Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) провери производствата по несъстоятелност във всички окръжни съдилища и установи проблеми от образуването на делата, през свикването на събранието на кредиторите, което решава как да бъде осребрено имуществото, до постановяване на решението за обявяване на фалита. От институцията са изпратили сигнал до председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, в който предлагат Търговската колегия да излезе с тълкувателно решение, за да се сложи край на противоречията в практиката, на които са се натъкнали (пълния текст на сигнала виж тук).

В него са поставени четири въпроса, на които според ИВСС трябва да отговорят върховните съдии:

  1. Кой е моментът за свикване на събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ?
  2. Има ли съдът правомощие да замести волята на кредиторите и да не свика събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, когато липсва имущество в масата на несъстоятелността или когато то се изразява в парични средства, които не подлежат на оценка и осребряване?
  3. В кой момент настъпват процесуалните предпоставки за постановяване на решение по чл. 710, вр. с чл. 711 ТЗ в производство, открито на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, когато той е обусловен от изтичане на срока за депозиране на оздравителен план?
  4. В кои случаи реквизитите по чл. 711 ТЗ са задължително съдържание на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност?

От сигнала на инспектората става ясно, че той е установил проблеми в практиката още при образуването на делото за несъстоятелност. Един от тях е, че сроковете за това са изключително кратки и съдилищата масово не са в състояние да ги спазят. По закон делата трябва да се образуват незабавно – в деня на постъпването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в съда. Тя се разглежда незабавно в закрито заседание (а молба, подадена от кредитор – в открито заседание с призоваване на страните в 14-дневен срок от депозирането ѝ).

„Констатираните при проверките на различните съдилища факти обаче сочат, че предвидените срокове обективно трудно могат да бъдат спазвани. Съдилищата със сложна структура и голям обем постъпващи съдебни книжа образуват делата по несъстоятелност обичайно на следващия ден от постъпването на молбите. Установената практика сочи, че в общия случай подадените от длъжник/ликвидатор молби по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност не се разглеждат в закрито съдебно заседание, а се насрочват открити заседания с призоваване на длъжника. За установяване на материалноправните предпоставки за откриване на производствата съдебните състави използват специалните знания на съдебни експерти, допускайки изготвянето на заключения за установяване финансовото състояние на длъжниците“, пише инспектор Юрий Кръстев до ВКС. И подчертава, че по правило се назначават експертизи, за които е нужно повече време, а и вещите лица са затруднени, тъй като често длъжникът не може да бъде намерен или не им съдейства. Така на практика срокът по чл. 629, ал. 6 ТЗ няма как да бъде спазен.

В сигнала до ВКС се сочи, че има разнородна практика по молбите на кредитори за присъединяване към производството по несъстоятелност. Част от съставите, след като оставят без уважение несвоевременно подадени молби, ги изпращат на зам.-председателя на съда за образуване на нови производства срещу същия длъжник. „Други оставят без уважение постъпили в срок молби, отказвайки да конституират кредитори със съображения от чл. 210, ал. 2 ГПК, че това би затруднило разглеждането на делото. В тези случаи молбите, макар и своевременно постъпили, не са докладвани за образуване на самостоятелни производства“, посочва инспектор Кръстев.

Той обяснява, че в практиката има различно виждане и по въпроса може ли да бъде отказано присъединяване на кредитор, подал редовна молба в преклузивния срок.

В сигнала се сочи и друг съществен проблем –-в съдилищата се образуват голям брой дела, инициирани от различни кредитори срещу един и същ длъжник. „Правната възможност всеки кредитор да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, липсата на идентичност между делата, на яснота за кредиторите кога е моментът на първото заседание, до провеждането на което могат да се присъединят, както и на специално основание по-късно образуваното да бъде спирано, поставя съдилищата в условия да търсят сложни практически решения при паралелното съществуване и развитие на тези производства. В основата на решаване и на тази ситуация е уеднаквяване на практиката при спиране, прекратяване, съединяване към по-рано образувани производства, както и на създаване в закона на изрично основание за спиране на по-късно образуваните дела, когато срокът по чл. 629, ал. 4 ТЗ за присъединяване към най-рано образуваното вече е изтекъл“, пишат от ИВСС.

Освен това изтъкват, че често решенията, с които длъжникът се обявява в несъстоятелност (в хипотезите на чл. 630, ал. 2 ТЗ, чл. 632, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 5 ТЗ), са с различно съдържание. „Една част от съдиите ограничават съдържанието на диспозитива единствено до последиците, които тези разпоредби предвиждат. Други състави в решенията изброяват изчерпателно всички реквизити, които чл. 711 ТЗ свързва като последица е обявяването на длъжника в несъстоятелност. Това налага да бъде изяснено обстоятелството кога последиците по чл. 711 ТЗ представляват задължителна част от решението за обявяване в несъстоятелност, доколкото на съдебните състави от първата група се е налагало да постановяват допълнителни решения, някои от които преповтарящи и диспозитива за обявяване в несъстоятелност“, се обяснява в сигнала.

Друг проблем, на който се е натъкнал инспекторатът при проверката си, е, че определението, с което съдът одобрява списъците на приетите вземания невинаги има и диспозитив за свикване събрание на кредиторите, което да определи реда и начина за осребряване на имуществото. „Събрание с този дневен ред се свиква или с отделно определение от това за одобряване на списъците, или с решението по чл. 710, вр. с чл. 711 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Практиката не е еднозначна по въпроса кога са налице основания да бъде свикано – с определението за одобряване на вземанията, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с определението за одобряване на вземанията, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, или с постановяване на решение по чл. 710, вр. чл. 711 ТЗ“, обяснява инспектор Кръстев. И дава пример как срещу констатация по дело на СГС, че определението за одобряване на списъците с вземанията няма диспозитив за свикване на събрание на кредиторите, на което да се определи как ще бъдат извършени оценката и осребряването на имуществото, докладчикът е възразил, че свикване на събрание с този дневен ред по конкретното дело е безпредметно, предвид характера на имуществото в масата на несъстоятелността. „Съдът на практика е заместил волята на събранието на кредиторите и на синдика като органи в производството по несъстоятелност, доколкото преценката дали са налице предпоставките за вземане на решение по тези въпроси им принадлежи и не може да бъде предоставяна на друг орган по аргумент от чл. 677, ал. 4 ТЗ. Тези въпроси налагат в практиката на съда по несъстоятелността да бъдат изяснени въпросите относно момента на свикване на събрание на кредиторите с дневния ред по чл. 677, а. 1, т. 8 ТЗ, акта, с който се свиква, и ролята на съда във фазата на открито производство по несъстоятелност“, заявява ИВСС.

11
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
18 февруари 2020 14:26
Гост

Въпросите, формулирани в искането за издаване на тълкувателно решение са написани по крайно идиотски начин и не става ясно какви са проблемите и какво иска автора? Не можеше ли проверката да я направи поне някой граждански съдия – по-добре щеше да се ориентира.

интересно
интересно
18 февруари 2020 13:06
Гост

Какво значи, че насрочване на събрание на кредиторите е безпредметно – значи, че няма имущество за което да решават, ако няма имущество , тогава обикновено си в хипотезата на 632 ТЗ и спираш…

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2020 12:57
Гост

Делата се разглеждат толкова бързо, колкото може, демек незабавно в рамките на разумното. Да сложат 14-дневен срок, за да уйдисат на ИВСС ли? Голяма глупост

наказателен съдия и несъстоятелност
наказателен съдия и несъстоятелност
18 февруари 2020 12:45
Гост

Доста странно, че тази проверка е правена от наказателен съдия! Какво прощавайте разбира Юрий Кръстев от несъстоятелност?!

дребнотемия
дребнотемия
18 февруари 2020 12:40
Гост

Доста несъществени проблеми бих казал, дребнотемия. Нищо по-значимо не виждам

Рики
Рики
18 февруари 2020 12:33
Гост

Хайде пак тълкувателно. А докато чакаме да излязат с решение „върховните“, к’во праим.

897
897
18 февруари 2020 12:35
Гост

Е, айде сега. А досега какво правихте?

Мърморко
Мърморко
18 февруари 2020 12:38
Гост

Сигурно са работили върху създаването на противоречива практика, за да дадат материал на ВКС. Ама то нали е най-лесна да се мрънка. 🙂

Анонимен
Анонимен
18 февруари 2020 12:31
Гост

Сроковете за образуване на дела са изключително кратки. Това затруднява изключително много работата.

666
666
18 февруари 2020 12:34
Гост

Именно за това много от съдилищата не ги спазват. Порочна практика!

LeeeBooker
LeeeBooker
18 февруари 2020 12:36
Гост

Aма то от неспазването обикновено нищо не следва.