Пиша тази статия един ден след бягството на двамата  рецидивисти от Софийския централен затвор, което се случи на 3 април 2018 г. Парадоксът се състои в това, че преди една година със Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража[1] се въведе презумпцията за неимуществени вреди в новата част седма „Отговорност за дейност на специализираните органи за изпълнение на наказанията” и с това държавата ни показа огромната си загриженост към здравето и доброто самочувствие на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, както и тези, които са задържани под стража. Поради това малко необяснимо е желанието на някои осъдени да бягат от затвора, при това въоръжени. Прокламираната в закона отговорност е на държавата за вреди, причинени на лицата, които изтърпяват наказанието „лишаване от свобода” или са задържани под стража, от нарушения по чл. 3 от същия закон – чл. 284, ал. 1. Нарушенията са подлагане на лицата на изтезания, на жестоко нечовешко и унизително отношение. За нарушение се смята и поставянето на тези лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В рамките на това нарушение съдът е длъжен да съобрази кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които то изтърпява наказанието „лишаване от свобода” или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора – чл. 284, ал. 2 от закона.

Законовите разпоредби представляват новост в теорията на обезщетяването на вредите, затова не е чудно, че като цивилист проявявам интерес към новата разпоредба. Защото в чл. 284 е уредена имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени от нейни органи на физически лица, но в една нова светлина, различна от правната уредба на класическото непозволено увреждане, намерило своето скромно регламентиране в чл. 45 до чл. 54 от Закона за задълженията и договорите. Става дума за така наречения „публичен (административен) деликт”, чиято основна уредба се намира в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди[2]. Независимо, че непозволеното увреждане е уредено в два отделни закона и съгласно ЗЗД може условно да се използва термина „граждански деликт”, а съгласно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди –  „публичен деликт”, и по двата закона възниква деликтно правоотношение, което е правоотношение между равнопоставени лица – юридическото лице, което упражнява държавни функции и в процеса на тяхното упражняване причинява вреди на физически и юридически лица без властнически правомощия по втория закон и между субекти на гражданското право без държавна власт – по първия закон. Независимо че споровете са от компетентност на различни съдилища – първите – на административните, а вторите – на гражданските, правоотношенията имат едно и също съдържание – правото на претърпялото вреди лице да иска тяхното обезщетяване и насрещното задължение на държавата, респ. на причинителя на вредите – делинквента, да плати обезщетение за тях. И по двата закона възниква имуществена или още наречена гражданска, или още по-точно деликтна отговорност, която изпълнява три функции – обезщетителна, обезпечителна и санкционна. И по двата закона отговорното лице е длъжно да обезщети пълния размер на вредите, които се намират в причинна връзка с неправомерното, т.е. противоправно деяние (действие или бездействие) на извършителите на деянието. И по двата закона основното деление на вредите е на имуществени и неимуществени[3].

Какъв е приносът на чл. 284 от Закона за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и задържане под стража за развитието на деликтното право в Р. България?

1. На първо място, чл. 45 от Закона за задълженията и договорите се основава на генералния деликт – всяко причиняване на вреди другиму е непозволено увреждане, освен ако няма основания, които изключват противоправността на деликта като напр. неизбежната отбрана и крайната необходимост. Вината на делинквента се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По ЗИНЗС обаче има съставомерност на увреждащото деяние – не каквото и да е деяние, а това, което е извършено от специализираните органи по време или във връзка с изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” или при задържане под стража и което осъществява един или повече от признаците по чл. 3, ал. 1 или всички заедно. Деянието (действие или бездействие) трябва да е извършено само от лица, влизащи в състава на специализираните органи – (надзирателите основно в затворите) и да се изразява в:

• подлагане на изтърпяващи наказанието лица или задържаните под стража лица на изтезания,
• подлагане на жестоко,
• подлагане на нечовешко,
• подлагане на унизително отношение.
• поставянето на тези лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” или задържането под стража, изразяващи се:
• в липса на достатъчно жилищна площ,
• липса или лоша храна,
• липса на облекло или подходящо облекло,
• неподходящо или липсващо отопление – през лятото горещо, през зимата – студено,
• неподходящо или недостатъчно осветление,
• непроветряване на помещенията,
• липса или некачествено, респ. ненавременно медицинско обслужване,
• липса на условия за двигателна активност,
• продължителна изолация без възможност за общуване,
• необоснована употреба на помощни средства,
• други подобни действия, бездействия, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Законът не изчерпва всички видове нарушения и дава възможност в исковите молби да се релевират и други нарушения. Но основният акцент се поставя върху уронване, засягане на човешкото достойнство в резултат на неблагоприятните условия, в които затворниците са поставени.

2. Нарушението трябва да се конкретизира и да бъде подведено под чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от закона. Тежестта на неговото доказване пада върху ищеца. Ответникът – Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията” към Министерството на правосъдието може да прави възражение и да представя писмени и устни доказателствени средства, които да доказват обратното, т.е. липсата на нарушение. Във връзка с доказването законът създава облекчения в полза на пострадалия затворник или задържания под стража – чл. 284, ал. 3 от закона овластява съда да задължи ответника да предостави информация от значение за правилното решаване на спора, а неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция – съдът може да приеме за доказани фактите, за които ответникът не е предоставил информация. Съдът може да задължи длъжностните лица от мястото за изтърпяване на наказанието, както и всяко трето лице, чиито показания биха допринесли за изясняване на делото, да се явят като свидетели в съда – ал. 4.

3. Но най-големият „принос” на закона е презумпцията за неимуществени вреди, въведена в ал. 5 на разглеждания член. След като се докаже нарушението, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Ответникът – държавата в лицето на ГД „ИН” носи тежестта да докаже, че въпреки доказаните неблагоприятни условия, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода, лицето не е страдало, няма психични терзания, душевни болки, неудобство, страх, срам, отрицателни емоции и други морални, духовни вреди. На практика ответникът е натоварен с много тежка задача – първо, да докаже отрицателен факт – отсъствието, липсата на душевни болки и страдания и второ, да докаже факти от психическия живот на ищеца – неуронване на личното му достойнство, неизпитване на болки, страдания, нечувстване на неудобство, при това за конкретно определеното лице, а не изобщо. Много трудна задача. И тъй като теоретичното разглеждане на презумпцията за неимуществени вреди е нещо ново, нека да видим, какво ни предлага съдебната практика. Тук само следва да се отбележи, че с появата на новата разпоредба настъпи бум на искове, основани на цитираната разпоредба – над 300 решения, публикувани в системата Лакорда само за една година (исковете определено трябва да са много повече).

4.Примери от делата:

• иск за 10 000 лв. обезщетение на нематериални вреди, причинени от липса на определената по състав и калории храна и непредоставяне на облекло на ищеца. Съдът изисква да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: реално причинени материални и/или нематериални вреди; поставяне в неблагоприятни условия по време на задържане под стража; причинна връзка между нарушението и вредите – вредите трябва да са закономерно настъпила последица от нарушението. Прието е, че неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяващи се в претърпени болки и преживени страдания – р. 13 от 06.02.2018 г. по адм. д.. 265/2017 г. на Адм. Съд – Ловеч. Правилно отговорността на държавата е определена като обективна. Тя възниква, независимо дали е налице виновно действие или бездействие на длъжностно лице. Правилно съдът е приел, че „настъпването на неимуществени вреди следва да се предполага до доказване на противното, но за да се предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия, които подлагат ищеца на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. А такива действия по делото не се доказаха”. Извод: на доказване подлежи само нарушението.
• Иск за 10 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди, произтичащи от дискриминационно отношение спрямо ищеца от страна на администрацията на затвора, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва ежедневно и непрекъснато топла вода и душ – р. 307 от 01.08.2017 по адм. Д. 327/2017 г. на трети състав на АС – Враца. Претендира се и законната лихва от началото на нарушението – 4.1.2010 г. Съдът правилно е направил извода, че в случая е необходимо да се докаже само нарушение по чл. 3 ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у лишения от свобода. Искът е отхвърлен като недоказан.
• Иск за 30 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в следствения арест и 20 000 лв. от некачествено медицинско обслужване. Първата претенция е уважена частично, защото се доказва престой в помещение без слънчева светлина, без осигурен престой на открито, без осигурен достъп до течаща вода, мухъл по стените и плъхове в помещението. Втората претенция е отхвърлена като недоказана. Неправилно съдът обаче приема, че размерът на неимуществените вреди не е доказан. Освен това неправилно се приема, че по първата претенция обезщетение се съизмерява с размера на минималната работна заплата и месеците на престоя в следствения арест при неблагоприятни условия. На тази база е уважен иск в размер на 750 лв. – р. 70 от 22.05.2017 г. по адм. Д. 16/2017 г. на АС – Ловеч. С основание Върховният административен съд не приема това становище, като в р. 479 от 12.01.2018 г. по адм. Д. 7179/2016 г. изразява следното виждане относно методиката на определяне на обезщетението за неимуществени вреди: „Обезщетението е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът му се определя от съда по справедливост при съобразяване на критерия по чл. 52 ЗЗД. Съдът следва да отчете конкретно установените по делото обстоятелства и отражението им върху лицето, както и характера, степента, интензитета и продължителността от време, през което са понасяни вредите. В този смисъл размерът на минималната работна заплата, установена в страната за съответния период не може да бъде сам по себе си единствен критерий за определяне размера на обезщетението”.
• Иск за 15 000 лв. обезщетение от неосигуряване на санитарен възел и безопасна електрическа инсталация за времето на задържане под стража. Съдът по това решение смесва нарушението с вредите и изисква ищецът да доказва и имуществените, и неимуществените вреди – р. 156 от 13.11.2017 г. по адм. д. 238/2016 г. на АС – Ловеч. Искът е уважен частично за 2250 лв. поради лоши битови условия, без постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел за период от 45 месеца. Размерът е определен по справедливост, без посочване на критериите за това.
• Иск за 20 000 лв. обезщетение на неимуществените вреди, претърпени по време на престой в следствения арест в две различни килии, където задържаният е бил лишен от престой на открито, живял е при непосилни жеги, без тоалетна в килията. Твърди се, че сериозно са засегнати личността и достойнството му. С писмени и гласни доказателствени средства са установени лоши битови условия в спалното помещение, поради което му е присъдено обезщетение от 3600 лв. – р. 157 от 13.11.2017 г. по адм. д. 320/2016 на АС – Ловеч.
• Иск за 20 000 лв. поради нарушено човешко достойнство в резултат на пренаселеност и лоши хигиенно-битови условия. – р. 445 от 24.11.2017 г. по адм. д. 706/2016 г. на Трети състав на АС – Враца. Правилно съдът е приел, че дейността на ГД „ИН” е административна и държавата отговаря за вредите, причинени на изтърпяващи наказанието „лишаване от свобода”. Правилно е подчертано, че е необходимо да се докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, което е довело до уронване на човешкото достойнство. Но в същото време, съдът констатира минимално отклонение от изискването за жилищна площ и ненастъпване на трайно увреждане на физическото и психическото състояние на ищеца, поради което присъжда сумата от 500 лв. и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното присъждане на сумата. В това решение за първи път съдът взема предвид обстоятелството, дали е настъпило физическо или психическо увреждане.
• Иск за 25 000 лв. обезщетение заради неосигуряне на спокоен сън поради непрекъснато светеща лампа в помещението, неосигуряване на адекватна медицинска помощ. За първи път ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за претенция от 2011г., предявена през 2017 г. Съдът не уважава възражението, позовавайки се на ТР 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.д. 3/2004, в което е прието, че началният момент на погасителната давност за претенция за обезщетение на неимуществени вреди, възникнали от незаконни действия или бездействия на административни органи, тече от момента на преустановяването им –р. 305 от 31.07.2017 г. по адм.д. 14/2017 г. на трети състав на АС – Враца.
• Иск за 40 000 лв. за обезщетение на неимуществени вреди поради неосигуряване на минимално изискуемата жилищна площ, на топла вода, неподдържане на хигиена, храна в оскъдни количества. Правейки правилните съждения, че неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” служи на целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи”, АС – София в р. 7286 от 1.12.2017 г. по адм. д. 8238/2017 г. стига до извода, е не е налице неправомерно бездействие на ответника и след като липсва елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284 ЗИНЗС приема претенцията за неоснователна.
• Иск за 2000 лв. поради психически тормоз през нощта на ищеца, който не е можел да спи нормално и спокойно поради поведението на друг лишен от свобода, който викал и непрекъснато вдигал шум, удрял по решетките. Въпреки оплакванията на затворника, администрацията на затвора не е взела мерки да преустанови шума през нощта. Съдът присъжда обезщетение в размер на 660 лв., като прави следните разсъждения: „Налице е нарушение на правото на лишения от свобода, което нарушение е следствие на бездействието на администрацията на затвора и попада в обхвата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, поради което причинените от него вреди подлежат на обезщетение на основание чл. 284, ал. 1 при наличие на необорената презумпция по ал. 5 на същия закон. При определяне на размера съдът съобразява кумулативното въздействие на множество обстоятелства – нарушение на нощния сън, по начин, който се отразява негативно на човешката психика и физическа кондиция, нарушаването е непрекъснато, шумът е силен и не може да се игнорира и това е довело до физически неразположения у ищеца през деня, свързани с главоболие и неефективно оползотворяване на престоите на открито. Трябва да се отчете и продължителността на тези състояния – 33 дни“. – р. 100085 от 16.06.2017 г. по адм. д. 753/2017 г. на АС – Бургас.
• р. 24 от 10.01.2018 г. по адм. д. 3202/2016 г. на Втори състав на АС – Варна – искът за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходимите санитарно-хигиенни условия при изпълнение на наказанието „доживотен затвор” е уважен за 600 лв.
• иск за 2000 лв., увеличен на 5000 лв. за обезщетение на вреди, причинени при задържане под стража, изразяващи се в недостатъчна жилищна площ, дневна светлина, неосигурени нормални условия за хранене, липса на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода – р. от 10.02.2017 г. по адм. д. 303/2016 г. на АС – Сливен. По това дело съдията прави обширни и задълбочени анализи на причините, довели до настоящата правна уредба, заслужаващи да бъдат изтъкнати в статията. Отбелязва се, че действително по делото няма данни за конкретно увреждане на здравето, което би било разглеждано като последица от пребиваването му в ареста. Но в контекста на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения на вреди от нечовешки и унизителни условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и недоказване на претърпени нематериални вреди, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания с оглед причинените неудобства в битово-хигиенно отношение. Липсата на цел за поставяне на ищеца в неблагоприятно положение не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от Конвенцията. Освен това отговорността на държавата е обективна – тя отговаря, независимо дали действията и бездействията на длъжностните лица, допуснали тези нарушения, са виновни или не. Предполага се, че негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието или на мярката за неотклонение, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, са неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в нарушение на изискването по чл. 2, ал. 3 ЗИНЗС във връзка с чл. 240 от същия закон за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца. Следва мотивирането на съда относно размера на обезщетението. Необходимо е да се съобразят характерът, видът, времетраенето на вредите, ценността на засегнатите блага и да се отчита икономическия стандарт в страната към момента на увреждането така, че обезщетението да не се превърне в средство за неоснователно обогатяване. Съдът определя размера с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, които показват начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. В крайна сметка обезщетението е било 400 лв. – решение от 10.02.2017 г. по адм.д. 303/2016 г. на АС – Сливен.
• Иск за 30 000 лв. – обезщетение за болки и страдания, причинени от недостиг на светлина, недобра храна, лоша хигиена, пренаселеност, причинен остър гастродуоденит – р. 7165 от 29.11.2017 г. по адм. д. 6538/2017 г. на АС – София. Искът е отхвърлен, защото не се доказали незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при ответника, които по повод изпълнението на административната дейност биха могли да доведат до възникване на неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, следствие от престоя в ареста.
• Иск за 50 000 лв. – неимуществени вреди – яд, нерви, безпокойство, стрес, плач, желание за живот, чувство на отритнатост и пр., причинени от 24-часово видеонаблюдение на помещенията, непроветряване, липса на отоплителен уред. В р. 497 от 1.11.2017 г. по адм. д. 365/2016 г. на трети състав на АС – Плевен искът е изцяло отхвърлен.
• Отхвърлен е и искът в р. 387/2017 на Първи състав на АС – Стара Загора. Съдът тук дава пространно обяснение за прилагане на принципите на ЕКЗПЧОС – „безчовешкото или унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според решение на ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането. Искът е отхвърлен, защото не е доказано незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника, което да е причинило неимуществена вреда, пряко произтичаща от неоказване или недостатъчно оказване на медицинска помощ.
• Тези разсъждения се допълват и от мотивите на р. 55 от 12.02.2018 г. по адм. д. 262/2017 г. на шести състав на АС – Пазарджик, в които се изтъква, че ищецът трябва да доказва неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Искът е отхвърлен.
• Същата съдба има и искът по р. от 22.12.2017 г. по адм. д. 463/2017 г. на АС – Велико Търново. Искът за 1000 лв. е отхвърлен, защото не се доказа незаконосъобразна административна дейност.
• В тежест на ответника е да обори презумпцията по силата на закона, че неимуществени вреди се предполагат до доказване на противното. В тежест на ищеца е да докаже причинно-следствената връзка между вредите и неправомерното поведение на служителите на затворническата администрация. Размерът на обезщетение се определя от съда по справедливост – р. 5936 от 23.10.2017 г. по адм.д. 2942/2017 г. на АС – София. По това дело нарушението е на чл. 56 и пар. 1а от ДР на Закона за здравето – в затвора не са осигурени специални помещения за пушачи/непушачи. Налице са и лоши битови условия при хранене. Ответникът не е оборил презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС досежно лошите хигиенно-битови условия в затвора. В това решение съдът прави интересни правни разсъждения – ЕКПЧ е ратифицирана от България и има на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията пряко приложение. Изложените от ищеца факти не се нуждаят от нарочни доказателства. Ноторно е, че недостатъчният приток на чист въздух, липсата на достъп до течаща вода, липсата на дезинфекция кореспондират на понятието „нечовешко” и „унизително” отношение като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Неимуществените вреди са настъпили пряко и са следствие от нарушаване на общата забрана на нечовешко и унизително отношение. Неизменно описаните лоши условия причиняват емоционален стрес, безпокойствие, чувство на унижение и безизходица – неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Законодателят приема, че поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, изразяващи се в липса на проветряване уронва човешкото достойнство или поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Налице е причинна връзка между бездействието и неимуществените вреди. Според съда поставянето на ищеца в неблагоприятни условия само по себе си представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. Неимуществените вреди се предполагат.

5. Анализ на съдебната практика и на закона

Ето това е пътят на анализа на новия чл. 284 ЗИНЗС – неблагоприятни условия, доказани от ищеца, които водят задължително до унижение и нечовешко третиране на затворника или изтърпяващия мярката за неотклонение „задържане под стража”. От тези факти се презумира настъпването на неимуществените вреди.

Според мен не е необходимо да се доказва и причинната връзка между нарушението и вредите, защото те се презумират. Доказването им от ищеца не се налага и ако ответникът обори презумпцията. Защото оборването на презумпцията води до отпадане на един от елементите на фактическия състав, от който възниква задължението за обезщетение – вредите. Това прави безсмислено доказването или оспорването и на причинната връзка. С други думи законовата уредба предлага следната обстановка:

Вариант първи: Нарушение (изтезание, унижение на човешкото достойнство, неблагоприятни условия на живот) → презумпция за неимуществени вреди – болки и страдания → обезщетение. След като при наличието на доказано нарушение съдът е длъжен да приеме, че са възникнали неимуществени вреди, той няма да изследва и причинната връзка.

Вариант втори: Нарушение → презумпция за вреди → оборване на презумпцията и доказване от страна на ответника, че не са настъпили вреди → искът се отхвърля заради липса на вреди. Т.е. и при втория вариант не се налага да се доказва причинната връзка.

Изводът е, че съставът по чл. 284 ЗИНЗС се състои от един елемент – нарушението по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от същия закон. Само то подлежи на доказване от ищеца. Законът а приори го оценява като противоправно, така че и противоправността не подлежи на доказване. Тук възниква въпросът, дали не може ответникът да доказва наличието на обективни причини за допускане на нарушението – напр. централно спиране на водата, невъзможност да се модернизира сградата. Засега такива възражения не срещнахме. Освен това отговорността на държавата е обективна, както се посочи по-горе и затова не отпада, ако липсва вина. След като неимуществените вреди се предполагат за възникнали, не се налага да се доказват. Подобно е положението и с причинната връзка.

В обобщение следва да се подчертае, че българското право отбелязва принос в теорията за обезщетяването на неимуществените, моралните вреди. Без съмнение това ново положение е установено в интерес на пострадалия, който се конституира като ищец в деликтния процес.  Засега тази привилегия в правното положение на увреденото лице е установена само по отношение на затворници и тези, за които е наложена мярка „задържане под стража”. Интересен феномен, като се има предвид, че има увредени лица при пътнотранспортни произшествия или медицински грешки, които не изтърпяват наказание за извършено престъпление, но които са лишени от горепосочената привилегия и трябва да се справят с плащането на държавна такса пропорционална на размера на претенцията, а не такса от 10 лв., както е по ЗИНЗС, и да доказват всички елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка, размер на обезщетението. Законът обърква нещо представите ни за справедливост, която точно в сферата на непозволеното увреждане трябва да бъде най-силно застъпена.

Що се отнася до съдебната практика, ще си позволя да я обобщя по следния начин. Съдът във всички решения подлага на задълбочен и пълен анализ както фактите, така и правната уредба. Практиката е единна. Исковете в размер, надвишаващ 10 000 лв., не се уважават или не в пълния размер. Присъдените суми според мен са символични – между 500 лв. и 1000 лв. Почти половината от исковете се отхвърлят.

Слабо застъпена е и практиката на Върховния административен съд, която е публикувана.

• В р. 1134 от 25.01.2018 г. по адм.д. 8073/2017- ВАС съдът е намалил размера на присъденото обезщетение за лоши битови условия от 2500 лв. на 700 лв. поради завишаване на размера му.
• В р. 3898 от 27.03.2018 г. по адм. д. 605/2017 г. на ВАС е оставено в сила решение на АС, с което е отхвърлен иск за обезщетение на неимуществени вреди поради лоши и неблагоприятни условия на живот в затвор.
• В р. 14463 от 28.11.2017 г. по адм.д. 7441/2016 г. на ВАС оставя в сила решението на АС, като оставя без уважение и двете касационни жалби срещу решение, с което частично е уважен искът.
• В р. 479 от 12.01.2018 г. по адм. д. 7179/2016 на ВАС решението на АС е отменено, а делото – върнато, защото са останали неизяснени редица обстоятелства, без които ВАС не би могъл да направи преценка дали повдигнатите въпроси са основателни. Но в мотивите на това решение се прави ценен анализ и се дават указания за методологията на определяне на размера на обезщетението, които бяха изтъкнати по-горе в изложението.

В заключение на краткия ми анализ на новото явление – презумпцията за неимуществени вреди, се установява, че АС във всички решения имат унифицирана практика, при която подробно и детайлно изследват нарушението и отговарят на въпроса, дали то осъществява признаците на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС. Но в повечето случаи или се отхвърлят исковете, или се присъждат символични обезщетения. Причината е, че не се констатират драстични случаи на съществено, значимо отклонение от стандартите за човешко и неунизително отношение към изтърпяващи наказанието „лишаване от свобода”. Почти всички случаи са свързани с лоши битови условия. Съдилищата обаче стриктно спазват нормите на Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи, а и от представените по делата факти е видно, че надзирателите не проявяват унизяващо човешкото достойнство поведение към този контингент.

Правната уредба е уникална и ни кара да се замислим дали точно лицата, изтърпяващи наказание заради извършени спрямо други лица престъпления, се нуждаят от такава засилена грижа от страна на държавата, която в сферата на деликтното право се проявява във формата за презумпция за неимуществени вреди, непознато досега в други български закони…

Въпросът е както правен, така и морален. Поставям го на обсъждане.

Публикуваме статията със съдействието на сп. „Норма“

[1] Държавен вестник бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.

[2] Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 60 от 1988 г.

[3] Повече за характера и особеността на отговорността на държавата виж Гоцев, В. Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани. Софи-Р., София, 2002 г.; Терзийски, Ст., А. Терзийски. Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани. Сиела, София, 2002; Еленков, Ал. Отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразна административна дейност. В: Административно правосъдие. Бр. 6 от 2009 г.; Голева, П. Деликтно право (непозволено увреждане), Нова звезда, София, 2018 г. и др.

12

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

нови хронологично най-добре оценени

Mike Rooney

15 май 2024 14:16

Гост

I really like the way that you have expressed yourself. There is a lot to be admired from this post. You might want to click on
House and techno jacket

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

жжж

11 май 2018 15:58

Гост

Презумпцията нямаше да е необходима ако българските съдилища не бяха развили една перверзна практика съгласно която не се присъждат неимуществени вреди за причинено страдание ако ищецът се задоволи с доказателства за това какво му е причинено като действия или бездействия. Дори ако майка е загубила детето си в катастрофа причинена от немарлив шофьор, съдилищата карат майката да води свидетел, който да каже „много й беше мъчно“ – иначе не дават неимуществени вреди. Вместо да приемат, че установеното родство е достатъчно доказателство за това, че ищецът е страдал от загубата, съдилищата карат хората да правят цирк – свидетели да разказват колко… Покажи целия коментар »

Съгласен съм4

-1Не съм съгласен

Отговор

отговор

10 май 2018 17:13

Гост

Ма как ще е нова презумпцията. Напротив, тя важи при всички неимуществени вреди, ако всяко лице би страдало от деянието – чл. 162 ГПК.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

коментар

10 май 2018 10:56

Гост

Действително механизмът в ЗИНЗС беше въведен поради големия брой осъдителни решения на ЕСПЧ, касаещи лошите условия в местата за лишаване от свобода и липсата на средство за защита, и конкретно пилотното решение Нешков и други срещу България. Преди него исковете на лишените от свобода срещу ГДИН се разглеждаха по реда на ЗОДОВ. Делата по ЗОДОВ не бяха никак малко, а и проведен иск по реда на ЗОДОВ беше предпоставка за подаване на жалба в Съда в Страсбург. Практиката на националния съд обаче се разви по начин, който постави под съмнение ефективността на производството по ЗОДОВ (виж параграфи 184-188, 190, 285-289… Покажи целия коментар »

Съгласен съм4

0Не съм съгласен

Отговор

Възмутен

10 май 2018 9:56

Гост

Грижете се затворниците. А кой помисли за възрастните хора, самотните майки или инвалидите? Те да не живеят в охолство с техните мизерни пенсии и помощи.

Съгласен съм4

-2Не съм съгласен

Отговор

Охранител

10 май 2018 9:53

Гост

Битовите условия в затворите не бива да са преден план. Ние нямаме охрана, камерите ни не работят. Подсъдимите почнаха да бият свидетелите пред съда.

Съгласен съм5

-2Не съм съгласен

Отговор

5-кп

10 май 2018 9:06

Гост

Абсолютно правилно. Затворниците е редно да получават човешко отношение. Те вече изтърпяват своето наказание.

Съгласен съм1

-6Не съм съгласен

Отговор

адвокат

10 май 2018 9:05

Гост

Практиката на АССГ е да се присъждат символични обезщетения, но и тази практика ще претърпи промяна, защото затворниците не се примиряват с тях и пак търсят по-големи обезщетения в ЕСПЧ. ГДИН проявява учудваща немарливост и безхаберие по делата, като дори твърди, че ищците трябвало да доказват настъпването на болките и страданията чрез експертиза. Затворниците се хвалят един на друг и сред тях се носят „легенди“ за уважени от ЕСПЧ жалби срещу държавата за 10000 евро.

Съгласен съм3

-3Не съм съгласен

Отговор

Охранител

10 май 2018 9:00

Гост

Държавата вместо да се грижи за затворниците, може да се опита поне да направи нещо за колегите, които по цял ден работят в мизерни условия.

Съгласен съм7

-2Не съм съгласен

Отговор

4avdar

10 май 2018 9:08

Гост

Тя както винаги за едни е майка, а за други мащеха.

Съгласен съм5

-1Не съм съгласен

Отговор

петя

10 май 2018 7:47

Гост

механизмът в ЗИНЗС беше въведен в отговор на десетките, а може би стотици, решения на съда в Страсбург и няма спор, че затворниците имат право поне на бърз и лесен път за обезвреда за кошмарните условия в някои затвори. въпросът, който поставя проф. Голева обаче е изключително адекватен, защото моралът диктува, че други по-уязвими групи също биха били правилен адресат на подобна презумпция.

Съгласен съм6

0Не съм съгласен

Отговор

адвока сак

10 май 2018 7:44

Гост

Изключително полезен анализ на практиката!

Съгласен съм6

0Не съм съгласен

Отговор