КС остави ограниченията за дивото къмпингуване, глоби обаче няма да има поне година
Атакуваните разпоредби от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие
Чл. 10а, ал. 1 В зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.
ал. 2 Местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.
ал. 3 Условията и редът за определяне на местата по ал. 1, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма.
ал. 4 Местата по ал. 1 не могат да попадат в границите на защитени територии от категориите по чл. 5, т. 1, 3, 4 и 6 от Закона за защитените територии.
чл. 17а, ал. 1 Забранява се строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, промяната на предназначението и учредяването на ограничени вещни права върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите, когато с влязъл в сила подробен устройствен план е предвидено изграждане на:
- обекти с национално значение;
- (обявена за противоконституционна с РКС № 12 от 2013 г. – ДВ, бр. 105 от 2013 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г.) подземни линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 3 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно;
- специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
ал. 2 Забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.
ал. 3 Забраната за преминаване, паркиране и престой на превозни средства, ремаркета и полуремаркета по ал. 2 не се отнася до случаите на извършване на аварийно-спасителна дейност на територията на морския плаж.
ал. 4 Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 се прилагат и за обектите по ал. 1.
Чл. 24в, ал. 1 Който постави палатка, шатра или паркира кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона „А“ или в зона „Б“ извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 1500 до 3000 лв.
ал. 2 Който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв.
Конституционният съд (КС) остави в сила ограниченията за дивото къмпингуване, които бяха въведени преди година с промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Мнозинството от членовете на съда постановиха, че трите разпоредби от ЗУЧК, които атакува пред него предишният омбудсман Мая Манолова – чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в (пълния им текст виж в карето), не противоречат на основния закон.
Решението е подписано с особено мнение от докладчика по делото Атанас Семов и от Гроздан Илиев. А само по отношение на първата от атакуваните разпоредби – чл. 10а ЗУЧК, на особено мнение са застанали председателят на КС Борис Велчев и Георги Ангелов.
Всъщност с нея се регламентира, че принципно в т. нар зони „А“ и „Б“ край морето може да се разполагат временно палатки, кемпери или каравани. Освен това могат да се поставят и кътове за отдих, беседки, пейки и тн. Но в закона беше записано и къде не може да се къмпингува – на „територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии“.
Какви са условията и редът, за да се къмпингува, трябва да бъде определено с наредба, която отдавна трябваше да са издали четирима министри – на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието, храните и горите, на околната среда и водите и на туризма. По закон тя трябваше да е приета до 16 януари 2020 г., но все още не съществува в правния мир.
Така всъщност още не се знае как може някой див къмпингар да летува на морето без да нарушава правилата. ЗУЧК обаче предвижда сериозни санкции. За поставяне на палатка, шатра, кемпер или каравана в чужд имот в зона „А“ или в зона „Б“ извън определените места наказанието е глоба от 500 до 1000 лв. А когато нарушението е извършено повторно, санкцията скача на от 1500 до 3000 лв. Глобите са уредени в чл. 24в ЗУЧК, който също беше атакуван пред Конституционния съд.
Той обаче все още не е в сила и всъщност санкции за диво къмпингуване на неразрешени места няма да има поне още година. Това е така, тъй като влизането в сила на чл. 24в ЗУЧК е обвързано с все още ненаписаната наредба на четиримата министри. Законът казва, че глобите ще започнат да действат „в едногодишен срок от влизането в сила на наредбата“.
По всяка вероятност министрите, които трябва да я приемат, са изчаквали решението на КС. По закон обаче атакуването на трите разпоредби от ЗУЧК не спира изпълнението на задълженията им, които произтичат от оспорените текстове. Т.е. въпреки висящото дело в КС, те би трябвало да приемат наредбата до 16 януари 2020 г.
Другият текст от ЗУЧК, който беше оспорен пред КС (чл. 17а ЗУЧК), забранява поставянето на шатри и палатки, преминаването, паркирането и престоят на всякакви превозни средства върху подвижни дюни, неподвижни с тревна растителност и облесени дюни.
Мая Манолова не поиска КС да отмени трите разпоредби с аргументи против ограниченията за дивото къмпингуване. Тя изтъкна, че да се даде на четирима министри да определят правилата за него противоречи на основния закон, защото той изисква режимът на замята да се определя със закон (чл. 22, ал. 3), а не с наредба. Освен това тя твърди, че чл. 10а ЗУЧК „не предоставя в необходимия и достатъчен обем законова основа за изпълнението на делегацията“ да бъдат регламентирани условията и редът за диво къмпингуване. По отношение на новата ал. 2 на чл. 17а пък вижда противречивост, тъй като с нея се въвежда забрана за къмпингуване не върху всички дюни, а само върху подвижни, неподвижни с тревна растителност и облесени дюни.
„Временното използване на поземлените имоти за обособяване на места за свободно къмпингуване е напълно съвместимо с основното им предназначение и определянето в наредбата по чл. 10а, ал. 3 ЗУЧК на такива поземлени имоти, в които могат да се обособяват такива места, не води до промяна на предназначението на тези имоти. Тези поземлени имоти могат да бъдат горски територии, земеделски земи или незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без да се променя предназначението им. Това е важно условие, поставено от законодателя, за да не допусне да се променят вида и отреденото за всеки имот предназначение, установено със Закона за горите, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за устройство на територията. Поради това не е налице твърдяното от омбудсмана нарушение на чл. 22, ал. 3 от Конституцията: посоченото законово ограничение – забрана за промяна на предназначението на имотите – означава, че се създава гаранция „къмпингуването” да не може да въздейства върху установения със закон режим на тези имоти. Те запазват същностната си характеристика и предназначение, което им е дадено от собственика и специалните закони, както и от актовете, издадени въз основа на тях – одобрени земеделски и горски планове, общи устройствени планове и подробни устройствени планове“, пише КС в решението си (пълния му текст виж тук).
13
Коментирайте
Редно е забраната за къмпингуване да не важи за всички дюни.
Интересно ще е да видим особените мнения.
Защо да няма глоби? Българинът се разбира само когато го удариш по джоба.
Не може да си опъваш парцалите навсякъде. Това го няма никъде в цивилизования свят. Сега обаче чакайте протести. Обаче този чл. 10а е пълен таш_к като разпоредба. 10 пъти четеш, за да вникнеш евентуално какво иска да каже. Дали това не е причината двамата съдии да са на особено мнение точно по нея?! Ако е така ще е светъл лъч и знак към законотворците ни, че не може да се пише с краката
С други думи, не е позволено, ама и няма да се наказваме.
В грешка си, полицаите на юг от Бургас системно тормозят всички къмпингари, независимо от забрани за глоби и пр. Идеята е сами да се откажат да ходят.
Половинчата история.
Като изчетеш изключенията, се оказва, че всъщност никъде, където би имало смисъл и желание, не можеш да къмпингуваш „диво“. Всъщност, така и трябва да бъде, но въпросът е, че у нас не можеш да къмпингуваш и цивилизовано с някои малки изключения.
Затова всички си ходят в Гърция.
Ами айде рекламирай къмпинг в БГ, както иска Б.Б. Пробвай с този на Шабла, например, то не е пипнато от 60-те.
Все едно да ловиш маймуни с трици 🙂
Заради такива вандали, които отиват, за да си изхвърлят боклуците и да направят мазало.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Имам известни симпатии към дивото къмпингуване …..но като цяло не са прави да си правят каквото искат . Попадала съм на остатъци от „биваци“ и не е никак красиво – дупки в земята , стълби по дърветата , ровено , ковано , връзвано ….все едно е живял Робинзон Крузо и внезапно се е изнесъл . Не коментирам , че има и доста боклуци , които никой не чисти . Това не са хора без пари , особено ако са с кемпери и джипове . Да си наемат къщи или частни имоти и така да почиват . Не сме в родово-общинния… Покажи целия коментар »