Може ли изключен съдружник в ООД да обжалва последващо решение за освобождаването му като управител
Наталия Андреева
Наталия Андреева е юрист с 10-годишен опит в областта на търговското и корпоративно право и с изявен интерес в производството по несъстоятелност. Доктор по право. Автор на „Събрание на кредиторите в производството по несъстоятелност“.
Член на Софийската адвокатска колегия от 2015 г.
През февруари 2020 г. комисия на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) е отправила предложение до председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело по въпроси, свързани с вече приетото тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2010 на ОСТК на ВКС[1]. В предложението са поставени осем въпросa на дружественото право, касаещи отношенията между съдружник и търговско дружество. Към настоящия момент все още няма решение по делото.
Настоящата статия разглежда проблемите по поставения в предложението за тълкувателно решение втори въпрос, който има следния вид след редакцията, направена с разпореждане от 4 юни 2020 г.: „Допустим ли е иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключване на управителя като съдружник?“. Въпросът е дискусионен и решаван противоречиво в практиката на съдилищата и на ВКС, това е и причината за поставянето му за разглеждане в тълкувателното дело.
Общото събрание на съдружниците (ОСС) е върховният колективен орган на дружеството, от чиято компетентност е разглеждането на различни въпроси, засягащи дружествените работи, включително – приемането и изключването на съдружници (чл.137 ал.1, т.2 ТЗ), избирането и освобождаването на управителя (чл.137 ал.1, т.5 ТЗ). Търговският закон е уредил изричното правомощие на ОСС да избира управителя и да го назначава, като определя възнаграждението му и да освобождава същия от отговорност, без да разглежда възможните хипотези за освобождаване на управителя, които могат да бъдат най- различни. Но след като ОСС разполага с изрична компетентност да назначава управителя на дружеството и да определи съдържанието на договора, чрез който той встъпва в мандатно правоотношение с дружеството, то разполага и с компетентност да освободи с решение управителя. С решението на ОСС се прекратява мандатното правоотношение между управителя и дружеството.
Тук стои въпросът: когато за управител на дружеството е избрано лице, което е и съдружник, и от една страна то участва в колективния орган на дружеството, а от друга е в мандатно правоотношение с дружеството в качеството си на управител, при взето решение на ОСС за освобождаването на управителя, какво следва да е правното основание на иска срещу решенията на ОСС. Хипотезата се усложнява, ако лицето, което е и съдружник, и управител в дружество с ограничена отговорност, с решение на ОСС е изключено като съдружник, като това изключване предшества взетото решение за освобождаването му като управител.
В съдебната практика липсват решения за осъществен съдебен контрол относно законността на решенията за освобождаване на управител. Цялата налична съдебна практика е свързана с проверка на законосъобразността на решенията на ОСС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ вр. с чл.145 ТЗ за ангажиране на отговорността на управителя, когато със свои действия или бездействия е водил дружествените работи с недостатъчна грижа и заинтересованост, като това е довело до вреди за дружеството. В другата си част съдебната практика се произнася по законността на взетите от ОСС решения, когато същите касаят изключване на съдружник, който е и управител в дружеството. Липсва съдебна практика по въпроса за освобождаване на управителя на дружеството, в най-чистия му вид.
Въпросът по какъв начин освободеният управител може да защити правата си при освобождаване е важен дотолкова, доколкото в случаите, в които с предходно решение на дружеството е изключен и като съдружник, е възпрепятствана възможността му да търси защита с иска по чл.74 ТЗ. Този иск е даден само на лица, които към момента на предявяване на иска се намират в членствени правоотношения с дружеството, чиито решения искат да атакуват, като засягащи правата им. Естествено засягането на правата на съдружник и акционер е условие, което аргументира правния интерес от водене на иска, но не е достатъчно условие, за да бъде отменено решението на ОС. Взетото решение трябва да противоречи на повелителни норми на закона, на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
Решението, с което се освобождава управител в дружество с ограничена отговорност, се определя като едностранно волеизявление на дружеството, облечено във форма на решение. [2] В случаите, в които управителят е и съдружник, той не участва в гласуването при вземането на решението за освобождаването му както управител. Подкрепа на това твърдение може да намерим в нормата на чл.137, ал.3 ТЗ, изр.2-ро, която урежда забраната съдружник да участва в гласуването на решение за неговото изключване и определяне на мнозинството без дяловете на този съдружник. Логиката на законодателя е била такава, защото в случаите, в които съдружникът притежава дял, достатъчен да блокира решенията на ОСС или да се постигне паритет, колективният орган никога не би могъл да вземе решение, с което да изключи съдружник, чието поведение е увреждащо за дружеството в различните хипотези на чл.126, ал.3 ТЗ[3]. Същата логика трябва да се следва и когато управителят, който следва да бъде освободен, е и съдружник в дружеството[4] [5]. Съвместявайки двете качества на съдружник и на управител, лицето в качеството си на член на колективният орган на дружеството никога не би подкрепило с гласа си решение за своето освобождаване. Суспендирането на правото на глас, което притежава всеки съдружник в ОСС, е допустимо в случаите, в които е налице противоречие между интересите на носителя на това право и субекта – дружество, срещу което то се упражнява и за това е оправдано прилагането на принципа на чл.137, ал.3 ТЗ по аналогия.[6]
Въпрос № 2 в тълкувателно дело № 1/2020 г. разглежда хипотезата, в която освободеният управител е и съдружник, като решението за освобождаването му като управител се предхожда от решение за освобождаването му като съдружник, затова настоящата разработка ще се съсредоточи само върху този вариант.
Въпросът трябва да се разгледа с особено внимание предвид ролята на управителя и неговите функции. На него законът е предоставил представителни функции, организационни и разпоредителни такива, които пораждат права и задължения директно в патримониума на дружеството. Органното представителство на дружеството от управителя възниква в резултат на сложен фактически състав, при който трябва да са изпълнени три предпоставки: решение на компетентния орган на дружеството за избор на управител, съгласие от страна на избраното лице и вписването на избрания управител в електронното дело на дружеството, водено от ТРРЮЛНЦ. Органното представителство на управителя на ООД възниква въз основа на волята на едно или няколко лица, които винаги се различават от представляваното юридическо лице, тъй като последното по дефиниция само по себе си не разполага с воля.[7] Следователно по силата на решението на колективния орган на дружеството, едновременно с органното представителство възниква и мандатното правоотношение между управителя и дружеството. Това мандатно правоотношение, може да е ограничено със срок и условия, които са определени в договора за управление, като разновидност на договора за поръчка, който се сключва между управителя и дружеството[8]. Следователно, в своето поведение и действия управителят на търговското дружество ще е ограничен от правата и задълженията, вменени му по силата на договора за управление, от решенията на ОСС и от устава на дружеството.
Като разновидност на договора за поръчка, договорът за управление, сключен между управителя и търговското дружество, следва да съдържа уговорки и за основанията за прекратяване. Несъмнено е, че при извършване от страна на управителя на действия, които са в ущърб на интересите на дружеството (напр. сключване на увреждащи сделки с цел извличане на лична облага, извършване на конкурентна дейност, несвикване на ОСС, неизпълнение на решенията на ОСС и др.) управителят следва да бъде освободен. Това освобождаване на управителя от длъжност може да бъде усложнено от факта, че освен управител той е и съдружник.
По-горе разгледахме правната конструкция за суспендиране на правото на глас на съдружника, чието освобождаване като управител се разглежда от ОСС. Но трудностите при освобождаване на управител не се изчерпват с гласуването по взимане на решение. Управителят, който едновременно с това е и съдружник, има право да обжалва всички решение на ОСС и да блокира дейността на дружеството за доста дълго време. Защото освен с иск по чл.74 ТЗ, лицето в качеството си на съдружник, разполага с правната възможност по реда на чл.536 ГПК да поиска спиране на вписването в ТРРЮЛНЦ на промените в обстоятелствата и по този начин в качеството си на управител, макар и освободен с решения на ОСС да продължи да представлява дружеството. До тази ситуация, може да се достигне, ако се приеме, че освободеният вече съдружник, който е и управител, може да обжалва взетите от ОСС решения след изключването му като съдружник и да обжалва същите с иска по чл.74 ТЗ.
Подобно разрешение противоречи на смисъла на закона, вложен в чл.140 ТЗ. Взетите решения от ОС на съдружниците имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т.е. имат действие от вземане на решението, и това действие не е в зависимост от вписването им по чл.140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително и в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е по отношение на трети лица. С вземането на решение от ОСС, за изключването на съдружника, членственото отношение, което съществува между него и дружеството, се прекратява и промяната в персоналния субстрат на дружеството е факт, който настъпва по силата на взетото решение. Изключеният съдружник, дори да не е съгласен със следващо решение на ОС, с което бива освободен и в качеството му на управител, не може да обжалва това решение по реда на чл.74 ТЗ, защото е загубил качеството на съдружник и вече е трето за дружеството лице. А езиковото и систематично тълкуване на текста на чл.74 ТЗ, води до извода, че искът е даден за защита на правата на съдружници и акционери. Притежаването на това качество от страна на ищеца към завеждане на иска е определящо за процесуалната му легитимация и правен интерес от иска, които са абсолютни процесуални представки за водене на иск и за тях съдът следи служебно. След като лицето е загубило качеството на съдружник в търговското дружество, то не може да обжалва взети от колективния му орган решения. Приемането на обратното би означавало да се допусне „трето лице“ спрямо дружеството да се намесва в работата на върховния му орган, какъвто е общото събрание на съдружниците. Също така, възприемането, че изключеният съдружник има право да обжалва решенията на ОС, взети след изключването му, би означавало да се пренебрегнат властовите правомощия на колективния орган на дружеството – Общото събрание, което според закона единствено е компетентно да назначава управител и да оттегли упълномощаването му по всяко време (чл.141, ал.4 ТЗ).
В голяма част от съдебната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК съдът е възприел становището, че изключеният съдружник не е правно легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ срещу последващо решение за освобождаването му като управител Решение № 251 от 06.03.2018г. по т.д.№ 593/ 2017[9]; Решение № 86 от 01.09.2017г. по т.д. № 1068/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 39 от 15.04.2011г. по т.д.№ 526/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 46 / 22.04.2010г. по т.д. № 500 / 2009, ТК, II т.о ; Решение № 690 от 03.12.2008г. по т.д. № 349/2008г. на ВКС, ТК, II т.о и др. Обратното становище е заявено в Определение № 264 / 11.05.2018г. по ч.т.д. № 829/ 2018 на ВКС, II т.о..
За становище по поставените въпроси в тълкувателното дело са изпратени покани до Института за държавата и правото при БАН, юридическите факултети и апелативните съдилища. Макар и различно аргументирани, смислово изказаните мотиви са сходни. За нуждите на статията ще разгледаме някои от тях.
В становището на секцията по Гражданскоправни науки в Института за държавата и правото при БАН е изразено мнение, че се възприема разрешението, дадено в Определение № 264 от 11.05.2018 г. по ч.т.д. № 829 /2018 на II т.о., че искът на по чл.74 ТЗ от изключения съдружник срещу решенията на ОСС за освобождаването му като управител и избор на нов управител е допустим, поради наличието на обусловеност на решенията на ОСС. Посочени са пет мотива в подкрепа на изразеното становище. Първият е, че по естеството си искът по чл.74 ТЗ е конститутивен и с уважаването му се постига правна промяна на възприетото правно положение от страна на общото събрание. По същината си използването на този иск цели защита на членствените права и контрол на законосъобразността на решенията на дружеството и общия интерес на дружеството. Вторият изказан аргумент е, че е възможна злоупотреба с право от страна на другите съдружници. Третият е, че възприемането, че искът е недопустим, изначално противоречи на правото на иск. Четвъртият аргумент е, че вписването по чл.140 ТЗ има конститутивно действие, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Последният аргумент е свързан с активната легитимация по чл.74 ТЗ – сочи се, че след като съдружникът има такава, да атакува изключването си, няма логика да му се отрече правото да атакува последващи решения.
Няма спор по отношение на характера на иска по чл.74 ТЗ. Той е конститутивен. Действието му е за напред във времето, предизвиква правната промяна след влизане в сила на решението, с което искът е уважен.[10] Искът е даден за защита на индивидуалните права на съдружника/акционера срещу решения на общото събрание, които противоречат на устава или закона. Но търговското дружество се създава от две или повече лица, които обединяват усилия и средства за извършване на търговска дейност с цел печалба. Обединяването на сили и средства показва, че между лицата е постигнато съгласие. Когато това единомислие между тях бъде нарушено поради различни разбирания във визията за бъдещето развитие на дружеството, стратегията за развитие и целите, следва да е налице механизъм, чрез който персоналният субстрат в дружеството да може да бъде променен.
Законът е дал възможност да бъде изключен съдружник, който не участва в дружествените работи, като не дава нужното съдействие или не упражнява нужната грижа и заинтересованост, или причинява вреди на дружеството и спъва дейността му. С квалифицирано мнозинство от останалите съдружници може да бъде взето решение за изключване на този съдружник. В случай че последният счете, че това решение е в противоречие с устава или закона, може да търси защита срещу него по съдебен път. Поради естеството на иска по чл.74 ТЗ – че той е личен и с него се упражнява едно потестативно право, не може да се възприеме заявеното в разглежданото становище, че чрез иска се търси защита на общия интерес на дружеството.[11] Обективно погледнато, общият интерес на дружеството се проявява чрез решението на мнозинството. След като волята на мнозинството е да бъде изключен съдружник, за каква защита на интересите на дружеството с иск по чл.74 ТЗ може да става дума?
Заявеното във втория аргумент на становището на Секцията по гражданскоправни науки в Института за държавата и правото при БАН, че изключването на съдружник може да представлява злоупотреба с право от страна на останалите съдружници, не може да бъде споделено. Това е така, защото не може да се предполага злоупотреба с право, поради това, че такава презумпция липсва в закона. Разискваната хипотеза, че останалите съдружници биха целели отстраняването на съдружник, за да го лишат от правото да участва при взимане на решения относно преобразуване на дружество, промяна в капитала, промяна в дружествения договор и поведението на другите съдружници е злоупотреба с право, не намира нито житейска, нито правна логика. Злоупотребата с права няма ясна формулировка в закона. Дефиниция може да бъде изведена от нормата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД, според който лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси и не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото. [12] С други думи злоупотребата с право представлява превратно упражняване на права, с цел да се навреди другиму и да се извлече облага. Не може да се определи като злоупотреба с право упражняването на едно материално или процесуално право преди всичко за задоволяване на интереси, които законодателят счита достойни за защита, както и за постигането на правомерни цели. [13] В конкретния случай, по отношение на частно търговско дружество законът е дал възможност на мнозинството съдружници да вземат решение за изключване на този от тях, който не полага грижа за дружествените работи или с поведението си блокира взимане на решения, които касаят работата и развитието на дружеството. В случая за каква злоупотреба може да става въпрос, след като съдружниците, които формират върховния орган на дружеството – общото събрание, в съответствие с изрично предоставено им от закона право, вземат решение за изключването на този от тях, който стои встрани от дружествените дела, не упражнява грижа или причинява вреда, или с поведението си и отношението, което взема по въпроси касаещи работата на дружеството, блокира същата.
Изказаният на трето място аргумент от Секцията по гражданскоправни науки в Института за държавата и правото при БАН, че недопустимостта на иск по чл.74 ТЗ от освободен управител, след като същият е изключен като съдружник с предишно решение на общото събрание, противоречи на целта на това право на иск, е трудно да бъде възприет. Целта на иска е защита по съдебен път на едно нарушено субективно право. [14] За упражняването му обаче е нужно съществуването на положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива. Наличието на правна легитимация е основна процесуална предпоставка за надлежно упражняване право на иск. Кръгът на лицата, които могат да упражнят право на иск по чл.74 ТЗ, е зададен в хипотезата на правната норма. Това са съдружник или акционер, чиито права са засегнати от решение противоречащо на закона или на устава. Тъй като с правната норма е определено право на иск, тя е императивна, следователно не подлежи на разширително тълкуване. Кръгът от лицата, които могат да се ползват с правна защита чрез иска, е лимитативно определен и това са съдружник или акционер, а не управител. Следователно освободеният управител не може да търси защита срещу решението на общото събрание, с което е освободен. Фактът, че лицето е било и съдружник, но е изключено като такъв с предходно решение на общото събрание няма отношение към факта, че управителят иска да обжалва решението за своето освобождаване. Законът изрично е разграничил фигурата на съдружника от тази на управителя, като всеки има различни права и задължения. Не може да се говори за припокриване или прехвърляне на права от съдружника към управителя, когато едно лице съвместява и двете. Връзката между дружеството и съдружника е въз основа на членственото правоотношение, което се прекъсва с решението за изключване на съдружника. Докато между дружеството и управителя отношението е мандатно по силата на възложени правомощия от колективния орган на дружеството. Правоотношенията са две различни и от защитата търсена по едното от тях не може да се обосновава правната легитимация за търсената защита срещу прекратяване на другото правоотношение. Считам, че изложеното засяга и изказания на пето място мотив в становището.
Изказаният на четвърто място в разглежданото становище аргумент е сходен с изразения в становището на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) относно конститутивния ефект на вписването на взетото решение за изключване на съдружник (отношение по становището на ВАдС виж по-долу).
От юридическите факултети е постъпило становище само от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). По разглеждания в настоящата разработка въпрос от тълкувателното решение, е застъпено становището, че искът по чл.74 ТЗ, предявен срещу решение на ОСС за освобождаване на управител, който преди това с друго решение е изключен като съдружник, е допустим. Изказаните аргументи в становището на катедра „Частноправни науки“ на Юридическия факултет на УНСС в подкрепа на тезата са близки до тези изразени от Секцията по гражданскоправни науки в Института за държавата и правото при БАН и се основават на характера на иска по чл.74 ТЗ и вписването по чл.140 ТЗ на решението за изключване на съдружник, с което му се придава конститутивен ефект.
В становището на Апелативен съд – Велико Търново е отбелязана съществуващата противоречива практика на ВКС, без да е изразена поддръжка на едно от двете правни разрешения. В становището на Апелативен съд – Пловдив е застъпена тезата, че искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОСС за освобождаване на управител е допустим, независимо че по предходна точка от дневния ред е прието решение за изключване на управителя като съдружник. Допустимостта на иска е обоснована от съществуването на висящ процес по предходното решение за изключването на съдружник. Според изразеното от Апелативен съд – Пловдив искът по чл. 74 ТЗ от освободения управител ще бъде допустим до момента, в който има влязло в сила решение, че няма основание за отмяна на решението, с което същото лице е изключено като съдружник с предишно решение на ОСС. Считат, че приемане на обратното, отнема правото на защита на съдружника, който е освободен и като управител, защото не може на изключения съдружник да бъде отречено законоустановеното право да обжалва последващи решения на ОСС на ООД, едно от които е решението за освобождаване на изключения съдружник и като управител. [15]
Възприемането на това становище, означава да се смесят двете различни правни положения на едно и също лице – положението на съдружника с това на управителя, както и различните правоотношения, които съществуват между съдружника и дружеството и между дружеството и управителя. Също така, изразената правна позиция напълно игнорира факта, че членственото правоотношение между съдружника и дружеството се прекратява веднага с взимането на решението за изключването на съдружника. Този извод произтича от принципа, който важи при създаването на членственото правоотношение между съдружника и дружеството. То възниква в момента, в който е взето решение за учредяване на дружеството и съдружниците приемат и подписват дружествения договор. Прекратяване на членственото правоотношение с взимането на решението на ОСС за изключване, превръща изключения съдружник в трето лице за дружеството. Допускането на възможността едно трето лице за дружеството да обжалва решенията на върховния му орган, е плод на доста опасна правна логика, която би довела до това да се даде възможност на трето лице да се намесва в дейността на дружеството и във взетите от колективния му орган решения.
Висшият адвокатски съвет в становището си по повод поставения въпрос в тълкувателното решение е застъпил тезата, че вписването на решението за изключване на съдружник в ТРРЮЛНЦ има конститутивно, а не оповестително действие и докато това ново обстоятелство не бъде вписано, съдружникът, макар и изключен с решение на ОС, има правно положение на съдружник и следователно е правно легитимиран да обжалва взето от ОСС последващо решение за освобождаването му като управител. Считат, че редакцията на чл.140, ал.4 ТЗ и граматическото ѝ тълкуване не обосновава разбирането, че вписването има конститутивен ефект само по отношение на трети лица. Твърдят, че единственото конститутивно действие уредено от закона е това, при което обстоятелството се обективира едва след вписването съгласно чл.7, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Нормата на чл.140, ал.4 ТЗ не предвиждала подобна правна последица, тъкмо обратното – вписаните обстоятелства имат действие едва след вписването. Според становището на ВАдС разбирането, което влага съдебната практика на ВКС не намирало подкрепа в легалната логика, защото противоречи на разбирането за конститутивно действие. Ако то е такова, следва да е еднозначно и да създава сигурност и да поражда правни последици за всички, независимо дали са трети лица, или самият търговец. Поради което ВАдС счита, че лишаването на изключения съдружник от възможността да обжалва последващо решение на ОСС, с което е освободен като управител, обезсмисля интереса на съдружника да търси защита по съдебен път срещу решението по изключването му. От тук и изводът, че изключеният съдружник може да обжалва решения на ОСС, взети след изключването му.
Тълкуванието в становището на ВАдС противоречи на смисъла, вложен от закона за уреждане на дружествените отношения. Търговското дружество, в това число и ООД, се счита възникнало в момента, в който е вписано в ТР (чл.68 ТЗ). Но учредителите му отговарят за всички действия, които са извършени от името на дружеството до деня на вписването (чл.69, ал.1 ТЗ). Правата и задълженията, които възникват в резултат на сключени сделки от търговското дружество, което е в процес на учредяване, ще възникнат директно в патримониума на възникналото дружество, като лицата сключили сделките отговарят солидарно. Ако тълкуваме систематично нормите на чл.68 ТЗ и чл.69 ТЗ, ще достигнем до извода, че вписването на търговското дружество в търговския регистър има оповестително действие, спрямо трети лица и с оглед сигурността на гражданския оборот. Това произтича от факта, че изрично е вменена отговорност за действията на учредителите от името и за сметка на учредяващото се дружество, както и самото учредяващо се дружество спрямо трети лица. Следователно моментът, от който възниква търговското дружество като правен субект, е постигането на съгласие между дееспособните лица, участващи в създаването му, по въпросите за наименованието, правноорганизационната форма, седалището и адреса на управление, размера на капитала, вноските (парични и непарични), като постигнатото съгласие се оформя писмено под формата на дружествен договор или учредителен акт и се подписва. След като дружеството се счита възникнало от момента на подписване на дружествения договор, от този момент възникват и членствените отношения между дружеството като самостоятелен правен субект и учредителите. По силата на тези членствени правоотношения, всеки един от учредителите придобива качество на съдружник или акционер, и може да участва в колективния орган на дружеството – общо събрание, да участва в дейността на дружеството, да участва в управителни и контролни органи, да му се разпределя печалба.
Тогава моментът, в който ще се прекратят тези членствени правоотношения между съдружника и дружеството, ще бъде моментът на настъпване на непреодолимо събитие – смърт или поставяне под запрещение, прекратяване на юридическото лице, напускане или изключване. Разликата между последните две е в източника на волята и инициативата. Напускането е правна възможност, която законът е дал на съдружник, с негово едностранно волеизявление да предизвика правна промяна в тези членствени отношения, които съществуват между него и дружеството. Изключването, е възможност, дадена на юридическото лице, чрез решение на колективния си орган, да прекрати членствени правоотношения със съдружник, който с действията си или бездействията си под формата на пасивност и дезинтересованост от дружествените работи възпрепятства нормалното функциониране на дружеството или директно причинява вреди на дейността му. Законът в нормата на чл.126, ал.3 ТЗ е предвидил четири хипотези. Но възможностите могат да са безкрайно много – да не участва в заседанията на ОС и това да доведе до невъзможност за вземане на решения; да не изпълнява взети решения на общото събрание (снабдяване на управителя с пълномощно за сключване на конкретен договор, подаване на оферта, за участие в дружество по ЗЗД във връзка с обществена поръчка, за продажба на активи на дружеството, за закупуване на земи, терени или търговско предприятие, участие в търг за недвижими или движими вещи и т.н.), да не внесе допълнителни парични вноски по чл. 137, ал.1, т.9 ТЗ, за които ОС е взело решение, извършване на конкурентна дейност с друго дружество, в което участва, пренасочване на клиенти към другото дружество и т.н.
Разсъждавайки над възможностите, чрез които съдружникът с действия или бездействия препятства нормалната дейност на дружеството или му причинява вреди, ако се възприеме изразеното от ВАдС становище, би означавало този съдружник никога да не може да бъде изключен, защото в становището е прието, че дори да е изключен съдружникът, докато не бъде вписано това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ, той има правен интерес да обжалва всички решения, взети от ОСС след изключването му. Подобно правно разрешение напълно игнорира интереса на дружеството, за сметка на предоставяне на изключителни права на изключения съдружник, а именно – да се намесва в дружествените работи като обжалва решения на колективния орган на дружеството, взети след изключването му, само защото изключването му не е вписано в ТРРЮЛНЦ. А новото обстоятелство, отразяващо прекратените членствени права, не е вписано, тъй като изключеният съдружник се е възползвал от възможността, дадена му от текста на чл.536 ГПК, в едностранно охранително производство до окръжния съд по седалище на дружеството да поиска спиране на регистърното производство, докато има висящ съдебен спор срещу решенията на общото събрание. Приемането на тезата, че изключеният съдружник може да обжалва всяко следващо решение на ОСС, на практика означава, че той може напълно да блокира дейността на дружеството, подавайки искови молби срещу всяко решение на ОСС, което е заявено за вписване и вписването да бъде спряно с определение на съда въз основа на молба по чл.536 ГПК. При тези условия дейността на дружеството може напълно да бъде блокирана и това да доведе до други неблагоприятни последици – неизпълнение на договорни задължения, невъзможност за разплащане към доставчици и контрагенти, а тези обстоятелства да доведат до ликвидация или несъстоятелност. Опасността от такова развитие е още по- голяма, когато изключеният съдружник изпълнява и функцията на управител.
От изложеното може да се направи недвусмисленият извод, че при даване на правно разрешение на въпроса следва ли изключеният съдружник, който е и управител, да може да обжалва решения на ОСС след изключването му, в това число и решението за освобождаването му като управител, следва да се има предвид, че дружеството продължава дейността си и след изключване на съдружника и пред дейността на дружеството не могат да се поставят необосновани пречки. Запазването на мандатното правоотношение с изключения съдружник, от което той да черпи права за атакуване на всички последващи взети решения от ОСС, би означавало точно това – да се създадат необосновани пречки пред дружеството за осъществяване на стопанската му дейност. При даване на отговора на поставения правен въпрос не може да се изхожда от каквато и да е презумпция за недобросъвестност при изключване на съдружника, защото няма такава нито в гражданското, нито в търговското право, а трябва да се има предвид актуалното правно положение, което е съществувало към момента на вземане на последващи решения от ОСС, в това число и решението за освобождаването на изключения съдружник от длъжността управител. Към момента на вземане на последващи решения от ОСС липсва членствено правоотношение между дружеството и изключения съдружник и не може останалите съдружници да бъдат възпрепятствани да вземат свободно решения, касаещи бъдещата дейност на дружеството.
При невъзможност колективният орган на дружеството ОСС да освободи управителя, поради това че той е и съдружник и като такъв има право да обжалва всички решение на ОСС, може да се блокира дейността на дружеството за доста дълго време. Защото освен с иск по чл.74 ТЗ, лицето в качеството си на съдружник, разполага с правната възможност по реда на чл.536 ГПК да поиска спиране на вписването в ТРРЮЛНЦ на промените в обстоятелствата и по този начин в качеството си на управител, макар и освободен с решения на ОСС да продължи да представлява дружеството. Такова лице, което очевидно е нежелано вече в дружеството, едва ли би продължило да изпълнява задълженията си добросъвестно и с нужната грижа и отговорност. Противниците на тази позиция, биха възразили, че дружеството разполага с иск по чл.145 ТЗ срещу управителя за причинени от него вреди. Но упражнявайки представителни функции, освободеният с решение на ОСС управител, който обжалва решението и е поискал спиране на вписването, продължава да е законен представител на дружеството. Дори да има взето решение на ОСС по чл.138 ТЗ за търсене на отговорност на управителя, е невъзможно то да бъде реализирано, защото управителят, чието освобождаване не е в вписано в ТРРЮЛНЦ, не би завел иск срещу себе си. А дружеството не може да упражни право на иск срещу управителя, защото той е законен представител. Тази патова ситуация би блокирала дейността на дружеството и би го лишила от нормално функциониране, извършване на търговската дейност и докато се получи съдебно решение, с което да бъде извършено вписване в ТРРЮЛНЦ, търговското дружество може икономически да е унищожено и напълно нежизнеспособно.
Същевременно освободеният управител, ако не е съгласен с решението на ОСС за освобождаването му, трябва да има процесуална възможност да се защити. Но тази възможност следва да бъде търсена с друг вид иск, а не с иска по чл.74 ТЗ, защото нарушеното право не е членствено, а мандатно. А искът по чл.74 ТЗ изрично предвижда кръга от лицата, които могат да го упражнят и предпоставките за упражняването му – засегнати членствени права. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че на дружеството е даден специален иск за защита от неправомерни действия на управителя (чл.145 ТЗ). Следователно, за защита на управителя срещу дружеството също трябва да съществува отделен иск, който може да бъде по реда на чл.124, ал.1 ГПК или нормите на ЗЗД, уреждащи договора за поръчка, тъй като мандатното правоотношение между управителя и дружеството е разновидност именно на договора за поръчка.
Ако допуснем, че защитата на освободения управител по исков път следва да се осъществи по чл.124, ал.1 ГПК, какви биха били аргументите в подкрепа на това правно разрешение? Установителният иск по своя характер цели да внесе безспорност и ясността в гражданските правоотношения. Може да се предяви за защита на различни видове граждански права и правоотношения. Целта на иска е със силата на присъдено нещо да установи съществуването или да отрече съществуването на право или факт от действителността. Приложното поле на иска е доста широко, като правна легитимация да предяви такъв иск има всяко лице, чието право се засяга от правния спор. Като интерес от водене на установителен иск има не само носителят на правото, което се оспорва или чието съществуване се отрича, а и трето лице. Това се среща в случаите, в които правото на това трето лице е засегнато от претенцията на друго лице, както в случаите, в които кредиторът на длъжника е насочил изпълнението си срещу несъществуващо притезание или притезание, което е било на длъжника, но към момента на изпълнението е на третото лице[16].
Управителят, който е освободен с решение на ОСС и е притежавал и качеството съдружник в дружеството, не може да се ползва от защитата на иска по чл.74 ТЗ. Както заявихме и по-горе това произтича от правната легитимация на лицата, които могат да се ползват със защита чрез този иск. Право да предявят иска имат само лицата, които към момента на предявяване се намират в членствени правоотношения с дружеството, чиито решения искат да атакуват, като засягащи правата им. В момента, в който съдружникът бъде изключен, той вече е трето лице за дружеството, защото с решението на ОСС членственото правоотношение се прекратява без значение дали решението е вписано в ТРРЮЛНЦ. Същевременно управителят има правен интерес да установи, че решението на ОСС, с което е освободен, е порочно и да иска от съда със СПН да установи неговата незаконосъобразност. Съобразявайки мотивите изложени от Върховния касационен съд в т.1 на Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. постановено по тълк.дело № 1/ 2002 на ОСТК, решенията на ОСС не са нищожни или унищожаеми, те са незаконосъобразни и отменяеми, тъй като законодателят не използва терминологията на ЗЗД, в който терминът „недействителност” е родово понятие, а „нищожност” и „унищожаемост” са видови понятия.
Според посоченото тълкувателно решение, решения на ОСС могат да бъдат определени като нищожни (недействителни) само по критериите на търговския закон[17]. В същата точка на решението, съдът възприема тезата, че защитата срещу нищожните (недействителни) решения може да се осъществи чрез установителен иск по ГПК.
Решението на ОСС за изключване на съдружника е многостранна сделка, поради което не може да се каже, че е унищожаема. Унищожаеми са сделките, които страдат от порок на волята към момента на сключването им. Порок на личната воля на физическото лице. Решението на ОСС обаче е решение на мнозинството, което мнозинство може да е формирано от физически лица или юридически или и двете. Като решение на мнозинството, то не може да страда от пороците на волята, водещи до унищожаемост според критериите въведени в ЗЗД. Но тук стои въпросът, ако е опорочена волята на едно или няколко лица, които са формирали мнозинството при вземане на решение, как следва да се определи порокът, от който то страда? „Нищожно“ или „унищожаемо“ ще бъде такова решение. В този контекст, при произнасянето по тълк. дело № 1/2020 на ОСТК на ВКС, следва да се преразгледа разграничителният критерий за видовете порочни решения на ОСС. Дори Търговският закон да не си служи с термини от гражданското право, те са приложими, за да попълнят съществуваща законова празнота и поради факта, че търговското право е клон на гражданското право и правните понятия и институти, ползвани от търговското право не могат да бъдат изолирани от използваните в гражданското право.
Възприемайки правното разрешение, че срещу нищожните (недействителни) решения, с които е освободен управителят на дружеството, последният може да защити правата си, чрез установителен иск по чл.124 ГПК, няма да се въведе правен прецедент. Установителни искове за нищожност на решения на ОСС се използват в дружественото право, най-вече при невзети решения или решения взети извън пределите на компетентността на общото събрание определена по закон и дружествения договор, както решения в противоречие със закона и др. Разбира се, с оглед на сигурността на гражданския оборот и принципа на добросъвестност, установителният иск срещу решение на ОСС от изключения съдружник срещу освобождаването му като управител следва да се предяви в преклузивните срокове на чл.74, ал.2 ТЗ. Нормата е единствената в ТЗ, която урежда сроковете, в които могат да бъдат предявени исковете срещу решения на общото събрание и за това следва да се съобрази. Без значение, че искът, който ще предяви управителят, е установителен и може да се предяви безсрочно.
Установявайки порочността на решението на ОСС със СПН, решението на съда напълно защитава интереса на управителя. Нищожното решение е равно на невзето решение. И правното положение следва да се върне в състоянието, в което е било преди вземането на решението.
В заключение, според мен е недопустимо освободен с решение на ОСС управител, който с предходно решение е изключен като съдружник, да води иск по реда на чл.74 ТЗ, защото с изключването му той става трето лице за дружеството. Освободеният управител може да защити правата си срещу решение на ОСС, с което е освободен, с установителен иск по чл.124 ГПК, ако решението е недействително, като следва да предяви иска в преклузивните срокове по чл.74, ал.2 ТЗ. Относно освобождаването си като управител, какъвто и иск да води срещу дружеството, управителят не следва да има възможността да спре вписването на решението за своето освобождаване. Допускането на противното би означавало освободеният управител, чрез искане до съда по чл.536 ГПК да спре вписване на решенията на ОСС, включително на новоизбрания управител, и да блокира дейността на дружеството за един дълъг период от време, в който се разглежда съдебният спор. Последното би било недопустимо, тъй като и след изключването на съдружника и смяната на управителя дружеството следва да продължи дейността си. А принцип на закона е защитата на колективния интерес. В случая това е интересът на останалите в дружеството съдружници.
[1] Виж. предложение на комисията, достъпно на адрес http://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-ostk/vks-ostk-tdelo-2020-1-predlojenie-ot-komisia.pdf
[2] Голева, П. Някои въпроси относно освобожадването и заличаването на управителя на ООД в търговския регистър, 10.10.2016г. достъпно на адрес : http://gramada.org/
[3] Голева, П. Цит. Съч.
[4] Маданска, Н. Оспорване на решенията на общото събрание на ООД, сп. „Търговско и облигационо право“, електронно издание, Подбрани статии, http://trudipravo.bg/mesechni-spisania/mesechno-spisanie-targovsko-i-obligacionno-pravo/menuconttkp1
[5] Решение № 383/06.10.1998 г. на ВКС по гражд. д. № 194/1998 г.
[6] Балабанова, М. Относно суспендирането правото на глас на съдружник в ООД, Търговско и облигационно право, № 4/ 2021.
[7] Ганев, В. Представителство, ГСУЮФ, том XXIX, 1934, стр. 73, Таков, Кр. Доброволно представителсто, С., 2008, стр. 48.
[8] Решение № 108 / 08.10.2015г. на ВКС по т.д. № 2263/2014, II т.о, ТК; Решение № 318/01.06.2004 г. по гр.д.№ 1363/ 2003 г. на ВКС, ІІ т.о.Решение № 3289 / 28.01.1997г. на ВКС по гр.д. № 2540 / 1996, IV г.о.
[9] Решението е посочено в предлоежението до председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело.
[10] Обратното становище е изразено от Златарева, М. Процесът за отмяна на решенията на общото събрание на корпоративните общности, С., 2007, стр.271 -272 ; Таджер, В. Капиталови търговски дружества, С.: ИК „ Труд и право“ 1997, стр. 95 ; Стефанов, Г. Въпроси на търговското право, В.Търново.: Абагар, 1996, стр.215
[11] Виж стр. 6 на становището, предпоследен абзац.
[12] Русчев, Ив. Злоупотребата с право и някои неини проявни форми в частното право, Интернет, достъпна на адрес : http://gramada.org/
[13] Пак там
[14] Сталев, Ж. , Мингова, А., Стамболиев, О., Попова, В.,Иванова, Р., Българско гражданско процесуално право, С. : Сиела, 2012, IX издание, стр. 170
[15] Виж стр.2 от становището на Апелативен съд – Пловдив.
[16] Виж. чл.523, ал.2 ГПК вр. с чл.524 ГПК
[17] Виж. т.1 от тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002г. по тълк.дело№ 1/ 2002 на ОСТК на ВКС
33
Коментирайте
Върховното съдилище ще каже по казуса следното:
Господин Управител, съжаляваме, но ОСС ни е по-мило от Вашите терзания да продължите да смущавате работата на дружеството. Изключването настъпва незабавно с факта на приемане на решението от ОСС.
Даваме Ви жокер: продължавайте да участватe в работата на събранието без да вредите толкова много по реда на чл. 136, ал. 2 ТЗ /т.е. с подрязани криле/.
Адвокат Андреева има нестандартен преглед към разглежданата проблематика, което е от голяма полза за всеки един колега. В практиката е доказано, че търсенето на иновативен подход към класически проблеми носи успехи и доказва професионализма.
Иновациите са хубаво нещо, ако ще се пише есе, та и тука така, за художествено произведение сътава, ама иначе – не.
Господи, „Проскубан Бухал“, мисля че, трябва да имате някакъв опит като юрист преди да спорите с един. Аз мисля че, сте тук само да се заяждате за провалената ви кариера, но никой не ви е виновен за това. Моля ви се, отидете и прочетете някоя друга правна книга и чак тогава елате да спорите.
Лек ден и приятно четене!
Моля?! Последното, което правя е да си избивам комплексите, ако при Вас, това е факт или сте попадали в подобна ситуация и съзнанието Ви казва, че така се постъпва, моля да не го приписвате на останалите хора. Оценявам трудовете на хората всеки сам за себе си и не слугувам сляпо на авторитети, ако сте обърнали внимание. Може и да греша, но това е, част живота, важното е да го осъзнаеш и да се поучиш от това. Както отбелязах коментарите си по-долу има доста неща в тази статия, която в огромната си част е препредаване на различни становища, като смятам, че… Покажи целия коментар »
Цитат от статията: „Суспендирането на правото на глас, което притежава всеки съдружник в ОСС, е допустимо в случаите, в които е налице противоречие между интересите на носителя на това право и субекта – дружество, срещу което то се упражнява и за това е оправдано прилагането на принципа на чл.137, ал.3 ТЗ по аналогия.“ Ами като е необходимо прилагане по аналогия с чистия мотив противоречие на интереси в подобни случаи /между които освобождаване на управителя и реализиране на отговорността му за вреди към дружеството/ и той управителя, бидейки едновременно и съдружник с блокираща квота, ще го осуети, тогава защо ще трябва… Покажи целия коментар »
Изключително задълбочен и професионален анализ от опитен и подготвен юрист, който анализ следва да се вземе предвид. Всички практикуващи знаем колко проблемен е поставеният въпрос и липсата на ясна регламентация, което в крайна сметка осуетява приложението на института. Надявам се това да се промени след постановяването на тълкувателно решение.
Глупости, пълно е с противоречия и неточности. Има огромна разлика между какво е и какво ни се иска да бъде. Сладкодумно пускате четки на автора без да кажете нищо съществено.
Трябва законодателно да се контретизират действията на вписванията, като е препоръчително такива смесици между конститутивно и оповестително вписване, да бъдат избегнати.
Привременна мярка е да се практиката да приеме абсолютното конститутивно вписване на изключване на съдружник.
Сегашното състояние на практиката я прави противоконституционна, нарушаваща неприкосновеността на частната собственост. КС не може да отмени противоконституционно съдебно решение (било то и тълкувателно) и затова страницата от злоупотребите с дялове остава отворена.
Изобщо не ме интересува! Още по-малко мнението на Сулю и Пулю. Изчакваме ТР на ТК на ВКС и точка. Абстрактни и теоретични абстракции за СВ и други цели, не ми се четат – те са за тъпанарите и лапни-шараните.
ЧАО!!
Интересен въпрос, но разсъжденията на автора са малко….. нелогични, защото е очевидно, че се опитва да нагоди закона по начин, който да обслужва крайната цел- решенията на ОС на ООД (за изключване на съдружник/управител) да предизвикват незабавен ефект, с тяхното приемане. Изразявам несъгласието си на първо място с подхода – целта оправдава средствата, и със същината и крайния извод, като смятам, че ВАдвС си е свършил добре работата по аргументирането по този казус. На много места открих двойни стандарти при тълкуването, при което умишлено се подхожда избирателно: 1. „Тъй като с правната норма е определено право на иск, тя е… Покажи целия коментар »
5. „Разбира се, с оглед на сигурността на гражданския оборот и принципа на добросъвестност, установителният иск срещу решение на ОСС от изключения съдружник срещу освобождаването му като управител следва да се предяви в преклузивните срокове на чл.74, ал.2 ТЗ. Нормата е единствената в ТЗ, която урежда сроковете, в които могат да бъдат предявени исковете срещу решения на общото събрание и за това следва да се съобрази. Без значение, че искът, който ще предяви управителят, е установителен и може да се предяви безсрочно.“ А тази част си е пълен „правен франкенщайн“, вземаме щипка оттук, лъжичка оттам и накрая гозбата мирише на… Покажи целия коментар »
Решенията на ОСС могат да бъдат определени като нищожни
Абсурд!
Мноооого интересно четиво, особено в понеделник сутрин
И полезно преди всичко.
Най-много обичам тълкувателни решения, които се нуждаят от допълнително търкуване
При всяко тълкувателно решение съществува подобен риск, колега
*Тълкува
🤨🤪
Съдружникът е заинтересована страна
Интересна научноа публикация
Браво на Лекс!
Кой е разбрал логиката в становището на АС-Пловдив, моля, да разясни, че нещо ми се губи. Освен ако авторката не го е предала коректно, звучи абсурдно
„Според изразеното от Апелативен съд – Пловдив искът по чл. 74 ТЗ от освободения управител ще бъде допустим до момента, в който има влязло в сила решение, че няма основание за отмяна на решението, с което същото лице е изключено като съдружник с предишно решение на ОСС. Считат, че приемане на обратното, отнема правото на защита на съдружника, който е освободен и като управител, защото не може на изключения съдружник да бъде отречено законоустановеното право да обжалва последващи решения на ОСС на ООД, едно от които е решението за освобождаване на изключения съдружник и като управител. [15]“ Мисля, че съдът… Покажи целия коментар »
Трябва да се търси балансът и зашитата на всички признати от закона права – защото са възможни и двете хипотези, съдружник, който е и управител, да уврежда интересите на дружеството, и съдружници, които недобросъвестно целят изгонването на един от тях. Някои залитат в едната посока, други – в друга.
Именно за това е нужно обективно становище.
Прочитайки по диагонала, признавам, че намирам логика в изложеното становище, което изглежда стъпва на отричането на смесването на двете качества на съдружник и управител, на което пък почива обратната теза. Дадена е и алтернатива на управителя да води установителен иск. Интересно.
Четете задълбочено!
Както е казал мъдрецът – аз влязох в ТКЗС-то, за да вредя
Много добре казано 😂
Има и такива хора за съжаление.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
в който има влязло в сила решение, че няма основание за отмяна на решението, с което същото лице е изключено като съдружник с предишно решение на ОСС. https://www.pfmlogin.net/