Зам.-главният прокурор Десислава Пиронева:
Надзорът за законност не е нито общ, нито всеобхватен – с него прокуратурата встъпва на страната на гражданите
Правомощията ни по отношение на администрацията са стриктно регламентирани в Конституцията и АПК, а ползата от тях е видима, казва шефката на Върховната административна прокуратура в интервю за "Лекс"
Десислава Пиронева
Десислава Пиронева е заместник-главен прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура (ВАП).
От почти 18 години е прокурор, а преди това е била дознател. Преди да стане част от екипа на главния прокурор Иван Гешев беше прокурор в Софийската градска прокуратура.
Пиронева е магистър по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и магистър по международни отношения – право на ЕС от СУ „Св. Климент Охридски“.
Била е хоноруван асистент по „Криминалистика“ в катедрата по Наказателноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“ и е лектор в Националния институт на правосъдието.
Пиронева е представител на българската прокуратура в Консултативния съвет на европейските прокурори.
Разговаряме с нея по повод внесеното от Министерския съвет искане за тълкуване на Конституцията и за частична отмяна на някои прокурорски правомощия, свързани с надзора за законност над дейността на администрацията (повече за искането виж тук).
Г-жо Пиронева, Министерският съвет (МС) реши да постави пред Конституционния съд (КС) въпроса „допуска ли Конституцията главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива“. Питането има множество аспекти и на практика засяга дейността на Върховната административна прокуратура (ВАП), която ръководите. В предстоящата дискусия Вашият поглед „отвътре“ ще даде перспектива, без която поставеният от МС въпрос няма как да бъде осмислен правдиво и в пълнота. Нека обаче да започнем с вечния въпрос за правомощията на главния прокурор, който е поставен и сега – надвишава ли той конституционните си правомощия като разпорежда мащабни проверки в различни сфери?
Според Конституцията правомощията на главния прокурор са ясни – уредени са в чл. 126, ал. 2 от основния ни закон. Същевременно, следвайки последователно уредбата и в другите относими закони – НПК, АПК, ЗСВ, и други, което е добре онагледено и систематизирано и в Решение № 11 от 23 юли 2020 г. на КС по к. д. № 15/2019 г., се вижда, че идеята на конституционния законодател, развита след това и на ниво закони, е ясна и последователна. Неслучайно посочих решение №11/2020 г. на КС – в него вече е направено тълкуване на правомощията на главния прокурор, което до известна степен, защото КС още не се е произнесъл в тази насока по новообразуваното дело по искане на МС, поставя въпрос и за допустимостта на първата част на това ново искане.
На следващо място, за хората, които освен с нормите и теоретичните разработки, са запознати и със системата на прокуратурата, и работата на „на терен“, е ясно, че главният прокурор не е този, чиито разпореждания или указания се изпълняват на практика и фактически, нито същински „разпорежда“ и „образува“ проверките или разследванията. Това става с изричен и конкретен акт на съответен прокурор, избран на принципа на случайния подбор. А при вземане на решение, по което и да е производство или преписка, всеки прокурор действа по закон, въз основа на анализ на наличните материали и по силата на вътрешното си убеждение.
Колкото и да е добило популярност понятието, че това или онова е „по разпореждане на главния прокурор“, защото и така може да се стигне до образуване на определена преписка, същинското разпореждане, даване на указания и процедиране по всяка преписка или дело в прокуратурата се извършва от съответния прокурор. Той е и този, който решава с краен акт всеки случай. По силата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, главният прокурор може да упражни надзор за законност по отношение на акт, на произнасяне на прокурор в предвидените от закона случаи и по изрично уреден ред. Но това може да е само в рамките на правилното приложение на материалния и процесуалния закон. И толкова. Точка.
Извън периметрите на надзора за законност, осъществяван от главния прокурор, е всичко останало от прокурорската дейност съобразно нормата на чл. 127 от Конституцията, която се основава единствено на формиране на вътрешното убеждение на прокурора, въз основа на преценка на събраните и проверени доказателствени материали или материали по съответна преписка, които ще послужат за вземане на обоснованото крайно решение по случая и то именно от конкретния прокурор.
След тези уточнения, интерпретацията на въпроса, без оглед на причините за такава интерпретация и „популяризиране“, говори за известно непознаване на уредбата и на действащата практика, която е съобразена със законите.
Не става ли обаче чрез тези широкообхватни проверки главният прокурор главен контрольор на всички държавни и общински органи?
За да стигнем до отговор на този въпрос, според мен, първо е удачно да се изяснят някои неща. Изясняването на понятието „надзор“ се прави чрез сравнение с по-общото понятие „контрол“. Контролът е властническа дейност, при която се осъществява цялостно наблюдение и проверка на контролирания обект или орган. Контролът се осъществява от органи, които влизат в системата на контролираните органи и обекти, заемат ръководно положение в нея и притежават властнически функции. В ситуацията няма и не може да се говори за главния прокурор като „всевластен контрольор“.
Надзорът също представлява вид контролна дейност в областта на общественото управление, но е по-тясно понятие в сравнение с контрола. Надзорният орган обичайно е извън системата на контролирания обект и не осъществява ръководни функции спрямо него. Същността на контролната дейност при надзора се осъществява винаги и само за законосъобразност на актове и действия, но не и за целесъобразността им. Надзорът има за цел да предотврати извършването на нарушение на законността, а извършеното нарушение се да отстрани със задача да се възстанови нарушеното право. Прокурорският надзор за законност по отношение на актове, а така също и в определени ситуации на действия и бездействия на изпълнителната власт, се извършва на основание чл. 127, т. 5 и т. 6 КРБ. Инструментариумът, чрез който се осъществява, е в АПК и ЗСВ.
Поставихте ясно разликата между контрол и надзор, но когато този надзор е всеобхватен, не получава ли прокуратурата чрез него власт над другите власти?
Първо, надзорът не е пълен и всеобхватен, а е само по отношение на законосъобразността на административните актове. Второ, прокурорите нямат решаваща функция, те могат да сезират съда или да встъпят във вече образувано административно производство.
Контролът, осъществяван от органите на изпълнителната власт, е част от техните функции и цели да осигури законосъобразното и правилно изпълнение на законите от страна на органите на изпълнителната власт. Докато надзорът, който осъществява прокуратурата, е нейна основна функция. Той се осъществява не за да се осигури изпълнение на законите, а за да се осигури спазването на законността.
Не може да се говори за власт над другите власти, тъй като при осъществяване на надзорна дейност прокурорът не може да се намесва по същество в работата на органите на изпълнителната власт, не може да отменя или изменя техните актове дори когато констатира незаконосъобразността им, нито може да дава задължителни указания. При осъществяване на прокурорския надзор в този контекст, се предприемат мерки за опазване на законността единствено чрез подаване на протести срещу незаконосъобразните актове на органите на изпълнителната власт или участие в съдебни производства по оспорване на такива актове.
Контролът е дейност, характерна за изпълнителната власт, докато надзорът е понятие, което се свързва с органите на съдебната власт. Надзорът се осъществява от органите на съдебната власт върху органите на изпълнителната власт.
От всичко казано, а то е и изведено от правната доктрина, става ясно, че твърдението за всеобхватност на намесата и други подобни сравнения от страна на главния прокурор по отношение на администрацията или контролните органи е немислима и не може да се обясни с правни аргументи. Съвсем отделен е въпросът, че понякога се дават примери и се навеждат аргументи, които са извадени от контекста или са фрагмент от нещо, съвършено различно, което не прави съдържането на твърдението повече стойностно или правдиво.
Всъщност какво представляват проверките? Бихте ли обяснила какъв е ефектът от тях, чисто практически, защото за страничния наблюдател често те изглеждат като кампанийно мероприятие, подобно на акциите на КАТ след тежък инцидент на пътя, чийто ефект изчезва след края им?
Типичната кампанийност не би могло да я има в нашата работа. Тя е свързана с процедиране при определена незаконосъобразност, например на съответен административен акт. На практика това е последваща дейност, не е първичната. Освен това ми се струва, че голяма част от критиката с негативен знак към работата ни идва в резултат на непознаването на спецификите на тази дейност на прокуратурата, която е изцяло законоустановена.
В чл. 127 от Конституцията е очертана рамката на основното правомощие на прокуратурата да следи за спазването на законността, а в т. 5 и т. 6 изрично е уредено, че тя предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Тоест конституционният законодател е закрепил на конституционно ниво „надзора за законност“, доразвит като правомощия и способи за упражняването му в АПК и ЗСВ.
Тази правнорегламентирана дейност се упражнява от Върховната административна прокуратура и от съответните териториални прокуратури, съобразно компетентността им. Дейността е напълно различна от т.н. „методически надзор за законност“, упражняван от главния прокурор на основание чл. 126, ал. 2 от КРБ. Първото понятие няма легално определение, за разлика от втория споменат надзор.
Дейността по реда на надзора за законност не е самоцелна. Напротив, в изпълнение на тези конституционни правомощия, прокуратурата разкрива незаконосъобразните актове и действия и по предвидения за това процесуален ред ги оспорва. При това тя действа в съответствие с основни принципи в административния процес, като например посочения в чл. 8 АПК принцип на равенство на участниците в административните производства. Актовете, по смисъла на нормата на чл. 127, т. 5 от Конституцията, спрямо които прокуратурата предприема действия за отмяна по реда на АПК, са посочени в чл. 16, ал. 1, т. 1.
Прокурорът е страна в административния процес. За разлика от останалите страни, които следва да имат личен непосредствен, пряк, правен интерес от отмяната на съответния акт, той предприема действията за отмяната му само в два случая – ако е налице важен държавен или важен обществен интерес. Прокурорът защитава държавен или обществен интерес и то „повдигнат“ до степен на важност. Именно така се реализира и защитата на правата на гражданите, за която се говори толкова много.
Обобщено – за да се оспори един акт от прокурор, то следва актът да е незаконосъобразен. Трябва и да е налице важен държавен или обществен интерес и въпросът за наличието на този интерес не може да се преценява след подаването на протеста, ако се оспорва акт, а преди това. Същата преценка се извършва и преди встъпване или започване от прокурора на съответно друго производство.
Затова е необходим „инструментариумът“ както по АПК, така и по чл. 145, aл. 1-3 ЗСВ.
Според чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗСВ могат да се изискват документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, т. е. всякакви данни.
При личната проверка – чл. 145, ал. 1, т. 2 ЗСВ, прокурорът не извършва дейности на материално изпълнение, защото следи за спазване на законността, а не упражнява всеобхватен надзор, не реализира чужда власт.
За останалите случаи (вкл. когато са необходими действия на материално изпълнение или са нужни специални познания или компетентност) съществува разпоредбата на чл. 145, ал.1, т.3 ЗСВ. Това е общо прокурорско правомощие извън конкретиката на специалните закони.
Каква обаче е практическата полза от използването на този инструментариум?
Полезността, а оттук и практическата полза на този метод, се проявява в няколко насоки. Първо, дейността се възлага по правило на някой от избраните органи с контролни правомощия в дадена сфера. Второ, ангажират се органи с детайлно регламентирани прерогативи, способи за действие, възможности за сътрудничество с други държавни органи и задължения за съдействие от проверяваните. Трето, натоварените органи са специализирани по фактически начин на извършване на съответната дейност и приложимата правна материя.
Познати са хипотези, при които възлагането на проверка е класическият способ за разкриване на неправомерно процедиране на орган, който иначе е компетентен по материя, степен и време – да речем, противоправно разрешено строителство от главни архитекти на общини много често се разкрива, след като прокуратурата възложи проверки на органи на Министерството на околната среда и водите и на Дирекцията за национален строителен контрол.
Нека ви дам пример за практическата полза – именно чрез този вид проверка се стигна до установяване на незаконосъобразен акт при случая „Алепу“. В резултат на внесения протест с искане да се обяви за нищожно на разрешение за строеж на името на „Алепу вилидж“, издадено от главния архитект на Община Созопол за „Курортен комплекс „Алепу вилидж“, се стигна до произнасянето на Административен съд – Бургас, а след това и на Върховния административен съд и разрешението беше отменено.
Без активната работа на прокуратурата… нищо нямаше да започне и да се случи.
Бившият главен прокурор проф. Борис Велчев многократно е заявявал, че прокуратурата е поставена в положение да извършва този контрол над дейността на различните администрации, тъй като десетките контролни органи в държавата на практика не си вършат работата. Къде обаче трябва да „теглим чертата“, при положение че действащата Конституция не предвижда общ надзор за законност и прокуратурата не е тази отпреди 1991 г.?
Да, много пъти съм чувала да се цитира проф. Велчев. Разбирам какво вероятно е имал предвид бившият главен прокурор с изказването си.
В нашата работа, изхождайки от казаното по-горе и при направените уточнения, много пъти сме се натъквали на незаконосъобразни актове. Често те са и оспорвани пред съд или се е стигало и до друг вид процедиране, съобразно правомощията ни.
А чертата я има. Четящите хора и професионалистите, чиято дейност е в тази насока, го знаят.
Общият надзор е в миналото, история. А с всичко вече казано се опитах да обясня в какво се осъществява „надзорът“ в административноправната сфера понастоящем, както и че той е конституционно закрепен и нормативно уреден. Надзорът в съвременния му вид е стеснен, ако ми позволите такова изразяване. А рамката, за нея вече доста говорих.
Министърът на правосъдието Крум Зарков, който е автор на питането до КС, най-общо поставя разделителната линия „това – да, това – не“ в прокурорските правомощия като казва, че проверките могат да се възлагат при данни за незаконосъобразни актове, но не и при незаконосъобразни действия. И подчертава, че надзорът на прокурора трябва да е последващ, а не превантивен. Какво е Вашето мнение?
На практика това е така. Няма как да е предхождащ. И вече обясних защо. Когато извършваме проверка, казвам това най-общо, ние търсим незаконосъобразност. А що се касае до споменаването на понятието „действия“. Нека не забравяме спецификата на административния процес, като широко понятие, в който прокурорът може да встъпи, да участва и в производствата пред административния съд, и в досъдебната фаза по издаване, оспорване по административен ред, възобновяване на производствата по издаване на административен акт и т. н., изхождайки от действащото законодателство.
Неяснотата или неразбирането, това е моето обяснение и мнение и с него не ангажирам другиго, идват вероятно от обстоятелството, че някои от експертите, които са помагали и са работили при изготвяне на това искане, допускам нямат практически опит в необходимата степен.
При всички положения говореното по темата е полезно и дава възможност много от спецификите на тази дейност на прокуратурата да се обяснят, популяризират, а и оповестят, надявам се, обективно и в интерес на обществото. И да се направи професионален и правдив анализ, без да се бърза със законодателни инициативи или друг вид атаки и оспорване, преди да сме се убедили, че това или онова в дейността на определен орган „вече не трябва“. Но на кого… Дали и това е съобразено с вече споменатия държавен и обществен интерес.
Няма как да избегнем един друг проблем, който през последните дни сякаш ескалира – тежките инциденти на пътя след употреба на алкохол и наркотици, които завършват с жертви. Вие самата участвахте в няколко дискусии, какви са изводите Ви – какво ни пречи да спрем убийците на пътя?
За съжаление всички сме очевидци на ескалиращите проблеми в тази сфера и те се множат. Пострадалите, загиналите… В медиите всичко това е широко отразявано, както и в определени моменти реакцията на институциите, които са компетентни и овластени да проведат определена държавна политика в тази област. Прокуратурата също има активна позиция, която изразява, макар и без възможност за законодателна инициатива.
Във ВАП са получени десетки сигнали и през последните две години са образувани над 40 преписки, свързани с проблемите на пътната безопасност, най-общо казано. При всяка от тях сме процедирали съобразно правомощията си и по начина, за който вече казах. Не разбирам защо именно в споменатото питане до КС като негативен пример в работата на прокуратурата се дава именно такава проверка…
В рамките на тази преписка на ВАП, при проверката възложена от прокурорите, работещи по случая, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Държавната агенция „Безопасност на движение по пътищата“ (ДАБДП), съобразно правомощията на тези институции и при стриктно съблюдаване на правомощията на прокуратурата, се изясниха множество обстоятелства. Общите констатации на ДАБДП за първокласните пътища в страната са, ще цитирам: „организацията на движение е в изключително лошо състояние както по отношение на експлоатационното състояние на средствата за сигнализиране, така и по отношение на съответствието им с приложимите нормативни документи и стандарти“.
За ВАП преписката приключи с предложение до министъра на регионалното развитие и благоустройството с оглед преценка за предприемане на всички законоустановени действия с цел осигуряване на необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение по автомагистралите, скоростните пътища и републиканските пътища от първи клас в страната.
Няма нищо укоримо от гледна точка на законосъобразността и процедирането съобразно компетентността от страна на прокурора при ВАП, напротив. Съвсем отделен е въпросът защо отново има критика…
Както неотдавна казах по повод участието ми като представител на прокуратурата в Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата – необходими са общи усилия на институциите, в спешен порядък, насочени към ефективни законодателни промени, на първо място! А така също и ясна, точна и отговорна работа на всяка институция, не повтаряне на клишета и заучени фрази, а същинска работа, съобразно правомощията на всяка структура, за да е ефективно и пълно това взаимодействие и да има резултат от него и да е в полза на всички ни като граждани.
40
Коментирайте
First of all, thank you for your post. casinocommunity Your posts are neatly organized with the information I want, so there are plenty of resources to reference. I bookmark this site and will find your posts frequently in the future. Thanks again ^^
เครดิตฟรี เพียงสมัครเข้ามาเป็นสมาชิกที่เว็บไซต์ของพวกเราเพียงแค่นั้น pg รับฟรีไปเลยในทันที เอาไปใช้เล่นเกมได้จริง มีสิทธิ ลุ้นเครดิตฟรี ได้อีกทั้งสมาชิกเก่า และก็ สมาชิกใหม่
pg joker ศูนย์รวมค่ายเกมสล็อต คาสิโนที่ดินพวกเราคัดสรรค์มาให้ท่านแล้วที่นี้ พีจี มากไปกว่านั้นเป็น 1 ยูสสามารถเข้าเล่นได้ทุกค่ายในเว็บไซต์ไม่จำกัดพร้อมแอดไม่นดูแลตลอดๆ
Изисква ли се сезиране, за да се упражнява този надзор? – Не.
Има ли администратични актове, които не попадат в обхвата му? Не.
При това положение, ако не е общ и всеобхватен, не знам какъв е.
А тази колежка, съвсем естествено, брани ръководената от нея институцията, защото ако си кажем истината в очите ще излезе, че ВАП е за закриване 😉
Без да си марксист – то е нагледно какво се случва в момента, специално в България – има класа, която се крепи на Прокуратурата – нагледно – Капитан Андреево – едни мутри слагат водомер на водопада и само чакат брояча. Административен съд подкрепя мафията – всеки може да намери аргумент за всичко. При „Царските имоти“ намериха свидетели, които разказаха, че са чули от други свидетели, че има владение. Говорим за тотална анархия. Всеки адвокат се е сблъсквал със субективизмите на съда, меко казано, да намерят угодата на по-силният. Все пак Прокуратурата да имаше енергията да овладее поне частично произвола над… Покажи целия коментар »
Пиронева, що не разследваш Борисов – в чекмеджето е прибрал бюджета на България, не видя ли ? Що не разследваш Пеевски, ма? – САЩ казах че е корумпиран – това не са ли ти достатъчно данни,ма?
Тя е шеф на административната прокуратура – как да разследва Борисов? Все пак сме юристи, надявам се.
За какво ни е ВАП, като съответните институции като НАП, Агенцията за държавна финансова инспекция, Инспекцията по труда и т. н. са създадени, за да установяват и борят административните нарушения.
Защото не си вършат работата, както многократно се видя. А и на всеки контрол трябва да има контрол. Контролните органи – напр. Сметната палата и АДФИ могат да проверяват прокуратурата. Съдът също контролира прокуратурата, особено административната.
Асистентът ми по Наказателно право е дознател, разследващ полицай де, колко много знае този човек, направо не е за вярване. С удоволствие ще посещаваме занапред упражненията му, макар и да не води присъствие…
Интересът към материята обикновено е пряко свързан с преподавателя.
При бездействието на контролните административни органи, общият надзор на прокуратурата върши често чудесна работа на обикновените хора. Вади на бял свят и много от тъмните схеми на администрацията, защото дадено правителство контролира и контралните органи.
Да, ГЕРБ са чудесен пример за това.
Бивш дознател-Заместник Главен Прокурор,това е Пиронева!
Аз пък работих в сладкарница като студентка, колеги разнасяха флайери, след това е чудехме накъде и някои станаха дознатели, някои носиха кафета по канторите.
Според мен така трябва да се върви – първо да си дознател и да видиш нещата отвътре, а след това да станеш прокурор. Какво срамно има в това да си дознател – именно те изнасят основната работа. Има чудесни дознатели.
И чудесни прокурори, ама Гешев не е сред тях.
Шерифа на народа Гешев пази гражданина Борисов
Двамата взаимно се пазят като че ли.
Радост за престъпниците, а не за гражданите, както се опитват да го извъртят
Пиронева е умна жена и много чете, да има известна доза обяснима пристрастност, все пак става дума за това, което работи, но добре ще е и някои да прочете тя какво казва
Ако на Каскетното ведомство му дремеше за обикновените хора, досега да са върнали 3-те милиарда, които Тиквата раздаде на обръчите от фирми на Свинята, за да построи непотребната нам тръба на Путин. А също и кюлчетата от чекмеджетата.
Хубаво изложение като цяло, но тази част от статията в контекста на исканията на Зарчо ме смущава леко: „чл. 127 от Конституцията е очертана рамката на основното правомощие на прокуратурата да следи за спазването на законността, а в т. 5 и т. 6 изрично е уредено, че тя предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Тоест конституционният законодател е закрепил на конституционно ниво „надзора за законност“, доразвит като правомощия и способи за упражняването му в АПК и ЗСВ.“ Ок, надзорът като понятие е логично да е предварителен и… Покажи целия коментар »
Още от самото начало стана ясно, че Зарков е омешал два надзора, което досега никой не бях видял да прави, защото нещата са изяснени доктринерно. Искането му за тълкуване на КРБ няма хляб, виж това частична отмяна на чл. 145 ЗСВ си струва да се обмисли, защото там прозира старият общ надзор за законност. Не знам Пиронева откакто е р-л на ВАП да е имало проверки на сладоледите, както припомня някой, но законът трябва да е написан така, че да няма значение кой е отгоре на пирамидата и тук ще се съглася с Бойко, който най-накрая като му запари под… Покажи целия коментар »
Колегата се е обяснила на езика на правото какво е надзорът за законност и защо той е последният проблем на прокуратурата и даже не бих казал, че е проблем. Единственото, което се случва е прокуратурата да накара десетките тунеядци, които целогодишно не си вършат работата, да се размърдат. После ако изскочи заек с незаконосъобразен АА, да го атакува пред съда, където е страна като всички останали. Нито отменя актове сама, нито се намира йерархически над проверявани и проверяващи, а в страни, извън тях. Но трябва някой да седне да прочете какво е казала и да го осмисли
И затова ли прокуратурата се правеше на РЗИ през пандемията, разбрахме, че и проверки на сладоледи прави. За надзора над марки сирена няма да споменавам, там е ясно.
Надзора не е върху лицата, произвеждащи сладолед и сирене, а върху тези, които трябва да ги контролират, но не изпълняват задълженията си.
Винаги е на страната на граждани прокуратурата и проблемът е, че знаем имената на тези граждани.
ВАП е напълно излишна. Проверките, които прави, могат да бъдат извършвани от другите прокуратури.
И проверките в ПРБ са излишни, ама не искат да ги махнат
Гешев е хитър, назначи за заместници само жени, за да му балансират публичния образ и действия. Дано тези жени не са само баласт.
Пиронева звучи професионално и спокойно, личи си по-доброто образование.
Много ми е интересно дали някой може да каже нещо по същество срещу изложените в интервюто правни аргументи. Чини ми се – не, пак се шарят тикви и каскети, а това е сайт за юристи и е добре да се коментира по същество
А и някой трябва да върши работа, нали
Преди всичко на страната на мафията, като се има предвид и това, че Тиквата все още я пази Каскет.
Хахаха, и обратното както се видя вчера.
Горещи момичета ви очакват ---> https://nu21.fun/girl?77298