Има ли опасност след лекарите и адвокатите да се пренасочат към други поприща или държави
Условията за упражняване на адвокатска дейност в България отдавна не са добри и това води до остра липса на квалифицирани кадри
Авторът
Жана Кисьова е адвокат с над 21 години стаж в областта на гражданското и търговското право. Тя е магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има диплома по Международен търговски арбитраж от University of London, Queen Mary School of Law.
От 2021 г. е член на Софийския адвокатски съвет.
В Софийската адвокатска колегия отдавна се наблюдава отлив на опитни адвокати по три направления:
- Някои адвокати търсят сигурна и добре платена работа в държавната администрация или в частни компании и подават заявления за отписване като адвокат. През 2022 г. от колегията са се отписали 137 адвокати, през 2023 г. – 126 човека, а от началото на тази година досега още 62-ама.
- Немалка част се насочват към реализация в други юридически професии. През 2023 г. в проведените конкурси за нотариуси, съдии и други длъжности, са се явили 95 адвокати от САК, които са поискали удостоверения за адвокатски стаж, а през 2024 г. само за първите шест месеца те са 110.
- Още по-значителен брой адвокати остават вписани в българските адвокатски колегии, но започват да работят за чужди компании или чужди адвокатски дружества дистанционно или дори емигрират и се установяват постоянно извън страната. Броят на тези адвокати не е официално известен, тъй като те не са задължени да се отписват от местните адвокатски колегии, нито да обявяват пред колегията дали осъществяват дейност извън страната.
Причините за това са много, но преди всичко лицата, които упражняват свободна професия, нямат гарантиран месечен доход, независимо че имат гарантирани месечни разходи, които трябва да покриват.
По статистически данни в сферата на държавното управление средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2024 г. варира между 2180 лв. и 2725 лв. и това привлича много адвокати към високоплатени длъжности в администрацията.
Подобна е ситуацията и с възнагражденията на съдиите и другите магистрати. По информация от lex.bg основната заплата за съдия в Софийския градски съд е 5780 лв. или на годишна база: 69 360 лв., а възнагражденията на съдии в апелативните и върховните съдилища са значително по-високи. Допълнително към съдийските заплати се изплащат суми за ранг и за облекло. Към тази основна заплата ce пpибaвят и пo 2% зa вcяĸa пpocлyжeнa мaгиcтpaтcĸa гoдинa, нo нe пoвeчe oт 40% или годишната съдийска заплата на съдия със стаж 20 години би била 97 104 лв. Ocвeн тoвa paбoтeщитe в cъдeбнaтa влacт плaщaт caмo плocъĸ дaнъĸ, а вcичĸи тexни ocигypoвĸи ce пoeмaт oт бюджeтa. Всичко това означава едни сигурни месечни възнаграждения между 6800 лв. и 9090 лв. за съдия на окръжно ниво, които са сравнително изчистени от данъчна и осигурителна тежест, от разходи за дейността и не зависят нито от качеството на извършената работа, нито от удовлетвореността на клиента. Това неминуемо ще води все по-отчетливо и видимо до преливане на кадри от адвокатурата към съдебната система.
Накрая, най-съществената заплаха за потребителите на адвокатски услуги и защита в страната, е силният интерес на чужди компании и адвокатски дружества от други държави-членки на Европейския съюз към ползване на услугите на българските адвокати. Това е резултат от уеднаквяване на правните режими и регулация чрез инструментите на правото на Европейския съюз. Различията между законодателствата в европейските държави от кръга на континенталната правна система все повече се заличават и намаляват. Българските адвокати почти винаги владеят перфектно по един или няколко западни езика и са силно адаптивни към употребата на нови технологии и AI. Чуждите адвокатски кантори от своя страна все повече изпитват недостиг на висококвалифицирани кадри и необходимост от намиране на външни източници за такива кадри при това със значително по-ниски часови ставки, каквито са адвокатските възнаграждения в България.
Специалистите по подбор на персонал също отчитат структурни проблеми на пазара на труда, тъй като безработицата в страната остава сравнително постоянна, но се задълбочава „структурната безработица“ за квалифицирани професионалисти. Проучванията на Агенцията по заетостта показват остра нужда от кадри с професионално образование и само за една година търсенето на специалисти с професионално образование бележи ръст от 41%. Отново по данни от Агенцията по заетостта, 64% от работодателите изпитват трудности при намирането на специалисти в професионалните направления. Няма такава статистическа информация, но вероятно още по-голям процент от работодателите адвокатски дружества също изпитват такива трудности.
Кое доведе до влошаване на условията за работа при адвокатите?
Факторите, които допринесоха за влошаване на работната среда, са много, сред тях са: своеобразната „структурна дискриминация“ на адвокатското съсловие, която се възприе в последните години, като адвокатите и адвокатските дружества бяха изключени от всички форми на подпомагане от средствата, отпуснати по време на пандемията, или от проектите, финансирани от фондове на ЕС, липсата на основни права, гарантирани от закона и Конституцията като правото на почивка и отпуск, правото на стачка за защита на колективни интереси на адвокатите, липсата на адекватен нов модел за предоставяне на правна помощ, липсата на учтивост и колегиалност в отношението на някои съдии, прокурори, следователи и съдебни служители към адвокатите.
Актуален проблем е и присъждането на изключително ниски възнаграждения от съда. Принципно адвокатските възнаграждения се договарят свободно между адвокат и клиент, но в четири различни хипотези държавата определя тези възнаграждения, било чрез Министерския съвет, било чрез съда, който определя пряко или влияе непряко върху размерите на адвокатските възнаграждения:
- Съдът определя пряко адвокатското възнаграждение на назначения адвокат (особен представител) в случаите по чл.47, ал.6, чл.48, ал.2 и чл.430 ГПК, а отскоро някои съдебни състави започнаха еднолично да определят адвокатското възнаграждение и при назначаване на особен представител в случаите по чл.29 ГПК – т.е. при назначаване на адвокат на лице, което не може да бъде открито на известните адреси (чл.47, ал.6 ГПК), при назначаване на адвокат на лице, което при завеждане на делото няма регистриран постоянен или настоящ адрес и призоваването му за делото е извършено чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ (чл.48, ал.2 ГПК), при назначаване на адвокат на длъжника в изпълнително производство (чл.430 ГПК) и при назначаване на адвокат на лице, което е процесуално недееспособно или което няма законен представител или попечител (чл.29, ал.2 ГПК).
- Съдът определя пряко адвокатското възнаграждение, което загубилата делото страна ще плати на адвоката на другата страна по спора, в случаите в които адвокатът има договор за правна защита с клиента си, но е поел ангажимент да осъществи защитата безплатно по реда на чл.38 ЗА, защото клиентът му е материално затруднено лице.
- Министерският съвет определя пряко адвокатските възнаграждения за заплащане по линия на правната помощ за лица под прага на бедност, деца, пострадали от домашно насилие, лица с увреждания и др. Действащата Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС №4 от 6 януари 2006 г., предвижда адвокатски възнаграждения в унизително ниски размери – от 10 до 30 лв. за консултация, от 15 до 80 лв. за подготовка на документи за завеждане на дело, 50 лв. за трудово дело, 80 лв. за развод, от 100 до 360 лв. за дела с определен материален интерес и т.н. Разглеждането на което и да е дело обикновено трае повече от година и ангажираността на адвоката в това производство не е под 15-20 часа. Няма как да бъде привлечен квалифициран специалист да се ангажира за 20, 30 или повече часа за правна защита по дело срещу възнаграждение от 80 лв., при положение че същата сума получава фризьор или козметик за по-малко от 1 час работа.
- Накрая, съдът непряко влияе върху размерите на адвокатските възнаграждения като се произнася по разпределението на разноските по всяко дело и като определя дали претендираното в едно съдебно производство адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Доскоро в съдебните производства имаше предвидимост заради разписаното правило, че загубилата делото страна поема разноските на другата страна за адвокат до размера на едно минимално адвокатско възнаграждение по наредба, приемана от Висшия адвокатски съвет. Съдът на ЕС обаче се произнесе, че при разпределяне на отговорността за разноски, националните съдилища не са обвързани от минималните размери по тази наредба, защото тя е приета от професионална организация на самите адвокати. Сама по себе си тезата на СЕС, застъпена в решението по дело С-438/22 „Ем акаунт БГ“ ЕООД, че в светлината на чл. 101 ДФЕС националният съд не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото по реда на чл. 78 от ГПК, не беше неочаквана. Неочаквано и разочароващо беше развихрилото се след това решение подигравателно отношение от страна на българския съд и целенасоченото „окастряне“ на адвокатските възнаграждения от някои съдии.
Може би от човешка гледна точка, такъв подход е типичен за българския манталитет – някои хора се поддават на низки страсти и емоции като завистта, и не могат да удържат вътрешния си порив да „накажат“ адвокатите и да ги унизят. Но когато определен съдия съсредоточава държавна власт и държавата му е делегирала функции, които са в полза на обществото, той трябва да притежава емпатия, социални умения, междуличностна и емоционална интелигентност и най-вече прозорливост. Един съдия е длъжен да прозре, че решаването на въпроса за разноските в конкретното дело има последици, които са важни за цялото общество и процесите в него:
- Чрез произнасянето си по конкретно дело в частта за разноските съдията създава съдебна практика, която се възпроизвежда в други дела и решения;
- Чрез произнасянето си по конкретно дело в частта за разноските, съдията удовлетворява или не легитимните очаквания на страните в производството за предвидимост на разноските – при наличието на законова норма, която задължава загубилата делото страна да поеме разноските на другата страна за адвокат в размерите по Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при наличие на неотменените текстове на самата наредба и при наличие на достатъчно по обем публично оповестени данни за пазарните цени и нива на възнагражденията, прилагани от адвокати в България, очакванията на страните се оказват излъгани. Например ищецът, платил адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., изведнъж може да възстанови от другата страна едва 150 лв. По този начин съдът индиректно влияе и върху определянето на адвокатските възнаграждения в бъдеще, защото страните, ангажирали адвокати в такива производства, няма да се съгласят да заплатят занапред възнаграждение по-високо от присъдените им 150 лв.
- Чрез произнасянето си по конкретно дело в частта за разноските, съдията споделя отговорността за осигуряване на качествена адвокатска защита, защото в обществен план определянето на ниско адвокатско възнаграждение несъмнено ще доведе до отлив на хора от тази професия и постепенното намаляване на адвокатите в производствата. Все повече страните ще бъдат принудени да се представляват сами в съдебните производства без адекватни правни познания и процесуален опит, и това ще доведе до масови случаи на преклузия и неаргументирана защита на правата и интересите им.
За да илюстрираме последиците от подобни съдебни актове за разноските, е достатъчно да се даде един единствен пример – в наскоро постановеното определение от състав на Върховния касационен съд по дело №1990/2023 г., съдът определи адвокатско възнаграждение от 100 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба, позовавайки се на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ (приета от Министерския съвет) и часова ставка за адвоката от 4,72 лв./час съобразно изчисления, базирани на минималната работна заплата в страната за 2023 г. Създадената с това определение практика бе възпроизведена още на следващия ден в друг съдебен акт – Определение №50015/16.02.2024 г. по т.д. №1908/2022 г. на Върховния касационен съд. В същия смисъл са изложени мотиви и в определение №3057/15.08.2023 г., постановено от Софийския градски съд по т.д. №956/2022 г. и редица други дела на Софийския градски съд, по които са назначавани особени представители.
Описаните съдебни актове показват погрешно възприетото тълкуване от страна на съдебните състави, че Наредбата за заплащане на правната помощ задава стандарт за определяне на адвокатски възнаграждения, независимо че съдържащите се в нея минимални и максимални размери на възнагражденията не съответстват на изискването за възстановяване на разумна част от реално направените от страната разходи в производството. Нещо повече, Държавата чрез съда налага тези възнаграждения, определени едностранно от Министерския съвет в унизително ниски размери, на адвокати, които никога не се приемали да осъществяват правна помощ по реда на Закона за правната помощ и въпреки волята им.
Наскоро, в два идентични случая, състав на Софийския градски съд сам определи и назначи за особени представители на ответното дружество адвокати, които не са вписани в регистъра на Националното бюро за правна помощ, не са давали съгласие да предоставят правна помощ по цени, определени в наредбата на МС и изрично са отказали да поемат защитата на ответника в съответните дела. Въпреки това, съдът отказва да освободи адвокатите и им налага едностранно възнаграждение в размер на 100 лв. за разглеждане на делото, което определено представлява форма на държавна принуда.
Това поставя остро въпроса допустимо ли е с оглед принципа на правовата държава и правото на справедлив процес, така както са гарантирани от чл. 2 ДЕС и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с оглед правилата за защита на конкуренцията, национален съд да определя едностранно адвокат на една от страните и неговото възнаграждение, без адвокатът да е съгласен да поеме защитата, при това като се позовава на норми на Наредбата за заплащане на правната помощ, наложена на адвокатите от друг държавен орган при вписването им в регистъра на Националното бюро за правна помощ.
Налице са достатъчно основания да се приеме, че едностранното налагане на адвокатско възнаграждение от страна на съда е национална практика, несъвместима с правилата на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз, както и с правилата относно свободата на установяване, гарантирана в чл. 49 ДФЕС и свободното предоставяне на услуги, гарантирано в чл. 56 ДФЕС.
Адвокатските възнаграждения, определяни пряко от съда или коментирани във връзка с произнасянето при разпределяне на разноските в производството, трябва да бъдат предвидими и съпоставими с пазарните нива на тези възнаграждения
В тази връзка за целите на конкретно производство си позволих да извърша сравнителен анализ на пазарните нива на адвокатските възнаграждения, в който е изложено сравнение на намерените публично достъпни данни в три направления:
- Сравнение на реално оферирани цени от адвокати и адвокатски дружества в София за часови ставки при устна и писмена правна консултация, проучване на имот и консултации при сделка с имот, процесуална защита по брачни дела, процесуална защита по граждански и търговски дела с определен материален интерес;
- Сравнение с часови ставки и цени на други свободни професии с високо ниво на квалификация като архитекти, проектанти, одитори, IT специалисти, чиито цени/възнаграждения не се определят от държавата;
- Сравнение с адвокатските възнаграждения в други държави-членки на ЕС и най-вече с тарифата за минималните адвокатски възнаграждения в Румъния.
Направеният сравнителен анализ сочи, че средните пазарни цени за правна консултация и правна защита от адвокат в района на София в областта на семейното, вещното, гражданското и търговското право, са както следва:
- 200,45 лв./час без ДДС за устна или писмена правна консултация;
- 467,50 лв. без ДДС за проучване на дело;
- 645 лв. без ДДС за преглед на документи и консултации при сделка с недвижим имот;
- 1051,25 лв. без ДДС за процесуално представителство по дела без материален интерес по Семейния кодекс.
По делата с материален интерес, проучването показва, че адвокатите прилагат фиксирано адвокатско възнаграждение и процентно възнаграждение от паричната стойност, предмет на спора, което варира от 12,5% до 0,9% и този процент намалява с увеличаване на исковата сума. Анализът отчита и наличието на редица фактори, които влияят в посока намаляване или увеличаване на тези средни пазарни възнаграждения, като предлага и приложим „коригиращ коефициент“ – например при възлагане на работа в условия на спешност или в извънработно време пазарното проучване сочи, че прилаганите адвокатски възнаграждения се увеличават, като се умножат по коефициент от 1,2 до 2, а според квалификацията и репутацията на ангажирания адвокат, когато той има натрупан значителни опит, познания и препоръки от други клиенти, възнагражденията могат да бъдат до 3 пъти по-високи от средните. Подробни данни за направеното проучване можете да видите тук.
Направеният сравнителен анализ показва също, че определеното почасово възнаграждение за адвокатски услуги – 200,45 лв./час без ДДС (Таблица 1 от анализа), кореспондира с данните за средно почасово възнаграждение за други професионални услуги – 170,23 лв. без ДДС (204,28 лв. с ДДС) в Таблица 2 от анализа и с данните за минимално почасово възнаграждение в държава със сравними икономически показатели като Румъния в отговора по въпрос 2.2 от анализа – 188,76 лв./час без ДДС (226,50 лв./час с включен ДДС). Значително по-високи часови ставки се прилагат от адвокатите в други европейски държави, където проучването сочи, че адвокатите имат средна часова ставка от 297,67 евро/час и средно възнаграждение по делата в размер на 14,35% от материалния интерес (паричната стойност на спора).
Приложените към анализа доклади за всички държави членки на Европейския съюз и попълнените от тях въпросници, публикувани на Европейския портал за електронно правосъдия (виж тук), сочат, че почти навсякъде между 70 и 90% от разходите за съдопроизводство са разходи за адвокатско възнаграждение, а разходите за съдебни такси са изключително ниски. Единствено в България при завеждане на дело с определен материален интерес над 1 млн. лева на трите съдебни инстанции съдебната такса може да стигне 8% от сумата на иска, а адвокатското възнаграждение за трите инстанции ще бъде 4,5% от същата сума.
Никога няма да чуете адвокат да критикува съдийските възнаграждения, защото адвокатите ясно съзнават обществената необходимост нивото на заплащане в съдебната система да бъде високо, но трябва да се каже на висок глас, че срещу тази висока цена, която клиентите ни плащат за правораздаване, те невинаги получават необходимото качество на съдебните актове и необходимото уважение от съда и зачитане на техните права и интереси. Отношението, което адвокатите понякога получават в съдебна зала и грубата намеса от страна на съда в пазарните механизми за определяне на адвокатските възнаграждения до степен да приравняваме адвокатския труд на такъв, подлежащ на заплащане с минимална работна заплата (или 4,72 лв./час), представлява неуважение от страна на държавата към адвокатите и защитата, която те предоставят, и оттам неуважение към собствените ѝ граждани.
И докато обществото ни губи ценни професионалисти в сферата на здравеопазването и адвокатската защита, а гражданите остават без лични лекари или адвокати, то държавата ни трупа все по-голямо количество скъпо платени чиновници в държавната администрация и структурите на съдебната власт.
24
Коментирайте
Анализът би бил много по-правдив, ако авторът му бе изяснил и какъв би бил размерът на адвокатското възнаграждение при злоупотреба с процесуални права, както и да бяха цитирани действителните мотиви на двете определения. А и да поясни защо при частичен иск се уговаря адвокатско възнаграждения за пълния ТВЪРДЯН размер? Без да са разисквани тези въпроси, анализът просто цели да уязви съда, но не и да издири истината. Със сигурност има причини, поради които са присъдени адвокатски възнаграждения по 100 лв., но в повечето случаи съдът не намалява уговорените – дори и по Наредбата, която с последната редакция силно изкриви пазара… Покажи целия коментар »
Всичко,написано в статията е истина.Но ако се въведе прогресивния данък много от богопомазаните магистрати пак ще почнат да се примъкват към нашата черга.
Колеги, Считам, че статията е писана за публика на читателите на едни жълти медии с три или четири букви в заглавието. Същевременно, трябва да се подчертае, че се прави един хубав сравнителен анализ на заплатите ( именно да се предизвика полемика) ! Но не се прави анализ на основни качества в икономиката, време- възнаграждение- качество- резултат ( последният, както написа колега, непредвидим понякога). Може би удобно не се споменава в статията, че доста от адвокатите в България падат сами под определения от самите тях минимум при договорките им с клиените! Може би пак удобно, се скрива истината, че почти всички… Покажи целия коментар »
Кисьова, вие колко плащате на служителите във вашата кантора? Дали да не започнете вдигането на възнагражденията оттам. Да дадете личен пример в задържането на ценни кадри. Или да не гледаме вас на принципа не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря.
Докато не се намали броя на адвокати, посредствените такива ще искат да взимат колкото колегите им които с десетилетия са градили имена и са уважавани специалисти и от клиенти и от колеги от останалите юридически професии. Който не му харесва лесно може да се преквалифицира в юрисконсулт в частна компания, например, където възнагражденията са високи, но с голямата разлика, че там трябва да доказваш подготовката си и работната си етика всеки ден по различни казуси, не разчиташ на регулирани възнаграждения, а получаваш заплата която успееш да договориш, заслужиш и изработиш като донесеш добавена стойност за работодателя. За останалите юридически професии… Покажи целия коментар »
1/Правната помощ трябва се коригира. Невъзможно е предвиденото по нея заплащане. Гражданите получават помощ по този ред и остават с впечатлението, че толкова е себестойността на адвокатския труд. Лекарските услуги по здравната каса да не би да са с такова разминаване с пазарната цена на услугата? 2/Ясно обособяване на дейностите, които са изключителна адвокатска дейност, забрана и санкции за упражняване. На този етап единствено съдебно представителство се смята за такова. То няма как и да бъде упражнено от лице, което не е адвокат (или неспада в чл.32гпк). 3/Въвеждане на задължителна адвокатската защита по дела,(или поне подсъдните на окръжен съд като… Покажи целия коментар »
Баща и син вампири излезли да вечерят. Срещнали един и започнали да смучат кръвта му. По едно време бащата казал на сина „Хайде сине, стига толкова, да продължаваме напред“. Синът му отговорил: Ама тате, виж този още колко кръв има, как да го оставим! А бащата поучително му казал: Сине, ние все пак сме вампири, не сме адвокати!!!
Който може – практикува. Който не може – разтяга локуми на тема Коооой ще ни даде пари? Хем свободна професия, хем плач за гарантирани доходи – оксиморон. Няма такова нещо никъде по света.
Хайде да поплачем още малко. Съдът в 9/10 случая не намалява възнагражденията на, които злоупотребяват с право, за да се изхранват от разноски, а не на всеки адвокат по всяко дело. Става дума за хора, които предявяват по 5 иска за по 5 лева, за да вземат 2000 лева хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, често без клиентите им дори да знаят, че адвокатът води дело от тяхно име. Впрочем и самите адвокати вече не знаят кой какво е предявил и започнаха да си ги дублират. А за злоупотребите с предявяването на десетки дела по частични искове да не… Покажи целия коментар »
Причината е липсата на регулиране в сферата на юридическото образование.Многото юридически факултети са довели до факта, че в Бюрото по труда най- много са юристите, всички деловодители в съдебните органи са юристи, голяма част от държавната администрация също.Това означава че професията вече е девалвирала и съответно и адвокатската работа няма финансово обезпечаване при количеството адвокати, които са вписани в колегиите
Отвратителен цинизъм, прозрачен лобизъм и грозно надничане с мазна муцуна в паничката на другите юридически професии. Това е цялата “статия”. А по същество е поредният смешен плач на тема адвокатски възнаграждения заради решението на Съда на Европейския съюз.
След дълги опит да се внуши колко много вземат съдиите и че тяхното възнаграждение е много по-високо от адвокатското,изведнъж става ясно,на база нейният анализ, че за 12 часа труд (ден,ден и половина) един адвокат изкарва колкото един съдия на месец. Ясно е какво се цели със статията,но мисля,че колегата постига обратния ефект! И всеки ще си каже,чакай малко, говори за лоши възнаграждения а дава ясни данни за среден доход между 300 и 1000лв на час. Да,свободна професия,да,всеки цени усилията си,но при тези цифри да говориш за ниски възнаграждения 😉 и да говориш за онеправданост е малко прекалено! П.С.смятам,че адвокатурата следва… Покажи целия коментар »
В София пак е допре. Из малките градчета адвокатите са пенкилери за смешни пари. Правят всякакви отстъпки на клиентите и разчитат изцяло на присъдените разноски.
На съдията по-долу ще кажа – мога да гледам навсякъде, защото вие сте решихте, че след решението на СЕС сте майката на ротата и ще решавате колко боб чорба да сипете в моята паница, от която храня семейството си.
Полезен и необходим анализ, който освен, че отразява ясно недоволството на колегите след де факто отмяната на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, е показателен за отдавна съществуващото, ноизострено напоследък напрежение между отделните съсловия юристи- на свободна практика, магистрати и тези в държавната администрация, за съжаление следващо (българската) логика на „чуждата паница винаги е по-пълна“, а дискрециинната намеса на съда в определянето на разнодките по делата заби последния пирон в ковчега на стопанската инициатива в сектора на правните услуги, ама така излиза като даваш системно все повече власт на единия участник в процеса, той си вирва носа и си повярва, че… Покажи целия коментар »
Браво, Бухале! Един не каза: Този колко много знае, колко много е чел, а все колко пари изкарва и каква кола кара.
Нека не си кривим душата по отношение и на съсловната организация на адвокатите обаче, защото отдавна централния орган и особено районните колегии са загубили ролята си на организатори на цялостната дейност и „ковачница на нови идеи“ в процеса на безкрайна централизация на институциите в държавата за „по-лесно“, чиито последици се видяха покрай пожарите в селата в Южна България. Подобен консолидационен подход, освен че обезлюдява физически местните структури, в т.ч. от компетентни кадри, води до отнемането на отговорности и правомощия, което ги лишава от потребността да развиват административен и друг чисто интелектуален капацитет, превръщайки ги в инертни чиновници до степен, че… Покажи целия коментар »
След 20 години в тази професия, мога да кажа, че основният проблем на адвокатската работа в България е рискът. Ще кажете, че то така е с всяка свободна професия навсякъде по Света. Но не – в България е напълно възможно, при утвърдена практика, съдът и то върховният, да ти изкара решение, което я обръща надолу с главата. И върви после обяснявай на клиента, че това се случва за първи път и ти самият недоумяваш. Към риска от непредвидимия съд, разбира се, добавям риска и от непредвидимия законодател. Както си стоиш и с ПЗР на закона за гъбите са изменили ГПК.… Покажи целия коментар »
Напълно се съгласявам и ще добавя – за съда сроковете инструктивни, за страните – преклузивни.
Популистка статия, целяща да отклони вниманието от истинскити проблеми. Заглавието не предполага изложение, което се свежда само до едно- оплакване за ниски доходи и сравнение със съдийските възнаграждения. Нито дума за истинската причина за проблема с недостатъчните доходи- липсата на истинско планиране и регулиране в областта на юридическото образование. Непрекъснато се бълват юристи, респективно и адвокати. Невъзможно е да се осигури работа за всички.
Затова, колеги адвокати, не гледайте в чуждата паница, защото е най-малко непристойно. Особено на фона на получени адвокатски възнаграждения на адв.В.Гигова в размер на 300 000 лева по дело за частичен иск с цена 27 000 лева.
Хахаха, ето кой гледа в чуждата паница. А колегата е направила анализ, доста обстоен на възнагражденията, но явно не сте го и погледнал. Гигова не я познавам, но знам едно – при частичен иск, цялата работа се върши по първото дело и после всичко е на готово. Знам и колко колеги са буквално изпързаляни от клиенти така. Изнасят цялото дело и след това за големия остатък – ама нямаме нужда от Вас, г-н адвокат.
Срам, ако сте наистина от ВКС.
Точно обратното е направила Кисьова – казала го е ясно: „Никога няма да чуете адвокат да критикува съдийските възнаграждения, защото адвокатите ясно съзнават обществената необходимост нивото на заплащане в съдебната система да бъде високо, но трябва да се каже на висок глас, че срещу тази висока цена, която клиентите ни плащат за правораздаване, те невинаги получават необходимото качество на съдебните актове и необходимото уважение от съда и зачитане на техните права и интереси. Отношението, което адвокатите понякога получават в съдебна зала и грубата намеса от страна на съда в пазарните механизми за определяне на адвокатските възнаграждения до степен да приравняваме… Покажи целия коментар »
Прост върховен съдия. Нищо не е разбрал от статията. Айде отивай да пишеш определения и решения, че има дела, по които вече над 24 месеца чакам произнасяния. А за 24 месеца забавяне каква заплата ще вземе съдийското дупе, което нищо не е свършило?
Поредният адвокат, който си мисли, че „неговото“ дело е единствено. Обърнете се към колегите си, които на ден подават по 100+ искови молби, всяка за под 100 лева матетиален интерес и всяка с безплатно представителство по чл. 38 ЗАдв. Или по-добре се обърнете към адвокатския съвет, който гордо мълчи по въпроса, защото в тая каца има твърде много мед. Иначе Вашето дело ще бъде разгледано по реда след техните.
“лицата, които упражняват свободна професия, нямат гарантиран месечен доход, независимо че имат гарантирани месечни разходи” :О верно ли?
Има адвокати, които се отписват, защото САК има твърде много адвокати изначално..