През изминалата седмица приключи провеждането на обществената консултация на проекта на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“.

В тази връзка, на вниманието на Министерството на правосъдието представихме позиция[1], подкрепена от представители на академичната общност, която съдържа в синтезиран вид част от основните аргументи за необходимостта от включването в обучението на студентите по „Право“ на учебна дисциплина, която систематично и задълбочено да въвежда студентите в особеностите на действието на правото във виртуална среда и правната уредба на информационните и комуникационните технологии.

В допълнение, инициирахме петиция[2] с подобно искане, която получи подкрепа както от колеги юристи, така и от представители на технологичния сектор, които се сблъскват ежедневно с правната уредба на информационните технологии.

Посочените инициативи са провокирани от факта, че едно от най-значимите предизвикателства пред правото в съвременното общество – цифровизацията на обществените отношения и свързаната с това правна регулация на информационните и комуникационните технологии, остават извън вниманието на предложените за обсъждане нормативни изменения.

Поставеният въпрос вероятно ще остане отворен и в бъдеще поставян отново на дневен ред, тъй като обществените отношения през 1996 г.[3] и тяхната правна уредба са се променили съществено. Затова той може да бъде разглеждан не само в настоящия контекст, а като принципен въпрос за необходимостта от обновяването на списъка от задължителни и задължително избираеми дисциплини, които следва да присъстват в обучението на бъдещите юристи, за да се постигне целеното модернизиране на юридическото образование.

Поставената тема за включването на дисциплина като „Право на информационното общество“ (“Право на информационните и комуникационни технологии“)[4] в списъка със задължителните (задължително избираемите) дисциплини, изучавани в юридическите факултети, не е нова за юридическата общност. Нейната актуалност може да бъде аргументирана чрез множество примери от българското законодателство в тази предметна област, както и от практиката по неговото прилагане.

Необходимостта от квалифицирани юристи може да бъде лесно установена при преглед на нормативната уредбата на обществени отношения, реализиращи се във виртуална среда. Като пример може да бъде посочена националната уредба на електронното управление. Нормативната рамка е създадена още през 2007г. и се прилага от следващата година. Досега е изменяна многократно и се характеризира с несистематичност, вътрешни противоречия, явно неразбиране на спецификата на виртуалната среда (което в повечето случаи прави нормативните разпоредби неприложими). Ноторно известен факт е, че електронното правителство и електронно правосъдие в България се изграждат, но не функционират по начин, който изпълва съдържанието на тези понятия и една от причините за това е качеството на нормативната уредба.[5]

От друга страна, практиката ясно показва неразбиране (или аналогово интерпретиране) на основни понятия и правни институти, свързани с виртуалната среда, като идентификация, автентификация, електронен документ, електронен подпис и т.н. Тази констатация може да бъде направена въз основа на въпросите, които повдига съдебната практика като:

  • Каква е връзката между идентификацията на едно лице и авторството на направеното изявление?
  • Може ли да се счита, че косвената идентификация на едно лице посредством адреса на електронна поща или IP адрес е достатъчна за установяване на авторството върху изявлението?
  • Могат ли посочените белези за идентификация да бъдат приети за обикновен електронен подпис и каква е съответстваща му доказателствена сила за всеки конкретен случай в хипотезите на изрично съгласие или чрез презюмирането на конклудентно такова?
  • В кои случаи може да се приеме, че изявлението, изпратено по електронна поща, има характер на електронен подписан документ (извън хипотезите на използван усъвършенстван или квалифициран електронен подпис), т.е може ли да се счита, че изявлението е подписано само на базата на идентифициращите данни на електронната поща (адрес) и съдържащите се метаданни към изпратеното изявление (От, До, Относно и т.н.) и при какви условия?
  • Достатъчно ли е съгласието на страните за размяна на изявления по електронен път чрез конкретна електронна поща, за да се счита, че така размените електронни изявления са подписани с обикновен електронен подпис, ако страните изрично не са уговорили това?
  • Може ли да се презюмира уговорен между страните обикновен електронен подпис на основание на установена трайна практика за размяна на електронна кореспонденция от конкретна електронна поща?

В съдебните решения се дават различни отговори на тези въпроси, които са съществени за процеса и са тясно свързани с процесуалните действия на страните по оспорване истинността на документа и тежестта на доказване. В повечето случаи разбирането на съда, изразено в мотивите на съдебните решения, се влияе от аналоговото мислене за процесите, което пряко засяга правната сигурност.

Достатъчно е да прочетем в мотивите на съдебно решение, че данните за трите имена, месторабота и телефон за връзка, въведени в електронен формуляр за кредит представляват електронен подпис“[6] и съответно доказателството представлява частен подписан документ, за да осъзнаем сериозността на проблема.

Посочените примери са само от две области, които са регулирани от правото преди десетилетия. Към днешна дата цифровите технологии като Интернет на нещата, блок веригите (blockchain), приложенията, изкуствения интелект, роботиката, добавената реалност, навлизат във всички сфери на обществения живот. Това ще доведе до естествена необходимост те да бъдат регулирани.

Как ще бъде създадена и прилагана тази регулация, ако бъдещите юристи не изучават особеностите на правото във виртуална среда и правното регулиране на информационните и комуникационни технологии?

Въпросът следва да бъде разглеждан концептуално и в перспективата на динамично развиващите се технологии и нови обществени отношения.

Създаденото чрез технологиите виртуално пространство е логически построена среда, в която взаимодействието между субектите за реализация на субективни права и изпълнение на юридически задължения се осъществява под формата на технологични процеси и в съответствие с предварително зададени критерии (алгоритми). Тази специфика на правните отношения във виртуалното пространство, глобалният характер на последното и децентрализацията на регулаторните механизми (наличието на правна регулация и саморегулация) са предизвикателство пред правната наука, законодателството и правоприлагането.

За да преодолеят това предизвикателство, често завършилите юристи търсят самостоятелно възможности за придобиване на знания в множество несистематични обучения извън аудиториите на юридическите факултети или чрез учебни програми в чужбина. Тук следва да се подчертаят и силно ограничените възможности за обучение на докторанти по тази специалност и като резултат създаване на научна общност и  хабилитирани преподаватели.

Посоченото дотук, което не изчерпва всички аргументи, ясно определя необходимостта от правна дисциплина, която да предоставя на бъдещите юристи методологичен комплекс за работа в сферата на правното регулиране на отношенията в информационното общество, като отчита и допълва традиционните категории и понятия, въвеждайки ги в новата среда на правното регулиране, саморегулиране и сърегулиране.

Въз основа на този методологичен комплекс следва да се изучават систематично основни правни институти и режими като електронна идентификация и автентификация, електронни удостоверявания, електронно управление (разбирано като електронно правителство, електронно правосъдие, електронно здравеопазване и т.н.), електронна търговия, защита на потребителите във виртуална среда, защита на права върху интелектуална собственост и др. Същевременно студентите следва да получават базови познания за актуалните правни регулации на новите технологии като големи данни, блок вериги (приложими в широк спектър от обществени отношения). От не по-малко значение е придобиването на знания за правно-етичните аспекти на климатичните технологии, изкуствения интелект, роботите, биотехнологиите, човешко инженерство и т.н.

Процесът на цифровизация на обществените отношения е необратим и той налага своя отпечатък върху цялата система на законодателството, правоприлагането и съответно върху развитието на обществото. Изграждането на квалифицирана юридическа общност ще окаже без съмнение положителен ефект върху този процес, а липсата ѝ ще продължи да задълбочава констатираните към днешна дата проблеми.

[1] Позицията е публикувана на: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6860 наименование „Становище на представители на академичната общност“;
[2] Петицията е достъпна на адрес: https://www.peticiq.com/367057  и е отворена за подкрепа;
[3] Действащата към момента Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“ е приета с ПМС № 75 от 05.04.1996 г. и обн. ДВ. бр.31 от 12 Април 1996г.;
[4] Наименоването на дисциплината е условно и е възприето за целите на настоящата позиция.  То може да бъде формулирано и се среща като  „Дигитално право“, „Право на цифровите технологии“,  „Интернет право“; „Киберправо“ и т.н.;
[5] Детайлен анализ на нормативната уредба в областта на електронното управление се съдържа в :Цакова, И., Хубенова, М., Георгиева, К, Тимева, Т., Тагарев , Н., Всичко за електронното управление в едно практическо ръководство, изд. Парадигма, 2021, ISBN : 9789543264544;
[6] Решение № 266139 от 19.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4186/2019 г. Има се предвид дефиницията за електронен подпис в чл.  Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО: „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва;

 

22
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Йордан
Йордан
01 юли 2022 18:49
Гост

Поне 90% от коментарите по-долу са писани или от един и същи трол, или тричленен тролски колектив от Швабско-соросовия цифров концлагер.

pg slot สูตรลับ
pg slot สูตรลับ
29 юни 2022 16:45
Гост

pg slot สูตรลับ เทคนิคหรือสูตรลับแนวทางการเล่นสล็อต มีความง่ายๆ ไม่สลับซับซ้อน จาก pg slot สูตรลับ มีวิธีการเล่นที่มีระบบระเบียบแบบแผน พีจีสล็อต การเล่นเกมสล็อตให้สนุก นั้นต้องเล่นด้วยเงินจริง

проз юрист
проз юрист
28 юни 2022 15:48
Гост

Според мен, казаното за нормативната уредба на обществените отношения, реализиращи се във виртуална среда може спокойно да се каже за съществуващата нормативна уредба, уреждаща всеки един раздел на административното право и не само него, за съжаление – многократно променяна, несистематична, вътрешно противоречива. Ако този който твори норма, не може да изрази ясно и разбираемо какво има предвид, и още повече – ако не е наясно какво точно има предвид, никакво обучение не може да спаси положението.

:)))))
:)))))
27 юни 2022 20:12
Гост

Проф. Вихър Кискинов мнооого преди тези е стигнал до изведените изводи.

адв.
адв.
27 юни 2022 19:07
Гост

То всичко е важно, но човек не може да знае всичко. Говорим за студенти все пак, не за докторанти.

Антонио
Антонио
27 юни 2022 16:12
Гост

Проф. Кискинов казва, че информационната виртуална правна реалност, ще е наистина реалност. И иска въвеждане на трета дисциплина: Компютърно право.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 14:41
Гост

Само на три неща трябва да се учат и децата, и студентите – да четат, да разбират, какво четат и да мислят.Всичко друго са глупости.

Кирил
Кирил
27 юни 2022 13:51
Гост

Добре е, че става на въпрос за необходимостта от обновяването на списъка от задължителни и задължително избираеми дисциплини.

Фики
Фики
27 юни 2022 13:49
Гост

Трябва по-скоро да се случи това, за да не се задълбочават констатираните към днешна дата проблеми.

Асен
Асен
27 юни 2022 13:48
Гост

Време е да осъзнаем сериозността на проблема.

Рони
Рони
27 юни 2022 13:46
Гост

Цифровизацията на обществените отношения е неминуема.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 13:42
Гост

И младите и старите трябва да с гъвкави. Дано.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 13:38
Гост

Браво. Кадърни хора са мислили.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 13:37
Гост

Страхотно. Дано стане.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 13:36
Гост

Абе с новото ВСС какво ще правим? Малко странично от темата

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 13:35
Гост

Не само младите и старите трябва да научите да работят дигитално.

Симо
Симо
27 юни 2022 13:47
Гост

Трудно им е. Не могат да свикнат с новите технологии.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 13:34
Гост

Дигитализацията е бъдещето. Поздравления.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 13:34
Гост

Обучавайте ги, че има едни юристи дето ако не пишат на хартия не са свършили нищо

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 13:33
Гост

Технологиите са бъдещето. Така и трябва.

Анонимен
Анонимен
27 юни 2022 13:32
Гост

Добре, че е обсъждано. Но кога и кой ли ще е в министерството в бъдеще

Капибара
Капибара
27 юни 2022 13:31
Гост

Ох, познавам едни келяви юристи… Дано в бъдеще са по-добре