Президентът: Виждам в КС готовност да разглежда жалби на граждани
Виждам в българския Конституционен съд (КС) готовност да се премине към разглеждане на преки жалби на граждани. Това заяви президентът Румен Радев, който откри конференция на високо ниво, съпътстваща представянето на издание на български език на избрани ключови решения на германския Федерален конституционен съд, направено с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.
Тя събра в зала „Тържествена“ на столичната съдебна палата държавния глава, председателя на Конституционния съд проф. Борис Велчев, министъра на правосъдието Данаил Кирилов, главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, кмета на София Йорданка Фандъкова, много представители на правната общност.
„Ключът за успеха на конституционното правосъдие е достъпността. Да могат гражданите да усещат упора в КС при отстояване на техните права“, заяви Румен Радев и така по своеобразен начин подкрепи въвеждането на пряка конституционна жалба. Като изтъкна, че вижда готовност за това в самия КС.
Председателят на Конституционния съд проф. Борис Велчев, който многократно е заявявал, че е привърженик на пряката конституционна жалба, този път не се спря на този въпрос, а изтъкна приноса на германския федерален КС за утвърждаването на авторитета на националните конституционни юрисдикции. „Той задава стандарта на конституционното правосъдие, а практиката на федералния КС ни помага, тъй като проблемите често са общи“, каза Велчев.
Пред аудиторията конституционният съдия Константин Пенчев представи три решения на Федералния Конституционен съд, включени в сборника и заяви: „Издаването на сборника на български език е изключително полезно, както за юристите, занимаващи се с конституционно право така и за неюристите. Публикуваните решения са илюстрация на богатата и разнообразна практика на Федералния конституционен съд и дават насоки както при решаване на сходни казуси, така и сочат на възможностите за по-пълноценна и широкообхватна защита на правата и законните интереси на гражданите, нарушавани от противоконституционни актове“.
„Убеден съм, че такава защита може да се осъществи пълноценно само чрез въвеждането на конституционната жалба. Правомощието по чл.150, ал.3 и 4 от Конституцията омбудсманът и Висшият адвокатски съвет да сезират Конституционния съд не е достатъчно“, заяви той.
И илюстрира тезата си с пример от собственото си битие като национален омбудсман. Става дума за мораториума върху всички сделки с имоти в Студентски град след трагедията в дискотека „Амнезия“, при която беше убит студентът по медицина Стоян Балтов. Тогава Пенчев бил сезиран от собственици на имоти в Студентски град, че не могат три години да си извадят дори скица. Като омбудсман, Константин Пенчев писал на председателите на Народното събрание, които се сменили през годините, за да настоява за отмяната на мораториума, но сам не могъл да го атакува в КС, въпреки че бил противоконституционен, защото омбудсманът няма право да иска обявяването на решения на НС за противоречащи на основния закон. Накрая КС все пак обяви мораториума за противоконституционен, но след жалба на Гражданската колегия на Върховния касационен съд.
Константин Пенчев цитира проф.Снежана Начева, която казва: „Каква е правната защитимост, когато чрез конституционно установеното си право на защита човек или гражданин иска да бъде установена противоконституционността на закон, с който се нарушават или застрашават негови права и законни интереси? С отсъствието на индивидуална конституционна жалба българският конституционен модел е и логически незавършен.“
И пожела: „Дай боже, този модел да бъде успешно завършен“.
Правният съветник на президента проф. Емилия Друмева, която е бивш конституционен съдия, поздрави съставителите на Сборника за добрата селекция и тематичното подреждане на решенията. „Подредбата показва предназначението на конституционното правосъдие – да пази върховенството на Конституцията, но преди всичко, заложените и признати в нея основни права и свободи. Впрочем, в това е смисълът на конституционалзма въобще – да имаме такава държавна организация, която да способства разгръщането на човешката личност и нейните права“, каза тя.
Една от секциите в Сборника е посветена на отношението националното конституционно право и европейското право. „В тази област Германският федерален Конституционен съд (ГФКС) има практика, превърнала се в класика на този сложен комплекс от взаимоотношения – създал е теоретична основа, стандарти, а днес продължава да допринася в развитието на този динамичен организъм“, заяви проф. Друмева.
Тя представи основните положения от две маркови решения – Solange I и Solange II, поставили жалони в правната история на европейската интеграция. Решенията са особено значими за защитата на основните права не само в Германия, но и в Европейския съюз.
Solange I е от 1974 г. Тогава защитата на основните права в европейското пространство се преценява като неотговаряща на нивото на защитата им като права по германската конституция. За да не се получи вакуум, Федералният КС оправомощава себе си да контролира европейските актове, с мащаба на тяхната конституционна защита по германското право, solange – докато, защитата им и правната сигурност в интеграционния процес стане еквивалентна.
През 1986 г. Федералният КС постановява решението Solange II. Защитата на правата в европейското пространство е значително подобрена, а основните права в националните конституции се възприемат като всеобщи правни принципи на общностното право. И затова Федералният КС изменя позицията си – в момента, в който защитата на европейско ниво е постигнала еквивалентност с тази по Основния закон, той спира да упражнява контрол върху приложимостта на европейското право.
„Този еволютивен подход германската правна традиция, допускащ промяна в принципни позиции, е опора и насърчение за по-млади конституционни юрисдикции, каквато е и българският Конституционен съд“, заяви проф. Друмева.
Сборникът с избрани решения на Федералния Конституционен съд, който стана повод да се съберат толкова именити юристи, е преведен от Анастас Пунев, Марин Маринов и Димитър Стоименов, редактор е Симона Велева, а научен редактор – доц. д-р Мартин Белов.
7
Коментирайте
Пряката конституционна жалба би превърнала Конституционния съд в играчка в ръцете на лумпени и съдебни тролове . Да не забравяме , че Софийски районен съд разглежда около 90 000 – 100 000 граждански дела годишно , отделно и доста наказателни дела . Само лицата Н.Н. , К.Б , М.Д. и Е.М. образуват около 1000 дела на година , които ще се насочат към Конституционния съд . Там няма капацитет за обработка на толкова дела , а и не е нужно да се формира такъв и да се дублира съдебната система . Всеки луд мечтае да пише до „най-главния началник“, затова… Покажи целия коментар »
Крайно време е да има индивидуална жалба. Стига вече сме си говорили едно и също от 2 8 години. Нито държавата ни е с многобройно население, нито пък законите ни са много, нито пък са особено сложни. но пък правата се нарушават, и противоконституционните закони са немалко, а няма кой да сезира КС. Виждаме,че експериментът ВАдвС да бъде пощенска кутия-посредник на гражданите за жалби до КС не проработи. ВАдвС,, не сезира-двете сезирания досега, и подготвените още 2-3 само покрепят написаното. Трябва си лична жалба, нямаме нужда от посредник. ВЪВЕДЕТЕ индивидуалната жалба(може да стане още през септември!) , и ОТНЕМЕТЕ правомощието… Покажи целия коментар »
Щом сме казали А, да кажеje и Б. Президентът има правото на инициатива за изменение на Конституцията . Да внесе проектозакона за изменение на Конституцията НЕЗАБАВНО, с който се позволява на граждани и евентуално -на юридически лица да сезират Конституционния съд. Нали президентът подкрепя личната жалба до КС? На основание чл 154 от Конституцията-следва да се изЧака 1 месец, преди да се разгледа законопроектът. Тоест-още преди лятната вакация на депутатите изменението на Конституцията може да е факт. Има консенсус , минаха вече десетки години в говорене,че е нужна промяната-и граждани да сезират КС. Какво чакате? Темата е обсъждана на всякакви… Покажи целия коментар »
Кога ли ще ги стигнем германците?
Не е невъзможно точно в тази насока. Важното е, че хората, от които зависи това са широко отворени за идеята.
Възможността за пряка конституционна жалба би улеснила много хората, а освен това ще върне вярата на повечето в правосъдието ни.
Частната к. жалба ще преторари КС до такава степен, че ще обезмисли съществуването на съда, той няма да има време да се произная по другите дела. Може да се мисли в тази насока, но само до тесен кръг конституционна материя. Макар че дори само главата за осбновните свободи да влезе като допустима за ЧКЖ, пак ще претовари съда.