Преди два дни Конституционният съд (КС) постанови едно от най-фундаменталните решения в своята практика. Както „Лекс“ писа, тогава той даде само кратките отговори на четири въпроса, които му бяха поставени от върховни съдии (повече за преките последици от решението виж тук). И прогласи следното:

  1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.
  2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.
  3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

Днес обаче конституционните съдии обявиха мотивите си, които обясняват как и защо са стигнали до тези изводи (пълния им текст виж тук).

Как КС затвърди ролята си за върховенството на Конституцията

В цялото решение, което до 15 дни трябва да бъде публикувано в Държавен вестник и да влезе в сила три дни след това, прозира една основна линия, принцип, от които са се ръководили конституционните съдии, за да дадат това тълкувание на Конституцията. И той е, че за да има истинска правова държава, трябва да има върховенство на Конституцията, а такова не може да се наложи, ако актовете на КС се приемат за празна декларация без реални последици.

В цялото решение се търси балансът между правна справедливост и правна сигурност. А още от началото КС посочва, че правната сигурност е проявление на правовата държава във формален смисъл, а правната справедливост е нейно проявление в материален смисъл.

Най-силно категоричността на КС в това, че неговите решения не може да се приемат за удар в празно пространство, се вижда, когато трябва да даде отговор на въпроса какви са последиците, когато „отменя“ ненормативни актове на Народното събрание или укази на президента.

Той беше поставен пред него, тъй като (подобно на законите с еднократно действие) те вече са изпълнени, когато КС ги обяви за противоконституционни и последиците от тях са настъпили. А самата Конституция казва, че обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането в сила на решението. Т.е. имаше много застъпници на тезата, че в този случай произнасянето на КС е лишено от практически смисъл и ефект.

В мотивите си КС отхвърля категорично подобна възможност. И заявява, че именно той чрез своите актове гарантира върховенството на Конституцията. „Това не би било възможно, ако се допусне решенията на Конституционния съд за противоконституционност на актове на Народното събрание и на президента да имат единствено характер на декларация без правни последици, правещи ефективно върховенството на Основния закон“, се заявява в решението.

Конституционните съдии обясняват, че изборът е дали да придадат обратна сила на решенията си, или не. „Едната възможност е решението на Конституционния съд да действа „ex tunc“, при което противоконституционният нормативен акт е невалиден от момента на приемането или издаването му. Другата възможност е решението да действа „ex nunc“, при което нормативният акт, обявен за противоконституционен, спира да се прилага занапред. …Действие напред във времето на решението за противоконституционност (ex nunc) е проекция във времето на разбирането за правната сигурност (правова държава във формален смисъл), докато обратното действие (ex tunc) доближава по-плътно правните последици на такова решение до повелята за правна справедливост (правова държава в материален смисъл)“, заявяват те.

Но според тях на практика дилема няма, защото „върховенството на Конституцията в случай на нарушаването ѝ от ненормативен правен акт може да се гарантира ефективно единствено ако обявеният за противоконституционен акт е невалиден от момента на приемането или издаването му“.

Затова и придават обратна сила на решенията си за противоконституционност на такива актове от момента на приемането им. Но правят важната уговорка: „За такива актове, приети преди Конституцията от 1991 г., невалидност настъпва от момента на влизане в сила на Конституцията“.

„Обявената „ex tunc“ противоконституционност на ненормативен акт би могла да постави редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта. До уреждането им, при наличие на правен спор тези въпроси се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право“, пише още КС.

За последиците от прилагането на противоконституционен закон

В мотивите на решението се откроява и втора основна нишка – Народното събрание е задължено да уреди правните последици от прилагането на всеки обявен за противоконституционен закон. И това не означава само да приеме нова норма на мястото на „отменената“ стара, а да уреди последиците по приключените правоотношения, включително и как ще се обезщетяват увредените от действието му.

КС сам с решението си казва какво става със заварените и висящите правоотношения – по тях противоконституционният закон не се прилага.

Какво обаче става с приключилите правоотношения?

„Обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред (ex nunc), а възникналите от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, освен ако Народното събрание не постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд (разпоредбата казва, че възникналите правни последици от обявяването на даден акт за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил- бел. ред.)“, пише КС. И подчертава, че ефектът от решението му не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения.

„Такова решение поражда задължение за законодателя да уреди последиците от прилагането на обявения за противоконституционен закон“, заявяват конституционните съдии.

Като дават отговор и какво да правят съдилищата, когато Народното събрание бездейства, а са сезирани от граждани и юридически лица, чиито правоотношения са били уредени въз основа на противоконституционен закон. До произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото“, заявява КС. И тук прави специално уточнение, което като че ли е насочено към Върховния касационен съд, който го попита по повод на едно от делата за т. нар. царски имоти. То гласи: „Последното е приложимо и за нормативните закони с еднократно действие, което вече е изчерпано преди влизането в сила на решението на Конституционния съд“.

В решението ясно се вижда, че когато задължава Народното събрание да уреди последиците от прилагането на противоконституционен закон, КС има предвид и обезщетяването на увредените от него.

„От конституционния принцип на правовата държава произтича задължението на органа, предвидено в чл. 22, ал. 4 от ЗКС. То се свързва и с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал противоконституционния акт. Уреждането на правните последици от прилагането на противоконституционния акт до обявяването му за такъв не е в правомощията на Конституционния съд, но неговото решение задължава органа, постановил акта, да изпълни конституционното си задължение, което е и смисълът му на елемент от цялостния конституционен механизъм за балансиране на властите. Мерките, които органът следва да приеме, за да уреди правните последици от прилагането на акта до влизане на решението на Конституционния съд в сила, са иманентна част от процеса на осигуряване на върховенството на Конституцията“, заявява КС. Т.е. на конституционно ниво задължава Народното събрание да не бездейства.

С решението парламентът по още един начин е поставен в ситуация да не може да „пасува“, след като закон е бил обявен за противоконституционен. КС преразгледа виждането си от 1995 г., че когато обяви за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ такъв, се възстановява старата редакция на нормата.

Този подход беше избран от КС преди 25 години, за да не възникне правен вакуум. Днес обаче КС отказва да запълва тази празнота със старата норма, като обяснява подробно защо това е недопустимо и „прехвърля“ задачата на законодателя.

„В компетентността на Народното събрание е, ако прецени, да преодолее правния вакуум, който може да възникне от решението на Конституционния съд за противоконституционност на закон, като държи сметка за баланса между отделните измерения на правовата държава. Това произтича пряко от върховенството на Конституцията и принципа на правовата държава, задължаващи управлението на държавата, а следователно всеки държавен орган, на първо място Народното събрание да спазват Конституцията и законите в този посочен от Основния закон ред“, заявява той в решението си.

22
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
woW
woW
02 май 2020 19:14
Гост

При липсата на футболни първенства, и с оглед на спадащото равнище на правното образование в последните години, с изненада виждам, че много конституционни съдии „в резерва“ са се навъдили и дават вещи разработки …

Бай Ганьо
Бай Ганьо
30 април 2020 18:52
Гост

Решението е слабо – ок,днес ще отменят един закон, ама тези които ще загубят права от това, че са ползвали до момента от него,и са се доверили на Държавата? – и те трябва да бъдат обезщетени, а не само лицата,които са загубили права от противоконституционния закон.Затова, отменен закон не може да връща права в “реални граници“, т.е. да възстановява фактическо положение, а само да обезщетява

ала бала
ала бала
30 април 2020 18:39
Гост

т.1 и т.3 от това решение директно си противоречат – защо закон с еднократно действие,след отмяната му да има възстановително действие, а такъв с многократно – да няма? Четох и самото РКС – общи приказки,и нищо повече: няма сравнителен анализ с другите страни, нищо – само общи философии за ‘справедливост’, но дори и там без логически аргументи(правни въобще липсват)- в КРБ си пише, ясно: отмяната от КС има действие само занапред, и никъде не прави разлика за ‘еднократно’ или ‘многогратно’ действие на закона…друг е въпроса, че в КРБ липсва норма уреждаща задължителен срок в който НС трябва да приеме закон… Покажи целия коментар »

ала бала
ала бала
30 април 2020 17:03
Гост

Поредните качамаци – закона се обявява за противоконтитуционен, ама последците (т.е. обезщетенията) не се дължат ex lege на увредените лица, ами след като НС каже как – кога НС ще почне да го прави това, т.е. да почне да се самонаказва за отменени свои закони? -точно никога. И щом не го приема съотвения закон за обезщетяване, не следва ли увредените лица да имат право на обезщетяване по общия ред, без да чака НС да се накани? – ето това е най-важния въпрос, ама тук КС не казва и дума.Така че, казват нещо като нищо. Нито пък има някакъв срок НС… Покажи целия коментар »

неюрист №1
неюрист №1
30 април 2020 15:04
Гост

„Този подход беше избран от КС преди 25 години, за да не възникне правен вакуум. Днес обаче КС отказва да запълва тази празнота със старата норма, като обяснява подробно защо това е недопустимо и „прехвърля“ задачата на законодателя.“

Доколкото разбирам все едно с 25 г. закъснение е решено, че при отворена няколкометрова дупка на пътя при невъзможност колите да летят над нея разчистването на боклука не стига, и не може празнотата да се запълва с него, а трябва да се извършат и съответните ремонтни работи. Това е наистина фундаментален напредък на правовата държава и е супер кул.

Вуйчо Ваньо
Вуйчо Ваньо
30 април 2020 14:58
Гост

С други думи: Кой е… Пардон, че ще го изтрият. Кой живял – живял, ама да си плаща после издръжката.

чест и почитания
чест и почитания
30 април 2020 14:34
Гост

На всички неразбрали, които очевидно не са юристи. КС ви казва, че ако са ви решили делото по противоконституционен закон, след това държавата ще ви плати обезщетение и самото НС е задължено да каже как да бъдете обезщетени. Правото е сложна материя не се мъчете, но да знаете – за хубаво е! Поздравения за това решение на този състав на КС в него най-сетне добивам увереност във върховенството на клетата ни Конституция

Дубльор
Дубльор
30 април 2020 14:31
Гост

„От конституционния принцип на правовата държава произтича задължението на органа, предвидено в чл. 22, ал. 4 от ЗКС. То се свързва и с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал противоконституционния акт.

Е как така, като по член 22 ал 4 от ЗКС има… оххх… майната му

превод в ефир за неюристи
превод в ефир за неюристи
30 април 2020 14:38
Гост

Ко не тий ясно? Да преведа – ЗКС е просто закон и не гойбават, решенията на КС за тълкуване на Конституцията са все едно част от нея – сега с това решение им казват искаме всеки път като отменим закон да мислите как да обезщетите хората, а на съдиите казват – прилагайте пряко Конституцията, ако ония михлюзи в НС се правят на ударени. Туй то!

Молев
Молев
30 април 2020 14:31
Гост

Спокойно всичко ще узаконят, няма да седи незаконно.

Уранготан
Уранготан
30 април 2020 14:30
Гост

За мен положението е страшно и не знам какво ще мислите, но всички ръсят перманентно жестоки глупости

Иванова
Иванова
30 април 2020 14:30
Гост

Разбирам, че сме правова държава и е важно законите да казват в тия и тия случай какво се прави. Но колкото повече гледам тия казуси, толкова повече си мисля, че трябва да избягаме в планината, защото само един бъцил размества и обърква всички по чудовищен начин. Нали?

Мартеница
Мартеница
30 април 2020 14:29
Гост

Лятото идва, а с това се топят и мозъците на хората

ГигенВиген
ГигенВиген
30 април 2020 14:29
Гост

Положението е чок сериос

Николов
Николов
30 април 2020 14:28
Гост

Така сте се умешали, че ми ставате смешни. Един вирус уж от прилеп ви разказа игричката направо.

Дидо
Дидо
30 април 2020 14:30
Гост

Вирусът няма нищо общо.

Пенюга
Пенюга
30 април 2020 14:28
Гост

Аз да ви кажа нищо не разбрах. Излиза ли че всичко което правят е законно или е незаконно ?

Лимоновски
Лимоновски
30 април 2020 14:27
Гост

Да де какво излиза накрая? Незаконно ли живеем или законно?

Георги
Георги
30 април 2020 14:29
Гост

И аз съвсем се обърках.

Гери
Гери
30 април 2020 14:27
Гост

Не бива да се допуска произнасянето на КС да е лишено от практически смисъл и ефект.

Анонимен
Анонимен
30 април 2020 14:25
Гост

Най-накрая да узаконят, че за да има истинска правова държава, трябва да има върховенство на Конституцията. А не само да го споменават като клише.

Анонимен
Анонимен
30 април 2020 17:32
Гост

Да, на всеки от горестоящите това им е като пледоария. А истината е, че малко от тях се замислят как да не бъде пренебрегнато това ни право.