Приеха окончателно промените в НПК
Обвинителният акт вече няма да се чете в съдебната зала
Задържаният може да избере кой да бъде уведомен за ареста му, но прокуратурата може да го отложи с до 48 часа
Обвинителният акт вече няма да се чете в началото на делото.
Задържаният може да избере всеки, а не само работодател и член на семейството му, да бъде уведомен за ареста му. Но при опасност за живота, здравето или свободата на друг, както и при риск от сериозно възпрепятстване на разследването, уведомяването на конкретен близък може да бъде отложено за до 48 часа.
Всички тези изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прие днес окончателно Народното събрание. При обсъждането им на второ четене имаше кратък дебат единствено по възможността за отлагане на уведомяване на конкретно лице за ареста. Като Тодор Байчев от БСП заяви, че от подобно изменение няма смисъл, тъй като задържаният има незабавно право на адвокат и той може да уведоми всеки друг за ареста. „МВР няма да уведоми семейството, но неговият адвокат може да го направи. Не виждам смисъл от такава промяна, която няма да бъде действаща и ефективна. Тайните арести са характерни за други времена“, каза той. И видя и проблем с правото на защита.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов възрази, като посочи, че по никакъв начин не е засегнато правото на защита. „Смятам, че след продължителен дебат възприехме един умерен подход и сме представили оптимален текст“, каза той. А колегата му от ГЕРБ Димитър Лазаров допълни: „Вече задържаният ще може да поиска да бъде уведомен всеки един, който той пожелае. Ами представете си отвличане и единият от извършителите е задържан, нима ще му дадем възможност да се обади на съучастник? Това е хипотезата, при която се прилага отлагането на уведомяването“.
Окончателният вариант на разпоредбата, по която спориха депутатите – новата ал. 9 в чл. 63 НПК, гласи: „Уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление“.
Като депутатите записаха в НПК, че решението за отлагане на уведомяването с до 48 часа се взема от прокурора, който се произнася с мотивирано постановление. А постановлението му подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд. Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито съдебно заседание и се произнася с определение, което е окончателно.
Преди това окончателно беше допълнена ал. 7 на чл. 63 НПК, която урежда кой се уведомява незабавно за нечие задържане. Като към семейството и работодателя на обвиняемия, беше добавено „или друго посочено от обвиняемия лице“.
С промените в НПК беше допълнена разпоредбата на чл. 96, който регламентира възможността за отказ от защитник. Сега в нея изрично се записва, че последиците от това се разясняват на обвиняемия. А това разяснение, както и причините, поради които се отказва от защитник, се отразяват в протокол. „Обвиняемият има право във всеки момент на производството да оттегли отказа си от защитник, като извършените до този момент процесуални действия запазват процесуалната си стойност. При оттегляне на отказа от защитник на обвиняемия незабавно се осигурява възможност да упражни правата си по чл. 55”, предвижда вече НПК.
С приетите окончателно изменения в кодекса депутатите сложиха край на четенето на обвинителния акт в началото на всеки наказателен процес. След като преди година беше регламентирано, че се чете само заключителната му част, сега това изискване въобще отпада, като е заменено от доклад на председателя на състава.
Чл. 276 от НПК вече предвижда:
ал. 1 Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с доклад, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове.
ал. 2 Председателят предоставя възможност на прокурора, на частния тъжител и на гражданския ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове.
8
Коментирайте
Абсолютно съгласна!
Поредните законодателни недомислици. Неуведомяването следва да се прилага само за тежки престъпления, а не по усмотрение на разследващите за всякакви. Сценката с уведомлението на адвоката и последващото обжалване пред съда е неприемлива и само създава излишна нова съдебна процедура. Как на практика дежурния съдия ще гледа в рамките на тези 48 часа жалбата като трябва да му се предостави делото за да провери основанията/което е в начална фаза/? Някой в МП да е проверил аналогичната процедура – колко са обжалванията пред съд на полицейското задържане за 24 часа и колко от тях са гледани в този срок? А за глупостите… Покажи целия коментар »
Не мога да реша дали промяната за уведомяването на близък има смисъл и не разбирам защо се прави. Според мен би проработила само ако арестуваният е наел служебен адвокат или някой непознат досега адвокат, който няма връзка със съучастниците му.
Четенето на обвинителния акт в началото на всеки наказателен процес беше напълно излишно.
Уведомяването на конкретен близък трябва да е съобразено с опасността от излагането на риск живота на някой, или да възпрепятства разследването.
Забавянето с до 48 часа наистина е в разрез с правото на защита
Никой не отнема правото му. Това е превенция.
С тези непрекъснати промени само затормозяват работата на правораздавателните органи. Съдът още не може да се оправи с разпоредителното заседание и цари хаос, сега и с този доклад картината ще стане пълна. Пък за капацитета и аргументите на Кирилов дори не желая да коментирам, тъй като нямат общо с правото.