Създаването на национална уредба за цялостно изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е належащо у нас. То е условие за по-добра защита на правата на гражданите на национално ниво и за намаляване броя на осъдителните решения срещу България. Част от решението е създаване на национален механизъм на две нива – политическо и експертно, с участието и на трите власти. Обмисля се да има съвет, който ще отговаря за изпълнението на решенията на съда в Страсбург, с участието на министри, представители на съдебната и на законодателната власт. Както и на подпомагаща дейността му работна група от експерти от различните власти.

Това стана ясно на междинна конференция за представяне на напредъка по  проект „Засилване на националния капацитет за изпълнение на решенията на ЕСПЧ“, програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. Проектът, чието финализиране предстои, се изпълнява от правителствени агенти от дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ“ в Министерството на правосъдието. Установяването на ефективно изпълнение на решенията на Съда в Страсбург е сред неговите основни дейности.

В момента нормативно уредени са начинът на изплащане на присъдените от ЕСПЧ обезщетения – с решение на Министерския съвет, а в процесуалните закони решението на ЕСПЧ е основание за възобновяване на дела. В същото време България има над 180 решения на Европейския съд „в процес на изпълнение“, страната ни е и в челната статистика на държави, забавили изпълнения с над 10 години. А страни като Чехия, Гърция и Хърватска вече имат действащ национален механизъм по проблема.

Началникът на политическия кабинет на министъра на правосъдието д-р Борислав Ганчев подчерта, че още в началото на проекта първата голяма крачка бе направена с въвеждането на дисциплината „Права на човека“ като задължителна за студентите юристи.

„Често говорим за това колко осъдителни решения на ЕСПЧ срещу държавата има, но рядко се замисляме какво правим, така че да не изпълняваме решения от 2009 г. едва през 2023 г.“, каза д-р Ганчев, който е и ръководител на програмния оператор на програма „Правосъдие“ на НФМ.

В рамките на проекта се работи и по преодоляване на проблемите за ефективна защита на правата на уязвимите групи, свързани с продължаващата реформа в институциите за деца с увреждания, осигуряването на тяхното независимо представителство пред институциите. За пример бе дадено делото „Ненчева и други срещу България“. Търсят се и решения по проблемите от групата дела „Йорданова и други срещу България“ – изземване или премахване на жилища без преценка за пропорционалност на мярката.