Искът по чл. 307 от Търговския закон – практически процесуални проблеми
1. Възприетото в материалноправната доктрина разбиране за института на стопанската непоносимост го определя като „способ за изменение или прекратяване на двустранни договори“[1], който „регламентира правното значение на непредвидената и непредвидима промяна на обстоятелствата, настъпила след сключването на договора, която прави запазването му в неговия първоначален вид и съдържание несъвместимо с повелите за справедливост и добросъвестност в частноправните отношения“[2].
При него, по изключение, ако страните не могат да постигнат съгласие, е позволена съдебна намеса в частноправните отношения, които могат да бъдат изменени или прекратени след надлежно сезиране по искане на една от тях въз основа на изрично уреденото в чл. 307 ТЗ потестативно право. Целта е „да се приведе правното положение в съответствие с промените на икономическите обстоятелства, настъпили в периода между сключването на договора и завършване изпълнението на задълженията по него“[3]. Към това изяснено в теорията понятие се придържа и съдебната практика. Въз основа на споделените теоретични постановки, в съдебните актове институтът по чл. 307 ТЗ се определя като „основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването ѝ според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните“[4].
2. На материалноправните проблеми на института на стопанската непоносимост са посветени редица публикации – както класически[5], така и с актуално значение[6], в които се поднася задълбочен съвременен анализ на правните му измерения с поглед върху драстично влошеното икономическо положение, следващо от пандемичното разпространение на вируса SARS-CoV-2, причиняващ тежката болест Ковид-19. Общоприето в доктрината е задълбочено обоснованото становище[7], че приложното му поле не следва да се ограничава до търговски сделки, макар правната му уредба да е част от общите им правила, а обхваща и гражданскоправни отношения[8], „освен ако специална правна норма предвижда друго или приложението му е правно-логически несъвместимо с естеството на регулираните правоотношения“[9].
Материалноправните предпоставки, чието кумулативно наличие поражда субективното потестативно право на засегнатия субект да го упражни по съдебен ред и да поиска изменение или прекратяване изцяло или отчасти на договорното правоотношение, също са безспорни в цивилистичната доктрина[10]. Те се споделят и от съдебната практика, която в съответствие с чл. 154, ал.1 ГПК изисква пълното им главно доказване от упражнилата преобразуващото право страна[11].
Редът за упражняване на правото чрез съдебна намеса да се постигне изменение или прекратяване на договорната връзка между страните също изглежда изяснен в доктрината и юриспруденцията. В теорията преобладава схващането, че правото по чл. 307 ТЗ следва да бъде упражнено чрез конститутивен иск[12] с типичните за конститутивния исков процес правни последици, при които правната промяна е дължима, ако съдът установи съществуването на предявеното потестативно право. То следва да бъде споделено като правилно. Изолирано остава виждането, което определя неговия предмет като отправено искане за разрешаване на неправен спор[13], който подлежи на разглеждане по реда на спорната съдебна администрация и решението по който не се ползва със сила на пресъдено нещо[14].
За разлика от доктрината, съдебната практика няма колебание по въпроса относно вида на процесуалния способ за упражняване на предвиденото в чл. 307 ТЗ субективно преобразуващо право. Последователно се поддържа, че то може да бъде упражнено само чрез конститутивен иск[15] (първоначален или насрещен), като се отрича правото на ответника да го упражни чрез възражение във висящ процес по предявен от кредитора иск за реално изпълнение на договора или последиците от неговото неизпълнение[16]. С основание материалноправната теория критикува изразеното в практиката виждане за ограничаване защитните средства на ответника като несъответно на буквата и целта на закона[17], като приема такова възражение за допустимо, макар и успешното му упражняване да може да предизвика като резултат само отхвърляне на предявения иск.
3. Макар стопанската непоносимост да предизвиква вниманието на доктрината и проблемите по прилагането ѝ да са в значителна степен теоретично осветлени, в теорията и практиката в последно време, предвид актуалните ѝ измерения, възникват дискусионни въпроси от процесуално естество, свързани с правните последици от установеното с конститутивно съдебно решение потестативно право. Това изложение разглежда част от тях, а именно: 1) какви са времевите предели на конститутивното действие на съдебното решение за уважаване на иска за изменение или прекратяване на договорното правоотношение; 2) какво е действието на конститутивното решение за уважаване на иска по чл. 307 ТЗ спрямо материалното правоотношение между страните, когато последното е прекратено на друго основание (напр. поради изтичане на уговорения в договора срок).
Различните виждания по поставената проблематика, които се поддържат в част от съдебната практика, обуславят необходимост от теоретично осветляване, за да бъде осигурена предвидима съдебна практика по прилагане на института и гарантирани правата на частноправните субекти. Опора за изводите в това изложение търсим в изяснените и безспорни в доктрината същност, приложно поле, цел и материалноправни предпоставки за прилагане на института на стопанската непоносимост, припомнени по-горе, които възприемаме като общоприети. От значение за процесуалния аспект на правните последици на установената от съда стопанска непоносимост и породеното от нея потестативно право със съдържанието, уредено от законовата разпоредба, е безспорното в доктрината и съдебната практика становище, според което материалноправните ѝ предпоставки, обуславящи преобразуващото право по чл. 307 ТЗ, възникват и съществуват преди и до процеса, в сферата на частноправното договорно правоотношение между страните, чието преуреждане или прекратяване се цели, както и че именно конститутивното съдебно решение въздейства върху него и е източник на търсената с упражненото потестативно право правна промяна.
4. Времеви предели на конститутивното действие на съдебното решение за уважаване на иска по чл. 307 ТЗ. Практическият въпрос, който се поставя при разсъжденията относно времевите предели на конститутивното съдебно решение, с което е признато упражненото потестативно право за изменение или прекратяване на договорното правоотношение, е: от кой момент настъпва постановената от съда правна промяна на материалноправното отношение между страните. Възможните отговори са три и обхващат: 1) от датата на сезиране на съда с упражненото потестативно право по чл. 307 ТЗ; 2) след влизане в сила на конститутивното решение; 3) от момента, в който са настъпили материалноправните предпоставки на стопанска непоносимост, породили правото на засегнатата страна чрез съдебна намеса да измени или прекрати договорната връзка.
4.1. В съдебната практика се поддържа становище, според което поради потестативния характер на правото по чл. 307 ТЗ, при установяването му съдът постановява решение с конститутивно действие, въз основа на което „се внася изменение в договорната връзка занапред“, тъй като законът не му е придал „обратно действие“[18]. В някои решения това виждане за действие на правната промяна ex nunc се уточнява, като в съответствие с материалноправната доктрина[19] се изтъква, че изменението, съответно прекратяването на правната връзка занапред означава „преди да са настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено“[20]. Така възприетото от практиката действие на постановената от съда правна промяна занапред като последица от уважен иск по чл. 307 ТЗ не би следвало да се тълкува непременно, че се поддържа тезата, според която правопроменящото или правопрекратяващо действие настъпва едва след влизане в сила на конститутивното решение.
4.2. В цивилистичната доктрина с убедителни аргументи, черпени от характера и целта на института на стопанска непоносимост – „да гарантира справедливостта и добросъвестността в отношенията между страните“[21], е обосновано становище, според което „конститутивната правна промяна следва да настъпи именно от установената от съда дата на настъпване на стопанската непоносимост“[22]. Според автора, така следва да се разбира възприетото в практиката виждане за пределите на конститутивното действие на решението по иск по чл. 307 ТЗ – занапред, но не от датата на влизане в сила на решението, а от момента, в който е констатирана стопанската непоносимост, въз основа на която съдът е постановил исканата правна промяна, а не формално[23].
4.3. Макар при конститутивното действие на решението при уважен иск по чл. 307 ТЗ съдебната практика да поддържа, че постановената правна промяна настъпва след влизането му в сила „занапред“, при прилагане на друг институт, сходен по съдържание с него в съдебните актове се приема по-различно виждане. В чл.16, ал.5 от Закона за арендата в земеделието е уредено правото на всяка от страните по арендния договор, при липсващо съгласие на насрещната страна (чл. 16, ал.4 ЗАЗ) да сезира районния съд с иск за изменение на част от неговите условия (с изключение на уговорения срок), когато след сключването му обстоятелствата се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. В практиката на ВКС с основание се изтъква, че уредбата на потестативното право да бъде изменено арендното правоотношение чрез съдебна намеса, предвидено в чл. 16, ал.5 ЗАЗ, е близка с института на стопанска непоносимост[24].
За разлика от последния, при уважаване на иска за упражняване на предвиденото в чл.16, ал.5 ЗАЗ потестативно право съдилищата постановяват правна промяна – исканото изменение на част от условията на договора за аренда (най-често увеличение на арендната вноска) в съответствие с отправеното от ищеца искане, включително за период, предшестващ предявяването на иска и влизането в сила на конститутивното решение[25]. В образувания исков процес подлежат на доказване сходни със стопанската непоносимост материалноправни предпоставки – трайно настъпване на нови обстоятелства от значение и след сключване на договора, които водят до съществено нарушаване на еквивалентността на двете насрещни престации, което има за резултат тяхното „очевидно несъответствие“ (чл. 16, ал.1 ЗАЗ). Правото на изменение на договорната връзка се поражда от тези елементи, то възниква и съществува преди процеса, а предвиденият в чл. 16, ал.5 ЗАЗ съдебен ред е способ за неговото упражняване и защита при липса на съгласие за исканата промяна от насрещната страна. Затова при пълното им и главно доказване съдът го установява с решението, като постановява изменението на договорните отношения към момента на тяхното настъпване, в пределите на отправеното от ищеца искане.
Тази правна последица не бихме могли да определим като „изменение на договора с обратна сила“, а като конститутивно действие, съобразено с естеството на предявеното пред съда потестативно право и материалноправните предпоставки, от които то възниква. Вярно е, че в случая договорът за аренда е с продължително действие, но това не променя извода, че постановената от съда правна промяна като последица от признатото за съществуващо потестативно право следва да бъде съобразена с неговия характер и отправеното към съда искане, изцяло в съответствие с основополагащото за гражданския процес диспозитивно начало[26] (чл. 6, ал.2 ГПК).
4.4. Намираме, че предметът на делото при предявен иск по чл. 307 ТЗ, характера на предявеното по съдебен ред потестативно право, изяснените в цивилистичната доктрина негови материалноправни предпоставки и цел обуславят извод, че правната промяна, която настъпва при установяването му с конститутивно съдебно решение, има действие от момента, в който то се поражда – установената от съда дата на настъпване на стопанската непоносимост. Споделяме аргументите, изразени в теорията[27], че именно така следва да се възприема конститутивното действие занапред на уважаващото иска решение. То променя или прекратява договорното правоотношение от момента на настъпване на кумулативните елементи на института, а не от влизане в сила на съдебното решение, с което правната промяна се постановява. Към изразената обосновка на това становище, накратко посочена по-горе, бихме прибавили следните процесуални съображения:
4.4.1. В процесуалната доктрина е безспорно, че целта на конститутивния исков процес е материалноправна промяна в отношенията между спорещите, в резултат на признато упражнено по съдебен ред потестативно право[28]. Общоприето е също, че чрез предявяването на конститутивен иск ищецът упражнява едно свое вече възникнало и съществуващо потестативно право, с отправени към съда искания да го установи със сила на пресъдено нещо и постанови следващата от него правна промяна на материалните правоотношения между спорещите. Защитата чрез конститутивен иск, както при другите два вида искове, е дължима. Ако установи съществуването на защитаваното преобразуващо право, съдът е длъжен да постанови промяната, предписана от „[д]испозицията на правната норма, която регламентира преобразуващото субективно право – предмет на иска“[29]. Единно е разбирането в процесуалната теория, според което защитата чрез конститутивен иск на упражненото потестативно право има за своя неразделна част защитата, която се цели чрез установителен иск[30]. Предметът на конститутивния иск се изчерпва с твърдяното преобразуващо право, като неговото установяване е необходимо условие, за да бъде постановена исканата правна промяна. Материалноправното отношение, чиято промяна се търси, не се включва в предмета му, то има само преюдициално значение като една от предпоставките за възникване на претендираното преобразуващо право[31].
4.4.2. Следвайки тези теоретични постановки, доктрината провежда стриктно разграничение между правните последици на конститутивното съдебно решение и техните обективни предели. Установяването на съществуването на твърдяното потестативно право е съставна част от силата на пресъдено нещо на решението за уважаване на конститутивния иск[32]. Нейно съдържание е съдебното установяване, че преобразуващото право е възникнало и съществува към момента на приключване на съдебното дирене пред инстанцията, постановила необжалваемо решение[33]. Това установяване, макар да се съдържа в мотивите на решението, е основа за възникване и обуславя конститутивното действие, което е извън обективните предели на силата на пресъдено нещо[34]. Новосъздаденото правно положение след влизане в сила на конститутивното решение е резултат от неговото конститутивно действие. С основание в теорията се изтъква, че при конститутивния иск се наблюдава тясна функционална връзка между защитаваното потестативно право и „правото на преобразуващ иск“[35]. Правната промяна и нейното действие във времето „се определя от съдържанието на преобразуващото субективно право – предмет на иска“[36], съдът е длъжен да я постанови в пределите на спорния предмет и въз основа на конкретната правна норма, в която е уредено съдебно предявеното право.
4.4.3. В процесуалната ни литература е утвърдено схващането, че източник на правната промяна, настъпваща след уважаването на предявения преобразуващ иск, е конститутивното решение, което е неин „непосредствен юридически факт“[37]. Поддържа се, че предпроцесуалните факти не обуславят пряко породената от решението правна промяна, а представляват източник на предявеното потестативно право. От това обаче не следва да се прави извод, че преобразуващото действие, в което се състои правната промяна, е само занапред. Вярно е, че ако възникналото преди процеса и съществуващо потестативно право не бъде упражнено по предвидения от закона съдебен ред, следващата от него правна промяна на материалноправните отношения между спорещите няма да настъпи. Обратното, ако тези отношения не съществуват, преобразуващото действие ще се окаже без предмет и също не може да настъпи, тъй като няма върху какво да въздейства[38].
Понятията източник на конститутивното действие и предели на последното във времето не следва да се отъждествяват. Макар схващането за конститутивното съдебно решение като единствен източник на целената с упражненото право правна промяна да е безспорно в процесуалната ни доктрина, в съчиненията се поддържа, че „обратното действие на някои преобразуващи решения е факт, който едва ли би могъл да бъде сериозно оспорен“[39], тъй като не съществува общо правило за пределите на конститутивното действие във времето. С основание се изтъква аргументът, че „обратното действие на преобразуващи решения е обусловено от естеството на даденото преобразуващо субективно право, а последното от своя страна – от обществено-икономическите и лични потребности, които то е призвано да задоволи с осъществяването си“[40].
4.4.4. Тези припомнени от теоретични постановки, приложени към поставения проблем за момента, от който настъпва постановената с влязлото в сила конститутивно решение правна промяна на материалните правоотношения между страните, ни дават основание за извода: правната промяна, която настъпва при признатото с конститутивно съдебно решение право по чл. 307 ТЗ, има действие от момента, в който то се поражда – установената от съда дата на настъпване на стопанската непоносимост. Неин източник е влязлото в сила решение, но материалноправните предпоставки, при наличието на които се поражда предявеното потестативно право на цялостно или частично изменение или прекратяване на договора, както и целта на този институт – да обезпечи справедливостта и добросъвестността в договорните правоотношения, водят до извода, че признатото от съда потестативно право внася правна промяна от момента, в който изпълнението на договора стане прекадено обременително и непоносимо за една от страните[41].
Правото на изменение или прекратяване на договорната връзка по чл. 307 ТЗ се поражда от определени кумулативни материалноправни условия преди исковия процес. Предявяването на иска по чл. 307 ТЗ е само способът то да бъде упражнено от засегнатата страна и подложено на съдебна преценка. За да постанови целената с него правна промяна, съдът следва да установи наличието на елементите от сложния юридически факт по чл. 307 ТЗ, както и момента, в който са настъпили. Въведените от ищеца в исковата молба твърдения за настъпване на стопанската непоносимост, включително момента на проявлението ѝ, част от основанието на предявения иск, в съответствие с диспозитивното начало обвързват съда, определят пределите на правораздавателните му правомощия, а съдържанието на нормата, в която е уредено предявеното преобразуващо право, предопределя правната промяна, която съдът има право да постанови. Конститутивното решение се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо признатото потестативно право по чл. 307 ТЗ, включително относно приетия за установен от съда момент на проявление на елементите на стопанската непоносимост. Конститутивното действие, чийто източник е то, след влизането си в сила променя договорната връзка от установената от съда дата на настъпване на стопанската непоносимост.
Това не е обратно действие, а предели на конститутивното действие във времето, съобразени с характера на признатото потестативно право и отговарящи на обективно и трайно променените икономически условия, които съществено нарушават на еквивалентността на насрещните престации по договора. Това схващане дава възможност да се подчертае и функционалната връзка между защитаваното в производството потестативно право по чл. 307 ТЗ и правните последици на конститутивното съдебно решение.
Ако се приеме обратното, а именно -че постановената правна промяна настъпва от влизане в сила на конститутивното решение, това би означавало: 1) по време на исковия процес, страната, упражнила правото си по чл. 307 ТЗ, да изпадне в забава и да стане неизправна, макар след приключването му това нейно право да е признато. Както с основание се отбелязва в литературата, „предявяването на иска не спира изпълнението на договора и до влизане в сила на решението на съда всяка от страните следва да изпълнява своите задължения“[42]; 2) тази страна да понесе отговорността за неизпълнение за периода след установения от съда момент на стопанска непоносимост до датата на влизане в сила на решението, което постановява правната промяна; 3) да се разкъса връзката между защитаваното в конститутивния процес право по чл. 307 ТЗ и постановените от съда при установяването му правни последици. Подобен правен резултат би обезсмислил института на стопанската непоносимост, както с основание се изтъква в литературата[43].
5. Действие на конститутивното решение по чл. 307 ТЗ спрямо материалното правоотношение между страните, ако последното е прекратено на друго основание
5.1. В съдебната практика се поддържа, че съществуването на материалното правоотношение, върху което ищецът цели да въздейства с предявяването на иска по чл. 307 ТЗ, към момента на депозиране на исковата молба и до приключване на съдебното дирене, обуславя правния интерес на предявения конститутивен иск. Ако договорното правоотношение, чието изменение или прекратяване се цели с исковата претенция, е прекратено на друго обективно основание (напр. поради изтичане на срок), правният интерес отпада и производството следва да бъде прекратено като недопустимо[44]. В основата му са съображенията действие на правната промяна, която се цели с упражненото потестативно право, занапред – от влизане в сила на конститутивното решение.
5.2. От друга страна, в цивилистичната доктрина е обосновано становище, според което следва да се прави разлика с оглед основанието за прекратяване на договора. Поддържа се, че институтът на стопанската непоносимост следва да намери приложение, „ако договорът е прекратен на някакво обективно (безвиновно) основание, като изтичането на срок или настъпването на прекратително условие“, или когато само една от страните е изпълнила своите задължения[45]. Затова „дори към датата на приключване на устните състезания или към датата на постановяване на съдебното решение“ договорът да е с изтекъл срок или да е прекратен поради причини извън отговорността на страната, която се позовава на стопанска непоносимост, би следвало съдът да уважи иска по чл. 307 ТЗ, ако са били налице предпоставките за стопанска непоносимост, „за да не се обезсмисли правилото на чл. 307 ТЗ и неговите защитни функции“[46].
5.2.1. В процесуалната теория последователно се поддържа схващането, че съществуването на материалноправните отношения, върху които преобразуващото решение е предназначено да въздейства – да ги измени или прекрати, „е безусловно необходимо за настъпването на преобразуващото действие“[47]. Ако целената в тях правна промяна е настъпила по силата на други факти, то липсва интерес от конститутивен иск[48], конститутивното действие не може да настъпи, защото липсва неговият предмет – материалното правоотношение, върху което то въздейства[49]. Тук следва да се изтъкне, че класификацията на преобразуващите права на такива, при които промяната в гражданските отношения настъпва извънсъдебно – въз основа на волеизявление на носителя на преобразуващото право, и на такива при които е необходимо съдействие на съд, е класическа. При втората група преобразуващи права, решението на съда представлява юридически факт, които е източник на правопораждащи, правопроменящи и правопогасяващи правни последици. Във всички случаи обаче, решението на съда, сезиран с конститутивен иск съдържа, не само искане за допускане на дължимата правна промяна, произтичаща от съдържанието на преобразуващото субективно право, но и признаване (установяване) на това право. От друга страна, при срочните договори, чиито срок настъпва в хода на висящото дело, в рамките на което се търси конститутивната промяна (а както знаем срокът действа по право), дължимата конститутивна промяна не може да бъде дадена, тъй като правоотношението, което е причина или юридически факт за възникване на потестативното право, е погасено на друго основание. Последното обаче не следва да води до отпадане на правния интерес от искова защита, тъй като в такава хипотеза засегнатата от стопанска непоносимост страна, ще се окаже лишена от способ за защита на субективното си право.
5.2.2. Струва ни се, че при отговора на въпроса какво е значението на съществуването на материалното правоотношение между страните, чието изменение или прекратяване се цели с предявяване на иска по чл. 307 ТЗ и оттам – действието на конститутивното решение по чл. 307 ТЗ спрямо прекратено на друго основание правоотношение между страните преди постановяването му, е необходимо да бъде уточнено следното: Ако в хода на исковото производство настъпи прекратяване на договорното правоотношение поради нововъзникнал факт (напр. изтекъл срок на договора), то този факт от значение за правните последици, целени с упражненото потестативно право, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразен и взет предвид от съда. Това обаче не означава, че производството (предвид междувременното прекратяване на договора) е вече недопустимо, в частност не означава, че следва изцяло да бъде отречено правото на защита на засегнатия от стопанската непоносимост субект с аргумента, че дори да бъде уважен иска, целената с него правна промяна е без предмет и не може да настъпи.
Безспорно е в доктрината, че защитата чрез предявения конститутивен иск включва защитата, която се цели при предявен установителен иск[50]. Тъй като претендираното от ищеца потестативно право е обусловено от предпоставките на стопанската непоносимост, възникнали преди процеса, не би могло да се отрече правото на ищеца със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че преобразуващо право да се измени или прекрати договора е съществувало към момента на предявяване на иска. В тези случаи съдът ще констатира съществуването на потестативното право, но доколкото правоотношението е погасено на друго (безвиновно) основание – например предвид изтичане на срока му при срочните договори, то решението на съда ще има типичните последици на установителен иск по отношение на възникналите материални предпоставки за стопанска непоносимост. Страната разполага с правен интерес от подобен установителен диспозитив на съдебното решение, доколкото ищецът твърди по делото наличието на евентуални насрещни претенции на кредитора по договора, които именно са източник на интерес от искова защита (например за изпълнение на договора, за заплащане на обезщетение, за заплащане на неустойки). Подобен установителен диспозитив на решението не е в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като искането да се уважи конститутивният иск (искането да се допусне конститутивна промяна), имплицитно съдържа в себе си искане съдът да установи наличието на потестативното субективно право.
Подобен подход e възприет по отношение на ревандикационния иск в ситуация, в която в хода на процеса се установи, че ищецът е собственик, но ответникът не владее имота. Така с т. 2. А. от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК се прие, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без противопоставимо на собственика основание, съдът следва да уважи и двете искания – да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. А ако се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, но ответникът не го владее или упражнява фактическата власт на противопоставимо на собственика правно основание, съдът следва да признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за защита – за предаване на владението на имота. По аналогия, в хипотезата на предявен конститутивен иск по чл. 307 ТЗ за прекратяване или изменение на договорно правоотношение, което е прекратено (било поради виновно неизпълнение на ищеца или поради изтичането на срок) в хода на процеса, съдът следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за наличието на стопанска непоносимост.
Поставя се въпросът, какво е полезното действие на СПН в такъв случай и по-конкретно: от установителното ѝ действие относно съществуването на преобразуващото право между страните по делото? Считаме, че отговорът на този въпрос следва да бъде даден на основата на задължението на съда да даде защита и съдействие на субективното право, предмет на делото, тъй като ако се приеме, че срочните договори (с изтичане на срока им) не биха могли да бъдат източник за възникване на субективни преобразуващи права, ние бихме достигнали решение, което е в очевидно противоречие с нормата на чл. 307 от ТЗ и въобще с ratio legis. Доколкото облигационната отговорност е поначало виновна отговорност, решението по иск по чл. 307 от ТЗ, което би имало само установително действие относно наличието на стопанска непоносимост, би представлявало пречка за възникване на отговорност на длъжника, ако същата е обусловена от установената от съда стопанска непоносимост (чл.82 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ). В това именно се проявява и „полезното“ действие на СПН на такова решение.
5.2.3. Внимание заслужава и друга хипотеза, при която след признато право на изменение на договорното правоотношение по чл. 307 ТЗ и постановена с конститутивното съдебно решение правна промяна, договорът бъде прекратен на друго обективно основание. Тогава „стабилизиращият ефект“ на силата на пресъдено нещо на съдебно потвърденото потестативно право по чл. 307 ТЗ препятства възможността да се оспорва, че постановената в резултат на неговото упражняване правна промяна е неоправдана[51].
Като потвърждава съществуването на правото на изменение на договора към момента на настъпване на стопанската недопустимост, конститутивното съдебно решение изключва възможността за пререшаване на същия правен спор в следващ процес между същите страни. Ако след потвърдено потестативно право по чл. 307 ТЗ и постановена с конститутивното съдебно решение правна промяна, изразяваща се в прекратяване на договорната връзка поради установена стопанска непоносимост, изтече срокът на прекратения договор, той не може да има за правна последица повторно прекратяване на същия договор. Договорното правоотношение не съществува, тъй като е прекратено поради стопанска непоносимост и няма как да бъде прекратено повторно на друго основание. Като потвърждава съществуването на потестативното право на прекратяване на договора към приключване на съдебното дирене пред инстанцията, постановила необжалваемо конститутивно решение, силата на пресъдено нещо, преклудиращото ѝ действие и изяснените по-горе времеви предели на конститутивното му действие препятстват възможността в следващ исков процес да се твърди, че постановената правна промяна е неоправдана и е причинила на другата страна вреди, които следва да бъдат обезщетени.
6. В заключение, прилагането на стопанската непоносимост в днешно време поражда заслужаващи внимание проблеми, свързани с необходимостта от преосмисляне на класически процесуални институти. Затова той е предизвикателство пред теорията и съдебната практика. В това изложение направихме опит да осветлим част от тях, за да бъде осигурена предвидима съдебна практика по прилагането му и гарантирани правата на частноправните субекти.
[1] Така Герджиков, О. Търговски сделки. 4-то преработено и допълнено издание. С.: ИК „Труд и право“. С., 2015, с. 66, както и Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част.4-то издание. С.: Сиби, 2007, с. 319.
[2] Вж. Русчев, И. Приложно поле и правни последици на стопанската непоносимост. -News lex.bg, 17 март 2021 г.
[3] Пак там.
[4] Вж. Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т.д.№ 542/2018 г. на ВКС,1 т.о., Решение N° 240 от 12.09.2013 г. по т.д.№ 259/2011 г. на ВКС, II т.о., както и Определение № 60363 от 20.10.2021 г. по ч. т. д. № 1260 / 2021 г. на ВКС, I т.о.
[5] Матеева, Е. Актуални въпроси на стопанската непоносимост по чл. 307 от Търговския закон. – Годишник на ВСУ, том XVI, 2010 г., 26-66; Матеева, Е. Необходими промени в уредбата на стопанската непоносимост по чл. 307 от Търговския закон. – В: Съвременното право. Проблеми и тенденции. С., 2011, 229-259; Стойчев, К. Измененията на договорните задължения поради промяна в обстоятелствата: исторически и сравнителноправен анализ на възгледа. – Правна мисъл, 1997, № 2.
[6] Вж. Русчев, И. Цит. съч., както и Голева, П. Нов поглед върху стопанската непоносимост в условията на COVID-19. – Търговско и облигационно право, 2021, № 10.
[7] Изолирано в доктрината остава виждането за следване докрай от ЗЗД на принципа за „задължителна сила на договора“ – вж. за него Стойчев, К. Цит. съч., с. 21.
[8] Така Калайджиев, О. цит. съч., с. 318, както и Русчев, И. Цит. съч.
[9] Вж. подробните аргументи за това при Русчев, И. Цит. съч., както и основателната критика на автора към част от съдебната практика, която ограничава приложното поле на института.
[10] Герджиков, О. Цит. съч., с. 66-68; Калайджиев, А. Цит. съч., с. 319-320; Русчев, И. Цит. съч., раздел II; Голева, П. Цит. съч.
[11] Решение № 240 от 12.09.2013 г. по т.д.№ 259/2011 г. на ВКС, II т.о.
[12] Така Герджиков, О. Цит. съч., с. 66, както и Русчев, О. Цит. съч.
[13] Така Сталев, Ж. Арбитраж по частноправни спорове. С.: Сиела, 1997, с. 24.
[14] Вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с.321.
[15] Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т.д.№ 542/2018 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 240 от 12.09.2013 г. по т.д.№ 259/2011 г. на ВКС, II т.о.
[16] Така Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т.д. № 542/2018 г. на ВКС, I т.о.
[17] Така Русчев, И. Цит.съч., бел. 13, както и Калайджиев, О. Цит. съч., с. 335.
[18] Така Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т.д.№ 542/2018 г. на ВКС, I т.о.
[19] Вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 319, както и Русчев, И. Цит. съч.
[20] Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т.д.№ 542/2018 г. на ВКС, I т.о.
[21] Русчев, И. Цит. съч.
[22] Пак там.
[23] Пак там.
[24] Така Решение № 118 от 27.07.2015 г. по т.д.№ 2137/2014 г. на ВКС, I т.о.
[25] Вж. така влезлите в сила решения: Решение № 54 от 23.04.2019 г. по в. гр. д. № 66/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е увеличено арендното плащане в натура, считано от стопанската 2017/2018 г. при предявен иск през 2018 г.; Решение № 260004 от 14.08.2020 г. на Окръжен съд – Плевен по в. гр. д. № 388/2020 г., с което е увеличена арендната цена по договора, считано от стопанската 2016/2017 г. при предявен иск през 2019 г.; Решение № 65 от 13.01.2014 г. по т. д. № 1958/2013 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено първоинстанционно решение за увеличаване на арендното плащане, считано от датата на исковата молба; Решение № 59 от 13.07.2017 г. по в.т.д. № 78/2017 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е увеличено арендното плащане, считано от стопанската 2014/2015 г. при предявен иск през 2016 г.
[26] Подробно за неговите проявления вж. Стамболиев, О. Принципи на гражданския процес.- Правна мисъл, 2008, N° 1, с. 103-105.
[27] Русчев, И. Цит. съч.
[28] Вж. Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. С.: Наука и изкуство, 1959, с. 90, както и Брайков, С. Преобразуващи искове и преобразуващи решения. С.: Сиби, 2014, с.23-24.
[29] Брайков, С. Цит. съч., с. 118.
[30] Вж. Сталев, Ж. Цит. съч., с. 91, както и Иванова, Р. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право, 10-то допълнено и преработено издание, С.: Сиела, 2020, с. 187.
[31] Така Брайков, С. Цит. съч., с. 102-103, както и Сталев, Ж. Цит. съч., с. 295-296.
[32] В този смисъл Сталев, Ж. Цит. съч., с.295-296.
[33] Така Брайков, С. Цит. съч., с. 103.
[34] Подробно за взаимодействието и разликите между тях вж. Сталев, Цит. съч., с.135-136.
[35] В този смисъл Брайков, С. Цит. съч., с. 118-119.
[36] Пак там.
[37] Така Сталев, Ж. Цит. съч., с. 90-91; Силяновски, Д. – В: Силяновски, Д., Ж. Сталев. Граждански процес, том I. С.: Наука и изкуство, 1958, с. 263; Брайков, С. Цит. съч., с. 131-134.
[38] Вж. Брайков, С. Цит. съч., с. 134.
[39] Пак там, с. 146; такова е действието на конститутивното решение за обявяване на относителната недействителност на увреждащо кредитора действие на длъжника за уважаване на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД – вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 583
[40] Пак там.
[41] В този смисъл и Русчев, И. Цит. съч.
[42] Русчев, И. Цит. съч.
[43] Пак там.
[44] Вж. Определение № 265375 от 22.11.2021 г. по т. д. № 2458 / 2020 г. на СГС, VI-1 състав.
[45] В този смисъл Русчев, И. Цит. съч.
[46] Пак там.
[47] Брайков, С. Цит. съч., с. 134.
[48] Вж. Иванова, Р. Цит. съч., с. 188.
[49] Брайков, С. Цит. съч., с. 134 и с. 139.
[50] Сталев, Ж. Цит. съч., с. 91, както и Иванова, Р- В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 10-то допълнено и преработено издание, С.: Сиела, 2020, с. 187.
[51] В този смисъл за силата на пресъдено нещо при конститутивни решения вж. Сталев, Ж. Цит. съч., 135-136.
32
Коментирайте
Не мога да се съглася с аналогията, която се провежда с диспозитива по ревандикационния иск. Смисълът на установителния диспозитив при ревандикацията се състои в това, че нейният предмет включва на първо място установяване правото на собственост на ищеца, а едва като последица от това – осъждане на ответника да предаде имота. Затова в случаите, в който ищецът е доказал своето право на собственост, но имотът не се владее от ответника, диспозитивът следва да отразява този резултат, а не искът да се отхвърля изцяло, което дава повод за ново оспорване на собствеността от ответника. За разлика от това, установителният диспозитив при… Покажи целия коментар »
Е, що? Обособяването на установителна преобразувана част е с оглед изчерпателност на изложението и има значение за правната наука. В конкретния случай диспозитивът ще включва:
1. Установяване на съществуването на потестативното право от момента на възникване на стопанската непоносимост
2. Промяната на отношенията от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Кога субективното право ще бъде упражнено зависи изцяло от решението на страната по договора.
С цел дискусия-искам да ви посоча статия, в която авторът заема позиция,че по чл 307 съдът действа като спорна съдебна администрация, а не се разглежда конститутивен иск. Самия автор посочва,че това негово мнение масово не се възприема от теорията, но все пак е интересно да се видят и други позиции по темата вклч и „екзотична“, като тази:
Трябва да е от датата на иска – в противен случай, ще се стигне до ефект, като при проблемите с несъстоятелността, преди да изменят ТЗ- датата се определяше много назад, и нарушаваше всякаква сигурност; и тук е така – по каква причина, договор който се изпълнява все още, да се развали след няколко години, с аргумент че преди 2 г. е бил стопански непоносим? Щом е непоносим, предявявай иск. Ама, казва проф.Стамболиев, той имал материални предпоставки от по-рано да го прекрати: е, ок, като ги е имал, да ги е упражнил по-рано. Така че, ако има аналогия, тя е с… Покажи целия коментар »
Увлекателна и полезна статия. Все пак си струва да се поразсъждава върху някои неща с цел да не се допусне злоупотреба с това право и да се доуточнят направените изводи. Лично мнение: Без да претендирам за достоверност или особено голям опит в прилагането на „стопанската непоносимост“ си мисля, че е логично и правилно за начало на действието на съдебното решение да се приеме момента на неговото упражняване, а именно датата на сезиране на съда. Съображенията за това са следните: 1. Нормата на чл.307 ТЗ е по същество правило изключение, защото разглежда отношения, касаещи извънредни обстоятелства и цели актуализацията на правната… Покажи целия коментар »
Koментарите към тази статия ми доставят истинско интелектуално удоволствие. Видно е, че когато ги няма политическите кресльовци, най- накрая може да се прочете интересно правно становище от представители на цялата юридическа общност и това е изключително полезно и добро за всеки юрист. Никога не е излишно малко интелектуално предизвикателство по отношение на правната доктрина, особено когато юристът не е обвързан с предоставяне на правна услуга точно по такъв казус.
Да, под такива статии, тролове няма, щото са много сложни за тях, пък и не им се плаща да коментират задълбочени юридически становища, а само плюене на политици.
Да, огромна радост са такива статии, които Гешев и Борисов никога няма да разберат и под които троловете им не правят политически коментари, за които им плащат
Чудесно е, че представители на доктрината разсъждават върху тази неизследвана (в достатъчна степен) територия, като техният научен интерес се усилва от практическите проблеми, които този правен институт поставя (наистина, трябва да се намери обща концепция). Затова ще се опитам добронамерено, но с отправяне на критичен взор, да изразя своето становище. Накратко: 1. Всички потестативни права по българското частно право пораждат правната промяна, която се цели упражняването им, в момента на достигане на волеизявлението на страната, упражняваща го, до другата (това е неоспорим принцип) – в този случай не можем еднозначно да приемем, че преобразуващото право по чл. 307 ТЗ ще… Покажи целия коментар »
“….Затова считам, че решението трябва да има „обратно действие“ не от момента на възникване на „материалните предпоставки“, а от предявяване на иска…“ И е така, и не е така. В крайна сметка, материалните предпоставки също се развиват като процес, особено в икономиката- преди да “избухнат“ в някакви стойности, все пак е налице тяхното зараждане, развитие и накрая- проявата им, визуализацията им в търговските правоотношения. Единственият за мен спорен момент във Вашето становище се крие точно в цитатът от него. Иначе приемам всичките Ви останали аргументи и ми харесва, че са изразени тук.
Истинско удоволствие е да се чете Стамблиев! Успешна седмица на всички
Много интересна и полезна статия безспорно.
А установителният диспозитив във втората визирана от Стамболиев хипотеза каква работа би свършил точно?
Пенчо, бре, чети – написано е, ама нали трябва да се коментира преди да си стигнал до края – „решението по иск по чл. 307 от ТЗ, което би имало само установително действие относно наличието на стопанска непоносимост, би представлявало пречка за възникване на отговорност на длъжника, ако същата е обусловена от установената от съда стопанска непоносимост (чл.82 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ). В това именно се проявява и „полезното“ действие на СПН на такова решение“.
Ковидът създаде хаос не само в здравеопазването, но и покрай бизнеса, и в правото.
Превантивна статия за бъдещи очаквания ли е това?
Бих искал да попитам-инфлацията основание ли е за иск по чл 307, ако конкретно инфлацията е 10 процента, а не е по-висок процент? Ако 10 процента не е основание за стопанска непоносимост какъв е процентът на инфлация, който би бил? Считам,че обезценяване парите е аргумент за стопанска непоносимост-и в добавка-инфлацията страните не могат предварително да предвидят,но ако обезценяванeто е значитело. А 10 процента-значително обезценяване ли е, или не(според мен-не, но може и да греша)? Към момента не откривам никаква съдебна практика за съобразяване и приложение на чл.307 поради инфлацията(която все пак не е крайно висока към момента), но все пак… Покажи целия коментар »
Всяко непредвидено и непредвидимо обстоятелство, което води до несправедливост на съглашението или отделни негови уговорки, е основание за иск по чл. 307 ТЗ, в това число и инфлацията. Когато говорим за естествени процеси, които са иманентни за пазарната икономика като инфлация, дефлация, борсови сривове и възходи и пр., като основание за стопанска непоносимост, винаги трябва да се има предвид, че не е достатъчно икономическите условия просто да са се променили спрямо момента на сключване на договора, но е необходимо тази промяна да е толкова съществена, че запазването на уговорките при нейното наличие да води до несправедливост. Справедливостта по смисъла на… Покажи целия коментар »
Аааа, някой си проси безплатна консултацийка по интернет. 🙂 Във въпроса ви се съдържа и отговорът – „от 25 г не сме имали инфлация“. Търсете решения от времето на Костов :))
Глупости. Въпросът е само теоретичен, с цел дискусия.А и по времето на Жан Виденов(що Костов, Костов намали инфлацията, а при Жан виденов заплатите бяха по 3 долара, а парното -2 долара) доколкото знам няма нито едно съдебно решение да анулира търговски договор заради инфлацията. Нещо повече-инфлацията беше начинът хората лесно да изплатят жилищата си, купени на изплащане, още от времето на социализма-и това плащане си беше признато за напълно валидно, и никой не е правил да „коригира“ц ените по съдебен път по старите договори кредити за жилища, на основание хиперинфлация. Втори пример-длъжниците към банките, станали кредитни милионери(има си цяла книга… Покажи целия коментар »
Бъзикам се бе.:) Ако трябва да съм точен знам, че има решение за непреодолима сила, точно тези времена на дива инфлация. Ако искате, може да го изнамеря и да дам номера му.
Малко в страни, но все пак във връзка с темата – какво става с транспонирането на Директива ЕС 2019/1023? Имаше един злополучен ЗИД ТЗ и оттогава мълчание. Май отиваме към наказателна процедура
Цялата Мара втасала, ти питаш за преструктуриране и несъстоятелност. Нека понатрупат новите малко опит, дето се казва един читав законопроект да изкарат от начало до край, пък тогава да пипат ТЗ. не го казвам с лошо, а с твърдото разбиране, че към такава тежка материя не трябва да се подхожда прибързано. По-добре да забавим още с година, отколкото да се опитат сега да вкарват и преструктурирането. Германците, някой писа по-долу за тях колко време го мъдриха това
Стопанската непоносимост остава екзотичен и неразбиран институт в практиката. Дори след последната финансова криза, може би заради по-леките й последици и отражения в България. Германия, САЩ имат установени традиции, от които могат да се черпят много полезни изводи. В практиката си съм имал само един случай и признавам, че не се отличаваше с кой знае каква практическа сложност и слава богу. Благодарности на професора!
Така е, колега, при ковида, в началото всеки гледаше да се спасява с форсмажор, а не със стопанска непоносимост, макар и двете да бяха приложими за много бизнеси
То сега има и тепърва ще има други предпоставки за същите действия.
Форсмажорът изглежда да е по-лесното и разбираемо основание от СН
Рационален, практичен, прецизен. Стамболиев е класа в процеса и за съжаление не се сещам за достоен наследник
Вероятно няма
Няма и да с есетите!
Но уменията му са натрупани на база практика и мотивация за развитие,а не на мързелуване и опъване на дивана.
สล็อตเว็บ ตรง จากค่ายเกมสล็อตออนไลน์ชื่อดังอันดับ 1 ที่นักพนันทั่วโลกให้การยอมรับว่าเป็นค่ายเกมสล็อตออนไลน์ที่ดีที่สุดตลอดกาลกับค่าย PG SLOT ที่มาแรงที่สุดในปี 2022