Софийските адвокати алармират
Нотариуси искат нотариална заверка на адвокатски пълномощни за справки и покани
Комисията за защита на личните данни да каже дали градският съд правилно е отрязал справките по дела по три имена и ЕГН, настояват от САК
Някои нотариуси изискват от адвокатите пълномощно от клиента с нотариална заверка на подписа при справки и получаване или връчване на покани. За този проблем алармира председателят на Софийската адвокатска колегия (САК) Ивайло Данов шефа на Нотариалната камара Димитър Танев. Данов предлага камарата да предприеме мерки и практиката да бъде уеднаквена, като за получаване на нотариална покана да не се изисква адвокатът да представя нотариално заверено пълномощно.
Шефът на САК обяснява, че в колегията са пристигнали писма от адвокати, които питат следва ли да представят пред нотариуса пълномощно с нотариално удостоверен подпис на клиента за получаване или връчване на нотариални покани. Адвокатите се позовават на чл. 28а, ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Той предвижда: „Справки по нотариалните дела се дават само на страните, на техните правоприемници, както и на представителите им по закон или по упълномощаване. Когато пълномощникът не е адвокат, той трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно“.
В писмото си до Димитър Танев шефът на столичната колегия посочва, че от стриктното тълкуване на тази разпоредба (във връзка и с чл. 33 ГПК, който изисква пълномощнотото по делото да е подписано от страната или от нейния представител и да съдържа трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника) се установява, че изискването за нотариална заверка на подписа не важи за адвокатите.
„Възможността адвокатите да получават справки и съобщения по нотариални дела, както и да подават и съответно да получават нотариални покани от името на лица, които са ги упълномощили, е продиктувана от мястото на адвокатурата в правната система на Република България като конституционно уреден правен институт, който в своята дейност „подпомага гражданите и юридически те лица при защитата на техните права и законни интереси“, пише Ивайло Данов.
Той напомня, че законът предвижда, че качеството на адвокат се удостоверява с представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Ивайло Данов изтъква още, че ГПК се прилага субсидиарно за връчването на съобщения и книжа от нотариусите.
Председателят на САК заявява в становището на колегията, че за получаване и връчване на нотариални покани, както и за справки по делата не се изисква пълномощно, с нотариална заверка на подписа на клиента и предлага Нотариалната камара да уеднакви практиката си по въпроса в този смисъл.
Софийската адвокатска колегия поиска и становище от Комисията за защита на личните данни заради ограничаването на възможностите за справки по дела на сайта на Софийския градски съд.
От 23 април т.г. ръководството на СГС скри от сайта си възможностите за търсене по три имена и ЕГН като обясни действията си с прилагането на Общия регламент за защита на личните данни.
Според Софийската адвокатска колегия това е направено без да има законово основание – нито в националното законодателство, нито в общия регламент. Напомнят, че преди 23 април 2018 г. всеки от тях е имал потребителско име и парола и е извършвал необходимите във връзка с работата му справки. Сега това е невъзможно. Адвокатите изтъкват, че това е недопустимо ограничаване на публичността на водените електронни регистри и лишава не само тях, но и всички други хора, от ефективен достъп до информация по дела. Добавят, че вече не могат да научат номер на дело дистанционно, чрез системата, а тези справки се правят на място – в съда.
Затова столичните адвокати се обръщат към председателя на КЗЛД с искане комисията да излезе със становище по два въпроса. Първият е дали е допустимо и законосъобразно да се извършват справки по три имена и ЕГН на физическо лице, след като потребителят е въвел име и парола в системата. А вторият – дали СГС правилно е приложил дадените през март т.г. указания на комисията, че ЕГН-то не може да служи като парола за достъп до електронните системи.
12
Коментирайте
Много е грозно да се омаловажава работата на другите. Само да отбележа – не съм нито адвокат, нито нотариус.
Абсолютно са прави в исканията си както по отношение на изпращане на нотариални покани (и от мен са искали нтоариално заверено пълномощно) така и по отношение възможността за справка с ЕГН в СГС.
Като искаш да правиш справки ще си наведеш главата на гишето.
Адвокат съм от няколко години, просто предупреждавам, трябва контрол.
Лишават граждани от имоти, правят доста злоупотреби.
За съм ограничението, доколкото, непрекъснато стажант-юристите цъкат по сайта.
Само не ми обяснявайте какво трябва да правя, защото от това свеждане на глави стигнахме до тук. Чрез една справка в съд не може да се злоупотреби. Явно през няколкото годинки на адвокатстването Ви не сте научили, че тези гафове стават в съвсем различни институции като Имотен регистър например.
Как справката по ЕГН в сайта на СГС например е предпоставка за каквито и да е злоупотреби? И това комунистическо мислене да си навеждаме главицата пред чиновника и лелката зад гишето е една от причините да сме години назад в електронното правосъдие, ефективност и бързина. Всичко трябва да е на място, на гишенце, пред лелка, с усмивка, ако може с бонбонче и усмивка. Хората плащат в криптовалути, огромни обеми информация се дигитализира, продават се цели предприятия „електронно“, говорим за електронно правителство, но все още в съда се очаква да сведем главичка и да се редим на гишенце за елементарна справка… Покажи целия коментар »
И какво получават стажант-юристите като цъкат „по сайта“ – виждат информация с инициали и маркирани разпореждания на съда. Но ограничаването на достъпа до информация по този начин – ще трябва пак да ровим по азбучниците, както преди 20 години. Но и това е проблем – има три имена там 🙂
От Градския съд в столицата много ни ограничиха възможностите за извършване на справки. Трябва да се намери алтернатива.
Ей, тези нотариуси не се наядоха! Сега ще излязат с отговор, че защитават законовите интереси на гражданите, а всъщност става дума за едни 10-15 лева да им капят.
Ще видим становищата на Комисията за защита на личните данни. Надявaм се да има уеднаквяване на практиката.
Съпричастен съм с предложенията на Ивайло Данов. В случая Общия регламент за защита на личните данни затруднява извършването на справки.
Този GDPR побърка всички. Указанието на Комисията за личните данни е, че ЕГН не може да е единствен идентификатор при достъп до бази с данни, поддържани от институции. Защото ЕГН-тата се търкалят навсякъде. Затова трябва да има още един вид парола за достъп. В този смисъл СГС се престара и адвокатите са напълно прави.
А не искат ли и билетче за WC-to да продават? Нагледци са тези нотариуси, а трябва да са си обикновени щемпели!