Софийският районен съд е основният първоинстанционен съд на територията на нашата столица София. Годишно в него постъпват и се приключват по над 100 000 дела. Въпреки голямата си натовареност, а може би и зареди нея, Софийският районен съд е една динамична и жизнена съдебна институция, която постоянно се променя. Зад съвременното лице на съда се крие 140-годишна история, която е слабо изследвана и почти забравена. Разбира се София е древен град и правораздаването в него може да бъде проследено назад през вековете. Но настоящата статия се фокусира върху периода от Освобождението на България до наши дни, тъй като генезисът и формирането на Софийския районен съд, като основен първоинстанционен съд на столицата, са именно тогава.

Наименованието на съда в сегашния му вид – Софийски районен съд, формално възниква след влизането в сила на Конституцията от 1971 г., в чл. 126 от която е предвидено, че в Народна република България има Върховен съд, окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища. Впоследствие е приет Законът за устройство на съдилищата от 1976 г. (отм., ДВ бр. 59 от 22.07.1994 г.), който регламентира, че съдебната система се състои от Върховния съд, окръжните, районните и военните съдилища, като в чл. 16 е посочено, че районният съд е основен първоинстанционен съд. В действащия към момента Закон за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.) също изрично е посочено, че районният съд е основен първоинстанционен съд. Тъй като е логично, че макар и с друго наименование и преди действието на този закон на територията на град София е имало аналогично съдебно учреждение, то изясняването на историята на Софийския районен съд следва да бъде направено не толкова въз основа на наименованието, а предвид функционалното му място в системата от съдилища – като се изходи от това, че той се явява основен първоинстанционен съд на столицата.

След Освобождението на България през 1878 г. първоначално устройството на новата ни държава, включително и на съдебната система, е уредено въз основа на Временни правила, като през 1880 г.  е приет първият Закон за устройство на съдилищата (обнародван в ДВ, бр. 47 от 2.06.1880 г.). По силата на този закон се създава следната структура от общи съдилища в Княжество България: мирови съдии, окръжни съдилища, апелативни съдилища и Върховен касационен съд.

Мировите съдилища са едно от големите нововъведения в съдебната ни система, извършено с първия ни съдоустройствен закон. Обосновано може да се приеме, че именно те се явяват основен първоинстанционен съд към този момент. На първо място и мировите съдии съобразно този закон, и районните съдилища в настоящия им вид, се явяват основният първоинстанционен съд от гледна точка на това, че съобразно процесуалните правила разглеждат като първа инстанция по-голямата част от делата – граждански и наказателни. На второ място, мировият съд разглежда и решава делата основно еднолично – мировият съдия решава сам споровете по големия брой дела, а не в рамките на съдебен състав, въпреки че в определени случаи съдопроизводството изисква и участието на съдебни заседатели, което също кореспондира с това, че и към настоящия момент съдиите на районно ниво се произнасят основно еднолично, като само по част от наказателните производства е предвидено заедно с тях в съдебен състав да участват и съдебни заседатели. В допълнение към това, мировият съдия винаги разглежда споровете като първа инстанция и то по същество, за разлика от окръжните съдилища към този момент, които освен първоинстанционни, разглеждат и въззивни дела – проверяват като втора инстанция съдебните актове на мировите съдии, както и се произнасят по искания за отмяна на окончателни решения на мировите съдии. Малко по-късно във времето – след приемането за Закона за общинските съдилища от 1887 г., мировите съдии започват да осъществяват и функциите по проверка на някои от актовете на тези съдилища, но последните не могат да се определят като съдебно учреждение в същинския смисъл, защото при тях правораздаването е поверено на органи, които представляват част от общинските власти, като целта на въвеждането им е разтоварването на мировите съдии от по-леки дела и удобство на гражданите от гледна точка на достъпност, отчитайки възможностите за транспорт към този исторически период. От друга страна, към настоящия момент районните съдилища също изпълняват функциите по проверка на актове на администрацията, която дейност може да се определи като въззивен контрол, но това не променя разбирането и факта, че именно районният съд в днешно време е основният първоинстанционен съд.

След обнародването на Закона за устройство на съдилищата от 1880 г., с Княжески укази са създадени отделните мировите съдилища.

По силата на Указ № 327 от 1 юли 1880 г., обнародван в Държавен вестник брой 61 от 2 август 1880 г., са закрити окръжните съдилища в градовете Самоков, Дубница, Радомир, Орхания, Златица и Трън, като е постановено, че на тяхно място се откриват първите мирови съдилища, които влизат в Софийски окръг и са следните: София, Новоселци, Златица, Искрец, Орхания (Ботевград), Бов, Видрар (Видраре), Трън, Брезник, Цариброд и Самоков. Доколкото създаването на тези съдилища става по силата на указ, а не на законова норма, следва да се приеме, че релевантна е датата на издаването на същия – т.е., че всички тези мирови съдилища са създадени на 1 юли 1880 г., което се явява и своеобразен рожден ден на Софийски районен съд.

Непосредствено след указа, с който се създава мирови съд в София, в същия брой на Държавен вестник е обнародван и указ № 329 от 1 юли 1880 г., с който като първи софийски мирови съдия е назначен Петър Карапетров. Той изпълнява длъжността до пролетта на 1881 г., когато с Указ № 334 от 5 май 1881 г., обнародван в ДВ бр. 28/6.05.1881 г. е назначен за началник на прокурорското отделение в Министерството на правосъдието.

Институцията на мировите съдилища съществува до 1934 г., когато в Наредбата-закон за устройство на съдилищата е предвидено, че съдебните учреждения са околийски съдилища, областни съдилища, апелативни съдилища и ВКС. От този момент околийските съдилища заемат мястото на мировите, като на практика последните се трансформират в предвиденото новото съдебно учреждение, чиито функции не търпят съществена промяна. Така в София се създава Софийски околийски съд, който именно се явява основен първоинстанционен съд в рамките на тази територия.

Законът за устройство на съдилищата от 1948 г. не променя структурно и функционално мястото на околийските съдилища в съдебната система. По силата на следващия съдоустройствен закон – Закона за устройство на съдилищата от 1952 г., са създадени народни съдилища, които заменят околийските и отново изпълняват ролята на основен първоинстанционен съд, респективно такъв функционира и в София. Така достигаме до посочената в началото на статията промяна от 1971 г., при която наименованието на съда се променя в настоящото.

И така историята преминава през тези 140 години – започвайки от съдебните актове на мировите съдии, написани изцяло на ръка, през пишещите машини, до провежданите днес в Софийски районен съд виртуални съдебни заседания, чрез актуалните средства за електронна комуникация.

 

29
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Случаен минувач
Случаен минувач
01 юли 2020 10:22
Гост

Честити да сте!
Евала, че някой изобщо се е сетил да извади историята на СРС!
Злобари винаги ще има! – “ Неуспелите са най-добрите критици!“

Габриела
Габриела
30 юни 2020 13:32
Гост

Честито и успех на колегите от СРС! Като гледам каква злоба са излива, не е лесно, освен че работа там винаги си е имало много. Критикуващи винаги ще има, обикновено особено ожесточени са тези, които са се провалили преди това.

ново 20
ново 20
30 юни 2020 10:06
Гост

Това е просто ниво уикипедия – енциклопедични данни, събрани на едно място. Няма анализ, няма задачи, няма цели…. Трагично е положението с това ръководство…. Все се учат на гърба на останалите, вижте им произхода само – и ще разберете кого толерират – глупавичките и послушните с малко повече връзки после да ги дърпат нагоре…

advokat
advokat
30 юни 2020 7:22
Гост

Че работи – работи, аз съм с 20 годишен стаж като адвокат, кадрите – са си на мястото, но мястото е отдалечено – говорим за Гражданско отделение, тоест – Цар Борис 54, при това съм на Руски Паметник – горе-долу – ми отнема много време да достигна, а вариантът с такси е неприемлив, не взимат къси курсове, после – къде ми е кирията да дам 10 лева по таксита, пиацата на това – на спирката на Лагера – са нелюбезни такситата, трябва трамвай – там хората са тръгнали на пазар, малко е скучно някак – ок – добираш се някак… Покажи целия коментар »

До Тото
До Тото
29 юни 2020 22:26
Гост

Калинка се разпознала. Но „плъхове“ е показателно какво е отношението към колегите…

Toto
Toto
29 юни 2020 19:17
Гост

Гледам, че плъховете пак изпълзяха да сеят омраза и лъжи.
Няма значение, статията е изключително интересна и наистина разкрива слабоизвестни факти от историята на СРС. Поздравления за колегата за статията, а и на всички съдии и служители от СРС!

адв. М. Любомиров
адв. М. Любомиров
29 юни 2020 19:15
Гост

Много удобен съд. Влизаш, търсиш деловодителка примерно на 142 състав. Минаваш контролата на входа и почваш да се чешеш по главата: наляво или надясно. Тръгваш наляво и гледаш, първа стая 75 и 26 състав, следваща 129 и 68 и т.н. Стигаш до края, после изучаваш другата половина от коридора и така до обяд. Удоволствие е да си намериш състава.

Габриела
Габриела
29 юни 2020 20:48
Гост

С едно дело годишно, няма и да ги научите, но пък ще имате предостатъчно време да критикувате наред 🙂

адв. М. Любомиров
адв. М. Любомиров
30 юни 2020 0:16
Гост

Правилно, няма да ги науча, но по-важно е като влезе чужденец и търси къде да иде, после какво споделя, като се прибере в държавата си. Но това нас българчетата не ни вълнува. Ние сме се толкова филмирали, че спасение не се вижда скоро. Ами да ви кажа и за СГС скорошни впечатления. И там имам „едно“ дело в годината. Оняден ходих да си взема експертиза по дело. По-точно се опитах да я взема. Адвокатската стая приема по трима човека едновременно. Но това е само при отварянето са трима, после са по един, защото трима влизат първоначално, но после излизат поединично… Покажи целия коментар »

Адвоката с Линкълна
Адвоката с Линкълна
29 юни 2020 18:44
Гост

Далечната история на СРС е донякъде интересна , но едва ли е толкова важно да ровим на дядо си при цървулите . Много по-важно е да се дискутира , например , дали София трябва да има един единствен съд на 1,5 млн жители и при 100 000 дела . Практиката почти навсякъде по света е да има поне по 3-4 съдилища в милионните градове , за да може съдът да се управлява нормално и да има по-добри битови условия . През годините СРС е вечната жертва на законодателните недомислия и мързелът на ВСС да реформира системата и да въведе нормална… Покажи целия коментар »

Като няма кой да те похвали
Като няма кой да те похвали
29 юни 2020 17:53
Гост

Минало може и да има, но бъдещето е трагично с това ръководство. Чува се ,че си е сложило минимални постъпления, които дава на помощници ,каквито останалите съдии рядко имат. За да има време за пиар. Или да можела една от калинките в него, известна само с телесните си предимства и връзки в прокуратурата ,да се фръцка по телевизията. През това време служителите се мъчат с допотопна деловодна система, а ние се възмущаваме ,че много от решенията са написани през пръсти. Лекс ,поинтересувайте се ,кога последно е обсъждана практиката на съда… Да не споменавам подигравката с отделния вход за адвокати и… Покажи целия коментар »

Бай Ганьо
Бай Ганьо
29 юни 2020 17:12
Гост

авторът обаче явно има мн.излишно време,щом пише тук,така че да помага на районните в работата им

Анонимен
Анонимен
29 юни 2020 12:45
Гост

Разкъсаха ги на три места. Толкова ли не можаха да намерят по-голяма сграда за тях.

Диди
Диди
29 юни 2020 12:46
Гост

Имаш ли представа колко хора работят там? Къде да ги съберат? Освен в зала „Армеец“ 🙂

Анонимен
Анонимен
29 юни 2020 12:43
Гост

Много се радвам, че точно този човек е шеф на съда.

Кирилов
Кирилов
29 юни 2020 12:44
Гост

Безспорно е професионалист в работата си. А и умее да работи в екип. При Лалов беше ад.

Кирчева
Кирчева
29 юни 2020 12:41
Гост

Повече такива статии в този сайт

Wemeta
Wemeta
29 юни 2020 12:40
Гост

Супер интересно

Лимоновски
Лимоновски
29 юни 2020 12:40
Гост

Историята няма къде да се прочете другаде така подробно. Поздравления

Gerova
Gerova
29 юни 2020 12:39
Гост

Не знаех историята. Полезно е

Утепляк
Утепляк
29 юни 2020 12:37
Гост

По 100 000? Егати. Защо се бавели после

Sindel
Sindel
29 юни 2020 12:36
Гост

Чудна статия. Интересна

Заки
Заки
29 юни 2020 12:49
Гост

Чете се на един дъх.

Silex
Silex
29 юни 2020 12:35
Гост

Силно се нафявам да оптимизират работата им

Били
Били
29 юни 2020 12:43
Гост

От кога ги лъжат с кадрови решения? Проблемът с натовареността там е от много отдавна.

Заре
Заре
29 юни 2020 12:33
Гост

Чудесна сграда и имат много работа там

Marko
Marko
29 юни 2020 12:31
Гост

Не всеки успява да се вреди там

ЪНСириЪс
ЪНСириЪс
29 юни 2020 12:31
Гост

Чест е да работиш там

чрд
чрд
29 юни 2020 12:30
Гост

Ами хайде честито на колегите! 140 години 🙂