След 31 години
Прокуратурата прекрати делото за „Възродителния процес“
Причината е, че почина и последният обвиняем - бившият премиер Георги Атанасов
След 31 години прокуратурата най-накрая е прекратила разследването за т.нар. Възродителен процес. Това съобщиха първо роднини на пострадалите от насилствената асимилация български мюсюлмани, които днес се събраха на протест пред Съдебната палата. Впоследствие от Софийския градски съд (СГС) потвърдиха новината.
На 7 юни роднините са получили писмо от прокуратурата, че разследването е прекратено на 31 май тази година, тъй като на 31 март почина и последният обвиняем по него – бившият министър-председател Георги Атанасов.
Почти веднага след това в СГС са започнали да постъпват жалби срещу прекратяването. На 20 юни 2022 г. СГС се е произнесъл по две от тях като е потвърдил постановлението на военния прокурор Едуард Владимиров. До момента има още 90 такива жалби, съобщиха за „Лекс“ от съда.
Абсолютната давност по делото, което е образувано през 1991 г., отдавна беше изтекла и през последните години съдът няколко пъти указва на държавното обвинение да го реши. Различни съдебни състави изтъкваха, че има неоправдано забавяне, че вече става дума за отказ от правосъдие, защото делото не било сложно, но прокуратурата не е проявявала воля да го приключи и да го внесе в съда.
Всъщност прокуратурата два пъти внася обвинителен акт – през 1994 г. и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвиняеми по него за подбуждане на етническа дискриминация и омраза са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиненията са преквалифицирани за военни длъжностни престъпления, като обвиняеми са останали Живков, Стоянов и Атанасов.
Спорният момент за проточеното разследване са тогавашните указания на върховните съдии към прокуратурата. Според държавното обвинение, на разследващите е указано да издирят и разпитат всичките 446 жертви на Възродителния процес, които са били въдворени в „Белене“ и други затвори, за да могат да се конституират като частни обвинители и граждански ищци. При второто внасяне на делото в съда, то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.
От май 1998 г. делото вече е във Военно-окръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 българи от турски произход или техни наследници, които са били в „Белене“, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити, въпреки опитите със съдебни поръчки. През 2003 г. тогавашният зам.-главен прокурор Христо Манчев заяви, че разследването фактически е завършено, но неизпълнимите указания на съда за разпит на всички пострадали са пречка за внасянето на обвинителен акт.
Пострадали от Възродителния процес обаче останаха недоволни от бавното правосъдие и започнаха да завеждат дела срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По редица от тези производства съдът казваше, че няма основателна причина да се търсят и разпитат абсолютно всички жертви, а е достатъчно да са установени с имена, за да могат да бъдат уведомени в бъдещ процес и да потърсят правата си.
Така се стигна до септември 2018 г., когато Софийският градски съд, който гледа едно от тези производства, задължи държавното обвинение в едномесечен срок да реши съдбата на разследването. В резултат на това делото беше спряно. А сега вече е прекратено поради смъртта и на последния обвиняем.
34
Коментирайте
Отдавна са се спасили виновните.
Сега по-страшни престъпления срещу държавата и нацията се вършат. Насилственото смяна на имената е нищо пред тях.
Онзи ден немски съд е осъдил около 100 годишен германец за престъпления като надзирател в контрационен лагер 1939-44г. и смъртта на хиляди хора в лагера.
Е какво цъкате минуси-факт е, пък младшите да питат чичо Гугъл, ако не вярват
Добре, и какво от това?
На 100 години! Колко му остават?
Забавеното правосъдие не е добро правосъдие. Каквото и да се говори по този повод.
Айде, айде! Щом „пострадалите“ си доживяват спокойно старините в Турция и България, а сума ти турци в България, са по-богати от 99% от българите, да не драматизираме нещата излишно. Навремето, българите, или е трябвало да се помюсюлманчат, или да си загубят главите, ама справедливост нещо не е имало. Стига глупости вече.
За порочността на правосъдната ни система преди години имаше виц:
„Осама Бин Ладен е готов да се предаде, но само ако бъде съден от български съд“…
За кой ли път прокуратурата не проявява воля да приключи и да го внесе в съда.
Цели 31 години! Срам.
В началото на 90-те имаше един мастит прокурор от СГП – Бончо Бончев – който беше протеже на БКП, и особено на Политбюрото и Президиума. Той дълго време укриваше нещата и унищожаваше доказателствата от престъпната им работа по Възродителния процес, някъде в началото на 2000-та година се пенсионира. Десет години саботираше нещата. Жив си е все още. Към 90-годишен е. Няма да е зле да му спретнат едно “гореи” интервю. Доколкото знам…живее някъде в Малинова долина.
Добре че тая сага приключи най-накрая.
Трагедия.
Ако за 30 години няма справедливост е ясно, пе няма как да има изобщо по съдебен път. Или се издава присъда или нищо. Няма как още да се чака.
В крайна сметка сме братя с тези хора – турците. Приятели. Стига вече.
Тъжен момент от историята ни. Тъжен.
Е няма от кой вече да се изиска справедливост. Как да продължи делото
Хайде, хайде. След клането в Батак има ли справедливост? Няма. Следващире поколения да не живеят с мъст в сърцата.
Явно въпросът е бил да няма присъди.
Егати бавната история
Нелепа военна прокуратура. Щом няма обвинение за геноцид – какво са чакали досега. Спирали си делото – сигурно докато чакат изпълнение на напълно безсмислените молби за правна помощ.
Та деянията са от средата на 1980-те години, т.е минали са почти 40 години!
Ако обвиняемият не е искал делото да продължи, въпреки очевидно изтеклата давност, основанията за прекратяване са крещящо налице вече десетилетия. Без значение какви указания бил давал съдът през 1990-те. Ако Атанасов бе живял 120 години, юристите с пагони докога щяха да държат делото висящо?
Комунистите умират, но отрочетата им остават и ни управляват. Сега Корнелия ни тласка към СССР и се карат с Радев кой по-бързо ще ни отведе при другаря Путин.
Е, като се точи с години как да е.
Нашите деца не знаят за тези събития, а като тръгнеш да им обясняваш, не те разбират. Толкова са потресаващи тези моменти от историята
Възродителният процес е едно от най-срамните петна в новата ни история, помня, потресът, когато мои съученици получиха други имена – Хасан стана Асен, Ерджан стана Емил и да не ги изреждам. Ние „българите“ бяхме като втрещени, „турците“ какво са преживели, само те си знаят. Но справедливост няма и няма да има
А през 16 век като са сменили името на твой далечен прароднина от Иван на Хасан и са му клъцнали горната кожа и са му турили фес, за вас справедливост имаше ли?
Винаги съм се считал за български патриот, но няма как да сравняваш нещо, което се е случило през 16 или 17 век с нещо, което се случва в края на 20 век.
Не знам колко хора са получили обезщетения по ЗОДОВ, но едно хубаво нещо произлезе от безкрайното дело – по едно от делата ВКС разви едни прекрасни критерии за това кога разследване засяга гражданските права на пострадалите. Това решение на ВКС трябва да е образец за останалите съдии, въпреки че е по 290 ГПК
Т.нар . пострадали са около 440. Почти всички, вкл. наследниците на починалите от тях водят дела по чл.2б от ЗОДОВ. Няма спор за въпросното решение на ВКС. Но е и факт, че ищците веднъж вече са обезщетени по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и сега повторно получават обезвреда.
Толкова го влачиха това дело, че не само пострадалите, ами сигурно и магистрати, които са се занимавали с него, са се споминали. Ужас
Споменатият Христо Манчев… отдавна си отиде
От една страна пострадалите са прави – три десетилетия чакат справедливост. Но от друга не разбирам сегашното им желание разследването да продължи, след като няма срещу кого вече.
Ох, крайно време беше. Колко пъти съдът каза, че разследването продължава изключително дълго и че е крайно време да се направи нещо. Решението сега е правилно
Така безславно си отиде последното голямо дело на българския преход. То се обезсмисли още преди 20 години. В нормалните държави тези дела се водят ударно след смяна на обществения строй.
В Германия онзи ден осъдиха 101-годишен нацист, не ми говори. Който търси – намира, който иска – докарва нещата до край. Сега със смъртта на последния обвиняем нещата са ясно, но говоря за периода преди това.
Ако днес не се осъдят архитектите на тъй нареченият “ възродителен проце” за напред някой изкуфял лидер на България като Тодор Жифков няма да даде заповед за смяна на имената на гражданите от Турски произход в България по претекс, че в регистърните Турците все още стоят насилствено дадени Бългсрски имена не са изтрити.
За да не се осмисли някой ЛУД да пофтири 1984-5 трябва все още живи да бъдат осъдени.
Този процес докато няма осъдени изглежда ще продължи.