Парламентът все повече се превръща в нотариат, който само официализира решенията на правителството. Парламентарната демокрация атрофира. Това заяви президентът Румен Радев при отчета на първата си година на поста.

Той посочи, че е обнародвал 86 закона, а на пет е наложил вето, воден от убеждението, че ощетяват или не гарантират правата на гражданите. Радев припомни, че ветото му е успяло при промените в Закона за концесиите и в Закона за бюджета на НЗОК (беше отменен мораториумът върху новите лекарства). В отчета му влезе и сезирането на Конституционния съд за СЕТА и връщането на предложението за назначаване на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд, за да бъде препотвърдено от новия състав на Висшия съдебен съвет.

Сред основните теми, на които се спря държавният глава, бяха борбата с корупцията и свободата на словото, в отговор на въпроси той и вицепрезидентът Илиана Йотова направиха и обстоен коментар за Истанбулската конвенция.

Борбата с корупцията

Работата за ефективен антикорупционен модел е мой приоритет, каза Румен Радев. Той припомни, че е разсекретил стенограмите за КТБ, за да се запознаят хората с част от истината, но подчерта, че „цялата истина гражданите очакват от съда“.

Президентът призна, че на консултативните съвети за корупцията, свикани от него, не е постигнато съгласие за ефективен антикорупционен закон. „Приетият закон е не просто слаб, но и крие риск от злоупотреби. Той няма да подобри борбата с корупцията“, каза Радев. И припомни тезата си, че с този закон се нарушава балансът между институциите, тъй като ръководството на новия антикорупционен орган ще се назначава от парламента, а той избира и правителството, при което е най-големият корупционен риск. Радев отново изтъкна, че след сливането в едно на комисиите за конфискация и за конфликт на интереси, президентът губи квотата, която е имал в тези две институции.

„С този закон управляващите изпълниха формално ангажиментите си към ЕК, но не и към гражданите. Видно е, че и занапред борбата с корупцията ще се води от гражданите и медиите“, каза държавният глава. И направи следния коментар: „Председателството не суспендира демокрацията и дебата, то не е алиби за бездействие по болните за българина теми. Макроикономическите показатели са добри, но не могат да скрият крайно ниското нивото на чуждите инвестиции, катастрофалните демографски показатели. На този фон, често прокламираната стабилност звучи като марш на място“.

Той заяви, че корупцията и несправедливостта деморализират цялото общество. „Под въпрос е едно фундаментално демократично право – свободата на словото. То зависи от морала и волята на всеки собственик, на всеки журналист и коментатор, но и от читателите и зрителите, които правят своя избор. То е въпрос на личен ангажимент на всеки гражданин. Безразличието не трябва да ни демотивира. Това е битка за наши същностни права“, каза президентът. И посочи, че през следващата година дейността му ще бъде посветена на съхраняване на демократичните права на българите и на налагането на върховенството на закона.

„Ще стимулирам обществения дебат за свободата на словото. Ще продължа да работя за реформи в правосъдната система и антикорупционното законодателство. Въвеждането на е-управление е без алтернатива и не може да бъде отлагано повече“, изложи бъдещите си приоритети Румен Радев.

Истанбулската конвенция

Истанбулската конвенция се превърна в една от главните теми на коментар, като тя по своеобразен начин беше подета от вицепрезидента при отчета ѝ. Илиана Йотова съобщи, че откакто е на поста е получила 577 молби за помилване и е уважила седем от тях. Но направи някои изводи от тях: „Все по-ниска е възрастта на тези, които извършват престъпления, все повече са необразованите, които ги извършват, а най-страшното е, че ги вършат по няколко пъти“.

„Голяма част от процента престъпления са от домашно насилие. А мотивите, с които се иска помилване, показват, че извършителите дори не считат, че са извършили престъпление“, каза вицепрезидентът. Тя заяви, че превенцията в Закона за защита от домашно насилие не изпълнява функциите си. „Какво от това, че има ограничителни заповеди, че идва полиция, като стават убийства“, попита тя.

А след това двамата с Радев направиха пространни коментари. Президентът започна своя така: „Истанбулската конвенция е много показателна какво не трябва да правим – да подписваме документ без да е дебатиран тук, без да знаем какво следва от него, от сърцето на Европа да се дават декларации, че ще подпишем този документ, без да е изчерпан дебатът“.

Тогава се наложи Илиана Йотова, която вече обяви подкрепата си за ратифициране на конвенцията у нас, да отговори на въпрос дали няма разнобой между нея и президента по темата.

„Нямаме различния. Винаги става така, когато някой се опитва да вземе решение зад гърба на хората. Защо конвенцията не беше обсъдена преди българският министър да я подпише, защо тогава не се повдигна този въпрос? До днес не съм чула министрите от ГЕРБ, които не я подкрепиха и аргументите им. Десет години работа по този документ са били работа срещу насилието над жени – един страшен проблем, който се правим, че не съществува“, заяви Йотова. И подчерта, че ще продължава да се бори за правата на жените, защото смята, че Истанбулската конвенция е документ, който ги защитава. „Всяка друга дискусия е много важна, но тя не се отнася до този документ“, заяви тя.

„Няма разкол в президентската институция. Аз призовах за задълбочен дебат. Факт е, че в България има насилие над жени и деца, че имаме пропуски в законодателството, че тази конвенция разделя и взривява обществото, че под тази благородна инициатива прозира една друга идеология и е факт, че обществото трябва да се произнесе за нея“, каза на свой ред президентът.

И отправи призив към парламента да прояви разум. „Категорично трябва да обновим нашите закони, така че да има реална защита и държавата да бъде не просто наблюдател на домашното насилие, а да бъде закрилник на правата на жените и на децата. Сега не е моментът да ратифицираме тази конвенция, има изключително важни болни теми – бедност, корупция и демографска катастрофа. И очаквам парламентът и правителството да запретнат ръкави и да си напишат домашното“, каза държавният глава.

Той не отговори еднозначно на въпроса дали ще сезира Конституционния съд, ако конвенцията бъде ратифицирана. Но заяви: „Тази конвенция не трябва да се използва като параван за отвличане на общественото внимание. Надявам се на разум и отговорна позиция в парламента“.

Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви