Практично за несеквестируемите доходи след промените в ГПК
Промените в ГПК
В края на миналата година бяха направени мащабни изменения в Гражданския процесуален кодекс. Голяма част от тях бяха фокусирани върху принудителното изпълнение. Затова специално за „Лекс“ от Камарата на частните съдебни изпълнители ще дадат разяснения за някои от основните промени.
Представяме ви коментара на зам.-председателя на съвета на камарата Стоян Якимов за промените в чл. 446 и новия чл. 446а ГПК за несеквестируемите доходи.
Правилата на чл. 446 ГПК
Налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжник – физическо лице е един от основните способи за принудително изпълнение по висящи изпълнителни производства пред частен или публичен съдебен изпълнител.
То създава някои специфични практически затруднения за работодателите – трети задължени лица по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК. Те се проявяват главно в начина на изчисляване и разграничаване на секвестируемата от несеквестируемата част на трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата. Преодоляването им е постигнато с Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК, прието на 26 юни 2015 г. и някои от последните промени от 2017 г. в нормите на Гражданския процесуалния кодекс – измененият чл. 446[1] и новият чл. 446а[2] от ГПК, засягащ несеквестируем доход, получен по сметка в банка.
Задължителната съдебна практика, установена в приетата т.3 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК, е единна, че съгласно чл. 446 от ГПК абсолютно несеквестируемо е трудовото възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и пенсията до размера на една минимална работна заплата (МРЗ). Тя като размер се определя със Закона за държавния бюджет на Република България към датата на изпълнение на наложената обезпечителна мярка – запор, като от 1 януари 2018 г. е 510 лв.
Следва да се уточни, че под трудово възнаграждение очевидно трябва да се разбира както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения – всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение (чл. 512, ал. 1 ГПК). Чл. 446, ал. 1 ГПК определя и несеквестируема част от „каквото и да е друго възнаграждение за труд“. Това може да са други възнаграждения, които се дължат срещу положен труд – например по договор за изработка, авторски възнаграждения и т.н.
За пенсия (за осигурителен стаж и възраст) принудителното изпълнение може да се насочи и върху частта от нея, надвишаваща МРЗ за страната, като се включват и добавките към нея с изключение на тази за чужда помощ. Пенсията за инвалидност например е несеквестируема в цялост. Върху останалите парични обезщетения и помощите, изплащани по Кодекса за социално осигуряване (КСО), не може да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки, освен в предвидените в чл. 114а, ал. 1 КСО случаи.
Практически проблем създава определянето на секвестируемата част от дохода. Тя зависи от няколко фактора: размера на брутното възнаграждение на длъжника като начална стойност – основа за изчисляване, възрастта на длъжника (родени преди или след 1960 г.) и броя на децата, които той издържа. Правилата се съдържат в последните изменения на чл. 446 ГПК и в новия чл. 446а от ГПК. При ал. 2 на чл. 446 от ГПК се спазват разпоредбите на актуалния към дата на удръжката Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Може да се дадат няколко примера със следните изчисления:
Пример 1
Длъжник-работник, на възраст 45 години, с две деца, с брутно трудово възнаграждение за ноември месец 2017 г. в размер на 1000 лв. Наложен е законосъобразно запор върху възнаграждението от частен съдебен изпълнител в началото на ноември. Следващото изплащане на работната заплата за декември от работодателя – трето задължено лице, следва да е по правилата на чл. 446, чл. 446а от ГПК. В масовия случай, длъжникът -работник е трудещ се на пълен осемчасов работен ден, при втора категория труд. Сумата от 1000 лева (брутното възнаграждение) е основата. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, към дата на осчетоводяване на работната заплата, следва да се вземат предвид: действащите разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., размерът на осигурителните вноски за работещи при втора категория труд, наличието на издържани деца и възрастта на лицето.
За 45 годишен работник, втора категория труд, с две деца, при МРЗ 460 лв. за 2017 г., размерът на съответните процентни удръжки от осигурителния доход са в размер както следва:
- удръжка 3.2 % за Здравно осигуряване (Фонд ЗО),
- удръжка 2.2 % за допълнително задължително пенсионно осигуряване (Фонд „ДЗПО“ в Универсален Пенсионен Фонд),
- удръжка 7.94 % за държавно обществено осигуряване (Фонд ДОО);
или общо 13.34 % удръжки за осигуровки от заплата 1000 лв. = 866,60 лв.
Сумата от 866.60 лв. е данъчна основа и за облагане с данък общ доход (Данък ДДФЛ), като същият е с размер 10%. Следователно, остатъчна сума за получаване при липса на наложен запор или други удръжки следва да е 779.94 лв. Тази сума за посочения пример попада в разпоредбата на ал. 1 от чл. 446 от ГПК (между една и две работни заплати.)
Важно е да се има предвид, че основата за изчисляване на размера на осигуровките е сумата посочена и изчислена като осигурителен доход (брутно възнаграждение от 1000 лв.). След приспадането на техния размер от осигурителния доход остатъкът служи за данъчна основа (сума без осигуровки дължими на държавата) за изчисляване на последната удръжка от 10% – данък ДДФЛ. Общият размер от 23.34 % удръжки следва да се приспада в посочения ред, а не в цялост (в противен случай би се получила незаконосъобразно изчислената сума от 766.60 лв.)
След налагането на запора, от възнаграждението от 779.94 лв. следва третото задължено лице да определи съответната част за удръжка съгласно чл. 446 от ГПК – в случая попада в разпоредбата на т. 1 на ал. 1 от този член, длъжникът е с две деца.
¼ част от нетното възнаграждение е 194.98 лв., то се изважда от нетната сума и се получава 584.95 лв. Тази сума е над МРЗ (460 лв. към избрания в примера момент), следователно на лицето ще му се направи удръжка по запор към съдебния изпълнител в размер на 194.98 лв., представляваща пълния размер на изчислената част. На длъжника следва да се преведе сумата от 584.95 лв.
В посочения пример, ако длъжникът нямаше деца, които да издържа, следва да се изчисли 1/3 от нетното възнаграждение, равна на 259.98 лв. Извадена от нетното възнаграждение се получава сумата от 519.96 лв. Тя отново е над МРЗ (460 лв.), следователно на лицето ще му се направи удръжка по запор към съдебния изпълнител в размер на 259.98 лв., представляваща пълния размер на изчислената част. На длъжника следва да се преведе сумата от 519.96 лв.
Пример 2
Ще разгледаме гореописаните изчисления на осигуровки и данък общ доход, но със брутно възнаграждение от 650 лв. След приспадане на осигуровки и след това данък общ доход се получава нетната сума от 506.96 лв. При две деца и ¼ по 1л. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК – 126.74 лв. Тук обаче след изваждане на изчислената част от нетното възнаграждение се получава сума по-малка от МРЗ (460 лв.) Както беше посочено, размерът на МРЗ е абсолютно несеквестируем и гарантиран на длъжника-работник. В този случай работодателят следва да НЕ удържи целия размер на изчислената по разпоредбите на закона ¼ част от нетното възнаграждение. Той следва да изчисли и преведе на съдебния изпълнител разликата между нетното възнаграждение и минималната работна заплата, във всеки случай когато след приспадане на определената по закон част от нетното възнаграждение, остатъкът е под МРЗ или 506.96 лв. – 460 лв. = 46.96 лв. удръжка за съдебния изпълнител по наложения запор.
Пример 3
При брутно възнаграждение под или 590 лв., след приспадане на осигуровки и след това данък общ доход, се получава нетната сума по малка от МРЗ. Така възнаграждението на длъжника става изцяло несеквестируемо.
Описаните изчисления, могат да се обобщят и изразят математически със следните формули, улесняващи пресмятането:
N – Z > M => удръжката следва да е = Z
N – Z < M => удръжката следва да е = N – M
N =/< M => не следва да има удръжка
N – нетно възнаграждение;
M – минимална работна заплата;
Z – получената сума, определена след разделянето на нетното възнаграждение със законоустановена част по чл. 446 от ГПК
Новият чл. 446а ГПК
С новия чл. 446а от ГПК се внася и яснота относно превода на работна заплата по банкова сметка при или липса на наложен запор. Към изрично описаните хипотези на разпоредбата, следва да се дадат няколко уточнения:
- В горепосочените примери, сумата останала на разположение на длъжника след изчисленията на удръжките и дължима му от работодателя, би се превела от него по банков път, но в мнозинството от случаите съдебният изпълнител е наложил запор и върху наличните банкови сметки на длъжника в съответната банка. Така банката получава сума, която е с основание за превода примерно „работна заплата“. За нея, при липса на други пояснения, възниква задължението да отдели на разположение на длъжника, сума в размер на абсолютно несеквестируемата минимална работна заплата от 510 лв. (или 460 лв. в използваните примери) и да задържи остатъка и уведоми съдебния изпълнител за неговия размер. Той следва да укаже каква част да се преведе. В посочения пример, съдебният изпълнител следва да уведоми банката, че веднъж вече от работната заплата на длъжника е направена удръжка и втора такава по смисъла на чл. 446 от ГПК не се дължи. Сумата преведена от работодателя на длъжника след направената удръжка по запор върху трудово възнаграждение следва да се остави изцяло на разпореждане на длъжника.
- Законът (чл. 446а, ал. 1 от ГПК) предвижда срок от един месец, в който длъжникът следва да се разпореди чрез банковата си сметка с тази сума. В противен случай, сумата става изцяло секвестируема, счита се за спестяване и подлежи на удръжка в цялост по наложения запор върху банковите сметки. Законът презюмира, че длъжникът, въпреки предоставените му несеквестируеми средства нужни за неговото преживяване и отглеждане на деца, не ги е използвал, нямал е нужда от тях и ги е спестил. Спестяванията може да бъдат секвестирани. Това се отнася за трудовото възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и пенсията, получени по банкова сметка с наложен запор. Тук законодателят прави разлика между основанията на вземанията по договора за откриване на банкова сметка и характера на сумите по нея и характера на вземанията директно от третите задължени лица по наложени запори труд и пенсия.
- Съгласно ал. 2 от чл. 446а от ГПК запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1, изцяло. Те не се изчисляват за удържане по чл. 446 от ГПК. Същите обаче след изтичане на един месец от получаването им стават секвестируеми и за тях важи ситуацията с характера им на спестявания.
Нужно е да се посочи, че по така променените и изписани изрични разпоредби в ГПК и свързаните нормативни актове, възникват и казуси, за които липсва изрична разпоредба и следва да бъдат предмет на тълкувание от съдилищата.
[1] чл. 446, ал. 1 от ГПК (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
-
ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
-
ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
-
ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
(2) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
[2] Чл. 446а. (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.
(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.
53
Коментирайте
Искам да използвам този носител, за да кажа на всички сестри ми и на всички, които се нуждаят от заем, любезно да се свържат с г-жа Мария Катаржина, която управлява законно одобрена компания за заеми, днес получих заем от 9000 за новия си дом, без да ме излъжат, кандидатствах за заеми от различни компании и така и не получих такива поради моята кредитна история. Моля, свържете се с тази страхотна организация за сигурен заем по-долу е тяхната информация за контакт (mariakatarzyna167@gmail.com) или Whats-app +48(780-907-017) за бързи заеми, кажете им, че аз ви насочих
Казвам се Дженифър Удуърд и съм от Канада. ето краткото ми свидетелство за това как си върнах любовта … След 5 години брак, съпругът ми и аз се скарахме, докато той най-накрая ме напусна и се премести в Калифорния с друга жена. Почувствах, че животът ми е свършил и децата ми мислеха, че никога повече няма да видят прилепа си. Опитвах се да бъда силна само за деца, но не можех да овладея болката, която измъчваше сърцето ми, сърцето ми беше изпълнено с мъка и болка, защото наистина бях влюбена в съпруга си. Всеки ден и нощ мисля за него… Покажи целия коментар »
Ако ЧСИ удържа чрез запор сумата от 250 лева от пенсията на лице,която е 450 лв ,т.е.под минималната работна заплата от месеци насам,към кого трябва да отнесем жалба за вдигане на запора и възстановяване на надвзетите суми
Здравейте!
Поръчах стока на стойност 18 лв от сайт Olele. bg. В момента отсъствам от града си и отказах да получа дадения артикул от куриерска фирма Еконт. Сега от Olele.bg ме заплашват, че ще ме съдят и ще ме принудят чрез ЧСИ да заплатя разноските за доставката или ме принуждават насила да взема стоката. Ами не съм в града, а и при такива заплахи вече не желая да купувам нищо от този сайт. Какво трябва да направя в този случай.
Здравейте, някой дали може да ми каже защо инвалидната пенсия е несеквестируема в своята цялост, както е написано в статията?
ЧЛ. 114а от КСО-Удръжки от паричните обезщетения, помощите и пенсиите Чл. 114а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или… Покажи целия коментар »
Поздрав свима. Видео сам коментаре људи који су већ добили кредит од кредита са чистим срцем, а затим сам одлучио да се пријавим на основу њихових препорука и пре само неколико сати сам на личном банковном рачуну потврдио укупан износ од 35.000ЕУР за који сам затражио. Ово је заиста одлична вест и саветујем свима којима је потребан прави кредит да се пријаве путем своје е-поште (Мрфранкпотерлоаноффер@гмаил.цом) Срећна сам што сам сада добила кредит за који сам тражила
Моля, напишете в Гугъл: дело 2/2013 и прочетете решението на съда, как трябва да се изчислява удръжката при запор.
Напълно съм съгласен с АНОНИМЕН за изчисление на удръжката. Този адвокат работи за ЧСИ, а не за милионите онеправдани българи. Те като ти вземат един път парите иди се съди с години като дело 2/2013 за да докажеш че си прав.
Стоян Якимов НЕ е адвокат, той е ЧСИ !!!!
И ТО ЕДИН ОТ НАЙ ОТВРАТИТЕЛНИТЕ, КАКТО И ЗАКОНОНАРУШИТЕЛ, ВКЛЮЧИТЕЛНО С ПОДПРАВЯНЕ НА ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ !!!
те са почти всички такива,жалко,че държавата си затваря очите за това.
Той не е адвокат а е ЧСИ!!!
Стоян Якимов!
И Е ЕДИН ОТ НАЙ ОТВРАТИТЕЛНИТЕ !!!
Размера на МРЗ е абсолютен несеквестируем минимум от нетното възнаграждение. Една четвърт или една трета се взема от секвестируемата част от възнаграждението. В закона никъде не пише че е от нетната сума. Като цяло нетното възнаграждение не е секвестируема сума, а само разликата до МРЗ. Дело 2/2013 г.
Здравейте,
искам да попитам как стоят нещата с ДОПК, тъй като на баща ми публичен изпълнител запорира банковата сметка, по която се превежда минималната му работна заплата и го оставя да съществува с 240лв. Да поясня, че баща ми получава и вдовишка пенси.
Моля някой знаещ да се включи и да каже дали това е правилно.
Здравейте,
– Наложен ми е запор от ЧСИ на банкова сметка в която ми се превеждат минимална инвалидна пенсия и социялни помощи за лекарства.
Безработен съм и дебитната ми карта е блокирана заради запора.
Какви права имам и може ли да се отмени запора.
Може, но ви трябва адвокат, който да изготви правилно молбата. Дори ще ви върнат това което до момента са ви взели. Но пак казвам, добър адвокат. И няколко месеца чакане, за да ви върнат парите. Иначе за да вдигнат запора, до седмица става. Минах от там, познат адвокат ми свърши работа, Господ здраве да му дава. Е, когато продавах имот, пак си платих всичко, но тогава когато ми беше основният доход пенсията, ми помогна много. Успех!
получавам надбавка за репресия към пенсията,която наследих от починалия ми съпруг.Тази надбавка включва ли се към брутната пенсия и може ли да подлежи на санкция от чси или е несеквестируема?
Получавам военноинвалидна пенсия и работя на минимален осигурителен доход получавам парите по дебитна карта може ли да ми наложат запор и след като съм инвалид може ли да ми блокират картата???
Здравейте! Имам 10 бързи кредита и от януари месец 2019 няма да мога да плащам вноските по тях и реално изпадам в неплатежоспосоност и това, ще се отрази на ЦКР. Вероятно, ще ми запорират заплата, която е 580 лв. С 2 деца съм под 10 години и нямам съпруг. Нямам жилище на мое име и нямам представа, как ще ги погасявам кредитите при запор, като сумата общо надхвъря 10000лв, а вноските общо на месец са над 2500 лв Какво следва от тук нататък за мен?! Кандидаствах в банката, където ми превеждат заплатата, да ми отпуснат кредит, още преди да съм… Покажи целия коментар »
Договорите към „бързи кредити“ са с НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ !!!
Пишете ми за помощ на имейл: gvt1980@gmail.com
bcgb@abv.bg
Пишете ми. Или на мейла на Галя
здравейте
ZDRAVEITE AZ
Ako детето, което издържаме започне работа какво се случва – Пример синът ми е на 17 години и започва работа на 4 часа. Това, че той работи, означава ли, че се самоиздържа (той все още е редовен ученик в 11 клас) и това основание ли е да ми бъде увеличена сумата за запор
Ж
Здравейте, извадих изпълнителен лист, след спечелено от моя страна дело. Предстои ми да отида при ЧСИ. Длъжникът ми е работещ на договор и взима пенсия едновременно. Пенсията му е незначително над минималната, заплатата му- доста голяма, но разбрах, че е направил от скоро така, че да се води на минимална… Въпросът ми е- при длъжник с два минимални дохода, единият от които заплата, а другият пенсия, и двата ли са му несеквестируеми? Имам ли шанс да си получавам парите, които този мошеник ми дължи? Длъжникът няма деца и брак. За разлика от него, аз съм работеща майка с детенце и… Покажи целия коментар »
Polu4avam 1200 leva Neto I imams 1 dete na 3 godinu kolko 6te mi e odrajkata
Zdraveite
питам защо ЧСИ ми е запорирал сметка в която постъпва пенсията ми от 226 лева .Редно ли е и какво да правя
ееееееееее кой ще ми отговори
Прочетете цялата статия над коментарите, там всички е описано.
Не е редно.Отивате при ЧСИто със заявление,че по тази сметка ви се превежда пенсията,колакто и бележка от банката.И трябва да ви вдигне запора.
Здравейте искам да попитам на 1200 лв. брутна заработка с 3 деца под 16г. Колко трябва да ми отдржа нашата считоводителка за запор. Благодаря предварително 🙂
232,80 лв.
Може ли да ми посочите на какво основание инвалидните пенсии са несеквестируеми в цялост ?!
ПрисУдръжки от паричните обезщетения, помощите и пенсиите Чл. 114а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват… Покажи целия коментар »
Здравейте. Моята банкова сметка е запорирана, а получавам минимална работна заплата. От банката ми отпускат 250 от заплатата, тъй като така било записано в запора. Какви документи трябва да представя и на кой? Законно ли е да ми се налага запор на минимале доход? Благодаря предварително.
Изчисленията не отговарят на закона и са абсолютно неверни. И това е така, защото използваната законодателна техника в чл.446 от ГПК е малко по-усложнена и включва както „специален минимум“, така и „специален максимум“, въпреки че обикновено се ползва само единия ограничител. И така в пример 1, с показаните изчисления със старата МРЗ от 460 лв., а и със старите размери на осигурителните вноски, приемаме, че след удръжки за тях и за данъци нетния доход на лицето става 779,94 лв. – Първо прилагаме специалния минимум, под който дохода на лицето не може да падне: 779,94-460 = 319,94 лв. Това е разполагаемата… Покажи целия коментар »
Абсолютно грешно изчисление от страна на ЧСИ, няма нищо общо с истината и със закона. Последният коментар от Анонимен е напълно верен и професионален, браво!
Само да поясним, че и при удръжка = 0 лв, и при удръжка 170 лв месечно, върху главницата се начислява законова лихва до момента на пълното и погасяване. По въпроса справедливо ли е? Погасяване на дългове между 2-5 хил. лв (масови), в единия случай са необходими между година и две, в другия цяла вечност и двоен размер с доначислените лихви. Нека не забравяме, че лицето реално ползва за свои цели цялата си заплата от 510, 520, 680 или 3000, просто сменя приоритетите!
Мога ли да ви задам един въпрос
Здравейте, примерът Ви за специалния минимум и специалния максимум е удивителен! Жалко, че години наред не съм била наясно и съм била потърпевша на неправилно отклонение 1/2 от заплатата ми в полза на ЧСИ, и то-при положение,че съм поръчител на лице, необслужващо кредита си. Сега обаче, вече съм със значително по-ниски доходи от 550лв и продължавам да съм притеснена от ЧСИ, която днес ми запорира банковата сметка в изпълнениe на същия чужд кредит. Бихте ли ми помогнали, в моя случай, колко следва да ми се удържа за ЧСИ, която в запорното си съобщение цитира неизпълнение на Закона по отношение несеквартируемата… Покажи целия коментар »
Абсолютно сте прав, но за съжаление работодателите не разбират тълкувателното решение и правят удръжки върху цялата сума. Ако се направят елементарни сметкипри една заплата до 1000 лв винаги излиза, че трябва да бъде преведена сума в размер на МРЗ, което е нелогично. Вчера бях при ЧСИ, който ми потвърди, че удръжки се правят върху секвестируемата част, не върху цялата заплата. Тоест при чивек, който взима чисто 860 лв и няма деца, се удържа 1/3 от 300 лв т. е. от секвестируемата част.
Напълно сте прав , обаче при обжалване по съдебен ред на разпораждане на ЧСИ с което се определя от заплатата на длъжника да се правят удръжки от цялата сума, Окръжен съд се произнася с решение, че ЧСИ е прав-отново се защитават ЧСИ в ущърб на длъжниците
Искам от любопитство да попитам и простете за невежеството, но на какво основание ЧСИ дава тълкуване на закона, относно налагане на удръжки. Не следва ли при констатирани противоречия да сезира законодателя за автентично тълкуване на въпросната разпоредба. Аз считам, че докато не се произнесе законодателя или съда по този, считам технически въпрос, то дори и при разяснението на ЧСИ – то въпроса остава в противоречив.
Благодаря и простете за невежеството ми още веднъж.
Това, разбира се, е просто становище на практик, не задължителна тълкувателна практика. Но е изключително полезно
На същото основание на което и някои адвокати си позволяват това.
Приемете го за безплатна консултация. Разбира се ЧСИ Якимов няма да ви се разсърди ако прескочите до кантората му и платите хонорар за това становище. Даже ще ви издаде и сметка-фактура с ДДС 🙂
Моля, моля, не така. Изпитвайте уважение към безплатните коментари на специалистите, които си губят времето, да тълкуват неясностите в закона. Защото той така е написан, щото всеки да си го тълкува по различен начин и то обикновено в полза на ЧСИ и в ущърб на бедния длъжник. От толкова хиляди потърпевши в страната, би следвало се направи такава поправка в този текст от закона на чл.446 от ГПК, че да не се тълкува различно и всяко от тях да се смята за правилно. Какво е искал да каже, само той си знае, но ЧСИ-тата си го тълкуват в своя полза,… Покажи целия коментар »
Браво! Направо си я разпечатвам!
Статията е много полезна-разянява неясноти, обсъждани и във форума на лекс бг-а там виждате колко мнения и търкувания са възможни. Но искам да посоча проблем, за който законодателят не се е сетил да уреди, а има вече маса безобразия. Ако третото задължено лице е работодател-проблем няма-засега. Но ако третото задължено лице е банка-има огромен проблем, защото банките почнаха да събират такса „обработка на запор“(или с подобни наименования). Законодателят следва да забрани тази такса, или да я позволи до определен размер. Проблемът е значителен-защото има банка, която събира 50 лв такса за обработка на запор-месечно, а друга банка, видно от тарифата… Покажи целия коментар »
Ами пишете на пуполист Манолова – още едно крило за предизборната и кампания 😉
Здравейте, на 19.07.24г ЧСИ Стоян Якимов заедно с ЕОСМАТРИКС ми запорираха банковата сметка, при условие, че всеки месец получават пари от запор на работна заплата, както и имам споразумение с ЕОСМАТРИКС за допълнително плащане вече втора година. Всичко се плаща редовно, но въпреки това ми запорираха сметката, където е остатъка от заплатата и болнични. Пратих им молба за вдигане и справка на сметката за шест месеца назад, но се правят на ударени.
Моля за помощ!