Прокуратурата е осъдена да плати общо над 400 000 лева обезщетения на фирма „Кепитъл Лизинг“ АД, която преди 11 години стана жертва на шумната акция „Октопод“ и беше обявена за едно от пипалата му.

Проверка на „Лекс“ показа, че след 6-годишна съдебна битка дружеството е успяло да спечели делото срещу прокуратурата за нарушаване на правото на Европейския съюз. Въпреки че и градският, и Софийският апелативен съд (САС) отхвърлиха исковете на „Кепитъл Лизинг“, Върховният касационен съд (ВКС) отмени решението на САС и реши сам делото, като присъди 200 000 лева обезщетение за имуществени вреди, още 10 000 лева за морални вреди, които с разноските и лихвите за последните 9 години надхвърлят 400 000 лева.

Все още се очаква решение на ВКС по друго дело – на фирмата „Голд Лизинг“, която заради същия казус осъди на втора инстанция прокуратурата да ѝ плати обезщетение от над 800 000 лева (повече за него виж тук).

Бизнесът в 63 чувала

Всичко започва на 10 февруари 2010 г., когато МВР и прокуратурата обявиха, че е в ход акция „Октопод“ и зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков. Същия ден разследващите нахлуват в „Голд лизинг“ и „Кепитъл лизинг“, които в този момент делят един офис, тъй като им предстои сливане.

Разследващите изземат всички компютри и актуалната документация на фирмите, която събират в 63 чувала. Става дума за всички оригинални лизингови документи – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили, застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции.

В медиите имаше и много публикации, че двете дружества са част от пипалата на „Октопод“- а. За „Кепитъл лизинг“ се казваше в отделни публикации, че е перачница на пари с двойно счетоводство и черна каса. Според показания на свидетел по делото пък работната атмосфера станала тягостна, защото служителите се чувствали смачкани, тъй като клиентите отказвали плащания по договори и се отнасяли с тях като с престъпници, мошеници и измамници.

След шумната акция бяха образувани три основни дела. Те станаха популярни като „Голям Октопод“, в който останаха тежките икономически престъпления, „Нежен Октопод“ – за сводничество и проституция и „Малък Октопод“ – за рекет и принуда. До съд стигна само последното, което още не е приключило окончателно.

Документите, иззети от „Кепитъл лизинг“ са по делото за т. нар. „Голям Октопод“, което обаче беше прекратено на 27 февруари 2014 г.

Още в края на февруари 2010 г. от фирмата изпращат искания до всички нива на държавното обвинение – от наблюдаващия делото в Софийската градска прокуратура до главния прокурор, да ѝ бъдат върнати иззетите документи и компютри. Получават отказ от СГП. После настояват поне да получат оригиналите на свидетелствата за регистрация на автомобилите, които дружеството предоставя на лизинг. Така на 1 юни 2010 г. те са им върнати. През март 2011 г. получават обратно и компютрите, а през август 2013 г. и останалите документи.

От фирмата твърдят, че изземването на цялата документация я е лишило от възможността да функционира, като оценяват вредите си на над 3,9 млн. лева.

Нарушеното право на ЕС и принципът на пропорционалност

В решението си върховните съдии Борислав Белазелков (председател на състава и докладчик), Борис Илиев и Димитър Димитров подробно обясняват кога и как държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз (ЕС).

С изменението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от ноември 2019 г., депутатите определиха и реда, по който ще се търси отговорност на държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Адвокат Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“, която представлява и „Кепитъл Лизинг“, и „Голд Лизинг“ в делата им срещу прокуратурата настояваше те да са по ЗОДОВ, а не по Закона за задълженията и договорите, както приеха съдилищата.

В решението на ВКС се казва, че няма значение по кой ред е гледано делото преди влизането в сила на измененията в ЗОДОВ от 2019 г., тъй като новите разпоредби се прилагат за исковете, подадени след това, а неприключилите дела се довършват от съдилищата, пред които са висящи.

След това върховните съдии обясняват, че държавата е отговорна за вредите, без значение от поведението на кой от нейните органи са причинени, като напомнят, че за отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т.е. отговорността за вреди е обективна.

Отговорността по ЗЗД пък е виновна, като деецът може да докаже по несъмнен начин, че е положил дължимата грижа и това изключва неговата отговорност. Не така стои въпросът обаче с отговорността на държавата за нарушено право на ЕС.

„Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз не е виновна. Когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“; но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението може да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“ и въпреки полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване и др.“, разяснява ВКС.

Съществено е значението на разяснението на принципа за пропорционалност, като един от общите принципи на ЕС, което върховните съдии правят. ВКС посочва, че този принцип се прилага директно, а той представлява критерий за оценка на правомерността на поведението, както на органите на общността, така и на държавите членки, което задължава съда да прецени дали предприетите от държавния орган ограничителни мерки са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но без да надхвърлят необходимото за нейното постигане.

В конкретния случай съдът трябва да прецени дали действията на прокуратурата по отношение на „Кепитъл лизинг“ са били пропорционални. Именно тук е и основното разминаване в преценката на съдилищата, довело до отмяна на решението на САС.

Според ВКС, апелативният съд неправилно е пропуснал да съобрази, че макар и извършени от компетентен орган, действията на прокуратурата не са съответни на принципа на пропорционалност по отношение на ограничителните мерки, които е наложила на фирмата.

В решението на съда се казва, че претърсването и изземването от офиса на фирмата са били противоправни, защото не отговарят на принципа на пропорционалност.

„В случая легитимният интерес на обществото е да бъдат разкрити посочените по-горе тежки умишлени престъпления и наказани определен кръг лица. Сред заподозрените лица обаче няма служители на ищеца нито убедителни данни у него да се намират доказателства за извършването на конкретно престъпление. Такива не са открити и при претърсването, осъществено при пълното оказано съдействие на представителите и служите на ищеца. Изземването за продължителен период от време на цялата налична техника, при наличната възможност цялата съдържаща с в нея информация да бъде копирана… засяга в несъразмерна степен правото на ищеца да осъществява стопанска дейност, особено при положение, че по делото не са представени никакви доказателства за очакваната ефикасност на наложената мярка нито емпирични данни за вероятността за нейния успех.“, се казва в решението на съда.

Според ВКС прокуратурата „явно и тежко“ е надхвърлила пределите на своята свобода на преценка и поради това е извършила достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС с нарушения принцип на пропорционалност.

„В нарушение на закона въззивният съд е приел, че няма причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда“, подчертава върховният съд и пояснява, че деецът не отговаря за настъпилите вреди, само когато други фактори прекъсват причинната връзка, т.е. противоправното деяние не е достатъчно условие за настъпването на вредите.

Колко голяма е вредата?

От „Кепитъл лизинг“, твърдят, че имуществените им загуби са за близо 4 млн. лева, тъй като заради действията на прокуратурата не са успели да подадат заявление за пререгистрация и през 2015 г. дружеството е било заличено от регистъра на финансовите институции, а с иззетата документация е било затруднено да извършва дейност и да защити финансовите си интереси. ВКС обаче не е съгласен с оценката на претърпените вреди.

„Отчетените загуби в посочения по-горе размер обаче не могат да бъдат квалифицирани изцяло като реално претърпяна имуществена вреда, тъй като обезценяването на върнатите вещи по прекратени договори за лизинг е нормален търговски риск при лизинговата дейност. В действителност реално претърпяна вреда е само тази част от обезценката, която се дължи на свръхмерното забавяне на повторната им реализация поради компрометирания имидж на дружеството и създадената негативна нагласа у потребителите към неговата дейност“, пише съдът.

Според върховните съдии погасяването по давност на записите на заповед, издадени в обезпечение на вземанията по договорите за лизинг, води само до намаляване на обезпечеността на вземанията по договора за лизинг и забавяне и оскъпяване, но не изключва възможността за търсене на отговорност от неизправните лизингополучатели. Съдът посочва, че могат да бъдат издирени и неизправните длъжници и не намира пряка връзка между затрудненията от иззетата документация и компютри с невъзможността на фирмата да се пререгистрира, като увеличи капитала си поне на 1 млн. лева.

„Обратно, компрометирането на фирмата на ищцовото дружество и свързването ѝ в съзнанието на потребителите с престъпния свят е в пряка и непосредствена причинна връзка с широко разгласяваните и подробно коментирани в медиите действия на разследващите органи в досъдебното производство по т.нар. акция „Октопод“. Видно от изложеното, като е лишен противоправно от възможността да осъществява безпрепятствено своята стопанска дейност ищецът е увреден от лица, за поведението на които държавата отговаря, като вината им се предполага“, разяснява още съдът.

Така ВКС стига до извод, че „Кепитъл лизинг“ е понесла имуществени вреди за 200 000 лв., а не за над 3,88 млн. лв, за колкото претендираше. С лихвите обаче сумата нараства почти двойно.

Върховните съдии приемат също, че фирмата е понесла и неимуществени вреди заради разбитата ѝ репутация, като ги оценяват на 10 000 лв. По този начин се затвърждава практиката на ВКС да присъжда обезщетения за морални вреди и на юридически лица в съответствие със стандартите на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека.

„От противоправното поведение на ответника е увредена и неимуществената сфера на ищеца, чиято фирма в продължение на дълго време е свързвана в съзнанието на потребителите с престъпния свят, за което следва да му бъде определено надлежно обезщетение“, се казва още в решението.

33
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
ала бала
ала бала
04 март 2021 19:52
Гост

Значи, четох вече решението на ВКС внимателно, и по мое мнение няма никакво нарушение на ПЕС, става въпрос за изцяло вътрешна ситуация – Белазелков явно се е преквалифицирал от спец по Принудителното изпълнение,в такъв по ПЕС. Що се отнася до решението, то е юридически качамак – цитирани за ни в клин, ни в ръкав разни решения на СЕС, колкото да се създаде впечатление че имат някакво отношение. Накрая, в насипен вид е споменаван ту ЗОДОВ, ту ЗЗД, като не става ясно как се присъжда обезщетение по ЗОДОВ, във вр. с ПЕС, ама на основание чл.49 ЗЗД (вижте диспозитива). Има и… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 13:16
Гост

Няма никакъв смисъл от арести и спецоперации, всички до един ги оправдават, няма нито един осъден олигарх. Даже си мисля, че тези показни операции са част от целия сценарий, който най-накрая завършва с главоломни обезщетения, надхвърлящи в десетки, че и стотици пъти обезщетенията, присъждани на обикновени граждани. Неслучайно доверието в съдебната система гравитира към нулата.

ала бала
ала бала
04 март 2021 12:39
Гост

Е какво точно от ПЕС е нарушено, не става ясно?

ПиХ
ПиХ
04 март 2021 13:19
Гост

Наистина не става съвсем ясно, тъй като е акцентирано на принципа на пропорционалност. Наистина, трябва да има конкретна сфера на компетентност на ЕС, в която да действа определена норма на ПЕС, която да е нарушена (ограничението да е непропорционално).

Все пак от квалификацията на АпС по чл. 63 ДФЕС, от текста на допуснатите въпроси, вкл. за „вътрешно положение“, от възприетото за „правото на ищеца да осъществява стопанска дейност“, може да се приеме, че се касае за свободата на движение на капитали и стопанска инициатива. Подобно на казуса със „Завод за каучукови уплътнители“ АД по ЗПСК

ала бала
ала бала
04 март 2021 13:39
Гост

Мерси за отговора – не съм чел решението на САС, по диагонал това на ВКС, но предполагах нещо такова – но по делото на ЗКУ все пак има конкретика – проблема със законната ипотека, а тук (щом така казвате), явно дават доста общо и разширително тълкуване на чл.63 ДФЕС – изземването на документацията не колизира с конкретна норма на ПЕС (директива, регламент, т.н.), чл.63 ДФЕС е по-скоро правен принцип който без конкретна норма едва ли може да ползва: в противен случай, ако Прокуратурата изземе каквато и да е вещ, необходима за стопанска дейност, се оказва нарушение на ПЕС – интересно… Покажи целия коментар »

anonimen
anonimen
04 март 2021 11:06
Гост

Изцяло отмененото решение на САС е написано от съдия с претенции за ВКС и кандидатстващ в настояща процедура за повишаване във ВКС-ГК.

......
......
04 март 2021 11:38
Гост

Така е, колега! Лично Белазелков /докладчик по това решение на ВКС/, като председател на конкурсната комисия за повишаване в апелативните съдилища на конкурса от 2015 г., е допуснал въпросната колежка да бъде повишена в САС, а сега й отменя изцяло решението и излага критики срещу нея. После се чудим защо кадруването в апелативните съдилища и във ВКС, което се върши изцяло от съдии във ВКС, било необективно и шуробаджанашко?? То, сигурно при кадруването в масонските ложи има по-голяма справедливост!!

123
123
04 март 2021 12:13
Гост

Не познавам човек, който да не греши, а и със сигурност няма съдия, чиито актове да не са отменяни, вкл. и на съдии, които в момента са във ВКС, но са работили в низови съдилища. Но да не превръщаме този форум в „раздумка на завист“. Темата е различна, комай?!

Жалки нещастници
Жалки нещастници
04 март 2021 14:20
Гост

Да бе, разбира се 123! Тази си е от вашите и ше стане съдия във ВКС въпреки грешките си. Мн.ясно.

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 10:18
Гост

При образувани три основни дела, прокуратурата да плаща! Нелепа история.

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 9:34
Гост

Поредните съсипани животи и фалирали бизнеси „благодарение“ на бухалката на властта, наречена прокуратура. Позор! Оставка! Затвор!

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 10:10
Гост

Така е когато се нарушава правото на Европейския съюз.

123
123
04 март 2021 9:23
Гост

Браво, най-сетне да се изясни с акт на ВКС нещо изключително важно – „Такова запитване съдът е длъжен да отправи не само, когато се постави въпрос за валидността на акт на органите на Европейския съюз, но също и ако възникне съмнение за съответствието на закон с правото на Европейския съюз, въпреки че Конституционният съд в свое решение е приел, че несъответствие няма. Ако Съдът на Европейския съюз установи противоречие, силата на неговото решение ще преодолее задължителната сила на решението на Конституционния съд“. Спомням си, имаше едно немско дело от 90-те години, по което СЕС беше приел, че с приемането на… Покажи целия коментар »

ПиХ
ПиХ
04 март 2021 13:08
Гост

Колега, визирате спора за примата на правото на ЕС или на конституцията. Преди около година германският КС затвърди своята позиция, когато СЕС действа улра вирес.

Тук обаче Белазелков има предвид друго: правомощието на КС да обявява обикновени закони за противоречащи на международни договори. Тълкуването, дадено от съответния наднационален съд (аналогично на ЕСПЧ за нарушение на ЕКПЧ, когато КС е приел да няма такова), е меродавно и преодолява решението на КС. По горния въпрос няма произнасяне.

456
456
04 март 2021 15:57
Гост

Така де, по този въпрос наистина в решението на ВКС няма произнасяне, ама колегата 123 нали все бърза да пише мнения по целия спектър на правото, чел-недочел.

Таня
Таня
04 март 2021 16:07
Гост

Спец е човека, като се почне от търговско в темата за джирото на Божков, мине се пътем през облигационното за давността и за завършек ПЕС

Neshev
Neshev
04 март 2021 9:20
Гост

За мен това е престъпление

Манев
Манев
04 март 2021 9:20
Гост

Не съм изненадан

Рапунева
Рапунева
04 март 2021 9:19
Гост

И това се е случило преди. А смятайте сега с Гешевв начело какво ни чака

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 10:11
Гост

Ужас! Този пък как няма доблест да си подаде оставката.

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 9:19
Гост

Ох, ма като почнете така. „Осъдена била да плати“. Кой ще го плати бе драги журналисте? Някой ще иде и ще си извади пари от джоба ли? Защо за прокуратурата пишете сякаш е физическо лице, което ще плати. Нали се сещате тия пари от къде ще дойдат? От данъците ни! И нали се сещате с 400 000 или колкото там ще им бъде платено, какво друго можеше да се направи? Не да захранваме бизнеса на някой си. Можеше да се направят две детски градини или да се санира една държавна болница. Примерно.

Анонимус
Анонимус
04 март 2021 9:17
Гост

И прокуратурата и Цветанов по онова време мятаха обвинения както им дойде. Мисля, че е редно сега те да си берат гайлето, а не тия пари да се вадят от бщджета

Джински
Джински
04 март 2021 9:17
Гост

За мен това е пълна излагация. Не може да се обвинява някой без преди това да има преки доказателства

Пепински
Пепински
04 март 2021 9:17
Гост

Тя тая прокуратура ако не разори държавата па ей на!

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 10:13
Гост

На там са тръгнали нещата за съжаление.

Eвгения
Eвгения
04 март 2021 9:16
Гост

Това не беше ли шумната акция на Цветан Цветанов? Сега да си плаща той обезщетенията

Дюлгеров
Дюлгеров
04 март 2021 9:16
Гост

Да ги даде Цветанов тия пари!

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 9:08
Гост

Роман Василев не беше ли си купил къща за 400 000 лева по онова време. Да вземе да даде и той

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 10:13
Гост

На него изваждането му е чужда операция.

SIxtoR.
SIxtoR.
04 март 2021 8:47
Гост

Хм, ВКС уж напипал причинно-следствената връзка, сетил се за пропорционалността, пък накрая – е, малко по-скъпо и бавно ще ви излезе, ама ако се постараете, някой ден, може би, ще си върнете парите. Няма да ви ги даваме ние. Мен лично тук малко ми се загуби причинно-следствената връзка.

Папи
Папи
04 март 2021 8:52
Гост

Нормално е да я загубиш, защото я търсиш не там, където трябва…

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 8:45
Гост

Този „Октопод“ ще излезе най-скъпото дело за 21 век, вече над милион обезщетения. Представям си и каква ще е сумата, кгоато Алексей Петров го оправдаят напълно. Ама тогава Борисов и Цветанов дали ще извадят… Едва ли. Не вярвам да бъде ипотекиран и апартаментът с частния асансьор.

Анонимен
Анонимен
04 март 2021 10:16
Гост

На Цвъки апартаментите нали бяха уж на тъщата му?