Проверките във всички сфери на управление и на всички нива, които възлага главният прокурор, на практика „възкресяват“ отменения през 1991 г. с новата Конституция общ надзор за законност. До този извод стига Министерският съвет и поиска тълкуване на основния закон от Конституционния съд (КС), което да разясни дали тази практика на държавното обвинение отговаря на действащата Конституция.

Искането е за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията в частта „надзор за законност“ във връзка с чл. 127 от основния закон (разпоредбите виж в карето) и се поставя следният въпрос: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка. с чл. 127 от Конституцията допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“.

Искането обаче не се ограничава само до тълкуване на основния закон, а се иска и обявяване за частично противоконституционни на две разпоредби от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Става дума за чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 6 (виж карето). Там са уредени правомощията на прокурора и министърът на правосъдието Крум Зарков, който е автор на искането до КС, сочи, че в атакуваните частично разпоредби са уредени правомощия, присъщи на отменения общ надзор за законност, предвиден в Конституцията от 1971 г., но не и в тази от 1991 г.

„Законовата разпоредба на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ говори за възлагане от прокурора на проверки не само при данни за незаконосъобразни актове, но и за незаконосъобразни действия, с което разширява изключително правомощията на прокуратурата. По този начин вместо последващ, надзорът, упражняван от нея, се превръща в предварителен и се разпростира върху неограничени по своя характер дейности на изпълнителната власт“, заявява Зарков в искането си.

А за правомощието на прокурора по чл. 145, ал. 1, т. 6 ЗСВ – да приложи предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено друго закононарушение, пише: „…в теорията се посочва, че „това предполага прокуратурата да следи за спазване на законността във всички области на държавното управление, включително дейността на контролните органи, и да се намесва, като прави предложение за преодоляване на закононарушенията“ . Това правомощие се определя и като превантивно правомощие на прокуратурата, на чиято плоскост „следва да преценяваме сигналната функция на прокурора по вече отменения чл. 184 НПК“ .

В искането се посочва, че според правната доктрина и двете правомощия са характерни за общия надзор за законност. „В правната литература общият надзор се определя като един от видовете надзорна дейност, осъществявана от прокуратурата в миналото, наред с надзора върху разследването на престъпленията, съдебния надзор (в наказателния и гражданския процес) и надзора върху местата за задържане. Общият надзор се характеризира със специфичния си обект – твърде широк по своя обем, тъй като обхваща дейността на различни органи, длъжностните лица и гражданите, средствата, чрез които се постига осигуряване на законността, и принципите при неговото упражняване“, обяснява Зарков.

Според него нито едно от правомощията на прокуратурата, предвидени в Конституцията, не предполага прокурор да упражнява надзор или да надзирава дейността на всеки правен субект в държавата или в общините, а още по-малко – да упражнява превантивно правомощие да предотвратява закононарушения. В искането се заявява, че прокуратурата има правомощие да упражнява надзор само върху законосъобразното провеждане на разследването, върху изпълнението на наказанията и на други принудителни мерки, както и да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, но не и на незаконосъобразни действия.

Министърът на правосъдието дава серия от примери за това как вместо последващ, надзорът на прокуратурата се превръща в предварителен и се разпростира върху неограничени по характер дейности на изпълнителната власт. Сред тях са проверка в Благоевград за спазване противоепидемичните мерки – контрол за „носенето на маски, спазването на социална дистанция, извършването на задължителна дезинфекция“; проверка, възложена от Върховната административна прокуратура на БАБХ, вследствие на което са извършени 463 проверки в цялата страна за спазването на нормативните изисквания за безопасността на сладоледа (по нея са възбранени 1671,77 кг сладолед); проверка, възложена от Софийската градска прокуратура на куриерските фирми в столицата за начисляваните от тях такси; проверки, възложени от Окръжна прокуратура-Пловдив за предотвратяване на продажбата на хранителни продукти в магазините и в аптечната мрежа на спекулативни цени.

Що се отнася до искането за тълкуване на Конституцията и поставения въпрос за разпореждането на проверки от главния прокурор в различни сфери, Крум Зарков се спира на предходни решения на КС и стига до извода, че изглежда тези проверки надвишават „основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт“.

В искането са дадени множество примери за проверки, разпоредени от различни главни прокурори. Сред тях са да се изиска информация от всички районни полицейски управления и областни дирекции на МВР за хората, които имат разрешителни за притежание и носене на оръжие, изискване на преписка по случай с ведомствено жилище на пенсиониран военен, проверка в Комисията за финансов надзор по повод фалита на ЗК „Олимпик“, проверка на размера на изплатените през 2018 г. субсидии на политическите партии, проверка за актуалното състояние на комплексните и значими язовири в страната, проверка на пътната маркировка и пътната сигнализация на магистралите и първокласните пътища на територията на страната.

По-ниски наказания за обида и клевета към длъжностни лица

Министерският съвет днес е приел и предложенията на правосъдното министерство за промени в Наказателния кодекс (НК), които предвиждат възможност за освобождаване от наказателна отговорност и налагане само на глоба за обида и клевета на длъжностно лице.

Тези промени бяха предложени от бившия правосъден министър Надежда Йорданова през пролетта и бяха в отговор на множеството осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в които се констатира, че често налаганите в България наказания за тези престъпления на практика „затварят устите“ на хората, които сигнализират за нередности или критикуват властта (пълния текст на проекта виж тук).

Сега НК предвижда, че когато обидата и клеветата са нанесени на „орган на власт“, освобождаването от наказателна отговорност е невъзможно. Причината за това е разпоредбата на чл. 78а, ал. 7, която въвежда изключенията, при които е недопустимо освобождаване от наказателна отговорност. Едно от тях е, когато „престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“. Новото предложение е да се предвиди изключение на изключението за случаите, в които обект на обидата и клеветата е орган на власт. Освен това проектът предвижда да се премахне квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 НК, който предвижда, че за обида, а съответно и за клевета, на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му се налагат от 3000 лв. до 10 000 лв. глоба и обществено порицание. Сред предложенията е отпадане на долната граница на санкциите за обида и клевета, които сега са 1000 лв. за обида и 3000 лв. за клевета. Предвидено е и намаляване на долната граница на наказанието за квалифицираните състави на обида и клевета, като глобата за обида да е от 500 лв. до 10 000 лв., а не от 3000 лв. до 10 000 лв., а квалифицираните случаи на клевета да се наказват с глоба от 1000 лв. до 15 000 лв.

„България многократно е осъждана от Европейския съд по правата на човека заради това, че публичните личности и органите на власт трябва да търпят критика в по-широки граници“, обясни днес Зарков и добави, че по-ниските глоби целят да не се използват наказанията като инструмент за цензура. Служебният кабинет е подготвил и промени в НПК за повече гаранции за правата на деца, които са заподозрени в извършено престъпления или обвинени в наказателни производства.

28
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
бившото педи Бор. Велч. - ексшеф
бившото педи Бор. Велч. - ексшеф
24 септември 2022 15:01
Гост

Много прозд тоз Заркоф бе

бившото педи Бор. Велч. - ексшеф
бившото педи Бор. Велч. - ексшеф
24 септември 2022 15:00
Гост

МНОГО ПРОЗД ТОЗ ДАРКОВ БЕ

славеико
славеико
23 септември 2022 10:42
Гост

видВидно от НОХ дело №522/98г.РС Враца / противоправно оставено в сила с ВНОХ дело №358/99г.ОС Враца/,съпругата ми е разпитана,като мой свидетел по дозн. №872/96г. на РСлС Враца по жалба от н-к ГРАО при общ Враца №1573 от10.4.96г. до РП Враца срещу двама ни .,което е видно от протокол от 22.8.1996г. на РСлС Враца за разпит на единствената ми свидетелка . Присъдата ми ЛОС е произнесена без произнасяне от прокурор и съд по двата й гр.иска срещу н-к ГРАО .,Което е умишлено за да немога да докажа невинността си,й от което съм лишен.Видно от ОА срещу мен в полза на н-к… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
22 септември 2022 15:03
Гост

Зарчо, защо след като си такъв умник просто не заимства терминологията на чл. 1 от ЗОДОВ и така да замажеш желанието си да орежеш правомощията на главния прокурор? Да припомня чл.1 от ЗОДОВ : „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, …“ Като не искате разширена компетентност и „злоупотреба“ от страна на Гешев, защо просто не обвърза незаконосъобразните актове и действия, като поставиш вторите във функционална зависимост от първите, т.е. прокуратурата да се намесва само… Покажи целия коментар »

Старата школа
Старата школа
21 септември 2022 18:54
Гост

Е, при социализма прокуратурата, когато работеше по Съветски образец, имаше право да те задържи за 15 години, още преди съдията да те е осъдил.

Анонимен
Анонимен
21 септември 2022 18:20
Гост

Личи липсата на какъвто и да било практически, а и юридически опит у министеро.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
21 септември 2022 14:36
Гост

„Законовата разпоредба на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ говори за възлагане от прокурора на проверки не само при данни за незаконосъобразни актове,
но и за незаконосъобразни действия, с което разширява изключително правомощията на прокуратурата.“

Титан на правната мисъл е Зарков, радвам се, че имаме такъв министър на правосъдието, който може да бъде достоен конкурент на Н.Йорданова. За първи път осъзнавам, че незаконосъобразните действия, не могат да бъдат престъпления, а това важи само за противоправни актове.
Божкей, доживяхме нов Барни Ръбъл, в случая Зарчо Крумов да твори на наш гръб…

Проскубания бухал
Проскубания бухал
21 септември 2022 16:02
Гост

И като се замисля Барни Ръбъл поне беше написал нова конституция за 7 дни. А Зарчо Крумов завършил някаква Сорбона и ни разсмива с тоталната си некадърност.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
21 септември 2022 16:08
Гост

ВУЗ-ът който си завършил е предпоставка за съобразителност и добри професионални качества, а не гаранция за интелектуален капацитет и умения.
Харесва ми, когато имитатори (вкл.и с псевдонима) започват да нападат на базата на личност, а не с реални аргументи. Това отличава политическите тролове, които подскачат рефлекторно, ако някой засегне „промянаджийската“ мантра, от юристите с истински интерес към правото и разрешаването на възникналия казус.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
21 септември 2022 16:27
Гост

Иван Гешев например не е завършил престижен ВУЗ, но има изключителен интелектуален капацитет и умения. „Промянаджийската“ мантра, че бил слаб юрист и умишлено не разследвал предполагаеми престъпления на Бойко Борисов е изцяло на базата на неговата личност, без наличието на каквито и да е реални аргументи. Имитаторите никога не могат да достигнат тяхната класа.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
21 септември 2022 16:31
Гост

Да не говорим, че самата дума „акт“ означава действие, ако е употребена в стандартния си смисъл, а не виждам в ЗСВ да е използвано определението „юридически акт“, за да се знае точно какво се има предвид.

Димо
Димо
21 септември 2022 13:17
Гост

Чакаме решението. Не че това ще се случи много скоро.

Николай
Николай
21 септември 2022 13:16
Гост

Не бива да се допуска проверките да надвишават основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт.

Михаил
Михаил
21 септември 2022 13:13
Гост

За мен трябва да има извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление.

Арнаут
Арнаут
21 септември 2022 12:38
Гост

Добре е, че са приложили реални примери

Бисер
Бисер
21 септември 2022 13:13
Гост

Да, показателни са.

ПиЕл
ПиЕл
21 септември 2022 12:37
Гост

Олеле Малеле, както вика моя гей началник!

Нешев
Нешев
21 септември 2022 12:37
Гост

Наистина голяма каша стана в тая страна с тая конституция.

Марулката
Марулката
21 септември 2022 12:36
Гост

Ще чакаме КС да видим как ще се произнесе.

Перолина
Перолина
21 септември 2022 12:35
Гост

То и тия са едни бързи та бързи.

Хигин Ботъм
Хигин Ботъм
21 септември 2022 12:35
Гост

Ами хубаево е, че някой се е досетил за това нещо

Анонимен
Анонимен
21 септември 2022 12:34
Гост

В момента единствено писмата и разпорежданията на прокуратурата карат контролните органи понякога да работят. Без нея-никакъв шанс чиновник да си размърда задника.

Георги Ат.
Георги Ат.
21 септември 2022 13:41
Гост

Но за съжаление прокуратурата нищо не може да я накара да си размърда з@дника …

Манипулатор
Манипулатор
21 септември 2022 12:23
Гост

Прокуратурата не надзирава вече никой. Надзор за законност прокуратурата упражняваше при старата Конституция, тогава прокуратурата упражняваше и надзор за законност и над…съдилищата. Единствените надзиравани днес са самите прокурори*-в Конституцията, чл 126 пише,че Главния прокурор надзирава подчинените му прокурори*. Ролята на прокурорите на надзорник са в миналото, и никога няма да се върне**! Считам,че КС може директно да откаже тълкуване, предвид ясния текст на Конституцията-вече има решение на КС,че ясните текстове на Конституцията не подлежат на тълкуване. Намирам обаче, че е обидно МС да отправя въпроси които са ясни-все пак имаме демократична Конституция, надзор за законност упражнява прокуратурата в тоталитарни държави,… Покажи целия коментар »

Haralampi
Haralampi
21 септември 2022 12:36
Гост

Изнеси ни лекция с какво тогава се занимават днес прокурорите

Nani
Nani
21 септември 2022 12:38
Гост

Еми да, има нещо такова

Величка
Величка
21 септември 2022 12:38
Гост

Надявам се на успех.

Прокуратурата няма право да надзирава никой!
Прокуратурата няма право да надзирава никой!
22 септември 2022 6:01
Гост

Другарки и другари, в допълнение-писмата, изпращани от прокуратурата до институции, на основание някакъв си надзор за законност са беззаконие и превишаване на власт. И то по смисъла на …закона, ведомствения им закон, наречен конекс. Прокурор не може да дава акъл, съвети, наставления, напътствия, предписания, указания на никой в тази държава-в това число и на администрацията-поне докато не бъде върнат стария текст от старата Конституия от 1971г, подобна дейност е незаконна, и напомням-превишаването на власт -поне според кодекса е …нетолерирано! Ако законодателя счита,че администрацията се нуждае от напътствия-да измени Конституцията(безплатна Консултация-ама трябва ВНС-на основание старо решение на КС-ама това сложни работи… Покажи целия коментар »