаната от НСИ годишна инфлация)?!?! Питам, някой грижа ли го е за хората в научните среди или трябва да се съсредоточаваме само върху неимуществените вреди на миличките и онеправдани ЮЛ? На последно място – дори да приемат тази простотия, според мен ще имат значителни трудности с доказване настъпването на вредата, респ. нейния справедлив размер. Според мен това е така, тъй като за да се установи наличие на т.нар… Покажи целия коментар »
Защото няма финикийски знаци.
* – „О – представка за обхващане на нещо в цялост“;
Няма такова.нещо. Законът не може да се разтяга-дори и гражданскоправен- като овча пастърма.Целта е да се създаде работа на определени фаворизирани кантори, които са лакоми за още пари. ЮЛ няма психически, интелектуален и личен мотив, нито собствено „АЗ“.Л не могат да претендират за неимуществени вреди.Честа, достонство, морал, са индивидуални категории. Но тия хорица не ги разбират тия работи, защото не са чели философия, нито психология. Нищо не са чели, освен съдебни решения от телефона.
ЧЕСТТА , ДОСТОЙНСТВОТО, МОРАЛЪТ
Нахранете адвокатите, че оголяха и обосяха. Делата прогресивно намаляват, та спешно трябва да се създадат нови дела. В неимуществените вреди за ЮЛ има много хляб. Гигова & Калая добре са го измислили.
Изключително, ама изключително слабо и посредствено становище.
Много слабо, издържано в духа на грубия позитивизъм и деловодния формализъм на диалектиците-материалисти.
Ти, тц….. та това разсъждение част от гражданското или от търговското право ли е… за един прЕател питам
….
Много голям специалист
Браво за труда
Радвам се на този род анализи
Чудесно обяснено
Добър анализ
Има някакъв конкретен спор или е дело – от друг характер – има причина – да се поставя този въпрос и това е утвърден специалист – чел ми е лекции.