Скоростната промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с която депутатите опитват да потушат протестите на близки на жертви на убийства като отменят възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие по дела за умишлено причиняване на смърт, вече е факт. Днес с 92 гласа „за“, 62 „против“ и 11 „въздържал се“, изменението в НПК беше прието и остава само да бъде публикувано в Държавен вестник.

С него всъщност се премахва възможността при тези дела подсъдимият да признае всички факти от обвинителния акт (по чл. 371, т. 2 НПК) и това да доведе до намаляване на присъдата му с 1/3, т.е. ще е допустимо провеждането на другата съкратена процедура, при която страните се съгласяват пред съда да не се провеждат всички разпити на свидетели и вещи лица. Тя обаче не води до намаляване на наказанието.

На практика с гласуваните днес изменения в НПК се връща чл. 369а, който беше отменен през 2010 г. Приетата от депутатите разпоредба гласи: „Съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт“.

Първоначалното предложение на БСП, „Обединени патриоти“ и „Воля“ беше то да е недопустимо и при умишлено причиняване на тежка телесна повреда. По предложение на ГЕРБ обаче останаха само умишлените убийства.

„ГЕРБ осакатяват предложението ни за отпадане на съкратеното съдебно следствие“, заяви депутатът от левицата Крум Зарков. И допълни: „Останах с впечатлението, че големият проблем е, че управляващото мнозинство не разбира и не знае точно какво иска. Това предложение сякаш иска да покаже, че вие не падате по гръб“.

Колегата му от ГЕРБ Красимир Ципов обаче изтъкна друго – с премахването на съкратеното съдебно следствие за убийство, няма гаранции, че няма да се стигне до намаляване на наказанието.

„Когато говорите за справедливо наказание тогава, когато се ограничава приложното поле на съкратеното съдебно следствие, имайте доблестта да отговорите на пострадалите и на жертвите, може ли да дадем гаранция, че с промените в НПК няма да имаме присъда под минимума. Нека да бъдем откровени – не можем да дадем тази гаранция. Дори да ограничим съкратеното съдебно следствие за всички тежки престъпления, това са 95 % от НК, пак не можем да дадем тази гаранция“, каза той. Като обясни, че когато подсъдимият направи самопризнания, това е смекчаващо вината обстоятелство, което трябва да се отчете от съда при определяне на наказанието.

Павел Шопов от „Атака“ пък се обяви за премахване въобще на съкратеното съдебно следствие.

Аз ви предричам, че ще минат година-две-три и в залата ще бъде внесено ново предложение, общественото напрежение ще продължи по разни поводи, ще продължи да съществува чувството за неудовлетвореност, чувството за ненаказуемост. Този институт има задача да се галят престъпниците„, заяви той.

С измененията в НПК депутатите приеха делата на все още несформираната Европейска прокуратура да се гледат от Специализирания наказателен съд.

„Според мен избързваме с решението на този въпрос, тъй като Директивата за борбата с измамите засягащи финансовите интереси на съюза по наказателноправен ред и всички правила, които ще определят работата на Европейската прокуратура, още не са транспонирани в българското законодателство“, заяви Крум Зарков и припомни, че за привеждането на законодателството в съответствие с директивата има работна група в Министерството на правосъдието. „Защо се бърза с този текст за мен е мистерия“, каза той.

Лидерката на БСП Корнелия Нинова също реши да се изкаже по темата. И попита: „Кога ще имаме правила, по които ще бъдат избрани делегираните прокурори в Европейската прокуратура?“. И призова управляващите скоро да внесат такива, защото иначе от БСП щели да предложат промени в Закона за съдебната власт.

Всъщност българските предложения за европейски прокурор бяха излъчени още през февруари след изслушване от специална комисия, ръководена от зам.-министър на правосъдието Евгени Стоянов, в която участваха членове на Висшия съдебен съвет и представители на научните среди. Правилата пък бяха одобрени от Министерския съвет.

Българските предложения са обвинителките от Софийската градска прокуратура Десислава Пиронева и Светлана Шопова, както и съдийката Теодора Георгиева от Административен съд София-град. Те вече са одобрени и от Министерския съвет.

Това, което предстои е трите кандидатури да бъдат обсъдени от специален комитет по подбора от 12 души, избрани измежду бивши членове на Съда на ЕС и Сметната палата, бивши национални членове на Евроюст, съдии от националните върховни съдилища, прокурори с висок ранг и юристи с общопризната компетентност. Ще има и изслушване в Брюксел. След като получи мотивирано становище от комитета, Съветът на ЕС ще трябва да избере и да назначи един от българските кандидати за европейски прокурор.

 

13
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Изумен
Изумен
09 октомври 2019 13:42
Гост

Не вярвах, че ще го кажа някога, обаче съм съгласен с Павел Шопов. Не се прави законодателство така.

Съчувствие
Съчувствие
09 октомври 2019 13:41
Гост

Ох, на Лаура Кьовеши колко ще ѝ се озори работата с България.

Ужас
Ужас
09 октомври 2019 13:39
Гост

Кога го прие правната комисия, кога го гласуваха депутатите. Никакви обсъждания, никакъв разум.

Нали
Нали
09 октомври 2019 13:39
Гост

Ако с тази скорост гласуваха смислени и общественополезни поправки…

Койчо
Койчо
09 октомври 2019 13:40
Гост

Тогава нямаше да живеем в България.

анонимен
анонимен
09 октомври 2019 12:03
Гост

Малей, голяма излагация за Корни Нин. Тя не следи ли какво става с процедурата за европейски прокурор. Като толкова я интересува, като поставя въпроси за промени в законодателството още по време на консултациите при президента за главен прокурор, как ей така за тия месеци не разбра, че имаме вече излъчени номинации. Въпросът за тяхното качество вече е друга тема.

Апартаментгейт
Апартаментгейт
09 октомври 2019 11:58
Гост

А за капак и кака Кури ще променя Закона за съдебната власт. Взеха да си кърпят и изменят законите ни, само и само да си прокарат лобистките идеи.

корни
корни
09 октомври 2019 11:57
Гост

ох, корнелио, ма. те вече ги нагласиха избраните, ти сега се сети и какво общо може да има парламентът с тази работа

Заспали чувства
Заспали чувства
09 октомври 2019 11:52
Гост

Павел Шопов се загрижил чувството за неудовлетвореност и чувството за ненаказуемост. А прави ли сметка, че ще се затлачим с неразкрити случаи.

инспектор Дюдю
инспектор Дюдю
09 октомври 2019 11:53
Гост

Абсурд. Досъдебното ни производство е на ниво. Питайте Цаци. 🙂

Анонимен
Анонимен
09 октомври 2019 11:23
Гост

Най-големият проблем в държавата! Най-скоростното решение! Популисти нещастни променяте институти в процеса без да мислите, защото имало граждански протести. Има граждански протести срещу Гешев, ама тях не ги забелязвате нали?

Анонимен
Анонимен
09 октомври 2019 11:46
Гост

Стигна се до там да се променя нормативната ни уредба заради граждански протести. В коя друга държава управниците биха позволили това.

Анонимен
Анонимен
09 октомври 2019 11:47
Гост

Прост народ, слаба държава. Или да приемем тези промени като дипломация. Явно отношенията ни с Австралия са на преден план.