Конституционният съд отмени по-високите данъци на курортните имоти
Въвеждането на по-високи данъци на имотите в курортите, които не са основно жилище на собствениците им, не се отдават под наем и не са регистрирани като места за настаняване на туристи, противоречи на Конституцията. Това реши днес единодушно Конституционният съд (КС) и отмени чл. 22 от Закона за местните данъци и такси (пълния текст на решението виж тук).
В края на миналата година той беше изменен с преходните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане и от 2019 г. предвижда по-високи данъци за имоти в курортите, включени в специален списък, приет с решение на Министерския съвет от 24 декември 2012 г. Тези по-високи ставки ще се прилагат, когато за съответната година имотите не са били основно жилище на съответния собственик, не са били отдавани под наем и не са били регистрирани като места за настаняване по Закона за туризма.
Преди изменението чл. 22 от ЗМДТ предвиждаше, че данъчната ставка за всички имоти е еднаква – тя се определя от местния общински съвет, но всички следват едни и същи граници, определени в закона – от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка.
От 1 януари 2019 г. обаче за имотите разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти от национално значение, включени в специалния списък на МС, ставката се определя в граници от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка. А за някои други курортни имоти тя е от 4,5 до 6 на хиляда.
„Изключителната компетентност на Народното събрание да установява данъци, във всичките им елементи, относно недвижимите имоти на гражданите, се оказва поделена между парламент и правителство, което е конституционно недопустимо“, заявява КС. И посочва, че без законово посочени критерии, правителството се овластява със свой акт за определяне на курортите от национално и местно значение косвено да предопределя размера на данъка върху недвижими имоти на територията им.
„В списъка, приеман с решение на Министерския съвет, могат да бъдат включени или изключени едни или други курорти по неясни и евентуално субективни, във всички случаи трудно предвидими, критерии. Така смисълът и действието на закона се поставят в зависимост от подзаконов акт, чието естество позволява бързо и/или лесно изменяне, което води до конституционно недопустима правна несигурност. Такава възможност на Министерския съвет да предопределя размера на данъка противоречи на конституционния принцип за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията)“, пише КС.
В решението се посочва още, че като предвижда по-високи ставки, когато имотът не е основно жилище, не е отдаден под наем и не е регистрирани като места за настаняване на туристи, чл. 22 ЗМДТ поставя размера на данъка в зависимост от елементи, неприсъщи на имуществения данък. „Смесването на елементите на данъка върху недвижими имоти като имуществен данък с елементите на подоходните данъци може да бъде ясно установено и от мотивите, с които народни представители внасят между първото и второто гласуване промени в чл. 22 ЗМДТ (чрез допълнения в Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане). Водещото съображение на вносителите е, че с предвидената диференцирана ставка се ликвидира съществуваща неравнопоставеност, тъй като собствениците, които отдават под наем имоти в курорти, освен данък върху недвижимите имоти, плащат и туристически данък/патентен данък или респ. подоходен данък по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходите от наем“, пише КС. И завява: „Подобно съображение може да бъде отнесено към определянето на данъчни облекчения или към подоходен данък, но не и към определянето на размера на имуществен данък“.
Като изрично посочва, че въпреки заявения стремеж за постигане на равнопоставеност между тези, които дават имотите си в курортите под наем и останалите, чл. 22 ЗМДТ „води до несправедлив резултат“ и тези, които не получават доходи от наем, ще дължат по-голям данък за имота си от тези, които получават доход от него.
С решението за противконституционни са обявени и разпоредбите на чл. 9, ал. 4, изречение второ и ал. 5, изречение второ от Закона за митниците. Те дават възможност шефовете на дирекции в митниците да бъдат уволнявани без предизвестие от директора на агенцията, само по негова преценка и след съгласуване с министъра на финансите. Срещу тези нови правила в Закона за митниците в становищата си до КС се обявиха главният прокурор Сотир Цацаров, Висшият адвокатски съвет, представители на правната наука.
„Едностранното прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от органа по назначаване е предназначено да санкционира неправомерно поведение на държавния служител. То е допустимо само на основания, изчерпателно изброени в чл. 107 Закона за държавния служител. Никъде сред тях не присъства прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие по свободна преценка на органа по назначаване – и така се изпълнява конституционното изискване за политически неутралитет на държавните служители. Те не заемат длъжност въз основа на политическо доверие, поради което не е допустимо да бъдат освобождавани от длъжност по целесъобразност а без служебен стабилитет не може да се постигне професионална квалификация на държавните служители, обезпечаваща надлежно изпълнение на възложените им функции“, обяснява КС.
В решението се посочва, че стабилитетът на държавната служба, не означава, че при нея няма субординация, отчетност и контрол, или пък оперативна самостоятелност. „Всяка дискреционна преценка обаче трябва да остава в предвидените от Конституцията граници. Неслучайно чл. 116, ал. 2 от Конституцията възлага на законодателя да предвиди предпоставките и основанията за прекратяване на служебните правоотношения. Атакуваните разпоредби в чл. 9 ЗМ обаче посочват само компетентните държавни органи (директорът на Агенция „Митници“, съгласувано с министъра на финансите), които освобождават от длъжност посочените висши държавни служители не само по своя преценка (и дори без изискване за мотивиране на акта), но и без предизвестие“, заявяват конституционните съдии.
И посочват, че в Закона за митниците не са регламентирани изискванията, които да съобразява шефът на агенцията, за да не прерасне преценката му в произвол.
В решението се казва, че този специален режим за освобождаване на шефовете на дирекции в митниците е „лишен от разумно и обективно основание и противоречи на природата на конституционния принцип за равенство пред закона“. И подчертавайки, че той не се прилага за ръководните служители в други звена на администрацията, КС заключава, че той води до отклонение от конституционния принцип за равенство пред закона. „Това води до несправедлив резултат и подкопава конституционните основи на държавната служба“, завяват конституционните съдии.
Делото в КС беше образувано по искане на президента Румен Радев, а докладчик по него беше проф. Атанас Семов.
7
Коментирайте
Поздравления за КС за правилното решение, както и за Президента, който го сезира. Тази норма беше абсолютно безумие, както повечето от идеите на В.Симеонов
Що за имоти са тези, в които никой не живее и не се използват? Бараки, кокошарници, не мога да разбера… И как се доказва, например, че не се дават под наем, при условие, че масовата практика е да се настаняват гости без това да се декларира и да се плащат данъци. Съгласен съм само за вили в малки курорти, които се използват от собствениците сезонно.
Да, обикновено тези къщи лятото са пълни с „гости“ или „роднини“. И всеки собственик гледа да мине метър при плащането.
Интересно кой изготви „специалния списък“? Това си е чист обир за собствениците на такива имоти.
А уволняването без предизвестие? Чист субективизъм, освен, че е противоконституционно.
Каква чудесна новина. Не съм и очаквал друго решение от този съд.
Това решение ще мине в графата смислени и правилни решения на КС. Дано все повече от решенията му попадат там занапред!