КС: Законодателят е свободен да определи с колко гласа се избират главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС
Съдебният контрол над отказите за образуване на разследване не навлиза в обвинителния монопол, единодушни са конституционните съдии
Законодателят е свободен да прецени с какво мнозинство се избират и освобождават председателите на върховните съдилища и главният прокурор и се освобождават членовете на Висшия съдебен съвет. Това заявява Конституционният съд (КС) в решението си от петък, с което „потвърди“ измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), направени през 2023 г., с които се прие, че обвинител №1 се избира и освобождава от ВСС с 13, а не със 17 гласа.
Както „Лекс“ писа, в центъра на тези промени в ЗСВ и НПК беше въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор, а с тях беше въведен и съдебен контрол над отказите на прокурорите да образуват досъдебно производство за серия от престъпления (повече виж тук).
Днес КС обяви и мотивите (пълния текст на решението виж тук), с които единодушно прие, че всички тези промени не противоречат на Конституцията. Те съдържат съществени съждения за статута на главния прокурор и сравнение с този на председателите на двете върховни съдилища, както и за т.нар. обвинителен монопол на прокуратурата.
Защо Конституцията не изисква всичко за тримата големи да е еднакво
„Според Основния закон главният прокурор и председателите на върховните съдилища имат сравнимо правно положение единствено от гледна точка на процедурата за назначаването им с указ на президента по предложение на ВСС, както и от гледна точка на статуса им като членове по право на ВСС. Докато обаче главният прокурор е уреден като самостоятелен конституционен орган с посочени в Основния закон правомощия, председателите на ВКС и ВАС са само административни ръководители на върховните съдилища и на конституционно ниво нямат самостоятелни функции. За разлика от тях, главният прокурор осъществява правомощия по отношение на дейността на всички прокурори и на прокуратурата в цялост“, обяснява КС.
И заключава, че от гледна точка на Конституцията уредбата на статуса и правомощията на главния прокурор е съответна на тази на ВКС и ВАС, а не на техните председатели.
„…не е налице произтичаща от Конституцията необходимост главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС да бъдат третирани от законодателя еднакво при уреждане на процедурата (включително мнозинството) за вземане на решение от ВСС да се предложи на президента тяхното назначаване и освобождаване. Това е така още повече като се има предвид, че този въпрос не е уреден в Конституцията и следователно попада в произтичащата от чл. 133 от Основния закон дискреция на обикновения законодател да уреди със закон „дейността на Висшия съдебен съвет“, се посочва в решението. И се напомня, че при първия ЗСВ след влизането в сила на Конституцията решенията за избор на председатели на ВКС и ВАС и на главен прокурор се вземаха с „мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет“.
В решението си Конституционният съд подчертава, че Народното събрание е свободно да определи не само колко гласа са нужни за избор и освобождаване на обвинител №1, но и на председателите на двете върховни съдилища, както и за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС.
„Тази негова дискреция му дава свобода и да уреди въпроса за мнозинството, с което се приема решение за отправяне на предложение до президента за освобождаване на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор, макар и същите да са били избрани с различно, предвидено в закона (по-голямо или по-малко) мнозинство“, заявява КС.
Обжалването на отказите за образуване на разследване и обвинителният монопол
Въвеждането на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство не е в конфликт с конституционно установената компетентност на прокуратурата, категоричен е КС.
И обяснява: „Обхватът на правомощията на прокурора по т. 3 (на чл. 127 от Конституцията – бел. ред.) „да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления“ и „да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер“, които са съществената част от характеристиката на т.нар. „обвинителен монопол“, описан в искането, е недвусмислено очертан в практиката на Конституционния съд и не включва образуване или отказ от образуване на досъдебно производство“.
КС припомня своето решение №1/1999 г., в което беше прието, че образуването и повдигането на обвинение на стадия на досъдебното производство не съставляват привличане към отговорност по смисъла на чл. 127, т. 1 от Конституцията (сега чл. 127, т. 3 от Конституцията). В него е прието и че изключителната компетентност на прокуратурата по Конституция не обхваща действията и актовете на прокурора по образуване и прекратяване на наказателното производство и не съществуват пречки по отношение на тях да бъде предвиден съдебен контрол.
КС прави съпоставка между постановлението за прекратяване, което от години подлежи на съдебен контрол, и това за отказ да се образува наказателно производство и сочи, че няма съществена разлика.
„И двата института имат идентични основания за приложение – чл. 24 НПК. И при двата института делото не приключва с решение по същество, а или се прекратява (ако е образувано), или се отказва образуването му, когато е налице някое от основанията по чл. 24 НПК. Единствената разлика в двата института е времето на тяхното приложение. По същество отказът е едно изтеглено напред във времето прекратяване на делото, въпреки че същото прекратяване е било възможно и след образуване на делото – дали ще се приложи единият, или другият институт, зависи от момента на установяване на основанието, което не позволява образуването на делото или висящността на образуваното вече дело. Моментът на установяване на основанието по чл. 24 НПК зависи от момента на неговото възникване, т.е. причините са от обективен характер. В единия случай те се реализират преди началото на досъдебното производство, а в другия – в по-късен момент, след като е започнало разследването“, обяснява съдът. И стига до извода, че е допустимо и постановленията за отказ, като тези за прекратяване, да подлежат на съдебен контрол.
Конституционните съдии отхвърлят тезата, че съдебният контрол върху постановлението за отказ нарушава независимостта на прокурора. „Този контрол не изземва нито едно изключително конституционно правомощие на прокуратурата по чл. 127 от Конституцията, тъй като не отнема нито възможността на прокурора да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане (т. 1), нито възможността му сам да извършва разследване (т. 2), нито да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер (т. 3)“, заявяват те.
И напомнят, че изпълнението на задължителните указания на съда не е нарушение на конституционния принцип за функционална независимост на прокурорите.
В решението се дават следните съществени разяснения: „При съдебния контрол върху отказа да се образува досъдебно производство задължителните указания относно прилагането на закона – процесуален и материален, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване на преписката. В този смисъл отмяната на постановлението за отказ от образуването на досъдебно производство е допустима само когато е възможно да се извърши каквото и да е действие, което да доведе до вероятност от друг правен резултат. Затова съдът не може да дава обвързващи указания, с които да предопределя резултата от оценката на данните, както и изводите по същество и съдържанието на прокурорския акт. Прокурорът, на когото е върната преписката за продължаване на проверката или за правилното приложение на материалния закон, е овластен да разреши тези въпроси суверенно, т.е. самостоятелно по свое вътрешно убеждение, което следва да се основава съгласно чл. 14 НПК на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по преписката и на закона. Съдът при осъществения контрол не замества прокурора, тъй като не образува вместо него досъдебно производство, нито дава указания за образуването му.
Разбирани по този начин, правомощията на органите на наказателния процес в досъдебното производство предпоставят изключително и само възможността да съществува контрол за обоснованост и законосъобразност върху акта на прокурора, но не и намеса в неговото вътрешно убеждение“.
Бившият главен прокурор беше оспорил и промените в чл. 247б, ал. 2, т. 1 НПК, според които съдът не насрочва разпоредително заседание, а прекратява наказателното производство, когато са налице основанията по чл. 250, ал. 1 НПК. КС сочи, че това правомощие на съдията-докладчик е насочено към преустановяване на наказателния процес в съдебната му фаза единствено и само когато описаните факти в обстоятелствената част на обвинението не сочат на никакво престъпление. „В правовата държава съдът е длъжен да гарантира решаването на спорове в справедлив процес, насочен към установяване на обективната истина, в условията на равенство, състезателност и публичност. В разглежданата хипотеза такъв спор обективно не може да възникне поради изначалната непригодност на обвинителния документ (обвинителен акт или тъжба), който не съдържа факти, относими към състав на каквото и да е престъпление. В такъв случай целеното от носителя на обвинителната функция осъждане на обвиняемия е поначало непостижимо. Следователно конституционно недопустимо е, използвайки правомощието си по чл. 127, т. 3 от Конституцията, държавният обвинител да претендира за право да привлича към наказателна отговорност лица за деяния, които в рамките на фактическите положения, на които се позовава самият той, не съставляват престъпления“, се обяснява в решението.
Специалният ред за разследване на главния прокурор не е противоконституционен
„При извършване на проверка или провеждане на разследване по сигнал срещу главния прокурор без съмнение се засягат негови лични права и законни интереси и се поражда риск от злоупотреба с предоставените му правомощия. Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе, че в такива случаи би било конституционно недопустимо да му бъде позволено да ги упражнява“, подчертава КС.
Той отхвърля виждането, застъпено от Иван Гешев, че въвеждането на специален прокурор за разследване на главния прокурор, е противоконституционно. „Не може a priori да се приеме, че всяко различие от общия ред за реализиране на наказателна отговорност е противоконституционно, без да се изследва дали специалните правила нарушават конституционно установените граници на формиране на държавната наказателна политика“, сочат конституционните съдии.
Те обясняват, че за да бъде обявен за противоконституционен, новият ред за разследване на главния прокурор, трябва да е така уреден, че или да бъде негоден да постигне крайния резултат – реализиране на наказателната отговорност на главния прокурор, или да засяга негови основни конституционни права по начин, по който се предотвратява реализацията им, или да засяга до такава степен принципите, въз основа на които е устроена и функционира прокуратурата, че да прави невъзможно осъществяването на конституционната ѝ задача да следи за спазване на законността.
КС анализира в детайли всички тези положения и достига до извода, че нито едно от тях не е налице при въведения в ЗСВ и НПК механизъм за разследване на главния прокурор.
16
Коментирайте
Е, сега нали се разреши.
Това е близалката залъгалка за евролибералите, да има да смучат нещо, докато бършат сълзите си в ъгъла на пясъчника. Дали обаче контролът върху отказите за образуване/прекратяване на досъдебно производство са достатъчен стимул за водене на качествен и ефективен процес от страна на прокуратурата, което може да поддържа фиктивно обвинение, т.е. да симулира дейност и накрая да приключи я със споразумение или оправдателна присъда, е въпрос с отворен отговор и затова трябва да се мисли за въвеждане на някаква форма на конкуренция с представителя на засегнатото лице. По отношение на контрола чрез ad hoc прокурор, както вече съм споменавал, много лесно… Покажи целия коментар »
Въпреки че, съобразявайки събитията през последните няколко години целта за облекчаването на процедурата по освобождаване на главния прокурор е ясна и има логика в различните мнозинства (назначаването да е максимално легитимно, а при системно неизпълнение на задълженията или грубо погазване на закона, включително и чрез бездействие, да може да се търси бързо отговорност) чотново стои въпросът за политическо влияние, макар и не толкова ярко изразено като с отменената реформа – 13 гласа се постигат сравнително лесно. Все си мисля, че предвиждането на специално производство за обжалване на акта на ВСС пред КС или поне 5/7 членен смесен състав на ВКС… Покажи целия коментар »
Колкото и проскубани мисли да ни заливат, България е в либералния съюз. Който не го е разбрал, ще си остане само с проскубаните си мисли! Но пропагандата трябва да продължава…
Лекс, защо ни занимавате с тема, приета с мнозинство в КС. Такива решения се изпълняват! Интересен е случаят, в който КС е разделен на две – наричам ги групата на Президента и групата на НС. Групата на Президента използва формалния аргумент на избор на депутати за да обяви промените за противоконституционни. Да, избраните са „собственици“/депутати, НО не са „въведени във владение“. Владението е на служебното правителство. Ако остане стария текст, това правителство е на Президента. Групата на НС се обявява за непрекъсваемост на НС, съгласно прогласения от Конституцията парламентарен характер на републиката. Предлагат формално старите депутати да прекратяват пълномощията си… Покажи целия коментар »
И как точно може да се случи реализирането на наказателната отговорност на главния прокурор?
Това ВСС няма ли да си ходи вече?
Напълно беполезни са в този си състав.
Спокойно, Петров, следващите ще са още по-зле и от настоящите. Досега е било все така и няма нито една добра причина да смятаме, че нещо ще се промени.
Надеждата умира последна.
Много добри разяснения защо Конституцията не изисква всичко за тримата големи да е еднакво.
Гешев как реши, че въвеждането на специален прокурор за разследване на главния прокурор, е противоконституционно?
Така му изнася естествено.
Трябва да се разграничи контрола за обоснованост и законосъобразност върху акта на прокурора от вмешателството в неговото мнение.
Е, не че въобще не му се месят.
Ново
-
КС: Законодателят е свободен да определи с колко гласа се избират главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС
-
Промените в Конституцията: Другото мнение в КС и опасността правото да спре да се адаптира към новите реалности
-
Радев даде третия мандат на ИТН: Това е последният шанс този парламент да не отлети в историята
Въпросът за мнозинството е изключително важен.