Допустимо ли е сляп човек да бъде съдебен заседател и дискриминация ли е спрямо него, ако не бъде допуснат до участие в наказателни дела?

На този въпрос ще отговори Съдът на Европейския съюз след преюдициално запитване от тричленен състав на Върховния административен съд.

Въпросите са формулирани по следния начин:

  1. Тълкуването на чл. 5, т. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и на чл. 1, §1, §2 и § 3, чл. 4, § 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите води ли до извод, че е допустимо лице, на което липсва зрителна способност, да упражнява дейност като съдебен заседател и да участва по наказателни дела или:
  2. Конкретното увреждане на лицето с трайна зрителна неспособност представлява ли характеристика, която да е основно и определящо за дейността на съдебния заседател изискване, и нейното наличие оправдава ли разлика в третирането и не представлява ли дискриминация по признак „увреждане“?

Казусът

Гражданката Живка Павлова е с трайна намалена работоспособност пожизнено заради загуба на зрението. Жената е с юридическо образование като през 1977 г. е положила успешно и изпита за правоспособност. Тя работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите.

През 2014 г. е одобрена за съдебен заседател в Софийския районен съд. На 23 март 2015 г., след жребий, е разпределена към 6-ти наказателен състав в СРС заедно с още трима души. За малко повече от година (до 9 август 2016 г.) обаче Павлова не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело, защото не е допусната от председателя на 6-ти състав Феня Стоянова. Заради това на 29 май 2015 г. Павлова сезира председателя на СРС (по онова време Методи Лалов – б.а.), като моли да бъде разпределена към друг състав, „за да реализира правото си на труд като съдебен заседател“.

Тъй като не получава отговор, жената се обръща към Комисията за защита от дискриминация. В жалбата си тя посочва, че е налице неблагоприятно третиране спрямо нея от съдия Стоянова и от председателя на СРС, защото е сляпа.

В становище до комисията съдия Феня Стоянова отбелязва, че „естеството на задълженията, произтичащи от функцията на съдебния заседател в наказателния процес и необходимостта от налични специфични физически характеристики, свързани с възможността съдебният състав да осъществява правомощията си, не следва да бъдат подвеждани под дискриминационната норма на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр“. Съдийката посочва, че в случая трябва да се приложи чл. 7, ал. 1, т. 2 от закона, според който не представлява дискриминация „различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането ѝ“.

Това е така дотолкова, доколкото различното третиране на Павлова е поради естеството на задълженията на съдебния заседател, продължава Феня Стоянова. И пояснява, че различното третиране е обективно оправдано и преследва законна цел, а именно: спазване на принципите на НПК – непосредственост и установяване на обективната истина.

Методи Лалов също изтъква, че увреждането на Павлова е от естество, което препятства осъществяването на специфичните функции на съдебен заседател и може да доведе до нарушаване на принципа на непосредственост, принципа на обективната истина и равноправно участие на обществеността в наказателния процес.

Комисията и АССГ: Това е дискриминация

На 6 март 2017 г. Комисията за защита от дискриминация установява, че както Стоянова, така и Лалов са осъществили пряка дискриминация на основата на признака „увреждане“ спрямо Павлова. Комисията налага глоба от 500 лева на съдийката и 250 лева на Лалов. Освен това препоръчва на председателя на СРС и на Стоянова занапред да не допускат нарушения на антидискриминационното законодателство.

Двамата обжалват решението пред Административен съд София-град (АССГ), но и той казва, че в случая има дискриминация.

АССГ приема, че с оглед „въведената в закона забрана за неравноправно третиране по някои от защитените от закона признаци и прогласеното в чл. 26 от ЗЗДискр право на лицата на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, недопустимо е въвеждането на ограничения, респ. възпрепятстването на достъпа до упражняване на определена професия или дейност, в случая на съдебен заседател, „по принцип“, изхождайки от предположението, че съответното увреждане ще доведе до невъзможност за нейното пълноценно осъществяване“.

Съдът признава, че спецификата на наказателното производство изисква от съдебния заседател да се съобразява с основните принципи за непосредственост, установяване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение от съда. Но тази специфика, твърди АССГ, не трябва да бъде абсолютизирана до такава степен, че да бъде ограничено правото на достъп до определена професия, залегнало в ЗЗДискр. „Презюмирането, че наличието на заболяване или увреждане във всички случаи лишават едно лице от определени качества е необосновано и дискриминационно отношение“, отбелязва още АССГ. Като в подкрепа на становището си посочва, че след измененията в Закона за съдебната власт от 9 август 2016 г., когато беше въведено задължението за случайно разпределение на съдебните заседатели, Павлова е участвала в редица съдебни заседания по наказателни дела.

ВАС се обръща към съда в Люксембург

Решението на АССГ е обжалвано пред Върховния административен съд. Феня Стоянова твърди, че първата инстанция е абсолютизирала принципа за правото на достъп до определена професия като по този начин поставя Закона за защита от дискриминацията в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно НПК и принципите в него. И посочва, че като наказателен съдия, разглеждайки дела в СРС, трябва да спазва въпросните принципи и да осигурява еднакво третиране от всички членове на състава на доказателствения материал по делото, на непосредственото впечатление на всеки от тях от поведението на страните по делото.

Методи Лалов добавя в жалбата си, че с оглед на осъществяването на дейността на съдебните заседатели и естеството на задълженията им, може да се приеме, че не могат да участват активно и пълноценно лица, чийто увреждания водят до нарушаване на установените в законите и Конституцията принципи на непосредственост, установяване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение от съда.

Тричленният състав на ВАС с председател Диана Добрева и членове Виолета Главинова (докладчик) и Еманоил Митев обаче е на мнение, че за правилното решаване на казуса е необходимо тълкуване на норми на правото на ЕС. И посочва защо това е така.

Няма спор, че Павлова има увреждане – трайна загуба на зрението. А българското законодателство гарантира принципно защитата на хората с увреждания и не допуска дискриминация по този признак. Същевременно има предвидени и изключения, които оправдават разликата в третирането, когато за определено занятие или дейност има специфични професионални изисквания.

ВАС отбелязва, че не е ясно доколко това различно третиране на човек с конкретното увреждане, което е основание за неравното третирано при упражняване на дейността като съдебен заседател, е допустимо с оглед нормите на Конвенцията на ООН, Хартата на основаните права на Европейския съюз и Директива 2000/78/ЕО (виж карето – б.а.).

Различното третиране е на база защитимия признак „увреждане“, но е в контекста на изискванията и прилагането на принципите на наказателния процес, но подобна правна уредба и практика е възможно да противоречи на изискванията да се предоставят равни възможности в заетостта на всички хора с увреждания.

При обсъждане необходимостта от поставяне на преюдициални въпроси настоящият състав съобрази и изискването тълкуването на Директива 2000/78/ЕО да се извършва в съответствие с Конвенцията на ООН, която отнесена към конкретния случай изисква равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на лица с увреждания, на каквито и да е било основания, а не само на определени защитими признаци, установени във вторичното право на Европейския съюз. Международната нормативна уредба и уредбата на вторичното право на Европейския съюз изисква единно и еднакво тълкуване на приложимите разпоредби, което е от компетентността на Съда на Европейския съюз“, отбелязва ВАС.

И решава да изпрати преюдициално запитване до СЕС за това допустимо ли е сляп човек да бъде съдебен заседател и дискриминация ли е спрямо него, ако не бъде допуснат до участие по наказателни дела.

Преди това обаче съдът дава едномесечен срок на страните, в който да изразят становище по въпросите и да формулират такива.

13
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Люляк
Люляк
08 август 2019 16:22
Гост

не не може

жива дискриминация
жива дискриминация
07 август 2019 19:02
Гост

Ами извинявайте много, но като е сляпа защо да не може да работи като съдебен заседател, още повече, че и жената е юрист. Не може да чете и да вижда – ок, останалите от състава ще й помагат във възприемането на доказателствата по делото. Ставащото в залата може да възприема със слух. Методи Лалов нали е много демократичен и защитава правата на инвалидите?? Виждал съм в София сляп адвокат, който го води постоянно друг човек и работи успешно. А във ВКС има съдийка, която не може да ходи и да пише поради заболяване, но е чудесен магистрат и си върши… Покажи целия коментар »

Николай
Николай
07 август 2019 19:28
Гост

Не й отказват заради техническа причина – това че е незряща, – а заради невъзможността да възприема непосредствено всички доказателства. Не може останалите от състава да й разкажат видео запис или снимка.

Въпреки че често имам съмнения, по същата причина не назначават за футболни съдии незрящи – не могат да възприемат непосредствено случващото се.

Елена
Елена
09 август 2019 1:28
Гост

Много ми е интересно как ще възприемеш снимки или мимики по слух. Слепият адвокат не правораздава и съвещателният му глас не е равен на съвещателния глас на съдията

Съгласен с Лалов
Съгласен с Лалов
07 август 2019 12:02
Гост

Защо г-жата не се жалва, че не я допускат до изпит за управление на МПС? Съжалявам, че има недъг, но това не следва да води до поставяне в опасност на обществените отношения, свързани с разкриване на обективната истина(или с моя пример – здравето и живота на хората при движение по пътищата). Доказателствата следва да бъдат възприемани НЕПОСРЕДСТВЕНО само и единствено имено от съответния съдебен заседател.

Анонимен
Анонимен
07 август 2019 11:51
Гост

Какво разиграват жената. Животът достатъчно я е ощетил. Първо я разпределят в съдебен състав, а после не я допускат до съдебни заседания.

Николай
Николай
07 август 2019 13:16
Гост

Ми да, след това може да назначат неправоспособни вещни лица и неграмотни секретари…
Жената въобще не е трябвало да я разпределят. Но понеже явно никой не мисли, всичко си върви по утвърдения ред – работата си минава как да е, денят минава, идва нов.

Мислене трябва
Мислене трябва
07 август 2019 11:11
Гост

На всички, които веднага безрезервно решават, че това е дискриминация, ще кажа следното – в наказателния процес се представят не само документи, но и веществени доказателства, които изискват зрително непосредствено възприемане от съдебния състав. Много е лесно веднага да се категоризира конкретният случай като дискриминация, но ако човек се запознае малко по-подробно с работата на наказателния съд, ще види, че не всичко е четене на текстове. Иначе би било страхотно ако дамата, като компетентен и способен юрист, намери по-подходяща за себе си работа.

Анонимен
Анонимен
07 август 2019 10:46
Гост

На съдиите не им се е занимавало да четат на заседателката разни документи и протоколи. Иначе не виждам причина жената да бъде отстранена или проблемът й да е такъв, че да не й позволява да си върши работата като заседател.

Анонимен
Анонимен
07 август 2019 10:44
Гост

Извинете, но самата Темида е сляпа! Или поне така би трябвало да бъде.

Анонимен
Анонимен
07 август 2019 12:03
Гост

Нашата е генетично модифицирана

Анонимен
Анонимен
07 август 2019 10:38
Гост

Лалов никога не е ставал за ръководител. Най вече защото не може да работи в екип.

Анонимен
Анонимен
07 август 2019 10:36
Гост

Нещата отиват пак към отнасяне на глоба.