Тричленен състав на ВАС:
Преценката по вътрешно убеждение не може да е дисциплинарно нарушение
Върховният съд отмени наказание, наложено на съдия от СРС, защото два пъти върнал дело на прокуратурата
„Преценката на доказателствата по делото, въз основа на свободно формирано вътрешно убеждение на магистрата, не може да осъществява състав на дисциплинарно нарушение… Смисълът на налагане на дисциплинарно наказание по Закона за съдебната власт е да се постигне по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, то да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция… Налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените цели, то не осъществява превенцията, която се цели със ЗСВ“.
Това са част от мотивите, с които тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) – Наталия Марчева (председател), Любомир Гайдов и Юлия Тодорова (докладчик) отменя наказанието „забележка“, наложено от и.ф. председателя на СРС Стефан Милев на съдия Мирослав Петров. Заповедта на Милев беше потвърдена от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
За случая се разбра през лятото на миналата година. Тогава съдии от СРС призоваха тогавашния временен ръководител на съда Стефан Милев да прекрати дисциплинарната процедура срещу техния колега Мирослав Петров, защото е извън административната му компетентност и се отнася до правомощията на съдията по чл. 248 от НПК.
Случаят е следният. През 2004 г. било образувано досъдебно производство за измама, а седем години по-късно Софийската районна прокуратура внася обвинителен акт в съда. Делото се пада на 106 състав от Наказателното отделение на СРС. С разпореждане от февруари 2012 г. съдийката от СРС, която била определена за докладчик, прекратила делото и го върнала на прокуратурата за допуснати съществени процесуални нарушения. СРП протестирала пред градския съд.
Междувременно 106 състав бил поет от друг съдия, защото титулярът се преместил на работа извън София. Но и вторият магистрат отишъл в друг орган на съдебната власт и така през 2015 г. състава поел Мирослав Петров. Деловодителката също била нова. Тя намерила протеста на прокуратурата и го докладвала на съдията, който веднага се разпоредил материалите да бъдат пратени на СГС. Градският съд се произнесъл на 3 ноември 2016 г., като уважил протеста на прокуратурата и върнал делото на СРС за разглеждане по същество.
Съдия Петров обаче открил други процесуални нарушения, които колежката му не е видяла и отново го върнал на прокуратурата. Тя отново протестирала, СГС уважил протеста, но не се произнесъл по всички открити от Петров нарушения. Затова той отново върнал делото, като се мотивирал с това, че „не може да го насрочи в открито съдебно заседание, защото отново констатира липса на доказателства за връчване на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство“ на двамата обвиняеми. И това разпореждане е било протестирано от СРП. Градският съд отново го уважил. В определението на въззивната инстанция се изтъква, че „действително обвиняемите упражняват самостоятелни, отделни от своя защитник права в процеса и знанието на техния адвокат за прокурорския акт за частичното прекратяване на производството, не представлява априори тяхно знание за този акт“, става ясно от решението на ВАС. Градският съд обаче е отчел неразумно дългия срок на развитие на това производство, което е започнало през 2004 г. и указал на съдията-докладчик „да упражни правомощията си по чл. 252 и сл. от НПК, да упражни правомощията си по чл. 288, ал.1 от НПК, но не и неопределено във времеви аспект да отлага насрочване на делото“, се разбира от решението на ВАС.
Мирослав Петров насрочил делото за 9 октомври 2017 г., когато е и оправдал обвиняемите.
Но заради това, че на два пъти го е прекратил и върнал на прокуратурата, и.ф. ръководителят на СРС Стефан Милев образувал дисциплинарно производство срещу него. Според Милев заради действията на Петров делото е било неоправдано забавено, не са били спазени указанията на СГС, а давностният срок изтичал през 2018 г. В края на юни м.г. Милев издал заповед за налагане на наказание „забележка“ на Петров. Това станало в деня, в който съдии от СРС се обърнаха към него с призив да прекрати процедурата. На 12 юли 2017 г. СК на ВСС със 7 на 3 гласа потвърди наказанието.
Мирослав Петров обжалва решението на кадровия орган пред ВАС, който отмени наказанието.
„Постановените от съдията актове за периода ноември 2016 г. – юли 2017 г. по прекратяването на съдебното производство са юридически израз на неговото вътрешно убеждение. Магистратът въз основа на преценката на фактите по делото, следва да разкрие обективната истина, със средствата и способите на НПК, както и да не накърнява правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица. При упражняване на своите правомощия магистратът е подчинен само на закона – чл. 3 от ЗСВ и чл. 117, ал. 2 от Конституцията. От разписаните в чл. 307, ал. 3 от ЗСВ дисциплинарни нарушения, може да се направи извод, че съдиите, прокурорите и следователите отговарят дисциплинарно за виновно неизпълнение на служебните си задължения. Служебните задължения на магистратите са посочени в чл. 210 и сл. от ЗСВ. Общото в тях е, че тези задължения не са включени в решаващата им дейност, като в случая е и процесуалната дейност във връзка с функциите на съдията. Макар съдиите да осъществяват функциите си посредством издаването на правни актове, те носят дисциплинарна отговорност, ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол.
Преценката на доказателствата по делото, въз основа на свободно формирано вътрешно убеждение на магистрата, не може да осъществява състава на дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл. 307, ал.3 от ЗСВ“, изтъква тричленният състав на ВАС.
Той цитира няколко решения на Конституционния съд, в които изрично се казва, че възможността да бъде търсена дисциплинарна отговорност от един магистрат трябва да бъде уредена по начин, който да осигурява неговата независимост – институционална и лична. И че зависимостта на дейността на магистратите от разрешение или преценка на други органи и длъжностни лица е „нарушение на категоричния конституционен императив, съдържащ се в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията“. КС освен това акцентира и върху значението на личната независимост на магистратите и на необходимостта контролът върху тяхната дейност да се осъществява по такъв начин, че да осигури тази независимост.
В този смисъл, продължава ВАС, съответният магистрат, при изпълнение на служебните си задължения, следва да реши, съобразно вътрешното си убеждение и закона, и в разумен срок, делата, които са му разпределени. Тричленният състав отбелязва, че съдия Петров е изпълнил тези си задължения като е насрочил делото и го е решил.
Съдът констатира и противоречие на административния акт с целта на закона.
„Смисълът на налагане на дисциплинарно наказание по ЗСВ е да се постигане по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, то да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се реализират целите на наказанието, същото следва да се определя на магистрата единствено и само след съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, които безспорно доказват установеното в закона дисциплинарно нарушение. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогична хипотеза като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели, респ. не осъществява превенцията, която се цели със ЗСВ“, заключава ВАС.
Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
10
Коментирайте
А, какво да кажеме ние с гайдите – съдебните заседатели(СЗ). Чета там чл. 117 ал2 на РБ да ГО напишем изцело : “ Чл. 117 (2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели(СЗ), прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.“ Е, ГОСПОДА анонимници кво Ви е мнението за нас СЗ. Кой ще ни пази от произвола на шефовете на СРС ? Колко пъти ТРЯБВА да бъде сезиран КС относно Правилника на ВСС за СЗ и ТОЙ да казва , че дори и чл.75 а е противоконституционен. Говорите за вътрешно убеждение и т.н. е какво… Покажи целия коментар »
Да допълня, предишния коментар – Стефчо председателчето, беше и шеф в районната прокуратура и то доста дълго време
Дали Милев е изпълнявал нечия поръчка с дициплинарката срещу Мирослав Петров, не знам…знам само, че това е от злоба, защото съдията Петров връща обвинителните актове и критикува параолимпийците от СОфийската районна прокуратура…и по-лошото, от Градския съд му потвърждават прекратявките….
И сега защо някой не попита готиното председателче и шефче, защо не е наказал някой прокурор-параолимпиец, който за пореден път е внесъл калпав обвинителен акт….
П.П: Познавам работата на много прокурори в СРП и много голяма част от тях работят добре…..Има обаче такива дупки, че нямам думи да го опиша, та за тях ми е въпроса към Готин Стефчо
bravo na sadia Petrov, che se bori i dikaza pravotata si
Решението на Стефан Милев според мен си е чисто лично отношение.
Наследен състав, пълен батак и накрая Милев го наказа, че и се репчеше колко е прав. така и не разбрах дали изпълнява нечия поръчка. това решение още не е окончателно, но не виждам как вас може дапостанови друго.
aaaa, чели сме всякави решения 😉
Адмирации за ВАС. Колегата Петров е върнал делото с оглед процесуалните нарушения. Това в никакъв случай не е повод за наказание.
Преценката по вътрешно убеждение и за мен не е дисциплинарно нарушение. Но с тези връщания до прокуратурата делата само се протакат.
Решението на ВАС е неправилно – вътрешното убеждение на съдията се относно оценка на фактите и следва да се изрази в присъдата, а не преди да е разгледано делото. Налице е предубеденост на съдията, причината за която е неизвестна, а може да е някаква зависимост или корупция 🙂