Само за половин година България е получила близо 50 европейски заповеди за разследване, а е изпратила към 40 в други държави от Европейския съюз. Това сочат данните на прокуратурата за първите шест месеца от влизането в сила на Закона за европейската заповед за разследване (от 20 февруари 2018 г.), с който се транспонира Директива 2014/41/EU за Европейската заповед за разследване по наказателно-правни въпроси. Тя замества досегашната молба за правна помощ по отношение на държавите от ЕС.

Неотдавна от апелативната прокуратура във Варна отчетоха, че само за два месеца при тях са постъпили 7 европейски заповеди за разследване, чието изпълнение е започнало веднага.

Очакванията на разследващите са, че с този нов правен инструмент, ще се улесни и ускори работата по досъдебните производства, по които е необходимо събиране на доказателства и извършване на процесуално-следствени действия в страни от ЕС.

Това е така по няколко причини. Най-напред при европейската заповед за разследване контактът между държавите е пряк, за разлика от молбата за правна помощ, при която Министерството на правосъдието играе ролята на своеобразен посредник.

Например българската прокуратура иска от германските си колеги да бъде разпитан свидетел и да се разкрие банкова тайна на конкретен човек, който се разследва у нас. За целта те трябва да изпратят ЕЗР до компетентната прокуратура, която да извърши тези действия. В специален формуляр, който е унифициран за всички страни от ЕС, подробно се описват всички контакти на органа от молещата страна, основанията за искането, какво точно трябва да се извърши, лицето, за което се искат тези действия, какво е престъплението, за което е образувано досъдебното производство и редица други факти, които са от значение за разследването и в помощ на органа в държавата, до който е адресирана заповедта. Колкото по-ясно е описано какво се иска, толкова по-добре за разследването, казват върховни прокурори пред „Лекс“. Така прокуратурите в двете страни осъществяват пряка комуникация по даденото дело, без да е необходимо да се намесват други институции.

Намеса може да има, но е минимална. Например, ако обвинителите у нас не могат да идентифицират компетентния орган в Германия, те могат да се обърнат за съдействие към Евроджъст или Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси.

В не малко случаи чужди органи, които също не успяват да установят компетентната прокуратура, изпращат европейската заповед за разследване до Върховната касационна прокуратура. Тогава обаче ВКП е длъжна в 7-дневен срок да отговори, че не е в нейните правомощия да изпълни искането и че то е препратено на компетентната прокуратура като изрично се посочват контактите ѝ. Задължението да бъде бързо уведомена молещата страна, цели да се осигури бързина, качество и ефективност на производствата, казаха за „Лекс“ върховни прокурори. Според тях по този начин двата органа – искащият и изпълняващият, влизат в пряк контакт и осъществяват комуникацията по въпросното дело. У нас практиката е да се отговори още в първите един-два дни от получаването на ЕЗР, дори един час ни е достатъчен, за да попълним съответния формуляр, с който да уведомим запитващата страна, че не сме ние компетентни, а заповедта е изпратена например на окръжната прокуратура в Стара Загора, която да извърши съответните действия, разказват още обвинители.

Като става дума за срокове, обвинителите отбелязват, че за разлика от молбите за правна помощ, за изпълнението на които няма конкретно посочени такива, при Европейската заповед за разследване те са регламентирани и това се оценява като положително от прокурорите в ЕС. Срокът за извършването на процесуално-следствените действия по ЕЗР е до 90 дни. Прокурори отбелязват, че досега са изпълнявали европейската заповед за разследване в по-кратки срокове, не са имали и случай, в който да не успеят да свършат поисканото от друга държава.

Престъпленията, за които се иска съдействие, са най-вече трафик на хора и на наркотици. Голям процент от международното сътрудничество протича в Специализираната прокуратура и заради това се очаква ръст на броя на ЕЗР за разкриване на дейността на организирани престъпни групи.

Тежестта по искането и изпълнението на европейската заповед за разследване пада върху окръжните прокуратури, каквито опасения изразяват някои обвинители. Но пък и при молбите за правна помощ не беше по-различно, защото повече от престъпленията, за които се изпращаха, са от компетентността именно на тези прокуратури, казаха още обвинители. Те уточниха и как стои въпросът, ако се налага извършването на процесуално-следствения действия на територията на две прокуратури. Тогава водеща става онази, в чиито район са действията с по-голяма неотложност или са повече.

Засега прокурорите не срещат трудности при изпълнението на ЕЗР. Единствената спънка понякога е да определят компетентната прокуратура от съответната държава членка на ЕС, до която е необходимо изпращането на ЕЗР. Това са и единствените въпроси, с които са се обръщали за съдействие към ВКП.

Все пак през втората половина на септември се предвижда провеждането на семинар, на който да бъдат обсъдени всички въпроси по отношение на прилагането на Закона за ЕЗР. При необходимост ще бъдат издадени и методически указания.

В съдилищата обаче вече се натъкнаха на проблем. Става дума за чл. 11, ал. 5 от закона, според който определението на окръжния съд, с което се признава ЕЗР, може да се обжалва и протестира в 5-дневен срок пред въззивната инстанция. Съдии казват, че често тези производства се развиват без участието на прокурор и страна, която следва да бъде информирана за предстоящите процесуални действия и тогава не е ясно кой може да обжалва и протестира. Независимо от това някои съдии считат, че трябва да се изчака да изтече този петдневен срок и тогава да се тръгне към изпълнението на ЕЗР.

Друг проблемен момент в съдилищата е, че все още производствата за признаване и изпълнение на ЕЗР нямат отделен индекс в деловодните системи. Това означава, че ако някой поиска справка, например от СГС, колко до момента европейски заповеди за разследване е получил и изпълнил, то ще трябва да се рови дело по дело, за да се види бройката. Вместо да се влезе в системата и по този индекс веднага да се види бройката.

Заради проблеми в практиката вече има проведен един семинар по темата, но съдиите са на мнение, че има нужда от още обучения.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
05 септември 2018 21:12
Гост

До ден днешен деловодната система на СГС е под всякаква критика. Извличането на много от справките е ръчно. Буквално се вадят от деловодител, който ги брои от статистиката. Няма фиксирани критерии.

Анонимен
Анонимен
05 септември 2018 21:08
Гост

Не е редно според мен производствата да са без участието на прокурор. Обвинението е много съществена част за изхода справедливия процес.

Анонимен
Анонимен
05 септември 2018 21:02
Гост

Какъв е този парадокс да се дава възможност за обжалване на заповед?

Анонимен
Анонимен
05 септември 2018 20:59
Гост

Много тъжна статистика.

Анонимен
Анонимен
05 септември 2018 16:26
Гост

Тепърва ще се разбира дали има проблеми в практиката. Но ми се струва, че този нов инструмент е полезен и това ще се докаже във времето.

Анонимен
Анонимен
05 септември 2018 21:05
Гост

Така е, но нещата според мен са излишно усложнени.