КС единодушно: Закъснелият избор скъсява мандата на конституционния съдия
Из Конституцията
Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.
(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.
(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години.
(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.
Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
- изтичане на определения срок;
- подаване на оставка пред Конституционния съд;
- влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
- фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
- несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5;
- смърт.
(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.
(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.
Конституционен съдия, избран или назначен след предвиденото в чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията обновяване на състава на Конституционния съд, упражнява правомощията си само за оставащия срок от мандата, считано от конституционно дължимия момент за обновяването на състава на Съда.
Това задължително тълкуване на Конституцията (пълния текст на решението виж тук) даде днес единодушно Конституционният съд (КС).
То е в отговор на питането на президента Румен Радев за това каква е продължителността на мандата, когато конституционен съдия е избран или назначен и встъпил в длъжност след предвиденото обновяване на състава на КС.
Докладчик по делото е Таня Райковска.
От днешното решение на КС следва, че мандатът на следващите конституционни съдии, които се очаква да са шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова и бившият върховен съдия Борислав Белазелков, няма дa e 9 години, а те ще останат в КС малко по-малко от 7 години. Причината за това е, че Народното събрание забави избора на двама членове на КС над две години.
„…връзката на мандата на съдията (от 9 години) с момента на обновяване на всеки три години е изначално заложена от конституционния законодател. Няма как на органите, на които е възложено да формират състава на Конституционния съд, да бъде призната (фактическа) дискреционна власт да променят момента на последващо обновяване посредством собствените си бездействия. Конституционно недопустимо е от неизпълнението на конституционно възложено право – задължение един конституционно предвиден държавен орган, със съответната функция и място в организацията на държавата, да извлича дискреционна власт за определяне реда на неговото осъществяване“, заявява КС в решението си.
И подчертава, че с конституционната схема на периодично обновяване на състава на КС се цели да се преодолее във висока степен евентуално спекулативно използване на политическата конюнктура.
Днешното решение на КС е поредното, в което той остро коментира бездействието на Народното събрание да обнови състава на различни конституционно уредени органи. Сега го прави и заради ситуацията, в която е поставен самият той от депутатите – да действа в непълен състав от над две години.
„Конституцията и ЗКС не приемат за допустимо ненавременно, извън пределите на едно забавяне в разумен срок, упражняване на правомощията на органите, формиращи персоналния състав на конституционната юрисдикция, тъй като това би означавало в една конституционна правова държава да се толерира неизпълнение на конституционните повели“, пишат конституционните съдии.
И обясняват, че заради това бездействие възниква конфликтът между продължителността на мандата на конституционния съдия – 9 години и обновяването на състава на съда на всеки три години.
„Всяка хипотеза на конституционен конфликт, какъвто е налице и в конкретния случай, изисква защитата на обществения интерес да бъде изведена на преден план“, заявява КС.
Конституционните съдии посочват, че с решението им се постига „защита на принципа на периодично обновяване по щадящ за мандатността начин“, защото не се отменя 9-годишният срок на овластяване, а се обвързва осъществяването му му като цялостен процес с предвидените в Конституцията периоди на обновяване състава на Съда.
„Да се възприеме разбирането, че конституционен съдия, избран след предвиденото в чл. 147, ал. 2 от Конституцията обновяване на състава на Конституционния съд, се ползва с „пълен 9-годишен мандат“ (според терминологията в Тълкувателно решение №8 от 2000 г. по к.д. №9/2000 г.), означава, да се пренебрегне въздействието на конституционния ценностен ред върху проявата (мярата) на политическата дискреция на парламента и по този начин да се прегради осъществяването на конституционно възложената власт (на конституционно възложеното право – задължение) за обновяване състава на Съда по начина, определен в Конституцията, т.е. да се препятства обновяването на състава на Съда на всеки три години от всяка квота. Виждане, според което конституционен съдия, избран след предвиденото в чл. 147, ал. 2 от Конституцията обновяване на състава на Конституционния съд, се ползва с пълен 9-годишен мандат, не може да бъде подкрепено като приемлив компромис, тъй като неговото следване би довело до несъответствие с конституционно предвидената схема на периодично обновяване на състава на Съда по указания ред на всеки три години“, пише КС.
Затова, позовавайки се на принципа на щадящия баланс при колизия на правни положения, приема, че приоритет има принципът на периодично обновяване. „Такъв тълкувателен подход се вписва в защитния механизъм за спазване на установения демократичен конституционен ред, приложим в изключителни ситуации на бездействие на някой от конституиращите органи, имащо потенциал да наруши заложеното в Конституцията базисно изискване за периодично и ритмично обновяване на състава на Конституционния съд“, заявява КС.
24
Коментирайте
9 години са много. Изменение в КРБ, не повече от 5 им стигат.
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
OMG You shared the information I really needed! Thank you very much! We really need so much useful information. I’d like you to share more! I also want to share waffle to you!
То хубаво, обаче не са помислили за друго усложнение. Двете свободни места от квотата на НС са освободени по различно време – през м. 11.2021 г. на Анастас Анастасов и през м. 02.2022 г. на Гроздан Илиев. На тяхно място сега ще изберат друго двама, но няма да е ясно кой на чие място, от там – няма да е ясно на кой мандата му ще се изчислява от м. 11.2021 г., и на кой от м. 02.2022 г. Или може би трябва да теглят чоп.
Деса или Дедо – туй е въпроса.
И на двамата мандатите са започнали да текат по едно и също време, съгласно даденото тълкуване и ще изтекат по едно и също време. Това е моментът, в който е било конституционно дължимо избирането им от НС,т.е. ротацията преди две години. Следователно, краят на мандатите на новоизбраните ще е заедно с края на мандатите на Соня Янкулова и Янаки Стоилов.
Ще видим какво ще е
Държавния глава ако обича да не ни занимава със своето виждане по въпроса, защото той няма виждане. Той казва това, което му казват от СССР!
Държавният глава се мотивира юридически, когато реализира правомощията, които има по Конституция.
Ами вие, козяшките тролове, какво правите тук, като нямате идея нито от право, нито от бълграски език или история.
Сега това трябва да важи и за ВСС
Много логично решение на КС
Това и аз си го мислех онзи ден
важи
Добро решение, но безсмислено, тъй като практиката досега беше пределно ясна, така че КС отново вадят нож на умряло куче, за да иглеждат дейни и оправдаят „плахото“ си поведения по други далече по спорни казуси.
Доста неподготвено изказване.
Първо, КС не може да сам да си създава „деятелност“, защото не се произнася по своя инициатива – има сезиране с искане за произнасяне по този въпрос.
Второ, практиката изобщо не е била такава. Съдия Гроздан Илиев довърши пълния срок на мандата, 9 години, като си тръгна няколко месеца след останалите трима.
С оглед сегашната ситуация, нямаше да става дума за няколко месеца, а за повече от две години. Така че искането за тълкуване в случая беше много навременна, а решението – справедливо.
Прекрасно!
Хайде сега това да въжи и за останалите аналогични органи, напр. за ВСС.
Няма как да важи понеже там вече има решение за ИВСС и отказ да бъде постановено такова за ВСС, според което се дава предимство на континуитета на властта пред индивидуалните мандати, а забавянето на излъчването на членове от парламента не може да блокира функционирането на органа, чието учредяване става едновременно с избора и на двете квоти – професионална и на НС.
Бухал си и в мислите си. Няма новоконституиран ВСС с липсващи квоти. Ако имаше – щеше да важи,така,както ако бяха избрали някого на мястото на Шекерджиев и Димитрова той щеше да доизкара мандата им,а не да започне нов.
Континуитета се прилага при изцяло неконституиран нов състав/т.е. продължава стария/, а не при вече конституиран нов състав, но с непопълнена или частично попълнена определена квота.
Е как се попълва състав от две квоти по различно време, когато за конституирането на органа е необходимо това да стане едновременно, т.е. твърдя това което казвате и Вие – невъзможно е да има функциониращ ВСС с разминаващи се избори, така че решението в статията е неприложимо, защото се отнася само за органи, работещи на едновременно на квотен (с разминаване) и мандатен принцип, какъвто е КС.
В КС също има квоти и то три, тъй че не си убедителен. Почети малко повече.
Това не е причина един и същи казус да се решава различно. По този начин цъфва лобизма в КС. В случая с ВСС имахме същото – забавяне в избора на квотата. Къде е разликата?
Разликата е в Решение № 1/1999 и № 16/1999 на КС:
https://www.constcourt.bg/bg/act-4687
https://www.constcourt.bg/bg/act-2258
Разликата е в това,че нямаш изобщо избрана и встъпила квота.т.е.всички нови членове,след приключване мандата на старите трябва да встъпят едновременно.при КС няма такова изискване-там всяка отделна квота встъпва по различно време и органа не спира работа,като след изтичане мандата на дадена квота – членовете и напускат независимо дали са избрани/назначени други на тяхно място
Избират се не квоти, а конкретни личности, все пак. И е редно с един аршин да се мери във всеки аналогичен случай. След като това е решението за „закъснялото“ гласуване на съдии в КС, същото следва да бъде и за забавени назначения във ВСС. Няма изискване за едновременно встъпване и във ВСС, вкл. по квоти, вкл. по лица. След като може да се заменят, примерно, двама по всяко време, могат да се заменят така и шестима /примерно/.
This is undeniably an excellent piece of writing. We are indebted to you for taking the time to explain all of this in such detail for all of us. Your website address is:poppy playtime It served as an excellent guidance!