Възможно ли е 70-годишният Закон за собствеността (ЗС), създаден в съвсем друга епоха, да бъде осъвременен или трябва да бъде написан изцяло нов закон. Този основен въпрос беше поставен в началото на научно-практическа конференция, която събра в Народното събрание десетки представители на законодателната и съдебната власт, на науката и адвокатурата. Тя е организирана от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) под патронажа на председателя на парламента Никола Минчев (повече за програмата на конференцията и целите ѝ виж тук).

Изключително силното начало на конференцията поставиха чл.-кор. проф. д.ю.н. Иван Русчев и конституционният съдия Красимир Влахов, а показателен за интереса към казаното от тях беше и фактът, че председателят на НС остана да ги изслуша докрай, което не е типично за високопоставените гости на научни конференции.

Председателят на ВАдС д-р Ивайло Дерменджиев изрази задоволството си, че конференцията се провежда в „ковачницата на законите“ и съобщи, че следващата ще е посветена на Закона за адвокатурата.

Модератор на събитието беше зам.-председателят на ВАдС и специалист по вещно право Валя Гигова. Тя говори за значимостта на въпросите на собствеността. „В основата на човешката природа стоят две основни начала. Те са инстинктът на човека да свои и да притежава онези неща, които са важни за неговото оцеляване, съществуване и развитие, което притежание да противопостави на всички останали хора и инстинктът на човек да не живее сам, да търси споделяне и съвместен живот с другите хора. Тези два инстинкта – на своене и на съжителстване, стоят в основата на два социални института, които са в центъра на съвременната правна система и цивилизация – собствеността и държавата. Собствеността – разбирана като право, изключително, абсолютно и вечно, принадлежащо на индивида, и държавата – като върховна форма на организация на обществото чрез общо управление, създадена за да удовлетворява общия социален интерес“, започна тя.

И подчерта, че от баланса на тези два правни института зависи просперитетът на всяко общество. „Затова разговорите ни за собствеността са важни. Нашият закон за собствеността стана на 70 години. Това е достолепна възраст за всеки закон. Но случаят със Закона за собствеността е уникален. Той е приет в периода на най-масовата национализация и обобществяване на собствеността, действа по време на социалистическото съществуване на държавата, доживя и реституцията, и възстановяването на собствеността, и раздържавяването чрез приватизация. Така законът доказа, че е изпълнил предназначението си  – да урежда собствеността, другите вещни права, тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията. Днес професионалният ни дебат е посветен на това – как законът за собствеността изпълни целите през заминалите 70 години и има ли нужда от промяна“, каза адвокат Гигова.

Председателят на правната комисия Милен Матеев, който също изслуша част от изложенията (докато не започна заседание на комисията), застъпи виждането, че не е нужен нов Закон за собствеността.

„През всичките тези години ЗС е служил вярно на защитата на правата на гражданите и не се нуждаем от нов закон, а от усъвършенстване и доразвитие на правилата. Промените обаче трябва да се правят с уважение и отговорност и само ако ще допринесат за повече справедливост в гражданския оборот и предвидимост в правораздаването“, заяви той.

Достолепната грандама, която не подлежи на промяна

Проф. Иван Русчев и дългогодишният върховен съдия Емануела Балевска
Проф. Иван Русчев и дългогодишният върховен съдия Емануела Балевска

Проф. Иван Русчев обаче застъпи друго виждане – ЗС просто не е годен да претърпи модернизация чрез изменения. Той го сравни с достолепна старица, на която дължим уважение, но е доста неподвижна, а дрехата ѝ е цялата в дупки и кръпки.

„През последните три години чествахме 70-ите юбилеи на четири сестри – четирите достолепни грандами на българската цивилистика – Законът за наследството, Законът за лицата и семейството, Законът за задълженията и договорите и Законът за собствеността“, каза Русчев в типичния си стил и заяви, че съдбата на тези стожери на гражданското право е била различна.

За ЗС професорът каза: „За разлика от ЗЗД днешната ни юбилярка не извади късмет. Първото, към което посяга законодателят, при смяната на една обществено-икономическа формация безспорно е системата на вещните права. Докато договорът за продажба и обслужващите го застраховки, спедиции, превози, влога в публичен склад,  ценните книги и кредитът остават почти вечни, то вещните права крепят гръбнака на икономиката. И доколкото вещните закони са призвани да дадат уредбата на тази присъща за даден тип общество структура на вещните права, те неизбежно понасят и ударите на промените и нуждата да узаконят новите форми на присвояване на общественото богатство от новата класа. Поради това днес цялото тяло на ЗС е нашарено с раните от настъпилите през тези 70 години бурни промени, като на стар ветеран от войните“.

„Бащите на ЗС не са били особено разточителни в изказа си и с това са дали здравите основи на сградата на този закон. Доколкото тази сграда е проектирана за една конкретна епоха, отдавна отминала, тя като че ли е малка и неудобна и се съмнявам, че с пристрояване и надстрояване ще може да понесе тежестта на новите отношения. Кръпките по дрехата ѝ ярко личат на нашата юбилярка“, каза той.

Русчев сравни ЗС с кораб майка с множество портове, на които да се захващат различни модули – специалните закони, уреждащи различни въпроси на собствеността. По думите му в ЗС има някои неадекватни текстове и той е доведен до практическата безпомощност от множество несистематизирани и направени на парче изменения. Даде и примери, как за изключителна държавна собственост в СЗ днес се говори само в чл. 28, който е в раздела „Частна собственост“, а в закона липсва изброяване на обектите на публичната собственост, което е оставено на сателитните закони за държавната и общинската собственост.

Говори и за празнотите „зейнали в закона“ – в него липсва уредба за собствеността на държавни предприятия, както и за кооперативната собственост и др. „Голям недостатък е пълното отсъствие на динамично развиващите се вещни права – сервитутите, остарелият режим на ограничените вещни права“, каза той.

„Дали ЗС трябва да бъде променен – твърдо „не“, заяви професорът. И изтъкна, че добър или лош този закон със сателитите му работи.

По думите му от 50 години се наблюдава тежка парализа на процеса на модернизация на ЗС и го сравни с достолепна старица, на която дължим уважение, но е доста неподвижна. „Не смея да се надявам, че сегашните текстове могат да бъдат преправени или още по-малко в обозримо бъдеще да бъде създаден нов вещен закон, кодифициращ цялата фундаментална материя“, заяви Русчев. Но пък посочи, че това, че ЗС не е пипан има и добра страна – „ако беше захваната реформата на ЗС, досега конструкцията му вече щеше да е рухнала“.

По думите му днес правната мисъл има силите да създаде нов вещен закон. „Университетът, а не се съмнявам, че и голяма част от съдиите и адвокатите, сме готови да дадем, дори про боно, за да направим всичко онова, което е възможно, за да достигне нашето вещно законодателство най-добрите световни образци“, завърши той.

Критичният прочит на съдия Влахов за неприкосновеността на частната собственост

Неприкосновеността на частната собственост, прогласена в чл. 17, ал. 3 на Конституцията, беше подложена на критичен анализ от конституционния съдия Красимир Влахов.

„Декларираната неприкосновеност не съществува“, каза той и подчерта, че чл. 17, ал. 3 не може да се тълкува изолирано и още в ал. 5 на същата разпоредба основният закон допуска отчуждаването на частната собственост.

Влахов даде пример с конституциите на държави като Италия и Германия, в които това право е смекчено и балансирано, като се отчита социалната функция на собствеността и това, че тя служи на общото благо.

В България този баланс опитва да прави Конституционният съд (КС) по повод на произнасянията си по различни закони, за които се твърди, че нарушават чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Досега обаче КС не е излизал с тълкувателно решение за самата разпоредба.

„От това произтичат проблеми, тъй като е трудно с казуално тълкуване да се компенсира липсата на ясно формулиран конституционен принцип. При това в различните производства КС може да достигне до различни изводи. А така не се създава устойчив стандарт“, каза Красимир Влахов.

Той направи преглед на практиката на КС и открои някои от последните му решения, свързани с правото на собственост. По едно от тях превес над възможността за извличане на максимална икономическа полза от имота получи защитата на биологичното разнообразие (повече виж тук). В друг случай КС пък отмени две разпоредби от ЗУТ, защото прие, че ограничават правото на собственост и самият Влахов застана на особено мнение (повече виж тук).

„Налага се преосмисляне на степента на защита на някои индивидуални права, за сметка на други колективни права, с които се гарантират конституционни ценности от най-висш порядък като живота, здравето и околната среда. Става дума за блага, които имат значението на обща споделена ценност, които държавата е длъжна да обезпечи за бъдещите поколения. И този интерес със сигурност трябва да има приоритет пред неприкосновеността на индивидуалните права. Редица действащи закони и в момента предвиждат такива ограничения на правата на собствениците с цел съхраняване на обекта на собствеността, когато той има всеобща полезност. Такава уредба се съдържа в законите за водите, за горите, за опазването на земеделските земи и за опазване на културното наследство“, каза Влахов.

И заключи: „Принципът на неприкосновеност на частната собственост в никакъв случай не обуславя забрана за нейното ограничаване, то е конституционно допустимо за постигане на обществено значими цели, като тяхното очертаване и задаването на конституционно търпими стандарти на намеса е отговорност както на законодателя, така и на КС. Смятам, че и законодателната власт, и конституционната юрисдикция занапред все повече ще бъдат изправени пред необходимостта да защитават общи и споделени ценности, обезпечаващи бъдещето на човечеството, за сметка на индивидуални права на гражданите“.

По думите му такова право в перспектива може да е правото на достъп до вода.

22
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Стелиан Томов
Стелиан Томов
14 април 2022 17:35
Гост

Абсолютно луд е този Влахов. Нали има публична собственост за тази работа? Не може чуждото (частно) да е общо! Може само срещу обезщетение!!! За другите неща изобщо КС не прави опит да изследва намесата от какво естество е дали просто ограничава (стеснява) или изпразва от съдържание правото на собственост. Само общи приказки.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
13 април 2022 16:17
Гост

Да поканят колегата „експерт“, автор на статията с негаторния иск, да ги понаучи как да разсъждават. Определено има идеи за подобряване на нормативната уредба посредством търсене на корелации между вещно и търговско право, когато става въпрос за адрес на дружество.
Правната комисия по-зле и без това не може да стане. Толкова много е политизирана, че няма накъде повече.

Съдия
Съдия
13 април 2022 16:05
Гост

Я, и Бенин Ботева на снимката 😯😯😯

ама това е потресаващо!
ама това е потресаващо!
13 април 2022 7:36
Гост

След като висшия адвокатски съвет видяхме как се справи с Наредба номер едно-дори и съдът в Люксембург, в добавка и ВАдмС проанализира тази наредба сега ще оправят и закона за собствеността?

Съдия
Съдия
12 април 2022 19:33
Гост

Браво! Чудесна инициатива на ВАдвС. Дано продължат така и занапред да обединяват правната гилдия, че само така ще станат нещата.

Щерев
Щерев
12 април 2022 16:42
Гост

Аз смятам, че не е нужен нов Закон за собствеността.

Бисер
Бисер
12 април 2022 16:24
Гост

Всичко може. Стига да имат желание.

Аномнимен
Аномнимен
12 април 2022 16:02
Гост

Ми модернизирайте стария

Аномнимен
Аномнимен
12 април 2022 16:02
Гост

Не смятам, че има нужда да се прави чак нов закон

Севделина
Севделина
12 април 2022 16:02
Гост

Определено се надявам да се стигне до ползотворни разговори и това да се превърне в една практика не само за правото .

Радосвета
Радосвета
12 април 2022 15:59
Гост

Да се надяаме, че разговорът ще бъде продуктивен

Игнашев
Игнашев
12 април 2022 15:58
Гост

Добра инициатива.

Пунковски
Пунковски
12 април 2022 15:53
Гост

Смятам, че са се събрали умни хора и това е иновативно. Похвално е. Вече какво ще се реши, дали да се прави нов или да се подобрява стария е друга тема.

Кики
Кики
12 април 2022 16:36
Гост

Трябва да се намери оптимален вариант.

Ставревски
Ставревски
12 април 2022 15:53
Гост

Мисля, че закона може просто да се осъвремени

Тото
Тото
12 април 2022 16:38
Гост

Би било най- добре.

Анонимен
Анонимен
12 април 2022 22:15
Гост

И да защити наистина неприкосновеността на частната собственост, помогнете в частния ми двор да не паркират чужди и частни МПС-та, защо полицията е безсилна спрямо влезлите без разрешение в двора ми нахалници?

Теменужков
Теменужков
12 април 2022 15:44
Гост

Похвално е, че разискват сериозно тази тема. Защото кръпките досега са правени поради липсата на воля и желание за модернизиране и като цяло обсъждане на закона.

Михаил
Михаил
12 април 2022 16:39
Гост

При предишните ни нормотворци от ГЕРБ…

Албена
Албена
12 април 2022 15:43
Гост

Много добра инициатива да съберат наука, адвокати и законотворци. Поздравления. Така трябва да се работи за всяка сфера от живота и управлението на страната ни. Но това трудно се вкарва в закостенелите мозъци на повечето гербери, които са предимно с 12ти клас.

Anonimen
Anonimen
12 април 2022 15:41
Гост

Всичко може да бъде модернизирано, всичко!

...
...
12 април 2022 16:44
Гост

Модернизирай се сек–ално тогава и мини към собствения си пол. Нали всичко може да се модернизира, а сега това е модерно.