Мерки на ВСС срещу неравномерната натовареност
Промяна на подсъдността и на районите, изваждане на съдилища от Съдебната палата
Да се промени подсъдността на някои видове граждански дела, например застрахователните; да започнат процедури по чл. 194 от ЗСВ за преместване на съдии; конкурсите да се обявяват ритмично и своевременно; да се обмислят промени в НПК, с които да се натоварят военните съдилища; да се направи анализ на съдебните сгради с цел осигуряване на достатъчно помещения в Съдебната палата за Софийския градски съд и Софийския апелативен съд; по-добро планиране на свободните щатни бройки; да се обмислят много внимателно нови граници на съдебните райони, като се вземат предвид и всички демографски тенденции.
Това са основните мерки за справяне с неравномерната натовареност, които днес бяха обсъдени от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която прие анализ на натовареността на съдилищата за 2017 г.
Според данните в документа през изминалата година съдилищата са разгледали 738 687 дела, от тях 84% или 617 909 са приключени. Броят на съдиите по щат през 2017 г. е 2 240. Общо разгледаните дела са се увеличили с 8 на сто спрямо 2016 г.
Районните съдилища са гледали най-много дела, там средно на месец един магистрат е имал 53.05 дела. При административните на месец са били 19.81, при окръжните – 14.41, в апелативните – 9.65 и военните – 3.38 дела.
Най-натоварени са съдилищата в София. Повече от половината дела, разгледани в апелативните съдилища са съсредоточени в Софийския апелативен съд (САС) – 56%, като те са разпределени на 70 съдии, докато останалите 44% от делата са разпределени на 103-ма апелативни съдии от страната. „По видове дела данните са още по-фрапиращи: в САС се разглеждат 63% от гражданските и търговски дела в апелативните съдилища от 46 съдии, останалите 37% от делата се разглеждат от 52-ма съдии. Подобна е тенденцията и при наказателните дела. Голямата натовареност на съдиите в САС и най-вече разликата с останалите съдилища, определя една висока стойност на средната за нивото, която не е характерна за нито едно от съдилищата“, се казва в анализа.
За сметка на това пък Военно-апелативният съд и Апелативният специализиран наказателен съд са най-слабо натоварени, съответно 1.24 дела на месец при военните, като едва 0.7 са от общ характер, и 3.09 – при АСНС.
През 2017 г. натовареността на АС-Велико Търново се е увеличила на 8.23 дела месечно на съдия, в апелативните съдилища в Пловдив и Варна се е запазила на миналогодишното ниво, докато на АС-Бургас натовареността е намаляла на 6.53 дела на месец, става ясно още от анализа.
Делата във военно-окръжните съдилища продължават да намаляват, а голяма част от тези, които гледат, са частни наказателни, като разпити на свидетели например. А тези от общ характер са предимно за престъпления против собствеността и измами. Военните магистрати са три пъти по-малко натоварени от наказателните съдии в общите съдилища.
Най-натоварен сред тях е Специализираният наказателен съд, където средно по 31.14 дела на месец гледа един съдия. Но 95% от делата са частни наказателни, т.е. по Закона за специалните разузнавателни средства, разрешения по ЗЕС, за обиски и претърсвания и мерки за неотклонение. Едва около 5 на сто са дела от общ характер.
В Наказателното отделение на Софийския градски съд средно на месец един магистрат е разгледал 14.64 дела. Високо натоварени са колегите и в окръжните съдилища в Кюстендил (12.32), Пловдив (11.93), Стара Загора (11.50), Пазарджик (11.46) и др.
Като цяло СГС е най-натоварен – общо за 2017 г. са разгледани 44 970 дела. Най-много дела има в Гражданското отделение, там един съдия гледа средно на месец 25.50 дела, а в Търговското отделение – по 14.64.
„За поредна година натовареността на съдиите в СГС е много по-голяма спрямо колегите им от останалите окръжни съдилища. И през 2017 г. се запазва тенденцията около 40% от делата в окръжните съдилища да се разглеждат в СГС. Делата за разглеждане в съда са 44 970 броя, разпределени по видове, както следва: граждански и търговски дела – 37 942 (84%) и наказателни дела – 7028. Щатната численост на съда към 31 декември 2017 г. е 164, от които 124 граждански и търговски съдии и 40 за наказателни съдии. Общо натовареността на съда е над 2.5 пъти над средната за нивото – 22.85 броя при средна 8.63. Съществен проблем пред съда е високата натовареност на гражданските и търговски съдии, спрямо колегите им от другите съдилища“, се казва още в доклада.
Най-много дела разглеждат районните съдилища – 549 959 през 2017 г. От тях свършените са 466 818, което е 85%. В тримесечен срок са приключени 86 на сто от тях, а висящи са останали 83 141 дела.
Причините за отлагане на делата, което води и до натрупването им, според анализа, са: лошите битови условия за работа, недостиг на съдебни зали, проблемите в призоваването и качеството на досъдебното производство, промени в персоналния състав на съда заради отсъствия на съдиите поради болест, бременност, продължителен платен отпуск, недостиг на съдебни служители.
Що се отнася до неприключените граждански дела, причините, посочени в анализа, са: отлагане за събиране на нови доказателства, процесуалните възможности за допълнителни становища и искания на страните; проблеми във връзка с призоваването и връчването на съобщения на страните, както и нередовно оформени призовки и съобщения от длъжностните лица в съответните учреждения; неизготвени в срок заключения по назначени експертизи, натоварване на вещи лица; оспорване на заключения от експертизи; невнасяне в определените срокове на депозитите за процесуални повереници; нередовни искови молби, водещи до оставянето им без движение и др.
За наказателните дела се казва, че не са приключени, защото са постъпили в съда в края на годината; за събиране на нови доказателства, назначаване на нови експертизи; нередовно призоваване на подсъдими, свидетели и вещи лица, поради липсата на пълна база данни относно актуалното местоживеене на призоваваните лица; забавяне на производствата поради отлагането му по обективни причини, например здравословни и др.
От анализа става ясно, че 57% от гражданските дела са т.нар. заповедни производства.
А най-натоварен е Софийският районен съд, където един магистрат средно на месец гледа по 64.69 дела. Следват съдилищата в Несебър (61.50), Перник (59.04), Ботевград (56.85) и Монтана (55.49). А най-слабо натоварени са в Ивайловград (10.04), Малко Търново (11.88), Ардино (12.21) и Трън (13.04).
„Най-големият и натоварен съд в България – Софийският районен съд, разглежда 27% или близо 1/3 от делата на районните съдилища. Функционира в условия на свръхнатовареност и недостатъчно кадрово осигуряване. Към 31 декември 2017 г. щатната численост наброява общо 194 съдии“, се казва в анализа.
Много са намалели делата за незаконно преминаване на границата и незаконно превеждане през нея – с 56% спрямо 2016 г.
При административните съдилища има ръст на делата с 8 на сто спрямо 2016 г., миналата година те са разгледали общо 56 557 дела.
Най-натоварен е Административен съд София-град, който е разгледал 34% от всички дела, т.е. 19 000. Средно на месец един съдия е разгледал по 21.69 дела
„През 2017 г. от общо свършените 44 620 дела, 94% или 41 979 съдебни акта са изготвени в едномесечен срок. През предходните две години този процент е 92%. Показатели, по които може да се съди за работата на съдилищата, са сроковете за свършване разглеждането на делата и сроковете за изготвяне на съдебните актове, както и качеството на постановените от съдиите съдебни актове. Показател за това е и броят на оставените в сила решения и определения на съдилищата, след извършена по тях касационна проверка от Върховния административен съд… По отношение върнатите след инстанционен контрол съдебни актове, през отчетния период се запазва тенденцията за висок процент – 68% потвърдени от касационната инстанция решения и определения, което е показател за качеството на правораздаване в административните съдилища“, се изтъква още в доклада.
След като изложи данните, председателят на комисията по натовареността Даниела Марчева заяви, че продължава да съществува неравномерна натовареност между отделните съдилища и трябва да се предприемат мерки за преодоляването ѝ. Тя заяви, че до съдебната ваканция комисията ще представи и основните насоки за това.
Марчева съобщи, че една от идеите е да се проведе своеобразен референдум сред съдиите, които да си кажат мнението за правилата за измерване на натовареността и системата за това. Един от вариантите е системата да бъде доработена, другият е натовареността да се отчита само по брой дела, а третият е да има специални коефициенти за отчитане на фактическата и правна сложност на делата, но те да не зависят от времето, което един магистрат отделя на дело, според вида му.
Марчева отново напомни за спешната необходимост от промяна в ГПК, с която да се преодолее концентрацията на застрахователни дела в София.
„Измененията на правилата за местната подсъдността са най-ефективният начин да се справим с неравномерната натовареност на софийските съдилища с останалите. Това ще способства да се анализира натовареността и в останалите апелативни райони. Предложенията за изменения в ГПК бяха изпратени в министерството на правосъдието, но работната група не ги възприе. Миналата седмица обаче беше внесен законопроект за промени именно в тази част“, напомни тя.
Другите мерки, които начерта, предвиждат временно преодоляване на неравномерната натовареност чрез командироване, чрез трансформиране на незаети щатове и откриване на нови, откриване на процедура за преместване по чл. 194 от ЗСВ, осигуряване на допълнителни помещения в Съдебната палата, нови граници на съдебните райони. Всъщност нито една от тези идеи не е нова.
Председателят на ВКС Лозан Панов заяви, че трябва да се поканят съдии от СРС и други органи и да се обсъдят с тях проблемите, защото, освен законодателни, може да се предприемат и организационни действия. Според него системата има нужда и от непопулярни мерки.
Председателят на ВАС Георги Чолаков напомни, че вече е предприел стъпки за решаване на проблемите с неравномерната натовареност сред административните съдилища. Добави, че очаква и промените в АПК.
Севдалин Мавров пък попита дали не може някои от делата по Закона за административните наказания и нарушения, отнасящи се до полицаи и военни, да се прехвърлят на военните съдилища. Вероника Имова директно постави въпроса за промяна в НПК, така че военните съдии да бъдат по-натоварени. Според нея трябва да се помисли и за ритмично провеждане на конкурсите и доброто им планиране. „Сега ще анализираме статистическите данни, съпоставени с нормата на натовареността, и те биха могли да помогнат в анализ за взимане на решение в случаите, в които тази норма се надхвърля, какви мерки ние да предприемем, за да разтоварим всеки отделен съдия, който в работата си е свръхнатоварен. Колкото и да е несъвършена Системата за измерване на натовареността измерва не само броя на делата, но и тяхната фактическа и правна сложност и тя показва, че трябва да се вземат мерки“, каза още Имова и заключи, че петгодишната мисия на този ВСС е да реши диспропорцията в натовареността.
Олга Керелска на свой ред призова комисията, ръководена от Марчева, да направи план за действие, за да може колегията да прецени какво да предприеме до края на годината. Тя обясни, че в сградата на СРС до НДК има свободни помещения, където биха могли да се преместят някои органи от Съдебната палата. БСП са внесли предложенията за промяна в ГПК, но трябва да се осигури подкрепа и на останалите партии, бе позицията на Керелска.
После дебатът някак се съсредоточи върху съдебните сгради и къде може да бъде преместен някой от по-малките съдилища, намиращи се в момента в Съдебната палата. Един от вариантите за това е сградата на ул. „Черковна“, след като специализираните съдилища я освободят. Те отиват в сградата на бившия механотехникум на бул. „Ал. Стамболийски“ и там също може също да бъде преместен някой. Другият вариант е бившото Военно НДК т.е. сградата на Наказателното отделение на СРС и СРП.
Боряна Димитрова обаче изказа някои възражения за анализа. „Прави ми впечатление, че за общите съдилища са констатирали постъпления на дела и свършени такива, но няма изводи. Докато за административните съдилища има изводи за бързина и качество. Иска ми се да допълним анализа с обобщението, което ще даде ясната картина, че съдилищата са постигнали доста добри показатели, справили са се със срочността. 80% от делата са приключили в тримесечен срок. Наказателните съдии следва да бъдат поне словесно поощрени – над 90% от производствата са приключени в тримесечен срок. Старали са се. Не знам защо неглижираме тези показатели“, каза тя. И добави, че не е направен извод за качеството на правосъдието, а такъв има само за административните съдилища. А за общите съдилища трябва да се каже, че е намалял процентът на обжалваните актове, беше мнението на Димитрова.
Тя препоръча следното: „Комисията по натовареност да се зарови във видовете дела. Анализът е преразказ на всички добре подготвени данни в годишните доклади. Държа по отношение на общите съдилища да се изложат всички данни за срочност и качество“.
„Качеството на правосъдието е предмет на доклада на председателя на ВКС, там имаше такива данни. Въпреки голямата натовареност, качеството не страда“, отговори Даниела Марчева.
След този дебат анализът бе приет единодушно.
5
Коментирайте
Дам. Данните в анализа са преписани от годишните доклади на съдилищата. В него няма мерки и препоръки. Хвърлен на колегията, тя да му мисли. Председателката на тази комисия не желае да работи, иска всички други да й свършат работата.
Колеги, защо мълчите? Не разбирате ли какво става!?
Ама че смешка-нашите съдии , както и членовете на ВСС, все още се въртят в кръг, пълен с хелий.Ама колежки и колеги, усещате ли полъха на Европейското право и решенията на Люксембург и Страсбург-виждате ли ЕК как взема своите решения-с единодушие.Тоест насилието и принудата се отричат.Народите на ЕС „вървят“ към промяна в нагласата и в морала – в цял свят всички са разбрали, че мъдреците не се нуждаят от закони-моралът и взаимните отстъпки са техните правила.А глупците искат да бъдат съдени.БЪДЕЩЕТО не е в т.н.правораздаване, което е една голяма смешка-всеки, който е загубил делото си, завинаги презира съда.Правораздаването създава плеяда… Покажи целия коментар »
Основният въпрос е защо в Трън има съд? Като си отговорите, ще ви светне за всичко.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
И понеже ми заличихте мнението преди 1 минута, ще кажа така :не искам никого да обидя-но истината не се нуждае от театрална маска вече-тя побеждава … Имате нужда от стрес-тест.Статистиката на докладите ви е израз на пионерски отчет пред партията-я излезте отново пред съдебната палата, та да видите „обичта“народна. Като ламя искате всичко да погълнете-съдебни помощници/най-тъпото възможно нещо в историята на правораздаването/сгради,нови щатни бройки, проекти от ЕС за нови ел.системи на съдилищата, които все не могат да заработят в синхрон-защото ги „управляват“човеци, пълни със злоба-грешки след грешки.Е, ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА ЩО СА ВИ-ами съд в малките райони може да бъде заместен… Покажи целия коментар »