Според заключение на генералния адвокат пред СЕС
Изплащането на депозитите в КТБ е забавено, вложителите имат право да търсят обезщетение
В становището си Юлиане Кокот дава и насоки за реда, по който гражданите трябва да съдят държавата за нарушение на правото на ЕС
Въпросите на Административен съд - Варна
- Разпоредбата на чл.4, пар.3 от Договора за ЕС и принципите на равностойност и ефективност, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при липсата на национална уредба, допускат компетентността на съда и реда за разглеждане на исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се определят според публичния орган, който е извършил нарушението и според характера на действието/бездействието, с което е осъществено нарушението, при положение, че прилагането на тези критерии има за последица разглеждане на исковете от различни съдилища – общи и административни, по различен процесуален ред – ГПК и АПК, изискващ внасяне на различни държавни такси – пропорционални и прости, и доказване на различни предпоставки, вкл. наличието на виновно поведение?
- Разпоредбата на чл.4, пар.3 от Договора за ЕС и изискванията, поставени от Съда по делото Frankovich, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се разглеждат по ред, като този по чл.45 и чл.49 от ЗЗД, който изисква внасяне на пропорционална държавна такса и доказване на виновно поведение, както и по ред, като този по чл.1 от ЗОДОВ, който макар да предвижда носенето на обективна отговорност и съдържа специални правила, улесняващи достъпа до съд, се прилага само за вреди от отменени незаконосъобразни актове и незаконосъобразни фактически действия/бездействия на администрацията, и не обхваща хипотези на нарушения на правото на ЕС, извършени от други държавни органи, с правни действия/бездействия, които не са отменени по съответния ред?
- Разпоредбите на чл.1, пар.3, буква i) и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО1 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателен подход, като този, възприет в чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ, според който, „изискването съответната кредитна институция да изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“, е равнозначно на установяване на неплатежоспособност на институцията и отнемане на нейния лиценз, както и схемата за гарантиране на депозитите да се задейства от момента на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност?
- Разпоредбата на чл.1, пар.3 от Директива 94/19/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се дефинира един депозит като „неналичен“, следва да бъде установен като такъв с изричен акт на „съответните компетентни органи“, след извършване на оценката по буква i) от същата разпоредба, или допуска поради празнота в националното законодателство, преценката и волята на „съответния компетентен орган“ да се извлича по тълкувателен път от други негови актове – например в случая от Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ, с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, или да се презумира от обстоятелства, като тези в главното производство?
- При обстоятелства, като тези в главното производство – когато с Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ са преустановени всички плащания и операции, вложителите са били лишени от възможността да подават заявки за плащане и не са имали достъп до депозитите си за периода 20.06.2014г. до 06.11.2014г. – следва ли да се приеме, че всички гарантирани безсрочни депозити (за които не се изисква предизвестие за разпореждане и се плащат незабавно при поискване) са станали неналични по смисъла на чл.1 пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, или условието „да не е платен дължим и платим депозит“, изисква задължително вложителите да са предявили до кредитната институция искане (заявка, покана) за плащане, което да не е изпълнено?
- Разпоредбите на чл.1, пар.3, буква i), чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО и съображение (8) от Директива 2009/14/ЕО2 , трябва ли да се тълкуват в смисъл, че свободата на преценка на „съответните компетентни органи“ при извършване на оценката по чл.1, пар.3, буква i) във всички случаи е ограничена от срока по изр.2 на буква i), или допускат за целите на специалния надзор, като този по чл.115 от ЗКИ, депозитите да останат неналични за срок по-дълъг от посочения в Директивата?
- Разпоредбите на чл.1, пар.3, буква i) и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО имат ли директен ефект и предоставят ли на вложителите в банка, включена в схема за гарантиране на депозитите, в допълнение към правото им да бъдат компенсирани от тази схема до размера по чл.7, пар.1 от Директива 94/19/ЕО, и правото да ангажират отговорността на Държавата за нарушение на правото на ЕС като предявят срещу органа, длъжен да установи неналичността на депозитите, иск за вреди от забавено плащане на гарантирания размер на депозитите, когато решението по чл.1, пар.3, буква i) е взето след установения в Директивата 5-дневен срок и забавата се дължи на действието на оздравителна мярка, целяща да предпази банката от неплатежоспособност, наложена от същия този орган или при обстоятелства, като тези в главното производство, допускат национално правило, като това по чл.79, ал.8 от ЗКИ, според което БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица, носят отговорност за вреди, причинени от надзорните й функции, само ако са причинени умишлено?
- Дали и при какви условия нарушението на правото на Съюза, изразяващо се в невземане на решение от „съответния компетентен орган“ по чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, съставлява „достатъчно съществено“ нарушение, което може да ангажира отговорността на държава членка за вреди чрез иск срещу надзорния орган, и дали в тази връзка са от значение обстоятелствата: а) че във ФГВЛ е нямало достатъчно средства за покриване на всички гарантирани депозити; б) че през периода, през който плащанията са останали спрени, кредитната институция е била поставена под специален надзор, целящ да я предпази от неплатежоспособност; в) че депозитът на ищеца е изплатен след като БНБ е констатирала, че оздравителните мерки са неуспешни; в) че депозитът на ищеца е изплатен ведно с дохода от лихви, начислени включително за периода 20.06.2014г. – 06.11.2014г.?
Хората с гарантирани депозити във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) имат право да търсят отговорност от държавата, тъй като в нарушение на правото на ЕС изплащането им е забавено с над 5 месеца. То започна на 4 декември 2014 г., а не пет работни дни, след като банката затвори на 20 юни 2014 г., както предписват европейските норми – т.е. на 30 юни 2014 г. Това следва от заключението на генералния адвокат Юлиане Кокот (пълният му текст) по преюдициално запитване на Административен съд-Варна, който постави осем въпроса на Съда на Европейския съюз заради дело на гарантиран вложител в КТБ, който съди БНБ за забавеното изплащане на парите му.
Ето какво заяви днес генералният адвокат:
„Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозити трябва да бъде установена в срок от пет работни дни след като компетентният орган е установил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити, независимо от решението относно неплатежоспособността на кредитната институция и отнемането на нейния лиценз. Специални надзорни мерки също не могат да имат суспензивно действие по отношение на установяването на неналичността на депозити. На следващо място, това установяване трябва да се извърши по начин, който показва недвусмислено на схемата за гарантиране на депозити, че срокът по член 10, параграф 1 от Директива 94/19 е започнал да тече. На последно място, установяването на неналичността не може да се обвързва с условието вложителят задължително да е предявил до кредитната институция искане за изплащане.
При обстоятелства като настоящите неправилното прилагане на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, за да ангажира отговорността на съответната държава членка“.
Тепърва ще стане ясно дали отговорите, които генералният адвокат дава на въпросите на АдмС-Варна, ще бъдат възприети от Съда на Европейския съюз.
Решението му е едно от най-очакваните по запитване от България, тъй като касае не само вложителите в КТБ, а и всеки, който иска да съди държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. В очакване на това решение на съда в Люксембург е спряно съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябва да отговори на два основни въпроса – кои съдилища у нас – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.
Преюдициалното запитване е на съдия Искрена Димитрова от АдмС-Варна. Тя се обърна към съда в Люксембург заради дело на вложителя с гарантиран депозит в КТБ Николай Кантарев. Той съди Българската народна банка (БНБ) за 3710.91 лв. Това е сумата, с която иска да бъде обезщетен за забавено изплащане на депозита му в КТБ. Според Кантарев той е трябвало да получи парите си още на 30 юни 2014 г., а не на 4 декември 2014 г., когато започна изплащането на гарантираните суми.
Искът му се основава на чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС и тезата му е, че след поставянето на КТБ под специален надзор БНБ е трябвало да вземе решение за обявяване на депозитите за неналични и изплащането им да започне в 5-дневен срок от него – на 30 юни 2014г., а не да се изчаква отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г. На практика изплащането започна близо месец по-късно – на 4 декември 2014 г.
По-скоро ЗОДОВ, отколкото ЗЗД и най-вече ясен правен ред
Що се отнася до това по какъв ред трябва да се разглеждат исковете за вреди, причинени от държавата на гражданите ѝ от нарушение на правото на ЕС, генералният адвокат заявява:
„Правото на Съюза допуска възможността в България да се прилагат, в зависимост от действащия публичен орган, два различни процесуални режима за предявяване на искове за отговорност на държавата поради нарушения на правото на Съюза, стига за частноправния субект да е ясно до кой процесуален режим трябва да прибегне в конкретния случай и този процесуален режим да позволява ефективното реализиране на правото на обезщетение за вреди на основание на правото на Съюза. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали процесуалният режим, приложим за предявяването на искове срещу БНБ за отговорност на държавата, отговаря на тези условия“.
Макар в заключението да не се казва дали делата за вреди от нарушение на правото на ЕС трябва да се водят по реда на ЗЗД или на ЗОДОВ, което е основният въпрос, на който се очаква отговор, то дава много важни насоки.
Когато разсъждава за възможността тези дела да се водят по чл. 45 от ЗЗД Мариане Кокот заявява, че правото на ЕС не допуска националното право да въвежда условия за ангажиране на отговорността на държавата на основание на правото на съюза, които са по-ограничителни от развитите в практиката на СЕС. „Виновна отговорност, искът за реализирането на която, както в настоящия случай, Законът за задълженията и договорите изисква да се разглежда по реда на Гражданския процесуален кодекс, обаче нахвърля по обем трите предвидени условия за ангажиране на отговорността на държавата на основание на правото на Съюза – правна норма, която предоставя на частноправния субект права, достатъчно съществено нарушение и пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и причинените вреди“, пише в заключението.
Генералният адвокат коментира и чл. 1 от ЗОДОВ, по който Кантарев е завел делото си срещу БНБ и това, че при него възможността за предявяване на иск за обезщетение е обвързана с предхождащата отмяна на незаконосъобразния административен акт, причинил вредите. „Освен това е съмнително дали принципът на ефективност допуска национална правна уредба като разглеждания в настоящото производство български Административнопроцесуален кодекс, който изисква незаконосъобразният акт в основата на нарушението на правото на Съюза да е отменен, респективно да е установена незаконосъобразността на действието или бездействието, довело до нарушението“, пише тя в заключението си. И продължава: „Би било в разрез с принципа на ефективност обаче да се изисква от увредените лица винаги да използват всички разполагаеми правни средства за защита. Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като отчете всички обстоятелства по главното производство, дали е било логично да се изисква от г‑н Кантарев, преди да предяви иска си за обезщетение, да предяви други искания за отмяна на актовете на БНБ или за установяване на незаконосъобразността на действия или бездействия от страна на БНБ“.
От него става ясно, че един от големите проблеми в България, които констатира генералният адвокат по отношение на делата за вреди за нарушение на правото на ЕС, е абсолютната неяснота по кой ред трябва да се водят. „За сметка на това в настоящия случай несигурността относно процесуалния ред, който следва да се приложи за предявяване на искове за нарушение на правото на Съюза съгласно правото относно отговорността на държавата, сама по себе си съставлява нарушение на принципа на ефективност. Това е така, защото посочената несигурност прави прекомерно труден за частноправния субект достъпа до съдилищата, за да получи обезщетение, като се започне с определянето на съда — административен или граждански — пред който следва да се предяви искът“, заявява Юлиане Кокот.
„Вярвам, че решението на Съда на ЕС ще бъде в същата насока, тъй като в заключението на генералния адвокат се визират основни принципи на правото на съюза, от които съдът няма основание да се отклони“, коментира за „Лекс“ адвокат Михаил Екимджиев, който заедно с адвокат Катина Бончева представлява Николай Кантарев. По думите му заключението дава ясен знак, че, ако делата за вреди от нарушение на правото на ЕС се водят по ЗЗД, ще бъде нарушен принципът за ефективност. И изтъкна, че то показва, че държавата трябва да даде яснота на гражданите си за реда, по който могат да водят тези дела – или чрез промени в законодателството, или със съвместното тълкувателното решение на ВКС и ВАС.
7
Коментирайте
Май нещата отиват към нова глоба за БГ. Жалко, че това пак е на наш гръб.
да не би да си съгласен и с направените промени със задна дата с онова, на което му казват закона пеевски?
Законът за банковата несъстоятелност даде още власт на синдиците. Пълна пародия, от всякъде в противоречие с Конституцията. ГЕРБ се хвана под ръка с ДПС и подкрепи предложението на Пеевски, което бе направено със задна дата.
Дано и СЕС не се забави толкова. Че хората чакат.
Надявам се. Те винаги са били корвктни.
Още от самото начало беше ясно, че това забавяне е недопустимо. Но докато едни си чакаха гарантираните суми от държавата, на други беше дадено време да си направят цесийките и прихващанията, като се определи начална дата на несъстоятелността чак през ноември, а на всички беше ясно, че трябва да е 20 юни, след като са решили да фалират банката.
Като теглиш заем те оглозгват до кокал с лихви и такси. А когато трябва да си получиш твоите вложения и то не всички, а само гарантираните-не става. Шайка обирджии.