На конференция при омбудсмана:
Предлагат три вида личен фалит
Българите най-често спират да си плащат кредита, когато останат без работа, а за да се справят с проблема, вземат друг заем
Три вида личен фалит – с погасителен план, с ликвидация и при липса на доходи и имущество, да бъдат въведени у нас, предлагат експерти. Под егидата на омбудсмана Мая Манолова те са изработили концепция на Закон за свръхзадълженост на физическите лица, която беше представена днес.
Първият вид процедура по личен фалит е т.нар. производство по несъстоятелност с погасителен план. Предвидено е тя да се прилага, когато длъжникът има месечни доходи, надвишаващи несеквестируемия минимум. При нея ще се изготвя план за погасяване, който предвижда плащане на поне 50% от обезпечените и от необезпечените вземания за период от 3 до 5 години. При тази процедура ще има възможност за частично опрощаване на остатъка от задълженията, при условие че длъжникът спазва погасителния план.
Планът се приема от кредиторите и се одобрява от съда. При неизпълнението му не настъпва предвиденото частично погасяване задълженията, а кредиторите могат да продължат с индивидуално принудително изпълнение за събиране на вземанията си.
Втората процедура, която се предлага за свръхзадължени физически лица, е несъстоятелност с ликвидация. Тя ще се прилага за случаи, в които длъжникът няма месечни доходи, надвишаващи несеквестируемия минимум. При нея се установява наличното му имущество (с изключение на несеквестируемите вещи), което впоследствие се осребрява, а полученото се разпределя между кредиторите. Предлага се при изрична воля на длъжника да може да бъде разпродадено и секвестируемото му имущество. Предвижда се и частично опрощаване на задължения, ако след осребряването за период от 3 до 5 години той плаща месечно посочена от съда сума.
Както и при варианта с погасителния план, при неизпълнение, това частично опрощаване не настъпва и кредиторите могат да продължат с индивидуално изпълнение.
Третият вид несъстоятелност е за физически лица, които нямат доходи и имущество. При нея съдът просто обявява несъстоятелността и вписва лицето в публичен регистър. Ако в период от 10 години се открие имущество, или човекът придобие такова, както и доходи, производството продължава по един от първите два вида процедури – с погасителен план или ликвидация. Това може да стане както по молба на длъжника, така и по искане на негови кредитори. След 10 години, по молба на длъжника съдът обявява задълженията му за погасени.
Кой ще може да поиска личен фалит
Концепцията, изработена от събраните от Мая Манолова експерти, предвижда, че от тази възможност ще могат да се възползват не само потребителите, но и физическите лица-предприемачи. Това са всички самоосигуряващи се, упражняващите свободна професия или друга икономическа дейност, подлежаща на облагане и различна от качеството на търговец.
Освен това от нея ще се възползват не само българските граждани, но и тези на държави от ЕС, които са се установили у нас за срок по-дълъг от 6 месеца, както и получилите разрешение за постоянно пребиваване. Манолова обясни, че тези изисквания се поставят, за да се избегнат случаите на т. нар. bankruptcy tourism. „Заради по-либералното законодателство за личен фалит във Великобритания, много германци и австрийци отиваха там, за да се възползват от процедурата“, обясни омбудсманът.
Предлага се процедурата по несъстоятелност, подобно на тази за търговците, да се развива пред окръжния съд. „Тя трябва да е бърза, прозрачна, достъпна и нескъпа, като в производството ще се използва и безплатна правна помощ“, каза Манолова.
Условията
Концепцията дава следното определение за свръхзадълженост на физическо лице: Обективно състояние с траен характер, при което лицето не разполага с достатъчно средства, за да изпълни свои изискуеми парични задължения и с оглед очакваните си доходи и предстоящи падежи на други задължения, няма да бъде в състояние да удовлетвори кредиторите си за продължителен период от време.
За задействане на процедурата по личен фалит обаче не е достатъчно да се констатира свръхзадълженост. Има още едно важно изискване и то е за добросъвестност на длъжника. Съдът ще преценява всеки отделен случай според вида на задълженията, произхода им, периода на неизпълнение, поведението на длъжника и опитите му да плати. Манолова даде пример за критерии за добросъвестност:
- длъжникът да не се е поставил умишлено в състояние на свръхзадълженост;
- да не се е разпоредил със свое значително имущество в определен период от време преди подаване на молбата за откриване на производството;
- да не е съден за злоупотреба с доверие, престъпление срещу кредиторите или срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи, активно да търси работа, ако е безработен.
В концепцията се предлага съдът да не разглежда молбата за откриване на производството за личен фалит, ако длъжникът е укрил налично имущество или средства и ако не е посочил известни му кредитори. Това ще става и ако не е посочил разпоредителни сделки със значително имущество, извършени от него в период от три години преди подаване на молбата. Пречка за обявяване на личен фалит ще е и ако не са изминали поне 5 години от приключване на предходно производство по несъстоятелност по отношение на него. Т.е. предлага се човек да може да фалира по няколко пъти в живота си.
Освен това никой няма да може да обяви фалит заради временни затруднения или когато общият размер на задълженията му не надвишава пет минимални работни заплати. Това е минималният праг, под който не е обосновано ангажирането на разходи за процедурата.
За всички физически лица, които са подали молба за обявяване в несъстоятелност, ще се води електронен и общодостъпен регистър. В него ще се вписва и информация за актовете на съда, за назначения синдик, за списъците на кредиторите, призовките и съобщенията за провеждане на събрания на кредиторите.
„България е последната държава от ЕС, която не е въвела процедура по личен фалит“, изтъкна шефката на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер. Тя посочи, че в страните, които са го регламентирали отскоро, както и у нас, има опасения, че съдилищата ще бъдат залети от молби. „Това не се е случило никъде. Гражданите подхождат изключително предпазливо към тази процедура. Тя е изключително разголваща за тях и наистина последна възможност“, каза Гяурова.
Защо българите затъват в дългове
По общото мнение на експертите, юристи и специалисти в областта на кредитирането, длъжниците в България се делят на три вида.
Първият са добросъвестните, към които е насочена процедурата по личен фалит. Те търсят по-добър начин на живот, но житейските обстоятелства се променят, настъпва т.нар. социален форсмажор – загуба на работа, влошаване на здравето, смърт на близък. Те не се дистанцират от отговорностите, които са поели към кредиторите си.
Вторият вид за професионалните длъжници. Те използват всеки момент и ресурс, за да трупат задължения, като теглят най-различни кредити и вземат заеми. Те не се чувстват отговорни за дълженията си и въобще нямат намерение да ги погасяват.
Третият вид са живеещите ден за ден. Това са предимно млади хора, които влизат в дългова спирала с покупката на кредит на вещ, която не е от първа необходимост. Впоследствие не могат да я изплатят, следва нов кредит и така сриват икономическия си потенциал.
Национално представително проучване на „Глобал метрикс“ е установило, че българите най-често закъсняват с плащането на бързите си кредити, на заемите от близки и приятели и на лизинга. Когато обаче става дума за забавяне на вноските с повече от 6 месеца, се оказва, че хората (35%) са бавили най-често плащанията по заем за ремонт на жилище, за покупка на битова техника (28%), за кола (20%). Около 10 на сто са казали, че са забавили плащането по кредит за покупка на жилище.
„Останах без работа“ – това е масовата причина, заради която хората (48%) спират да плащат. Един от всеки петима анкетирани е посочил, че това е станало, защото е имал други по-спешни разходи. „Имах твърде много задължения по различни кредити“, признават 6,5% от участвалите в проучването, а малко над 4 на сто от тях са казали, че са забавили плащането заради заболяване.
Когато не могат да плащат, българите (70%) масово просто вземат пари от друго място, за да си погасят вноските. По-малко от една трета са заявили, че правят икономии, а около 10% са продали имот.
Проучването показва, че гражданите виждат личния фалит като възможност да се помогне на хора, изпаднали в затруднение (77%) и като нейна основна цел той да продължи да работи легално, а да не е принуден да отива в сивата икономика, за да крие доходи от кредиторите си. Експертите, от друга страна, масово (75%) се опасяват от злоупотреби. Прогнозират свиване на кредитирането.
Всеобщо обаче е виждането, че всеки човек сам трябва да се справя с изплащането на дълговете си, а личният фалит е възможност именно за това.
4
Коментирайте
Значи, материалът трябва да се чете отдолу нагоре – вижте причините за задлъжняването и веднага ще ви стане ясно, че частният фалит е невъзможен тук.
А как иначе да се оправи проблемът? Винаги ще има длъжници от глупост, от алчност, с престъпни подбуди и т.н. По-добър начин от частния фалит още не е измислен.
Ниска финансова култура е това!
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Дреме ми за регистъра ви.